О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____529__________

гр.Варна, 26.07.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №451 по описа за 2019 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частни жалби, както следва: 1/ вх.№4166/17.07.2019г. от Р.Г.М. и 2/ вх.№4167/17.07.2019г. от Г.М.М. срещу определение №175/22.05.2019г. по т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за конституирането им като главно встъпили лица в производството по предявения иск с правно основание чл.694 от ТЗ.

В жалбите се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са налице предвидените в ГПК предпоставки за встъпване на жалбоподателите като главни страни в производството.

Твърди се, че процесуалният представител на ответното дружество – „УниКредит Булбанк“ АД не е бил надлежно упълномощен да го представлява в производството, поради което връчване на препис от исковата молба на третите лица и изразяване на становище от нея е недопустимо и опорочава процедурата по встъпване.

Налице е идентичност между предмета на предявените от главно встъпващите лица установителни искове и този, предмет на производството по т.д.№50/2018г., а именно правото на собственост върху ПИ с идентификатор 73626.504.780 и находящата се в него сграда с идентификатор 73626.504.780.1. Доколкото в исковата молба е изразено становище, че сградата не е част от имуществото на ищеца, поради което върху нея не е налице надлежно учредена ипотека като обезпечение на кредита, то е налице частична идентичност между разглеждания и предявените от жалбоподателите искове. Налице е и правен интерес от встъпването.

По същество се претендира отмяна на определението, допускане на встъпването и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата  „АКСИС“ /в н/ с писмени отговори, чрез адв.А., изразява становище за основателност на подадените жалби. При постановяване на обжалваното определение съдът не е съобразил обстоятелството, че ищците по делото твърдят, че са собственици на подробно описания недвижим имот и сграда, които се явяват и предмет на производството по т.д.№50/2018г. 

Горното обуславя правния интерес от встъпването и неправилността на оспореното определение. Претендира се неговата отмяна и уважаване на жалбите.

Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД с писмени отговори, чрез адв.Ж., оспорва жалбите като неоснователни. Излага, че не са налице пороци при упълномощаването й за процесуално представителство по т.д.№50/2018г., тъй като към момента на извършването му, същото изхожда от вписаните в ТР представляващи дружеството. След тяхната промяна няма оттегляне на представителната власт, а впоследствие е представено и ново пълномощно съдържащо потвърждаване на всички извършени действия.

Твърди, че не са налице предпоставките на чл.225 от ГПК за допускане на главното встъпване, тъй като не е налице идентичност в предмета на предявените искове и този разглеждан в производството по делото. Още повече, че в производството по чл.694 от ТЗ страните, които могат да участват и качеството на същите е ограничено от разпоредбите на ТЗ.

По същество моли съда да отхвърли жалбите и потвърди определението.

Синдикът Г.П.С., с писмени отговори, оспорва жалбите. Твърди, че липсва идентичност в предмета на главно предявените искове и този, разглеждан в производството по т.д.№50/2018г. Главното встъпване е недопустимо и с оглед процесуалната легитимация на страните в производството, определена в нормата на чл.694 от ТЗ.

По същество моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни, а определението на ОС – Търговище потвърдено.

Частните жалби са подадени в срока по чл.274 от ГПК и са допустими.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №50/2018г. на ОС-Търговище, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС – Търговище е образувано по предявен иск от „АКСИС“ ООД /в н/, представлявано от управителя Р.М. срещу „УниКредит Булбанк“ АД  с правно основание чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземанията на банката, приети от синдика и одобрени от съда в производството по несъстоятелност по т.д.№34/2017г. по описа на ТОС, по договор за банков кредит №1038/12.04.2006г. и договор за банков кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г. в размер на 312 603,33лв., поради погасяването им по давност; за липса на привилегированост на вземането на банката с оглед пропускане срока за подновяване на ипотека за обезпечение на вземането, както и имот с идентификатор №73626.504.780.1 със застроена площ от 13кв.м, с предназначение: промишлена сграда не е собственост на дружеството в несъстоятелност.

С молба вх.№1698/09.05.2019г. неучастващите в производството лица Р.Г.М. и Г.М.М. са предявили, по реда на чл.225 от ГПК, срещу страните в производството, искове за приемане за установено, че същите са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 73626.504.780 и находящата се в него сграда с идентификатор 73626.504.780.1 на основание давностно владение, а в условие на евентуалност искове, че всеки един от тях е титуляр на идеална част от правото на собственост върху посочените имоти, както следва: 1/10ид.ч. за Р.М. и 9/10ид.ч. за Г.М..

С писмено становище вх.№1782/16.05.2019г. „Аксис“ ООД, чрез адв.А. е изразил становище за допустимост на главното встъпване.

С писмено становище вх.№1820/20.05.2019г. „УниКредит Булбанк“ АД , чрез адв.Ж. е изразил становище за недопустимост на главното встъпване.

С определение №175/22.05.2019г. искането е оставено без уважение.  

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

            Съобразно ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика, за да е допустимо главното встъпване по реда на чл.225 от ГПК, е необходимо третото неучастващо в производството лице да твърди самостоятелни права върху предмета на спора спрямо всяка една от страните по делото, т.е. заявеното от него право да е тъждествено по своя предмет с правото - предмет на първоначалния иск. От своя страна, самостоятелността на правото се състои в несъвместимостта му с претендираното от страните в производството право, така, че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск и да обуслови неговото отхвърляне.

В случаите, когато предмет на първоначалния иск е облигационно вземане за част от което претендира главно встъпващия, същия следва да предяви обективно съединени искове – осъдителен за съответната част от вземането и установителен за признаване за установено, че главно встъпващия е носител на правото на вземане за тази част от вземането.

Съществуването на правен спор между главно встъпващото лице и страните по първоначално предявения иск обуславя и правния интерес на третото лице да предяви искове против двете първоначални страни по делото.

            В настоящия случай предмет на т.д.№50/2018г. е отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 от ТЗ за отричане съществуването на вземането на ответника, както и на ипотечното му право и реда за удовлетворяване на вземането му.

            Предвид изложеното, съдът намира, че предявените от главно встъпващите лица установителни искове, че са собственици на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотеката нямат идентичен предмет с този на висящото производство, поради което съединяването им за разглеждане по реда на чл.225 от ГПК е не неоснователно.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при размяна на книжата по молба вх.№ 1698/09.05.2019г. не са извършени процесуални нарушения, тъй като към датата на депозирането й и към датата на изразяване на становището по нея адв.Желева е била надлежно упълномощена да представлява ответника. Още повече, че с последващо пълномощно от 22.05.2019г. същата е повторно упълномощена, като са потвърдени всички извършени до тази дата процесуални действия по т.д.№50/2018г. на ТОС.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предвидените в чл.225 от ГПК предпоставки за допускане на главно встъпване в производството по т.д.№50/2018г. на ТОС с предявените с молба вх.№1698/09.05.2019г. искове, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът             

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №175/22.05.2019г. по т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище, с което е оставена без уважение молба вх.№1698/09.05.2019г. на Р.Г.М., ЕГН ********** и Г.М.М., ЕГН ********** за главно встъпване в производството по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: