Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №303

 

Гр.Варна, 20.12.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

         

При участието на секретаря Десислава Чипева

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 450 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на „Пазари“ ЕАД със седалище гр.Варна срещу решение № 319 от 24.04.2018г. по търг.дело № 633/16г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, в частта му, с която „Пазари“ ЕАД е осъдено да заплати на В.Й.М. *** сумата от 38 070лв., представляваща неустойка по чл.18 от прекратен на основание чл.15 т.3 договор за търговско управление на ЕАД с общинско участие „Пазари“ ЕАД от 24.06.2008г. на основание чл.92 от ЗЗД, както и направените по делото разноски в размер на 2 260.02лв., по жалба на „Пазари“ ЕАД срещу допълнително решение № 402 от 23.05.2018г. по същото дело, с което „Пазари“ ЕАД е осъдено да заплати на В.Й.М. и законна лихва върху главницата от 38 070лв. от завеждане на иска в съда – 22.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и по насрещна въззивна жалба на В.Й.М. срещу решение № 319 от 24.04.2018г. по търг.дело № 633/16г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, в частите му, с които са отхвърлени предявените от него срещу „Пазари“ ЕАД искове за сумата от 11 421лв., претендирана като обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие по прекратен на основание чл.15 т.3 договор за търговско управление на ЕАД с общинско участие „Пазари“ ЕАД от 24.06.2008г. и за сумата 11 421лв., претендирана като обезщетение за пропусната полза от неспазен срок на предизвестие по прекратен на основание чл.15 т.3 договор за търговско управление на ЕАД с общинско участие „Пазари“ ЕАД от 24.06.2008г. на основание чл.82 от ЗЗД.

В жалбите на „Пазари“ ЕАД се твърди, че решението в обжалваните от тях части е недопустимо и молят да бъде обезсилено, а в отношение на евентуалност твърдят, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и молят да бъде отменено.

Твърди че съдът е присъдил сумата 38 070лв. като неустойка по чл.92 от ЗЗД, с което е уважил непредявен и неразгледан в производството по делото иск, поради което и решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено и върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Излага, че ищецът не е твърдял че клаузата на чл.18 от договора предвижда неустойка и не е предявил иска за сумата 38 070лв. като неустоечно плащане, а многократно е поддържал че претенцията му е за плащане на обезщетение. Твърди че в процеса не са упражнили защита срещу насочена срещу тях претенция за плащане на неустойка, а според изразеното им становище чл.18 от договора между страните предвижда обезщетително, а не неустоечно плащане. Твърдят че между страните не е имало спор че разпоредбата на чл.18 от договора предвижда плащане на обезщетение, а не на неустойка. Сочат, че в обявения доклад съдът е приел за разглеждане претенция за плащане на обезщетение  по чл.79 ал.1 предл. първо от ЗЗД, а една в решението е разгледана претенция за неустойка по чл.92 от ЗЗД.

Излага оплаквания за неправилност на решението. Сочи че съобразно разпоредбата на чл.18 от договора, освен в случаите по чл.15.2, при прекратяване на договора прокуристът има право на парично обезщетение в размер на деветмесечното му възнаграждение. Твърди че страните са уговорили парично обезщетение при всички случаи на прекратяване на договора, освен в случаите на прекратяване при условията на чл.12 от договора. Излага че ясно разписаната уговорка в договора е за право на обезщетение, а не е уговорка за задължение за неустойка. Оспорва извода на съда за действителност на уговорката по чл.18 от договора, с мотив, че същата е в тежест на по-силната страна и не излиза извън присъщата и  обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Твърди че уговореното в чл.18 от договора обезщетение надвишава повече от три пъти възнаграждението, което би било получено в срока на предизвестие – 3 месеца, поради което твърди, че уговореното обезщетително плащане противоречи на добрите нрави, поради което и уговорката е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Твърди също така, че същото в значителна степен превишава обезщетителната си функция. Сочи че поради обезщетителния характер на уговорката е под въпрос и санкционната и функция. Оспорва извода на съда за дължимост на обезщетението и с оглед забраната в договора за прокуриста за осъществяване на конкурентна дейност и след прекратяване на договора между страните. Излагат, че „Пазари“ ЕАД п никакъв начин не са препятствали възможността на ищеца да реализира доходи, за което сочат че са представени по делото доказателства. Сочат също така, че няма твърдения от ищеца за претърпени вреди или пропуснати ползи. Твърдят че разпоредбата на чл.18 от договора не съдържа безусловно задължение за плащане на десет месечни възнаграждения при прекратяване на договора. Твърдят че разпоредбата няма автоматично действие. В нея ясно е разписано право на обезщетение и същата визира право на прокуриста, но не и автоматично пораждащо се задължение за заплащане на обезщетение. Сочи че като обезщетителна, а не неустоечна клауза претенцията за обезщетение се предполага от твърдения и доказване на вреда и/или пропусната полза, каквито в настоящия случай нито се твърдят нито се установяват.

В жалбата срещу допълнителното решение се поддържат доводите за недопустимост за недопустимост на решението като постановено по непредявен и неразгледан в производството иск, поради което и твърди че и решението в частта му, с която е присъдена законна лихва върху неустойката е недопустимо. Поддържа и изложените доводи в отношение на евентуалност за отмяна на решенето.

Моли съда да отмени решението и допълнителното решение в обжалваните от него части и да отхвърли изцяло претенциите срещу него. Претендира направените по делото разноски.

Насрещната страна по жалбите В.Й.М. *** в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от „Пазари“ ЕАД части.

В насрещната въззивна жалба на В.Й.М. срещу решението в частите му, предявените от него искове са отхвърлени е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост  и в нарушение на материалния закон. Оспорва фактическите и правни изводи на съда като неправилни и необосновани и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

Сочи че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява че ответното дружество е вбило във виновно неизпълнение на задължението си по чл.15.3 от договора за прекратяване на упълномощаването на прокуриста с тримесечно писмено предизвестие от страна на търговеца, отправено до прокуриста, като предизвестие не е изпратено. Поради което и твърди, че ответното дружество обезщетение поради виновно неизпълнение на договорно задължение и неправомерно прекратяване на договора. Твърди че в случая следва да бъде приложена по аналогия и нормата на чл.220 ал.1 от КТ и тъй като установените между страните отношения по процесния договор по своето съдържание са съответствали на трудовоправни такива, а самият договор е функционирал като трудов. Оспорва извода на съда за неприложимост на нормата на чл.220 ал.1 от КТ.

Твърди че в отношение на евентуалност същата сума следва да се присъди като дължимо обезщетение за претърпени от него вреди – пропуснати ползи, вследствие на виновно неизпълнение на задължението на ответника за спазване на срока на предизвестие по чл.15.3 от договора. Твърди че по този начин не е средствата, които би получил ако ответникът надлежно задължението си и бе прекратил договора с тримесечно предизвестие. Твърди че настъпилите вреди за него са в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на дружеството – ответник. Пропусната полза не е хипотетична, а реално настъпила.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите му претенции. Претендира направените по делото разноски.

Насрещната страна по жалбата „Пазари“ ЕАД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба на М. и моли съда да потвърди решението на първоинстнационния съд в обжалваните от него части.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, страните поддържат своите жалби и съответно оспорват жалбите на насрещната страна. Претендират направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове от В.Й.М. срещу „Пазари“ ЕАД за сумата 11 421лв., претендирана като обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на договор  от 24.06.2008г. на основание чл.220 от КТ, а в отношение на евентуалност като обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи от неспазено изискване за тримесечно предизвестие за прекратяване на договора от 24.06.3008г. с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД и иск за сумата 38 700лв., претендирана като незаплатено обезщетение при прекратяване на договора за прокура в размер на десетмесечното възнаграждение на основание чл.18 от договора за търговско управление от 24.06.2008г. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Не е спорна между страните пред въззивната инстанция следната фактическа обстановка по делото, а именно:

Ищецът В.Й.М. е бил прокурист на „Пазари“ ЕАД, вписан в търговския регистър. Между страните по делото на 24.06.2008г. е сключен договор за търговско управление на еднолично акционерно дружество с общинско имущество „Пазари“ ЕАД, по силата на който на М. е възложено да управлява и представлява „Пазари ЕАД в качеството му на прокурист. Прокурата е заличена на 12.03.2016г. след взето решение на СД на дружеството за оттегляне на упълномощаването, дадено на прокуриста. Не е спорно че след оттегляне на упълномощаването не отправено предизвестие от страна на дружеството до прокуриста за прекратяване на договора за търговско управление.

Не е спорен размера на възнаграждението на прокуриста към датата на прекратяване на договора – 3 807лв. месечно.

Анализът на отделните клаузи на договора за търговско управление от 24.06.2008г., свързани с престацията, както и с правата и задълженията на страните по него, не разкриват белезите на трудов договор, а имат облигационен характер и по отношение на него са приложими общите правила на гражданското и търговското право. Сключеният между страните договор за търговско управление е договор, по силата на който прокуристът се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на търговеца действия и сделки, свързани с управление на предприятието, с упражняване на търговското занятие и представителство на дружеството.  По отношение на него следва да се прилагат правилата на договор за поръчка, а споровете за заплащане на обезщетение по него следва да се квалифицират като искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

С оглед характера на сключения между страните договор, липсата на трудовоправоотношение между страните и невъзможността да се приложи по аналогия норма от КТ, въззивният съд намира, че предявеният като главен иск за заплащане на сумата 11 421лв. като обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По евентуално предявения иск за същата сума, претендирана като вреди от неизпълнено задължение за предизвестие за прекратяване на договора за търговско управление с правно основание чл.79 от ЗЗД въззивният съд намира следното:

Установено е по делото че упълномощаването на прокуриста е оттеглено с решение на СД на дружеството и е вписано в търговския регистър на 12.03.2016г. Съобразно уговорките в чл.15.3 от сключения между страните договор от 24.06.2008г. договорът се прекратява при прекратяване на упълномощаването на прокуриста. В същия текст на договора страните са уговорили прекратяването на договора в хипотезата на прекратяване на упълномощаването, да бъде извършено с тримесечно писмено предизвестие от страна на търговеца, отправено до прокуриста. Не е спорно че след вземане на решение от СД за прекратяване на упълномощаването предизвестие до прокуриста не е отправяно.

Между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения и те имат за свой източник различни юридически факти – едностранна упълномищителна сделка и двустранен договор. Предвид на това съдът намира, че за оттегляне на упълномощаването на прокуриста отправянето на предизвестие до прокуриста и довеждане на същото до знанието му, не е предпоставка за пораждане на действието на оттеглянето на упълномощаването. На основание чл.25 ал.1 от ТЗ упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър.

Но с неотправянето на предизвестие за прекратяване на упълномощаването, водещо до прекратяване и на съществуващото между страните договорно правоотношение, е налице неизпълнение на задължение по договора, поради което и на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД търговецът дължи обезщетение за неизпълнение. Причините на прокуриста вреди от това неизпълнение са съезмерими с тримесечния размер на възнаграждението, което прокуристът би получил ако търговецът беше изпълнил задължението да предупреди прокуриста за предстоящото оттегляне на упълномощаването му и представляват пропусната полза. Поради което и въззивният съд намира, претенцията за сумата 11 421лв. за основателна и искът следва да бъде уважен.

На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане в допълнителната искова молба в полза на М. следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията в съда – 06.04.2016г. /датата на предявяване на иска, преди разделяне на производството/.

Предвид на така изложеното, въззивният съд намира че обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен евентуално предявения иск за обезщетение за вреди от неизпълнено задължение за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за управление следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което търговецът да бъде осъден да го заплати.

По кумулативно предявения иск за  сумата 38 070лв., претендирана като парично обезщетение в размер на десетмесечното му възнаграждение по чл.18 от договора за договор за търговско управление от 24.06.2008г., въззивният съд намира следното:

По правната квалификация на претенцията:

По изложени по-горе съображения във връзка с характера на сключения между страните договор от 24.06.2008г., въззивният съд намира че искът следва да бъде квалифициран като иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД за присъждане на договорено между страните в чл.18 от договора обезщетение при прекратяване на договорното правоотношение.

На основание чл.18 от договора между страните при прекратяване на договора с изключение на основанията, предвидени в т.15.2 прокуристът има право на парично обезщетение в размер на десетмесечното му възнаграждение. Основанията за прекратяване на договора между страните са подробно описани в чл.15 от договора. В четири хипотези на чл.15.2 от договора е предвидено прекратяване виновно поведение на прокуриста и неизпълнение на негови задължения, като тези хипотези са изключени от нормата на чл.18. В останалите хипотези – чл.15.1, чл.15.3 и чл.15.4 от договора прекратяването на договора е в резултат на взаимно съгласие, настъпване на обективни факти или на едностранни изявления за прекратяване.

Въззивният съд намира, че уговорката на чл.18 от договора между страните не урежда неустойка при прекратяване на договора, защото уговореното между страните обезщетение не носи основните функции на неустойката – обезпечителна и санкционна. Неустойката като установена отнапред отговорност на длъжника за в случай че не изпълни или не изпълни точно договорно задължение, предполага неизпълнение на задължения, а в хипотезите на прекратяване при които страните са уговорили плащането на обезщетение няма елемент на неизпълнение. Уговорката няма за цел да обезпечи продължаването на договора, нито да обезщети изправната страна при договора.

Въззивният съд намира че с настоящето решение следва да даде правилната квалификация и да разреше съобразно нея спора между страните. Първата инстанция при обявяване на доклада по делото е дала правилната квалификация, която е съобразена изцяло с твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Посочването на друга квалификация с обжалваното решение – като иск за присъждане на договорна неустойка не води до недопустимост на постановеното решение, а до неговата неправилност, доколкото съдът се е произнесъл съобразно твърдяните от страната факти и обстоятелства. В правомощията на въззивната инстанция е да даде правилната правна квалификация и да постанови решение по същество. Действително при разглеждане на делото във възивна инстанция въззивният съд допусна грешка в съдебно заседание посочвайки грешна квалификация на иска, но същата може да бъде поправена с настоящето решение. Нови указания до страните не са необходими да бъдат давани, предвид дадените от първата инстанция вярна правна квалификация, указания съобразно нея и възможност на страните да ангажират доказателства.

Въззивният съд намира направеното от ответника „Пазари“ ЕАД възражение за нищожност на клаузата на чл.18 от договора между страните от 24.06.2008г. поради противоречие с добрите нрави за основателно.

Добрите нрави са морални норми. Макар и неписани и неконкретизирани, те съществуват като общи правни принципи или произтичат от тях и намират приложение в системата на правото като цяло, обхващат и действат във всички правни отрасли и поради това са правно важими и в отношенията между търговците. На основание чл.9 от ЗЗД свободата на договаряне е ограничена от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави имаме, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна, когато се ограничава прекомерно личната свобода, свободното творчество, упражняването на професия или свободната стопанска инициатива, както и конкуренцията; и други подобни. Моралните норми изискват добросъвестно упражняване на права за да бъдат защитени правата на съдоговорителя, на третите лица и на обществото като цяло. Един от общите принципи е принципът на справедливостта, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.

С уговореното в чл.18 от договора обезщетение в хипотезите на безвиновно прекратяване на договора за търговско управление съставът на въззивния съд намира че е налице явно несъответствие между насрещните престации на страните по договора. За извършване на възложените на прокуриста действия е уговорено заплащане на възнаграждение. Дейността му като търговски управител е по негово съгласие и той по всяко време и по свое желание може да прекрати договорното правоотношение с търговеца. В чл.18 от договора е уговорено изплащането на суми при прекратяване на договора в размер на десет месечни възнаграждения, което е еднакво във всички случаи на обективни и безвиновни основания за прекратяване – взаимно съгласие, смърт или поставяне под запрещение на прокуриста, прекратяване или преобразуване на търговеца, едностранни изявления за прекратяване на всяка от страните. Така постигната уговорка въззивният съд намира, че не  представлява обезщетение, което би компенсирало довереника за невъзможността да продължи да изпълнява възложените му действия. Да се приеме че обезщетение се дължи и тогава, когато са налице обективни пречки за осъществяване на дейността на прокуриста или когато прекратяването на дейността му е по негова воля, би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на дружеството. Такава уговорка за изплащане на суми при прекратяване на договора по-скоро представлява уговорка за еднократно заплащане на допълнително възнаграждение по договора, а не на обезщетение, имащо компенсаторен характер. При липсата на накърнени права на прокуриста при прекратяване на договора за прокура изплащането на обезщетение от страна на дружеството би довело до нарушение на принципа на справедливост и накърняване на интересите на дружеството и на неговите акционери.

Въззивният съд прави преценката за нищожност на клаузата на чл.18 от договора към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, съобразно приложимото и към настоящата хипотеза разрешение в т.3 от тълкувателно решение  1 от 15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК. Поради което и при преценката за нищожност съдът изхожда от съдържанието на договора, а не от конкретно осъщественото прекратяване на договора между страните.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че уговорката по чл.18 от договора е нищожна поради нарушаване на добрите нрави, поради което и предвиденото в нея обезщетение не следва да бъде присъждано. Предвид на това и решението, ведно с допълнителното решение, следва да бъдат отменени, а предявеният иск отхвърлен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на ищеца по делото следа да бъдат присъдени направените от него по делото за двете инстанции разноски съразмерно уважената част от исковете. За първа инстанция направените разноски, които следва да бъдат възложени върху осъдената страна са в размер на сумата 1 333.76лв. и включват държавна такса и адвокатско възнаграждение. С оглед постановения осъдителен диспозитив за сумата 2 260.02лв. – разноски, с настоящето решение първоинстнационното решение следва да бъде отменено за разликата над 1 333.76лв. до присъдените 2 260.02лв., както и да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски в размер на 615.13лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода на спора в полза на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 2 773.85лв. за първа инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение и в размер на сумата 2 935.02лв. за въззивна инстанция, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Действително уговореното възнаграждение е в размер над минималния размер, но делото е сложно от правна страна, поради което и същото не следва да бъде намалявано.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 319 от 24.04.2018г. по търг.дело № 635/16г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които е отхвърлен предявения от В.Й.М. срещу „Пазари“ ЕАД иск за заплащане на сумата от 11 421лв., претендирана като обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестние по прекратен договор от 24.06.2008г. и в частта му, с която „Пазари“ ЕАД е осъдено да заплати на В.Й.М. разноски по делото до размера на сумата 1 333.76лв.

ОТМЕНЯВА решение 319 от 24.04.2018г. по търг.дело № 635/16г. по описа на Окръжен съд – Варна, допълнено с решение 402 от 23.05.2018г., в частите му, с които е отхвърлен предявения от В.Й.М. срещу „Пазари“ ЕАД иск за заплащане на сумата от 11 421лв., претендирана като пропусната полза от неспазен срок за предизвестие по прекратен договор от 24.06.2008г. и в частта му, с която „Пазари“ ЕАД е осъдено да заплати на В.Й.М. сумата 38 070лв., представляваща неустойка по чл.18 от прекратен договор от 24.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението и в частта му, с която „Пазари“ ЕАД е осъдено да заплати разноски за разликата над 1 333.76лв. до 2 260.02лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: 

ОСЪЖДА „Пазари“ ЕАД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Дрин“ № 65, ЕИК 148089508, да заплати на В.Й.М. ***, ЕГН **********, сумата 11 421лв. /единадесет хиляди четиристотин двадесет и един лева/, представляваща обезщетение за неизпълнено задължение за отправяне на предизвестие при прекратяване на договорно правоотношение между страните от 24.06.2008г. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Й.М. *** срещу „Пазари“ ЕАД за сумата 38 070лв., претендирана като обезщетение при прекратяване на договор за търговско управление между страните от 24.06.2008г. на основание чл.18 от договора с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Пазари“ ЕАД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Дрин“ № 65, ЕИК 148089508, да заплати на В.Й.М. ***, ЕГН **********, сумата 615.13лв. /шестстотин и петнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстнация разноски.

ОСЪЖДА В.Й.М. *** п.к.15, ЕГН **********, да заплати на „Пазари“ ЕАД със седалище гр.Варна, ЕИК 148089508 сумата 2 773.85лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата 2 935.02лв. /две хиляди деветстотин тридесет и пет лева и две стотинки/, представляваща направени разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: