Р Е Ш Е Н И Е   № 268

 

19.11.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 453 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 18533/20.06.2018г. на Ромел Ланд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103834564, подадена чрез адв. П. С. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 18843/22.06.2018г. на "Мега БГ-Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 200645889, представлявано от ю. к. В. Карова, срещу решение № 433/04.06.2018г., постановено по т. д. № 1266/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 18533/20.06.2018г. се атакува решението на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника – ищец Ромел Ланд“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 от ЗЗД, както следва: 1./ за присъждане на сумата 24 500 лв., представляваща дължимо възнаграждение, без ДДС, по т. 2, пр. 1 от анекс от 26.09.2011 г. към договор за поръчка от 14.10.2009г., по издадена проформа фактура № 133/21.11.2012г., както и на сумата 7 473.23лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 28.09.2014г. до датата на предявяване на иска, и 2./ за присъждане на сумата 7 500 лв., претендирана като дължимо възнаграждение, без ДДС, по т. 6. 2. от договор за поръчка от 06.08.2010г., по издадена проформа фактура № 131/ 21.11.2012г., както и на сумата 2 287.72лв., представляваща законна лихва върху тази главница за периода от 28.09.2014г. до датата на предявяване на иска. Основните оплаквания са за необоснованост на правните изводи за недоказаност на необходимия фактически състав за възникване на задължения на ответника за заплащане на претендираните от ищеца възнаграждения за приета работа по процесните правоотношения. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и уважаване на исковете до заявените размери във въззивната инстанция.

Въззивна жалба № 3873/11.12.2017г., подадена от ответника в първоинстанционното производство - "Мега БГ-Варна“ ЕООД, е насочена срещу решението в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во във вр. чл. 258 и чл. 286 ЗЗД, за присъждане на сумата 26 000лв., представляваща дължимо възнаграждение, без ДДС, по анекс от 20.10.2011г. към договор за поръчка от 14.10.2009г. и издадена проформа фактура № 132/21.11.2012г., както и на сумата 7 915.68 лв., представляваща законна лихва върху претендираната пред въззивния съд част от възнаграждението за периода от 28.09.2014г. до датата на предявяване на иска. В жалбата се поддържат изложените пред първоинстанционния съд съображения и доводи срещу основателността на исковете относно липсата на самостоятелно значение и стойност за възложителя на възложеното с анекса от 26.09.2011г. прекатегоризиране на имотите, целящо да се намали таксата дължима към МЗХ при достигане до етап издаване на положително решение на Комисията по земята съгласно чл. 17 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на конкретния имот. Искането съм въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете изцяло.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорите се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, предявени от Ромел Ланд“ ЕООД – гр. Варна срещу "Мега БГ-Варна“ ЕООД – гр. Варна: за присъждане на дължими незаплатени възнаграждения по договор за поръчка от 06.08.2010г. и по анекси от 26.09.2011 г. и от 20.10.2011 г. към договор за поръчка от 14.10.2009г., ведно с мораторни лихви. Исковете са основани на твърденията за възникнали между страните правоотношения по комплексни договори за изработка и поръчка, чиито предмет е възлагане извършването на допълнителни работи, които не са предвидени, но са във връзка с изпълнението на сключен между същите страни договор за поръчка от 14.10.2009г., с който „Мега БГ - Варна" ЕООД е възложило, а „Ромел Ланд" ЕООД приело да извърши дейности и процедури, посочени в т.1.1.1, 1.2.1-1.2.7. от договора, необходими за издаване на виза за проектиране на логистични центрове за имотите, изброени в Приложения № 1 и 2. Излага се, че всички възложени от ответника дейности по договор за поръчка от 06.08.2010г. и по анекс от 20.10.2011г. са изпълнени и са приети без възражения от възложителя с двустранно подписани приемо – предавателни протоколи, а по отношение на анекс от 26.09.2011г. към договор за поръчка от 14.10.2009г. са настъпили условията за заплащане на първата част от дължимо възнаграждение по т. 2, пр. 1 от анекса.

Представителят на ответника изразява становище за неоснователност на исковете. Заявява се, че при сключване на основния договор от 14.10.2009г. изпълнителят е следвало да предвиди всички необходими действия за постигане на договорените резултати и, в тази връзка, възложените дейности с процесния договор и анексите следва да се считат част от предмета на основния договор за поръчка. Заявява се безполезност на извършената работа поради незавършване, респ. спиране на процедурата за промяна на предназначението. Оспорва се значението на подписаните приемо – предавателни протоколи като такива за приемане на извършената работа от възложителя, без възражения. По отношение на договора от 06.08.2010г. се поддържа възражението, че не е налице пълно, а само частично изпълнение, поради което не се дължи остатъкът от договореното възнаграждение.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВОС, с което исковете са уважени само за дължимо възнаграждение, без ДДС, по анекс от 20.10.2011г. към договор за поръчка от 14.10.2009г., ведно със съответната мораторна лихви, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Предмет на въззивното производство е част от предмета на делото пред първата инстанция. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД са отхвърлени за сумите, представляващи ДДС върху процесните възнаграждения, за които са били издадени проформа фактури: № 131/21.11.2012 г., № 132/21.11.2012 г. и № 133/21.11.2012г., ведно със съответните акцесорни претенции за мораторна лихва. Следователно, спорът пред тази инстанция във връзка с наличието на основания за възникване на парични вземания на ищеца към ответника за възнаграждения по договори за изработка и поръчка, е идентичен с този от първата инстанция, с изключение на задължения за ДДС върху уговорените възнаграждения по договор за поръчка от 06.08.2010г. и по анекси от 26.09.2011 г. и от 20.10.2011г. към договор за поръчка от 14.10.2009г. Спорно е дали при изпълнението на допълнително възложените с процесните анекси дейности се дължи възнаграждение независимо от етапа, в който се намира изпълнението на договора от 14.10.2009г., независимо от достигането на крайната цел на договора– издаване на виза за проектиране на логистични центрове за имотите, и дали възложеното с анексите е изпълнено в договорения обем.

От фактическа страна е безспорно установено от събраните доказателства, че с договор за поръчка от 14.10.2009г. „Мега БГ -Варна" ЕООД е възложило на „Ромел Ланд" ЕООД дейности и процедури, посочени в т.1.1.1, 1.2.1-1.2.7 от договора, необходими за издаване на виза за проектиране на логистични центрове за имотите, посочени в Приложения № 1 и 2, при договорено възнаграждение от 397 513.20 лв., без ДДС, платимо поетапно според изпълнението, съгласно чл. 6 от договора. Няма спор, че ответното дружество „Мега БГ-Варна" ЕООД е действало по поръчка на собствениците на имотите - „Лайънс България" ЕООД и „Оркид лоджистик центърс" ЕООД. Ищецът „Ромел Ланд" ЕООД се явява подизпълнител за осъществяването на дейности, възложени на „Мега БГ -Варна" ЕООД от „Лайънс България" ЕООД и „Оркид лоджистик центърс" ЕООД. Във връзка с изпълнението на договора служител на търговското дружество - ищец е бил снабден с пълномощни от собствениците на имотите. С анекси от 22.04.2010 г., 31.01.2011г. и 26.09.2011г. страните са предоговорили сроковете за изпълнение на отделните дейности и процедури и съответно начина за плащане на цената по договора. Процедурите по т. 1.2.5 и т. 1.2.6 е следвало да бъдат изпълнени в срок до 20.01.2012 г., а срокът по т. 1.2.7 следвало да бъде определен допълнително от възложителя. По този основен договор работите по чл. 1, т. 1.2.5 и т. 1.2.6 от договора са останали неизпълнени, освен за имот № 032035. Във връзка с подадено от името на възложителите „Лайънс България" ЕООД и „Оркид лоджистик центърс" ЕООД заявление вх. № 26-00-3083/151/08.05.2014г., с решение № ВА-2/П/ЕО/10.06.2014г. на РИОСВ – Варна, е прекратена започналата процедура по ЕО на проекти за ПУП-ПЗ, за „ изграждане на складове за пакетирани промишлени стоки“ в ПИ 032002, 032004, 032009, 032011, 032012, 032034, 033004, 033022, 033023, 071020, 071022, 075001 и 075009 и ПУП за „изграждане на пътна инфраструктура“ за обслужване на ПИ в масиви 32, 33, 34, 68, 71, 73, 75 и 76, в землището на гр. Игнатиево, Община Аксаково, както и производството по постановеното решение № ВА 34/ЕО/2011г. за преценка за необходимостта от извършване на ЕО от „Оркид лоджистик центърс" ЕООД и „Лайънс България" ЕООД.

Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Съдържанието на основния договор за поръчка от 14.10.2009г., преценено във връзка с разпоредбите на процесните правоотношение, не позволява тълкуването и изводите, които предлага ответника, а именно, че процесният договор и анексите са в такава връзка, при която последващо възложените дейности следва да се считат като част от предмета на основния договор за поръчка, респ. възнаграждение за допълнителни работи не се дължи поради тяхната безполезност предвид незавършването на необходимата за преминаване към следващ етап от изпълнението процедурата за промяна предназначението.

По тези възражения за недължимост на процесните суми съставът на въззивния съд напълно споделя посочените в мотивите на обжалваното решение съображенията, а именно, че допълнително възложените работи не са задължителен елемент от изработване на проектите и административните процедури, насочени към постигане на крайната цел по основния договор. Целта на допълнителното възлагане с анексите е снабдяване с документи, които да осигурят на собствениците на земята, респ. на инвеститорите, заплащане на по - ниска държавна такса при достигане на последния етап от процедурата, а именно решение за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, взето от комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ. Прекатегоризацията на земите или установяване, че същите са неполивни, не са задължителни етапи от процедурата по одобряване на ПУП-ПРЗ и промяна на предназначението на земеделските земи, а дали дейностите по анексите ще бъдат възложени и осъществени е без значение за постигане на крайния резултат, тъй като размерът на държавната такса за административните процедури за промяна на предназначението няма пречка да бъде определен и без изпълнението им.

Не се установява причинно – следствена връзка между забавено изпълнение на задълженията на ищеца по основния договор, на което се позовава ответникът, и непостигането на договорената с него крайна цел. Напротив, наличието на такава връзка се опровергава от безспорното обстоятелство, че за единствения имот от тези по Приложения № 1 и № 2 към основния договор за поръчка от 14.10.2009г., за който няма спор, че не е била необходима екологична оценка, ищецът е изпълнил в цялост всички възложени дейности и административни процедури. Както към момента на възникване на правоотношенията за допълнителни работи по смисъла на чл. 8 от основния договор за поръчка от 14.10.2009г., така и към съставяне на приемо – предавателните протоколи, с които са приети извършените от ищеца, по възлагане на ответника дейности, страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, че крайната цел по основния договор няма да бъде постигната. Настъпилите около две години след приемане на допълнителните дейности обстоятелства, в резултат на които административните процедури са прекратени, нямат отношение към съществуването на вече възникнали парични вземания за заплащане на дейности по двата процесни анекса, които възложителя сам е преценил като необходими при възлагането и приемането им. Няма основание рискът от непостигане на крайния резултат да бъде поет от изпълнителя, доколкото възложителят не твърди друго негово противоправно поведение, освен това за забавено изпълнение по основния договор, а за последното е направен извод за липса на причинна връзка между него и недовършването на административните процедури по одобряване на ПУП-ПРЗ и промяна на предназначението на земеделските земи по отношение на имотите по Приложения № 1 и № 2 към основния договор за поръчка от 14.10.2009г., с изключение на имота, за който не е била необходима екологична оценка.

Видно от съдържанието на въззивната жалба на "Мега БГ-Варна“ ЕООД, пред въззивната инстанция не са заявяват оплаквания по фактическите изводи на първоинстанционния съд, че в изпълнение на възложени дейности по анекс от 20.10.2011г., сключен във връзка с т. 1.2. 6. от основния договор – издаване на Решение на Комисията по земята, съгласно чл. 17 от ЗОЗЗ, изпълнителят – ищец е извършил необходимите действия и процедури за снабдяване на ответника с удостоверения, издадени от Напоителни системи ЕАД. Приемане на работата, без възражения от възложителя за неточно или забавено изпълнение, се установява от двустранно подписан приемо – предавателен протокол от 01.11.2012г. и от представените с исковата молба 13 броя удостоверения – за всеки един от имотите описани в приложение № 1 с изключение на имот № 032035, за който не се спори, че всички процедури са напълно приключени, издадени през м. юли 2011 г. от „Напоителни системи“ ЕАД – Клон Черно море, с които е потвърдено, че земята, съставляваща всеки един от поземлените имоти е неполивна площ.

Оплакването в жалбата на "Мега БГ-Варна“ ЕООД е свързано само с правните изводи на окръжния съд по направените в първата инстанция възражения от ответника, относими към всяко едно от процесните парични задължения. Поддържа се, че приетата работа е безполезна за възложителя поради забавено изпълнение и недостигането до етапа на административната процедура, във връзка която е сключен анекс от 20.10.2011г. - по т. 1.2. 6. от основния договор – издаване на Решение на Комисията по земята, съгласно чл. 17 от ЗОЗЗ. По съображенията, изложени по – горе в мотиви, настоящият състав приема, че настъпилите около две години след приемане на допълнителните дейности обстоятелства, в резултат на които административните процедури не са довършени, нямат отношение към съществуването на вече възникнали парични вземания за заплащане на дейности по двата анекса, които възложителя сам е преценил като необходими при възлагането и приемането им. Следователно релевираните във въззивната инстанция оплаквания по тази претенции са неоснователни. С приемане на извършената работа по анекс от 20.10.2011г., без възражения, за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговореното възнаграждение в размер на 26 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период – от 28.09.2014 г. до завеждане на исковата молба, в присъдения размер.

По жалбата на Ромел Ланд“ ЕООД в частта по исковете, основани на анекс от 26.09.2011 г. към договор за поръчка от 14.10.2009г.

Установено е от събраните доказателства, че с анекс от 26.09.2011 г. „Мега БГ - Варна" ЕООД е възложило на „Ромел Ланд" ЕООД да извърши необходимите действия и процедури за прекатегоризиране на имотите, описани в Приложение № 1 към първоначалния договор, срещу възнаграждение в размер на 49 000лв., от които 24 500лв., без ДДС, платими след представяне от изпълнителя на подадени в МЗХ искания за утвърждаване на площадка за проектиране на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 18 от ЗОЗЗ при издадени актове за прекатегоризация, и 24 500лв., без ДДС– след представяне на решение на ОС Аксаково за одобряване на ПУП-ПРЗ. Не е спорно, че преди сключване на анекса „Ромел Ланд" ЕООД е внесъл в МЗХ предложение с вх. № 5760/22.12.2010г. / приложено по делото/ за утвърждаване на площадка, с цел одобряване на ПУП-ПРЗ и промяна на предназначението на поземлените имоти, а след сключването на анекса, с приемо-предавателен протокол от 01.11.2012г., е предал на възложителя актове за промяна категориите на описаните имоти, които са били издадени през април 2011г.

По основателността на този иск, който е за присъждане на първа дължима вноска по т. 2, пр. 1 от анекс от 26.09.2011 г., ответникът възразява отново за безполезност на изпълнението предвид неизпълнението на дейностите по т.1.2.5, 1.2.4 и т. 1.2.6. от основния договор, както и предвид предаване на актовете за промяна категориите на описаните в анекса имоти десет месеца след изтичане на срока по основния договор. Според възложителя, от обстоятелството, че предложението до МЗХ за утвърждаване на площадки, с цел одобряване на ПУП - ПРЗ и промяна на предназначението на имотите, е подадено преди подписване на самия анекс, следва, че това изпълнение е в рамките на дейностите и процедурите възложени с основния договор.

По неоснователността на тези възражения на ответника, които са релеватни към дължимостта на възнагражденията по двата анекса, са направени изводи по – горе в мотиви, като е прието, че прекатегоризацията на земите не е дейност в рамките на основния договор, тъй като не е задължителен етап от процедурата по одобряване на ПУП-ПРЗ и промяна на предназначението на земеделските земи, а дали дейностите, насочени към намаляване на дължимите държавни такси, ще бъдат възложени и осъществени е без значение за постигане на крайния резултат, тъй като няма пречка размерът на държавната такса за административните процедури за промяна на предназначението да бъде определен и без изпълнението им. От посоченото следва извода, че подаденото от изпълнител предложение до МЗХ за утвърждаване на площадки, с цел одобряване на ПУП - ПРЗ и промяна на предназначението на имотите, съставлява изпълнение по анекса, а не е в рамките на дейностите и процедурите възложени с основния договор. Изпълнението на възложените дейности е започнало преди сключването на анекса, с подаване на искания в МЗХ за утвърждаване на площадка за проектиране на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 18 от ЗОЗЗ, а с анекса страните са обективирали вече възникнало неформалното правоотношение за извършване на необходимите действия и процедури за прекатегоризация на имотити, описани в Приложение № 1, в писмена форма, като са уговорени размер на възнаграждение, начин на приемо– предаване и т. н. С приемо - предавателен протокол от 01.11.2012г. изпълнителят е предал на възложителя, за всеки един от имотите, акт за експертиза на категориите на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, подписан от ИАПР, ОД „ Земеделие“, и инвеститора, и одобрен от Министъра на земеделието и горите. Представените по делото заверени копия от предадените актове, чиято неразделна част са скица на съответния имот, издадена от ИАПР, установява несъмнено извършената промяна на първоначално определената категория на земите, който факт не се оспорва от възложителя. Същевременно, анексът не предвижда предаване на скици от изпълнителя в държане на възложителя като условие за изискуемост на възнаграждението по т. 2, пр. 1 от анекс. Поначало фактическо приемо - предаването на скици не се налага предвид предмета на договора, тъй като държането им от възложителя е безпредметно при съответния етап на изпълнение - документите са необходими на изпълнителя във връзка с определяне на по- нисък размер на дължимите от инвеститора държавни такси за административните процедури по основния договор. Установява се по безспорен начин постигането на крайната цел на възложените с анекса действия и процедури за прекатегоризация на имотити, описани в Приложение № 1, но са настъпили условията за възникване на задължение за заплащане само на първата вноска от уговореното възнаграждение. Доколкото правоотношенито е действащо / не се твърди разваляне на договора или оттегляне на поръчката/, а представянето от изпълнителя на решение на Общински съвет – гр. Аксаково за одобряване на ПУП-ПРЗ за имотите е предвидено като условие за изискуемост на парично вземане за втората вноска, с приемането на работата по протокол от 01.11.2012г. за възложителя е възникнало задължение да заплати първата част от възнаграждението в размер на исковата сума - 24 500лв., ведно със съответната мораторна лихва за исковия период до завеждането на исковата молба / датата 28.09.2014г., посочена като начална за периода на претенцията за обезщетение за забава е след връчване на покана за изпълнение/.

Предявеният иск за присъждане на възнаграждение по т. 6. 2. от договор за поръчка от 06.08.2010 г., се основава на фактическите твърдения, че по силата на договора ответното дружество е възложило на "Ромел Ланд" ЕООД изработване и одобряване на транспортно-комуникационен план за имотите, описани в Приложение 1, и съгласуването му със заинтересованите инстанции, с цел промяна на предназначението на тези имоти, както и че възложените с този договор дейности са изпълнени изцяло и приети с протокол от 01.11.2012г., но не са платени от възложителя. С последваща предявяването на иска молба ищецът уточнява, че възложената с договора работа включва следните дейности, които са изпълнени изцяло: подаване на заявление за допускане на ПУП - парцеларен план, подготовка на задание за изработване на такъв план, възлагане на инженер-специалист по съответната част на изработването на транспортно - комуникационен план, внасяне на изработения план за разглеждане от ОбЕСУТ – гр. Аксаково, действия по обявяване на плана с публикация в „Държавен вестник", като твърди, че с приемо-предавателен протокол от 01.12.2012г. е предал на възложителя документите, установяващи извършването на всички възложени дейности. В допълнителната искова молба се заявява, че изпълнение по този договор се доказва и с представени протокол на ОПУ – Варна от 19.09.2013 г. и становище от ОДП Варна „Пътна полиция" от 11.02.2013г. за съгласуване на проекта.

По този иск ответникът възразява, че не е изпълнена изцяло възложената работа по съгласуване и одобряване на изработения ПУП - парцеларен план, тъй като изпълнителят не е предал на възложителя съгласуван и одобрен проект, във връзка с което и окончателното плащане по договора не е станало изискуемо и не е дължимо. Процедурата била придвижена до етап съобщаване (чрез обява в ДВ) изработения ПУП – парцеларен план на заинтересованите лица, поради което ответникът не дължи окончателно плащане по чл. 6.2. от Договор за поръчка от 06.08.2010 г.

Ищецът репликира с евентуално възражение, че процедурата не е довършена в резултат на неосигурено съдействие от възложителя, съставляващо отказ да се плати държавна такса за екологична оценка.

В жалбата на Ромел Ланд“ ЕООД е направено оплакване във връзка с правилността на фактическите изводи на първоинстанционния съд по тази претенция само по отношение на преценката за неосносимост на представеното по делото становище от „ Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна от 11.02.1013г., тъй като се отнасяло за друг имот, собственост на трето лице „Сортови семена“ и не е сред имотите, посочени в Приложение № , към договора за поръчка от 06.08.2010г. Оплакването е основателно, тъй като това е имотът, през който е съгласувано транспортно – комуникационното решение за имотите по договора и който е отразен на приложения по делото ПУП – парцеларен план на пътна инфраструктура.

За установяване изпълнението на задълженията по договора, освен посоченото становище от 11.02.1013г. и приемо - предавателния протокол от 01.12.2012 г., ищецът представя Заповед № ЗД-49 от 29.03.2011г. на Зам. Кмета на Община Аксаково, Протокол № 35/13.10.2011г. на ОбЕСУТ Аксаково, копие от ДВ, бр. 96/06.12.2011г.; Парцеларен план – фаза идеен проект от м. юли 2011г. - заглавна страница, с Обяснителна записка за обект: Комуникационно транспортна схема за достъп – фаза идеен проект, Протокол на ОПУ Варна от 19-09.2013г. Между страните няма спор и няма данни по делото, че не е издадено решение на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ за утвърждаване на трасе и становище на РИОСВ – Варна, като предпоставки за одобряване на проекта от ОбЕСУТ и за повторното му внасяне за разглеждане и одобряване от Общински съвет.

Настоящият състав намира, че съвкупната преценка на събраните доказателства във връзка с тази претенция не доказват пълно изпълнение и настъпване на условията за изискуемост на втората част от уговореното възнаграждението, представляващо окончателно плащане по чл. 6.2. от Договор за поръчка от 06.08.2010г., тъй като изпълнителят се е ангажирал с изработването, съгласуването, и одобрението на транспортно – комуникационен план за имотите, описани в Приложение № 1, от специализираните държавни и общински органи и инстанции, а безспорно се установява, че процедурата не е била довършена. Възражението на ищеца за неосигурено съдействие от насрещната страна за довършване на административната процедура, състоящо се в отказ да се плати държавна такса за екологична оценка, е неотносимо към основателността на заявената претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, която е за заплащане на възнаграждение, дължимо в резултат на пълно изпълнение, а не за обезщетение при неизпълнение по предл. 2 от чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Отделно от това по това възражение не е проведено успешно доказване. Следователно ответникът не дължи окончателно плащане по чл. 6.2. от Договор за поръчка от 06.08.2010 г. и искът за присъждането му за сумата 7 500лв., до който размер е предмет на въззивното производство, е неоснователен, ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на предявяване на иска.

По изложените съображения съставът на въззивния съд прави крайния правен извод, че решението на ВОС следва да се отмени само в частта, с която са отхвърлени предявените от Ромел Ланд“ ЕООД – гр. Варна искове за присъждане на сумата 24 500 лв., представляваща дължимо възнаграждение, по т. 2, пр. 1 от анекс от 26.09.2011 г. към договор за поръчка от 14.10.2009г., както и на сумата 7 473.23лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 28.09.2014г. до датата на предявяване на иска, като се постанови друго, за уважаване на исковете съобразно изводите на въззивната инстаниция. В останалите обжалвани части решението следва да се потвърди поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора.

Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски са направени от процесуалните представители на двете страни във всяка от инстанциите, с прилагане на списъци за разноски по чл. 80 ГПК от пълномощника на ищеца. С оглед резултата от въззивното обжалване на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца репариране на направените в производството разноски съразмерно с уважената част от исковете – 2638.23 лв. за първа инстанция / при общ размер на доказаните разноски - 3636.93 лв./, и 3339.17 лв. за въззивна инстанция / от 3835.22 лв./ Ищецът носи отговорност за част от направените от ответника разноски за първа инстанция / 200 лв. възнаграждение за вещо лице/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. за всяка от инстанциите, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, съответно в размер на 137.30лв. за първа инстанция и 38.80лв. за въззивна инстанция. След компенсация на насрещните задължения за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1507.93 лв. – неприсъдена с обжалваното решение дължима част от разноски за първа инстанция и сумата 3300.37 лв.– част от разноски за въззивна инстанция.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 433/04.06.2018г., постановено по т. д. № 1266/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Ромел Ланд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103834564, срещу "Мега БГ-Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 200645889, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 от ЗЗД, за присъждане на сумата 24 500 лв., представляваща дължимо възнаграждение, без ДДС, по т. 2, пр. 1 от анекс от 26.09.2011г. към договор за поръчка от 14.10.2009г., по издадена проформа фактура № 133/21.11.2012г., както и на сумата 7 473.23лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 28.09.2014г. до датата на предявяване на иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА "Мега БГ-Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 200645889, да заплати на Ромел Ланд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103834564, сумата 24 500 лв., представляваща дължимо възнаграждение, без ДДС, по т. 2, пр. 1 от анекс от 26.09.2011г. към договор за поръчка от 14.10.2009г., за което е издадена проформа фактура № 133/21.11.2012г., на основание чл. 79, ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 ЗЗД, както и сумата 7 473.23лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.09.2014г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 433/04.06.2018г., постановено по т. д. № 1266/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта за разноските, както и в останалите обжалвани части, както следва:

1. / в частта, с която са отхвърлени предявените от Ромел Ланд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103834564, срещу "Мега БГ-Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 200645889, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 от ЗЗД, за присъждане на сумата 7 500 лв., претендирана като дължимо възнаграждение, без ДДС, по т. 6. 2. от договор за поръчка от 06.08.2010г., по издадена проформа фактура № 131/ 21.11.2012г., както и на сумата 2 287.72 лв., представляваща законна лихва върху тази главница за периода от 28.09.2014г. до датата на предявяване на иска, и

2./ в частта, с която "Мега БГ-Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 200645889, е осъдено да заплати на Ромел Ланд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103834564, сумата 26 000лв., представляваща дължимо възнаграждение, без ДДС, по анекс от 20.10.2011г. към договор за поръчка от 14.10.2009 г. и издадена проформа фактура № 132/21.11.2012г., на основание чл. 79, ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 от ЗЗД, както и сумата 7 915.68лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 28.09.2014 г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 79, ал.1, предл 1-во, вр. чл. 258 и чл. 286 от ЗЗД.

В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „"Мега БГ-Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 200645889, да заплати на Ромел Ланд“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103834564, сумата 1507.93 лв., представляваща неприсъдена дължима част от съдебно – деловодни разноски за първа инстанция, както и сумата 3300.37 лв. – част от разноски за въззивна инстанция съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване само в частта по предявените искове за присъждане на сумата 7 500лв., претендирана като дължимо възнаграждение, без ДДС, по т. 6. 2. от договор за поръчка от 06.08.2010г., ведно с мораторна лихва.

 

В останалата част въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.