Р Е Ш Е Н И Е

229 /14.11..2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски Апелативен съд  -  Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 25.10.2017 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ Д.

 

При участие на секретаря   Е.Тодорова , като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в.т.д.№ 451/2017 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв ГПК и е образувано по въззивна жалба от  ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София против Решение № 318/12.05.2017 год., постановено по т.д.№ 1740/2016 год. по описа на ВОС, в частта, в която страната е осъдена да заплати на Г.А.Б., ЕГН **********,***. сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на сестра му Н А Б, следствие ПТП, допуснато по вина на Б.Р.Н., установено с влязла в сила  присъда № 30/25.06.2012 г.  по НОХД № 364/2012 г. по описа на Русенски окръжен съд, на осн. чл. 226 от КЗ /отм/, ведно със законната лихва от завеждане на иска 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; 2.сума в размер на 15 259.27 /петнадесет хиляди двеста петдесет и девет и 0.27/ лева лихва за забава плащането за периода  21.12.2013 г. - 21.12.2016 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.

Решението в осъдителната част се оспорва с доводи за неправилност поради обстоятелството, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да петендира обезщетение по чл.226 КЗ /отм./, вкл. с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.

Постъпила е и въззивна жалба от Г.А.Б., ЕГН **********,*** против отхвърлителната част на съдебния акт за горницата до претендираните 165 000 лева от главницата и 50 379,85 лева от лихвите.

 Решението в отхвърлителната част се оспорва с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.

Въззивните жалби са подадени в срока по  чл.259, ал.2 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими. Същите  отговарят на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

С определение, постановено в о.с.з. на 25.10.2017 год. АС – Варна е прекратил частично производството по жалбата на  Г.А.Б. против отхвърлителната част на съдебния акт за горницата над 100 000 лева по иска с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и за горницата над 30 533, 25 лева по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД. Прекратяването на производството е в резултат на предприето от въззивника частично оттегляне на въззивната жалба при условията на чл. 264, ал.1 ГПК. Определението е влязло в законна сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Ищецът е брат на  Н А Б, чиято смърт е настъпила на 25.12.2011 год.  по вина на Б.Р.Н.. Деянието съставлява престъпление, установено с  влязла в сила присъда № 30/25.06.2012 г.  по НОХД № 364/2012 г. по описа на Русенски окръжен съд Постановената присъда е задължителна за гражданския съд  относно извършването на деянието, неговата противоправност и вина – чл. 300 ГПК.

Пред въззивната инстанция не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и ответното застрахователно дружество  по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. 

С решение по т.д. № 1273/2013 г. по описа на ВОС /приложено за послужване по настоящото/ по предявен пряк иск по чл. 226 от КЗ /отм/ от родителите на починалото момиче, на същите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева на всеки.

Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е този за надлежната активна материално правна легитимация на ищеца да претендира обезщетение с оглед качеството му на брат на починалото лице.

По така поставения материално правен въпрос съществува задължителната практика, обективирана в приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. Съгласно тази практика лицата, които имат право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт на друго лице, са определени по задължителен за съдилищата в Република България начин с цитираните постановления. Воден от установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961 г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС № 5/1969 г., е признато право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл. 52 ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените неимуществени вреди. За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е приел Постановление № 2/30.11.1984 г., в което е изразил категорично становище, че изброяването в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Сред примерно визираните в ППВС № 2/1984 г. лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, са братята и сестрите.

Видът и степента на родствена близост са един от ограничителните критерии, чрез които Пленумът на ВС е определил лицата, по отношение на които е преценил за справедливо да признае право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Игнорирането на връзката на съребрено родство в конкретния случай би довело до незачитане на задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. и до недопустимо разширяване на изчерпателно очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. С решение № 181 от 30.11.2012 г, постановено по гр. дело № 958/2011 г Върховният касационен съд на РБ, Търговска колегия, Второ отделение е имал случай да се произнесе, че дори братът близнак на пострадалото лице не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за деликт, независимо от обстоятелството, че от медицинска и психологическа гледна точка връзката между близнаци е по-силна дори от биологичната връзка родител - дете. С цитираното решение е прието, че моралните болки и страдания и обусловените от съдържанието на особената биологична връзка неблагоприятни последици за ищеца /медицински, психологични и социални/ са ирелевантни от гледна точка на неговата активна материалноправна легитимация в процеса, след като родствената му близост с пострадалия и задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. изключват законовата възможност те да бъдат възмездени по правилото на чл. 52 ЗЗД. Дори да се приеме за основателен защитният довод на ищеца, че е житейски справедливо той да получи обезщетение, въведените от Пленума на ВС ограничителни критерии при прилагане на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост не позволяват да се присъди такова, въпреки твърдяния факт на настъпване на вредите.

Следва да се има предвид и че тълкувателните постановления на Пленума на ВС, издадени при действието на чл. 59 ЗУС /отм. ДВ бр. 59/22.07.1994 год./ имат задължителен характер на съдебните органи, на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ /в тази връзка и Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ОСГТК/.  Сочената обвързваща практика по общо, нормативно тълкуване може да бъде изменена, допълнена и надградена единствено с последващ акт на ВКС в изпълнение на правомощията му по чл. 124 ЗСВ или с изрична законова норма. На съда е известно наличието на висящо ТД № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС, преобразувано в ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса за необходимостта от допълване и надграждане на съдебната практика досежно кръга на легитимираните лица, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки. Към настоящия момент, решение по същото не е постановено.

В заключение,  действащата обвързваща съдебна практика  провъзгласява принципа за превес на правната сигурност при определяне на кръга на легитимираните правоимащи над действителното съдържание на сложилите се житейски отношения.

Не следва различен извод и от Директива 2012/29/ЕС. Чл.2, ал.2 от Директивата позволява държавите членки да установят процедури за ограничаване на броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата, установени в директивата, като се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, вкл. да посочат кои членове на семейството имат приоритет във връзка с упражняването на права, установени с директивата /в това число право на обезщетение по чл. 16/.

Няма постановено решение от ЕСПЧ, дефиниращо задължение за държавите по Конвенцията относно приемането на механизъм за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от брат или сестра при смърт на жертвата, настъпила като резултат от действия и бездействия на частноправен субект. Обратно, в решение по делото BRINCAT AND OTHERS v. MALTA Европейският съд всъщност разяснява приетите разрешения по делото  Zavoloka v. Latvia, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде част от механизма за защита при нарушение на правото на живот единствено и само когато то е неправомерно засегнато от действия или бездействия на държавните власти.

 С оглед на изложеното, решението на ОС – Варна следва  да бъде отменено в обжалваната осъдителна част, респ. потвърдено в отхвърлителната такава.Отмяната на решението е обусловена от липсата на активна материално правна легитимация на ищеца по предявения иск, в качеството на брат на починалото от застрахователното събитие лице.

Разноски: ЗК не е представила доказателства за сторени разноски при първоинстанционното разглеждане на спора. На страната следва да бъдат присъдени единствено разноските, сторени пред въззивната инстанция в размер на 1 305, 19 лева /държавна такса/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 318/12.05.2017 год., постановено по т.д.№ 1740/2016 год. по описа на ВОС, в частта, в която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София е ОСЪДЕНА да заплати на Г.А.Б., ЕГН **********,***. сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на сестра му Н А Б, следствие ПТП, допуснато по вина на Б.Р.Н., установено с влязла в сила  присъда № 30/25.06.2012 г.  по НОХД № 364/2012 г. по описа на Русенски окръжен съд, на осн. чл. 226 от КЗ /отм/, ведно със законната лихва от завеждане на иска 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; 2.сума в размер на 15 259.27 /петнадесет хиляди двеста петдесет и девет и 0.27/ лева лихва за забава плащането за периода  21.12.2013 г. - 21.12.2016 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.Б., ЕГН **********,*** против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София искове заплащане на: 1. сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на сестра му Н А Б, следствие ПТП, допуснато по вина на Б.Р.Н., установено с влязла в сила  присъда № 30/25.06.2012 г.  по НОХД № 364/2012 г. по описа на Русенски окръжен съд, на осн. чл. 226 от КЗ /отм/, ведно със законната лихва от завеждане на иска 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; 2.сума в размер на 15 259.27 /петнадесет хиляди двеста петдесет и девет и 0.27/ лева лихва за забава плащането за периода  21.12.2013 г. - 21.12.2016 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана  отхвърлителна част.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА Г.А.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София сумата 1 305, 19 лева – разноски при въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: