Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№255  

 

Гр.Варна, 09.11.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 452 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Монте Касино” ЕООД в открито производство по несъстоятелност със седалище гр.Кубрат, срещу решение № 13 от 19.05.2016г. по търг.дело № 33/16г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е обявено за недействително на основание чл.647 ал.1 т.4 от ТЗ по отношение на кредиторите на „Монте Касино” ЕООД, в открито производство по несъстоятелност, поетото на 25.04.2013г. от „Монте Касино” ЕООД менителнично поръчителство в полза на „Ф. – ФА” ЕООД за обезпечаване на вземане в размер на 450 000лв. по издадена запис на заповед в полза на „Найдьонов – Вайсстигър – Боегайст” ЕООД, джиросан на 14.05.2013г. в полза на „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих” ЕООД.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е недопустимо. Сочи че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, че вземането по записа на заповед от 29.03.2013г. срещу него като авалист е било неуспешно предявено по реда на чл.685 от ТЗ в хода на откритото производство по несъстоятелност, като вземането на кредитора „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих” ЕООД е изключено от списъка на приетите вземания, както и че предявеният положителен установителен иск по реда на чл.694 от ТЗ е отхвърлен с влязло в сила решение, съответства на действителната. Твърди че тези обстоятелства са от значение за допустимостта на предявения иск по чл.647 от ТЗ. Излага че за допустимостта на специалния иск по чл.647 от ГПК като иск за попълване на масата на несъстоятелността е необходимо наличието на правен интерес от предявяването на иска като абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска. Сочи че исковете по чл.647 ал.1 от ТЗ имат за цел да охранят масата на несъстоятелността. Твърди че атакуваната от синдика едностранна правна сделка /поемане на менителнично поръчителство/ към момента не представлява нито потенциална, нито ефективна заплаха за масата на несъстоятелността, съответно за интересите на кредиторите. Сочи че към момента вземането, обективирано в ценната книга на заповед е изключено по окончателен и стабилизиран начин за производството по несъстоятелност, доколкото вземането е изключено от списъка на приетите от синдика вземания, а предявеният от кредитора положителен установителен иск е отхвърлен с влязло в законна сила съдебно решение, което на основание чл.694 ал.4 от ТЗ има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Твърди че несъществуването на оспореното вземане е установено със сила на присъдено нещо, което обстоятелство прави излишно, а от там и недопустимо предявяването на иск по чл.647 от ТЗ.

Моли съда да обезсили решението на първоинстанционния съд като недопустимо и да прекрати производството по делото. В съдебно заседание, редовно призовано, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

„Козмоц” ЕООД със седалище гр.Цар Калоян /с предишно наименование „Найдьонов – Вайссигър – Боегайст” ЕООД и „Малатеста” ЕООД със седалище гр.Цар Калоян /с предишно наименование „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих” ЕООД, служебно конституирани необжалвали необходими другари на въззивника, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание, не изразяват становище по подадената от техния необходим другар въззивна жалба.

Въззиваемата страна – синдикът на „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност, в срока по чл.263 от ГПК, не е депозирал отговор, в съдебно заседание, не се явява, не се представлява, не изразява становище по подадената жалба.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 33/16г. по описа на РОС е образувано по предявен от синдика на „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност, иск с правно основание чл.647 ал.1 т.4 от ТЗ, предявен срещу „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност, „Козмоц” ЕООД и „Малатеста” ЕООД, за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност на поетото на 25.04.2013г. от „Монте Касино” ЕООД менителнично поръчителство по издаден от „Ф. – ФА” ЕООД на 29.03.2013г. запис на заповед за сумата 450 000лв. в полза на „Козмоц” ЕООД /с предишно наименование „Найдьонов – Вайссигър – Боегайст” ЕООД/, джиросан на 14.05.2013г. на „Малатеста” ЕООД /с предишно наименование „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих” ЕООД/.

В производството по несъстоятелност на „Монте Касино” ЕООД по търг.дело № 47/13г. по описа на РОС по реда на чл.685 от ТЗ от „Малатеста” ЕООД /с предишно наименование „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих” ЕООД/ е предявено вземане в размер на сумата 450 000лв. от несъстоятелния търговец като авалист по запис на заповед от 29.03.2013г., издаден от „Ф. – ФА” ЕООД в полза на от „Козмоц” ЕООД /с предишно наименование „Найдьонов – Вайссигър – Боегайст” ЕООД/ и джиросан на 14.05.2013г. на „Малатеста” ЕООД. Предявеното вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността № 263 от 22.11.2013г. Предявеният от кредитора „Малатеста” ЕООД положителен установителен иск по чл.694 от ТЗ за установяване на вземане в размер на сумата 450 000лв. от длъжника „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност, в качеството му на авалист, солидарно задължил се по запис на заповед от 29.03. 2013г. с издател „Ф. – ФА” ЕООД и поемател „Козмоц” ЕООД /с предишно наименование „Найдьонов – Вайссигър – Боегайст” ЕООД  е отхвърлен с влязло в сила решение № 19 от 09.05.2014г. по търг.дело № 84/13г. по описа на РОС, потвърдено с решение № 37 от 19.02.2015г. по в.търг.дело № 587/14г. по описа на АС – Варна.

Отменителните искове по чл.647 от ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези, конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки, се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване.

С влязло в сила решение по иск по чл.694 от ТЗ е прието за установено в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност, че „Малатеста” ЕООД в качеството му на джиратар няма вземане от несъстоятелния търговец в размер на 450 000лв., произтичащо от авалиране на запис на заповед от 29.03.2013г., издаден от „Ф. – ФА” ЕООД. Предмет на отменителния иск в настоящето производство е обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на учредяването на менителнично поръчителство от несъстоятелния търговец по запис на заповед от 29.03.2013г. Макар и с различен предмет, въззивният съд намира, че влязлото в сила решение по установителния иск по реда на чл.694 от ТЗ, с което е прието за установено, че вземането на „Малатеста” ЕООД срещу авалиста по запис на заповед от 29.03.2013г. не съществува, лишава предявилия отменителния иск по чл.647 от ТЗ синдик от правен интерес от иска. При отречено съществуването на дълг на несъстоятелния длъжник по авала със сила на присъдено нещо по иска по чл.694 от ТЗ, от масата на несъстоятелността няма да излезе имущество, което да послужи за удовлетворяването на кредитора, съответно няма да бъде намалено удовлетворяването на другите кредитори на несъстоятелния търговец. Поради което дори и да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, това няма да доведе до промяна в масата на несъстоятелността и до разпределението и между кредиторите. Предвид на това въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.647 от ТЗ е недопустим поради липса на правен интерес, след влизане в сила в хода на настоящето производство на решението по установителния иск по чл.694 от ТЗ, с което е прието, че вземането на кредитора по авала не съществува.

С оглед на така изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по предявения иск да бъде прекратено.

На основание чл.649 ал.6 от ТЗ в тежест на дружеството длъжник следва да се присъди заплащането на дължимата държавна такса в размер на сумата 27 000лв. за всички инстанции, платима от масата на несъстоятелността.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 13 от 19.05.2016г. на Разградски ОС по търг.дело № 33/16г. и

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от синдика на „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност, иск с правно основание чл.647 ал.1 т.4 от ТЗ, предявен срещу „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност, „Козмоц” ЕООД и „Малатеста” ЕООД, за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност на поетото на 25.04.2013г. от „Монте Касино” ЕООД менителнично поръчителство по издаден от „Ф. – ФА” ЕООД на 29.03.2013г. запис на заповед за сумата 450 000лв. в полза на „Козмоц” ЕООД /с предишно наименование „Найдьонов – Вайссигър – Боегайст” ЕООД/, джиросан на 14.05.2013г. на „Малатеста” ЕООД /с предишно наименование „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих” ЕООД/.

ОСЪЖДА „Монте Касино” ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Кубрат, област Разград, адрес на управление гр.Кубрат, ул.”Цар Борис І” № 47, ЕИК 117674638, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Варненски апелативен съд сумата 27 000лв. /двадесет и седем хиляди лева/, представляваща дължима по делото държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от настоящето решение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: