Р Е Ш Е Н И Е

 

305

 

Гр.Варна, 12.11.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 452 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕВРО КАР ЕООД, И.К.Г., КАР-ФИКС ЕООД и М.В.Д. против решение № 43/30.04.2014 г. по т.д.№ 118/2013 г. по описа на ОС - гр. Силистра, с което е прието за установено спрямо въззивниците, че срещу тях съществуват вземания на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, произтичащи от договор за банков кредит № 310-00210/20.11.2007 г., изменен и допълнен с анекс № 1/23.11.2009 г., споразумение от 09.06.2010 г. и анекс № 2/09.06.2010 г., за които по ч.гр.д.№ 322/2013 г. на СРС са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 862/27.02.2013 г. и изпълнителен лист, а именно:

- вземане за усвоена и непогасена изискуема главница в размер на 37 769.40 лв.,

- вземане за изискуема редовна лихва от 3 719.83 лв., изчислена за периода от 07.11.2011 г. до 19.08.2012 г.,

- вземане за изискуема наказателна лихва в размер на 10 028.69 лв., изчислена за периода от 07.11.2011 г. до 18.02.2013 г.,

ведно със законната лихва за забава върху главницата от 37 769.40 лв., считано от 19.02.2013 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ до окончателното й изплащане, както и с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно сторените съдебно-деловодни разноски от въззиваемата страна, в размер на 3 520.86 лв.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, редовна е и подлежи на разглеждане по същество.

С нея се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост /недоказаност/. За всяко оплакване са изложени подробни доводи. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с мотивиран писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на сторените за въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Искът е предявен в преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК и на посоченото основание е допустим.

От доказателствата по делото се установява, че на 20.11.2007 г. между РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД и физическите лица И.К.Г. – кредитополучател и М.В.Д. – солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит № 310-00210, при следните параметри: размер на кредита - 50 750 лв., предназначен за оборотни средства за дейността на ЕВРО КАР ООД, годишен лихвен процент – 13.9 %, срок за погасяване – 25.11.2014 г., наказателна лихва – 48 %, месечни вноски – по 948.25 лв., дължими на 25-то число.

Съобразно общите условия, при които е сключен договорът - /ОУ на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД за предоставяне на Микро кредити/, при забава в плащането на дължими суми по главницата и/или лихвата по кредита, кредитополучателят дължи на Банката наказателна лихва, определена в индивидуалния договор върху цялата усвоена главница по кредита /вкл. и върху непадежиралите вноски/, за времето на забавата до окончателното погасяване на кредита /Наказателна лихва/.

В „Случай на неизпълнение”, за което е дадена дефиниция, банката има право да направи кредита предсрочно изискуем, както и кумулативно да начислява наказателна лихва.

На 23.11.2009 г. между първоначалните страни е сключен Анекс № 1, от който се установява следното: към горната дата редовната главница възлиза на 41 313.88 лв., текущи начислената редовна лихва възлиза на 446.65 лв. Страните променят досегашните условия на погасяване: крайният срок се удължава до 05.06.2015 г., договаря се глатисен период за плащане на главницата за шест месеца, след което остатъкът ще бъде погасяван на 61 равни месечни анюитетни вноски по 948.26 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.06.2010 г. до 05.06.2015 г. Годишният лихвен процент остава непроменен.

С изрично споразумение от 09.06.2010 г. към договора за кредит като солидарни съдлъжници по него встъпват и търговските дружества ЕВРО КАР ООД и КАР-ФИКС ЕООД. В споразумението се приповтарят основните елементи от договорното правоотношение, изменено съгласно анекс № 1, както и се уточнява изрично отговорността на съдлъжниците.

С последващ Анекс № 2/09.06.2010 г. всички страни по договора за кредит, ведно с новите солидарни длъжници – ЕВРО КАР ЕООД и КАР-ФИКС ЕООД се съгласяват, че към горната дата вземанията на банката са в размер на 40 844.18 лв. – редовна главница, 449.75 лв. – просрочена главница, 141.66 лв. – наказателна лихва върху просрочената главница за два дни, 140.46 лв. – наказателна лихва върху редовната главница за два дни. Променя се крайният срок на погасяване на кредита – 05.06.2016 г., уговаря се нов гратисен период от 6 месеца относно главницата, променят се вноските за вземанията на банката с произход редовна и просрочена главница /6 х 200 лв. – до 05.06.2011 г., 6 х 500 лв. – до 05.12.2011 г., 53 х 687 лв. до 05.05.2016 г. и една последна изравнителна вноска с размер на 682.93 лв., дължима на 05.06.2016 г./, договаря се вземанията с произход текущо начислена просрочена лихва върху редовна и просрочена главница за бъдат заплатени до 05.07.2010 г. Уговаря се ред за извършване на погашенията: 1 – вземания с произход начислена наказателна лихва, 2 – вземания с произход натрупана просрочена лихва, 3 – вземания с произход просрочена главница и 4 – вземания с произход редовна главница. Променя се размерът на лихвения процент, както следва: Върху непогасената част от вземанията кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на Стойност на банковия ресурс плюс 5.9 пункта надбавка /начинът на определяне на СБР е детайлно описан в споразумението/, като след промяна на лихвения процент Банката изготвя нов погасителен план. Предоставена е възможност, при промяна на лихвения процент, кредитът да бъде предсрочно погасен в 3-месечен срок от обявяването й. При забава се дължи наказателна лихва, чийто размер се определя от СБР плюс 40 пункта. Уговорено е, при непогасяване на дължимите вноски в 60 дневен период, кредитът да стане автоматично предсрочно изискуем.

Всички задължени лица са били писмено уведомени относно обявяването от страна на банката на предсрочната изискуемост на кредита, поради неплащане на уговорените вноски в периода 04.05.2011 г. - 23.07.2012 г. Уведомленията са получени от въззивниците на 15.08. и 20.08.2012 г. Предсрочната изискуемост е надлежно обявена, считано от последната дата, оттогава е и счетоводно отразена при кредитора.

Размерът на вземанията на банката, предмет на установителния иск, както и пълното им съответствие с договорните клаузи, както по основание, така и като методика на изчисляването им, са установени посредством заключение на вещо лице.

При така установеното и на основание нормата на чл.269 ГПК, съдът прави следните изводи по предмета на спора:

Въззивниците не са се възползвали от разпоредбата на чл.200 ал.3 ГПК вр. чл.201 ГПК при оспорване на заключението на вещото лице, като не са поискали изготвяне на ново заключение от друг или повече експерти в първата инстанция. Несъгласието със заключението или възраженията против него не съставляват основание същото да бъде изцяло изключено от доказателствения материал по делото.

При всички случаи заключението на вещото лице следва да бъде ценено в съвкупност с останалите доказателства по делото. Нито едно от тях не води до извода, че са налице такива пропуски или несъответствия, които да компрометират значимо констатациите в него. Насрещно опровергаване на същите не е било проведено. Ето защо съдът препраща към мотивите на СОС относно коментара на заключението.

По отношение наказателната лихва, чийто размер е действително висок, следва да се посочи, че по начало липсва основание за обявяване на нейната нищожност по реда на ЗЗП, доколкото се касае за индивидуално уговорена клауза и за нея важи изключението на чл.146 ал.1 ЗЗП. Освен че е индивидуално договорен между банката и физическите лица - в лично качество и като управители на двете търговски дружества, размерът на наказателната лихва е очевидно съобразен и с факта, че кредитът е реално необезпечен, поради което самата лихва има преди всичко обезпечителен характер, наред с обезщетителната и санкционната й функция. Също така е установено, че макар първоначално да е посочено, че наказателна лихва ще се дължи върху база, включваща непадежиралите вноски, след сключване на Анекс № 2, чието именно неизпълнение е довело до обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.60 ал.2 ЗКИ, клаузата е променена и начисляването на лихвата е ставало само върху тази част от главницата, представляваща непогасени изискуеми вноски, за времето на забавата до настъпване на предсрочната изискуемост. Едва след този момент върху остатъка от главницата е начислявана единствено наказателна лихва, в съответствие с общите условия. Не е установено начисляване на лихви върху лихви.

Солидарната отговорност по договора произтича от една страна от нормата на чл.304 ТЗ, а от друга – такава изрично е договорена по см. на чл.121 ЗЗД, като по отношение на дружествата е налице и хипотезата на чл.101 ЗЗД – встъпване в дълг /чл.6 от споразумение от 09.06.2010 г./, което също поражда солидарност за изпълнение на задълженията. Няма основание за прилагане на нормата чл.147 ал.1 ЗЗД, т.к. съдлъжниците не са поръчители на кредитополучателя.

С оглед гореизложеното съдът достига до идентични крайни изводи, като тези в обжалваното решение, а именно, че сумите, посочени в заповедта за изпълнение по гр.д.№ 322/2013 г. на СРС, са дължими, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Оплакванията в жалбата, че съдът не е уважил изцяло исковата претенция, поради което на ответниците също се дължат разноски, представляват искане по чл.248 ГПК, направено в срок. Компетентен да го разгледа е първоинстанционният съд, след връщането на делото.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 480.36 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/30.04.2014 г. по т.д.№ 118/2013 г. по описа на СОС в неговата установителна и осъдителна част.

ОСЪЖДА И.К.Г. с ЕГН **********, ЕВРО КАР ЕООД с ЕИК 118581457, М.В.Д. с ЕГН ********** и КАР-ФИКС ЕООД с ЕИК 118570546 да заплатят на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с ЕИК 831558413 сумата 1 480.36 лв. – съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: