Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  300/20.12. 2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   осми ноември                                                           Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                                                                             М.Недева

 

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 453    по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Д.П.Д. *** в качеството му на процесуален представител на „Дива -02” ООД, / в несъст./, гр.Исперих, ЕИК 116540789 против решение № 1/19.02.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 64/2015г., с което  е признато за установено на осн.чл.694 ал.1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Дива-02”ООД СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ   в полза на Националната агенция по приходите, гр.София,  включени  в изготвен от синдика и одобрен от съда по т.д.№111/2012 на РОС списък с неприети вземания     В ОБЩ РАЗМЕР   на 4 579,07лв., от които 4 197,09лв дължима по декларации обр.6 и на осн.чл.6, ал.3 във вр. с чл.4, ал.1, т.7 КСО главница     и  лихва от 381,98лв, дължима като обезщетение за   забава на главницата  към дата на предявяването й -28.ІV.2015г. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли иска на НАП за приемане на вземането й, отнасящо се за неплатени публични задължения, заедно с лихвите          върху възнаграждения на синдика на „Дива -02” ООД за периода от м.05.2012г. до м.04.2015г., отразено с 21 броя декларации обр.6.

          Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.694 ТЗ .

          Ищецът Национална агенция за приходите, гр.София, в качеството си на кредитор с предявено и неприето от съда по несъстоятелността вземане в производството по несъстоятелност на „Дива – 02” ООД, ЕИК 116540789, гр.Исперих претендира за установяване съществуването на публични вземания за задължителни осигурителни вноски, установени с Декларации обр.6 в размер на 6 952,06лв, от които 6 371,47лв главница и 580,59лв обезщетение за забава върху главницата за периода от м.ІІ.2013г. до 28.01.2015г.

Предмет на настоящото въззивно производство е осъдителната част на първоинстанционното решение, с което е прието за  установено на осн. чл.694 ал.1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Дива - 02”ООД,ЕИК 116540789, гр.Исперих СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ  в полза на  Националната агенция по приходите, гр.София,  включени  в изготвен от синдика и одобрен от съда по т.д.№111/2012 на Разградския окръжен съд  списък с неприети вземания     В ОБЩ РАЗМЕР   на 4 579,07лв., от които 4 197,09лв. дължима по декларации обр.6 и на осн.чл.6, ал.3 във вр. с чл.4, ал.1, т.7 КСО главница     и  лихва от 381,98лв., дължима  в обезщетение за   забава на главницата  към дата на предявяването й -28.04.2015г.  

          От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

          На 12.04.2012г. е открито производство по несъстоятелност на „Дива 002” ООД, като за временен синдик е назначен Пламен Кирилов Пенчев. С определение № 87/21.04.2015г. същият е освободен и на негово място е назначен нов синдик. За периода от назначаването до освобождаването си синдикът Пенчев е подавал Декларации обр.6 по КСО, с които е определял размера на осигурителните си задължения. Подадените Декларации обр.6 към 28.04.2015г. са 26 на брой , като декларираните в тях осигурителни задължения  са в размер на 8 714,41лв, от които главница в размер на 7 719,90лв и лихви 994,51лв. От тези вземания са приети 1 762,35лв, от които главница 1 348,43лв и лихви 413,92лв, касаещи 2012г. Остават неприети общо 6 952,06лв, от които главница 6 371,47лв и лихви 580,59лв.

          Съгласно чл.6 ал.3 от КСО осигурителните вноски за синдиците се начисляват върху начислените или неначислени възнаграждения, но върху не по-малко от  минималния  осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Ето защо подавайки декларация обр.6 ежемесечно на база на осигурителен доход, а не на определеното му възнаграждение, синдикът е изпълнил законовото си задължение, предвид на което възражението на ответното дружество в тази насока се явява неоснователно.

 

          В заключението на ССчЕ е отбелязано, че при изготвяне на Декларация обр.6 синдикът следва да съобрази изчисленията си с Националния класификатор на професиите и длъжностите, в който длъжността „синдик” е с код 24116013. С първото число в кода – 2 се обозначава квалификационната група „Специалисти”, за която е посочен размер на минималния осигурителен доход различен от този в подадените Декларации обр.6. Разликата се дължи на това, че в подадените декларации е посочен код, започващ с 1-ца и обозначаващ първа квалификационна група „Ръководители”, който се ползва от работещите по договор за управление и контрол. Т.е. – съгласно Класификатора на длъжностите и професиите синдикът е включен във втора група, а декларациите са подадени за първа група. Ето защо в  приетото пред първата инстанция заключение на ССчЕ е изчислен вариант и на осигурителните задължения на синдика съобразно приложимия в процесния случай код - 2, съгласно който вариант  техният размер е 4 197,09лв главница по ДОО /ЗО/УПФ и 381,98лв  лихви от момента на възникване на вземането до 28.04.2015г.

          Горната фактическа установеност налага извода за неоснователност на въззивната жалба по следните съображения  :

Встъпвайки в длъжност, от момента на назначаването му до момента на освобождаването му, синдикът придобива качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4 ал.1  т.7 от КСО за всички осигурени социални рискове. Несъстоятелното дружество придобива качеството на осигурител по чл.5 от КСО и има задължението да осигурява синдика и да подава пред органа по приходите ежемесечно Декларации обр.6.

Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата по чл.4 ал.1, т.7 и 8 от КСО се определя по правилото на  чл.6 ал.3 от КСО върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал.2 т.3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съгласно  чл.6 ал.2 т.3 от КСО със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

          Безспорно установено е по делото, че декларациите са подадени, а синдикът  Пенчев за целия си мандат не е получил определеното му от съда и с решение на събранието на  кредиторите възнаграждение в размер на 500лв месечно. Безспорно се установи и че правилният код на осигурителя започва с 2, а не с 1, както е отбелязано в декларациите. Съгласно чл.6а ал.1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2006г., декларациите могат да бъдат коригирани. Няма спор по делото, че процесните декларации обр.6 не са коригирани чрез посочване на верния осигурителен код 2. При това положение дължимият размер на осигурителните вноски следва да бъде определен по варианта от ССчЕ, в който вноските са изчислени съобразно верния код в размер на 4 197,09лв главница по ДОО /ЗО/УПФ и 381,98лв  лихви от момента на възникване на задължението до 28.04.2015г.

 

          Основното  оплакване в жалбата  се свежда до  това, че съгласно чл.3 ал.3т.1 от Наредба № 8 на МФ от 29.12.2005г. / в сила от 01.01.2006г., доп. през 2016г./ Декларация обр.6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове за дължими осигурителни вноски и за фонд „ГВРС” едновременно с подаване на Декларация обр.1. А съгласно чл.3 ал.1 т.3 вр.т.1 от същата наредба Декларация 1 се подава след изплащане на възнаграждението. По делото е безспорно установено от фактическа страна, че синдикът не е получил възнаграждението си. Не е доказано, че има подадена декларация обр.1 от бившия синдик, защото в декларациите обр.6 няма посочен ДДФЛ, дължим за съответния период.

Твърденията за липсата на подадена Декларация обр.1 и за връзката й с Декларация обр.6 и респ. – реалното получаване на определеното възнаграждение от синдика са направени  за първи път пред въззивната инстанция и следователно – не по установения процесуален ред, което е лишило насрещната страна да изложи своите аргументи. Отделно от това наведеното оплакване е неоснователно. Действително в чл.3  от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2006г. е предвидено, че Декларация обр.1 се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението,  а подаването на Декларация обр.6 е предвидено да става едновременно с подаването на Декларация обр.1, но това е предвидено за работещите без трудови правоотношения и следователно е неотносимо към процесния случай.

 

Възнаграждението на синдика е текущо, окончателно или допълнително - за положени допълнителни усилия или постигнати по-благоприятни от очакваните резултати, съгласно изрично предоставената за това възможност в  чл. 661 ал. 5ТЗ. Текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно, а при невъзможност за това /поради липса на средства в масата на несъстоятелността напр./, сумата се включва в сметката за разпределение и се изплаща по реда на чл.722 ал.1 т.3 ТЗ вр.чл.723 т.2 ТЗ. В тези хипотези осигуряващото дружество не е освободено от задължението за подаване на декларация и заплащане на осигурителни вноски.

Поддържа се още в жалбата, че представените декларации обр.6 служели  само за доказване на трудов стаж в несъстоятелното дружество, не и на осигурителен стаж. Осигурителният стаж щял да  се зачете само при внасяне на осигурителните вноски и то след изплащане на възнаграждението на синдика.В този смисъл НАП не е доказала, че има изплатени възнаграждения на синдика и невнесени публични задължения по тях, от което да следва акцесорното задължение за заплащането на лихви за забава. Възражението е неоснователно : Съгласно чл.113 ал.1 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва. А по делото беше безспорно установено, че претендираните публични задължения не са погасени.

По искането апелативната инстанция да осъди НАП да заплати на адв.Д.П.Д. сумата в размер на 800лв, определена от РзОС за осъщественото от него процесуално представителство пред първата инстанция, настоящият състав също не дължи произнасяне, тъй като искането е удовлетворено от една страна, а от друга – е направено не по предвидения процесуален ред. С решение № 567/19.05.2016г. РзОС, в производство по чл.248 и чл.250 ГПК, е възложил в тежест на „Дива 02” ООД определеното възнаграждение за особения представител.

  Искането за присъждане на разноски за осъществено процесуално представително от адв.Д. Д. пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено в размер на 800лв , съгласно изричната разпоредба на чл.7 ал.3 пр.1 от Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/19.02.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 64/2015г., с което  е признато за установено на осн.чл.694 ал.1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Дива-02”ООД СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ   в полза на Националната агенция по приходите, гр.София,  включени  в изготвен от синдика и одобрен от съда по т.д.№111/2012 на РОС списък с неприети вземания     В ОБЩ РАЗМЕР   на 4 579,07лв., от които 4 197,09лв дължима по декларации обр.6 и на осн.чл.6, ал.3 във вр. с чл.4, ал.1, т.7 КСО главница     и  лихва от 381,98лв, дължима като обезщетение за   забава на главницата  към дата на предявяването й -28.ІV.2015г.

ОСЪЖДА „Дива -02” ООД, / в несъст./, гр.Исперих, ЕИК 116540789 да заплати на адв.Д.П.Д. възнаграждение за осъщественото от него процесуално представително пред настоящата инстанция в размер на 800лв, които да се изплатят от масата на несъстоятелността.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :