Р Е Ш Е Н И Е № 293

Гр.Варна, 21.12.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 455 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ЕВРОЕТИЛ” АД; „БИОМЕЛ ПРОДУКТ“ ЕООД; „РОЗАЛИИ“ ЕООД, чрез адв. Н.Д. срещу решение № 58/20.06.2017 година по т.д.№ 204/2014 година по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е обявен за недействителен по отношение на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, представлявано от главен изпълнителен директор С П В и изпълнителен директор  Р И Т, договор за покупко-продажбата на стоки на стойност 544 445,44 лв. по фактура № 1000000007/02.01.2013 г. с продавач „Евроетил“ АД гр. Алфатар, ЕИК 118579495, представлявано от изпълнителния директор Р В Ш, и купувач „Биомел продукт“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 118508815, представлявано от управителя и Р В Ш; обявен е за недействителен по отношение на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, представлявано от главен изпълнителен директор С П В и изпълнителен директор  Р И Т, на договор за покупко-продажба на стоки на стойност 112 679,22 лв. по фактура № 1000000005/01.08.2014 г. с продавач „Биомел продукт“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 118579495, представлявано от изпълнителния директор Р В Ш, и купувач „Розалии“ ЕООД гр. Алфатар, ЕИК 200750114, представлявано от управителя Х К К , осъдено е „Евроетил“ АД гр. Алфатар, ЕИК 118579495, да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, разноски по делото в размер на 14 876 (четиринадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест) лв.; осъдено е „Биомел продукт“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 118508815, да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, разноски по делото в размер на 14 876 (четиринадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест) лв.; осъдено е „Розалии“ ЕООД гр. Алфатар, ЕИК 200750114, да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, разноски по делото в размер на 3 784 (три хиляди седемстотин осемдесет и четири) лв.; осъдено е „Розалии“ ЕООД гр. Алфатар, ЕИК 200750114, да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд държавна такса в размер на 4 507,17 лв. (четири хиляди петстотин и седем лв. седемнадесет ст.).

Твърди се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Докладът по делото е съдържал фактическите твърдения на страната, обосноваващи нищожност на сделките поради противоречие на закона и в частност чл.9, ал.4 от ЗОЗ във връзка с чл.48 ЗОЗ. Предприетата защита е съобразена с доклада и с така предявения иск, като съдът се е произнесъл по предявен иск по чл.135 ЗЗД, което е недопустимо и се моли въззивният съд да упражни правомощието в чл.270, ал.3, изр.трето ГПК. Дори и да се приеме, че решението е допустимо, то е неправилно като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Съдът е установил, че покупко-продажбата е извършена в нарушение на императивно правило , като е приел, че това обуславя недействителност на сделката по отношение на „ОББ“ АД, прилагайки разпоредбата на чл.135 ЗЗД. Нарушен е принципът на състезателното начало, тъй като съдът е лишил страната от възможността да се защити ефективно. Правната квалификация на иска се прави с решението, като е постановен акт, несъответствуващ на дадените от съда указания и доклад. Съдът не е взел предвид одобрението на сделката, което може да бъде изразено.

Разпореждането с вещите е прието за правомерно, като съдът следва да се съобрази с постановената оправдателна присъда. Направеният от съда извод не почива на фактите и доказателствения материал по делото. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна синдика „ОББ“ АД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 28.08.2014 година ищецът „Обединена българска банка“ АД излага, че по силата и при условията на договор за банков кредит е предоставил на кредитополучателя „Евроетил“ АД ползването на кредит в режим на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 3 милиона евро. Вземанията на банката са обезпечени с учреден в полза на банката особен залог на търговско предприятие съгласно договор за особен залог, който е вписан по партидата на дружеството. Поради неплащане на погасителни вноски банката е предприела действия за принудително събиране на вземането си, като е пристъпила към изпълнение по ЗОЗ към заложеното в нейна полза търговско предприятие. За управител на дружеството е назначен Д.И.Г.. Надлежно е връчено на заложния длъжник уведомление по ЗОЗ за пристъпването към изпълнение. Длъжникът отказва да предаде заложното имущество, поради което е образувано изпълнително дело. Съгласно правилата на ЗОЗ длъжникът не може да упражнява правата си върху търговското предприятие, в това число да сключва сделки. На 06.02.2014 година е получено копие от фактура от 02.01.2013 година, удостоверяващи продажба на стоки с искане за предоставяне на разрешение за изнасяне на описаните стоки. Към датата на издаване от „Евроетил“ АД на тази фактура вече е имало пристъпване към изпълнение на цялото предприятие. Разрешение за продажбата не е предоставяно от заложния кредитор. Фактурата е подписана от лице, различно от управителя по ЗОЗ, поради което сделката, обективирана във фактурата е недействителна по отношение на ОББ АД. Писмо в горния смисъл е изпратено на дружеството, легитимиращо се като купувач, така и на пълномощника на заложния длъжник. Впоследствие алкохолът е продаден на „Розалии“ ЕООД, поради което и тази сделка е недействителна по отношение на заложния кредитор. Вписаният залог е противопоставим на всички трети лица, придобиващи права върху заложеното имущество.  Налице е издадена заповед по ч.т.д.175/2014 година и допусната обезпечителна мярка „запор на движими вещи“, поради което всички извършени действия по разпореждане с процесното имущество са недействителни по отношение на ОББ АД. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, в отношенията между страните, че покупко-продажбата на стоки, обективирана във фактурите е относително недействителна по отношение на ОББ АД.

Ответниците, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК депозират отговор, с който не оспорват допустимостта на предявените искове, но оспорват основателността. Не оспорват следните обстоятелства, изложени в исковата молба, а именно: наличие на валиден договор за банков кредит, сключен между ОББ и Евроетил, наличие на вземане по договора за кредит, наличие на договор за особен залог на търговско предприятие от 20.08.2007 година, наличие на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, наличие на назначен нов управител; връчване на уведомление по реда на чл.33 ЗОЗ, предоставяне на достъп по изп.дело; размера на общото задължение на „Евроетил“ към 26.08.2014, посочен в исковата молба; предприемането на действия от страна на ОББ АД по назначаване на физическа охрана.

Възраженията срещу иска се основават на това, че с договор за издаване на банкова гаранция и банков кредит „Банка Пиреос България“ АД е предоставила на „Евроетил“ АД кредит в размер на 619245 лева, като кредитът се отпуска целево за издаване на банкова гаранция за режим отложени плащания на акциз в полза на ЦМУ на Агенция Митници със срок на валидност до 21.01.2013 година.

За обезпечаване на вземанията на банката е предоставен реален залог, учреден в полза на банката върху парична сума в размер на 619 245 лева, депозирана при банката с титуляр „Биомел продукт“ ЕООД. Видно от представеният договор за спогодба от 10.01.2012 година „Евроетил“ АД и „Биомел продукт“ ЕООД, с цел да уредят възникналите взаимоотношения и дадения реален залог се договарят за следното, че при постъпване на искане от ЦМУ Агенция Митници за плащане на дължим акциз и подобно плащане бъд еизвършенои „Банка Пиреос България“ АД усвои част или цялата депозирана сума от „Биомел продукт“, то „Биомел продукт“ придобива собствеността върху такова количество алкохолни напитки, което да покрие вземането му. В резултат на поискването от Митница и усвояване на банковата гаранция „Биомел продукт“ ЕООД придобива стоките, като те са извозени от територията на митническия склад и с ревизионен акт са установени действителните стокови наличности.Липсва уведомление за пристъпване към принудително изпълнение по отношение на стокови, складови наличности и суровини. Следователно стоките не са под ограничителния режим на чл.9 ЗОЗ. Видно е, че договора и фактурите са били на разположение на управителя и той не се е противопоставил на осчетоводяването на фактурите и на изнасянето на стоките. След като ищеца, чрез управителя си не се е противопоставил на извършените сделки, същите не са недействителни.

По отношение на „Розалии“ ЕООД, същото се явява трето добросъвестно лице и въпросната сделка се явява валидна.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Във въззивната жалба не се сочат неправилно установени факти, а и безпротиворечиво между страните е установена следната фактическа обстановка:

Безспорни между страните са с оглед становището в отговора на исковата молба следните факти: наличие на валиден договор за банков кредит, сключен между ОББ и Евроетил, наличие на вземане по договора за кредит, наличие на договор за особен залог на търговско предприятие от 20.08.2007 година, наличие на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, наличие на назначен нов управител; връчване на уведомление по реда на чл.33 ЗОЗ, предоставяне на достъп по изп.дело; размера на общото задължение на „Евроетил“ към 26.08.2014, посочен в исковата молба; предприемането на действия от страна на ОББ АД по назначаване на физическа охрана.

Спорно е между страните дали сделката е осъществена със знанието и съгласието на заложния кредитор и липсата на противопоставяне от негова страна на извършените действия по изнасяне на стоката.

В съдебно заседание на 21.11.2017 година е разпитан свидетеля Велин Миланов, който работи във фирма „Юсис“ ООД и отговаря за оперативната дейност на фирмата за Северна България, физическа охрана, инкасо, СОТ, като дружеството, за което работи е извършвало физическа охрана на складовете на ответника, като свидетелят установява, че през процесния период стока, със знание и негово съгласие не е изнасяна.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на неудовлетворен заложен кредитор, да установи пристъпването си към изпълнение и наличие на сделка, извършена след тази дата.

Всички тези факти са безспорно установени между страните. Пристъпването към изпълнение е вписано на 28.08.2012 година, а искането на Агенция Митници е извършено на 19.12.2012 година, т.е. не може да се приеме възражението на ответника „Евроетил“ АД, че сделката с „Биомел продукт“ ЕООД по силата на договора за спогодба е с дата 10.01.2012 година, датата на спогодбата. Вещно-прехвърлителнят ефект е настъпил, с оглед факта, че вещите са родово определени към момента на сбъдването на условието т.е. датата на поискването на гаранцията от Митници и с индивидуализацията на вещите т.е. с тяхното отделяне. Тези действия са извършени след датата на пристъпване към изпълнение, поради което сделката е непротивопоставима на заложния кредитор.

Следва да се разгледа направеното възражение от длъжника, че сделката е осъществена със знанието и съгласието на заложния кредитор. Съдът намира, че тъй като се касае за сделка, осъществена след пристъпването към изпълнение, в тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване съгласието на банката по аргумент от чл.48, ал.2 ЗОЗ.

От обясненията, дадени от Радослав Шунк, управител на „Евроетил“ АД се установява, че същият е изпратил упълномощен представител за предаване на имуществото, но няма данни да е предадена счетоводната документация на дружеството, нито да е извършван индивидуализиращ опис на предаденото.

Даване на съгласие, макар и в устна форма не се установи от събраните по делото доказателства.

Представено е писмо от банката с дата 06.02.2014 година по повод запитване, изпратено по пощата до банката за даване на съгласие за извозване на стоката, предмет на процесната фактура, с което банката изрично се противопоставя.

Представената оправдателна присъда не променя този извод, тъй като липсва идентичност между настоящето производство и воденото наказателно дело с предмет разпореждане с вещи, извършено в периода 22.07.2014 година, в качеството му на собственик на капитала и управител на „Биомел продукт“ ООДОбстоятелството лицето Шунк е оправдано по обвинение в обсебване като собственик на капитала не е от значение за действителността на сделката, с получател „Биомел продукт“ ЕООД.    

Не може да се възприеме и направеното възражение, че вещите, предмет на продажбата са изключени от ограничителния режим на чл.9 ЗОЗ, тъй като не са конкретно посочени в уведомлението, с което се пристъпва към принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.7 ЗОЗ вр. с чл.20, ал.2 ЗОЗ, считано от получаването от заложния длъжник на съобщението по ЗОЗ настъпва концентрация на заложеното имущество, като залогът тежи върху всички елементи от заложеното търговско предприятие, дори и да не са индивидуализирани конкретно към момента на учредяването му. Получаването на съобщение по чл.33 ЗОЗ от залогодателя, посредством, което последният узнава за извършеното пристъпване на изпълнение от страна на банката и след който момент му е забранено да се разпорежда с имуществото си има действието на запора и възбраната по отношение на заложеното имущество с последиците, уредени в чл.452 ГПК.

Гореизложеното обосновава извода, че извършената продажба съставлява сделка със заложно имущество, извършена след пристъпване към изпълнение и като такава е непротивопоставима по отношение на заложния кредитор, поради което и по отношение на него е относително недействителна. Прогласяването на относителната недействителност е с правен интерес за заложния кредитор, с оглед възможността същият да се удовлетвори предпочтително от цената на имуществото, поради връщането на собствеността на стоката в патримониума на длъжника.

Предвид установяването на всички кумулативно дадени предпоставки искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на сделката между „Биомел продукт“ ЕООД и „Розалии“ ЕООД.

Както се посочи по-горе получаването на съобщение по чл.33 ЗОЗ от залогодателя, посредством, което последният узнава за извършеното пристъпване на изпълнение от страна на банката и след който момент му е забранено да се разпорежда с имуществото си има действието на запора и възбраната по отношение на заложеното имущество с последиците, уредени в чл.452 ГПК.

При сравнителния анализ на разпоредбата на чл.32, ал.4 ЗОЗ и чл.452 ГПК, както и на разпоредбата на чл.135 ЗЗД, също уреждаща относителната недействителност на извършени разпореждания се установява различно отношение на законодателя по отношение на третите лица. Така например в чл.452 ГПК изрично законодателя е предвидил възможността третото лице да се позове на чл.78 ЗС. Такава уредена възможност липсва в чл.32, ал.4 ЗОЗ. Правното положение не е уредено и съобразно чл.135 ЗЗД, където законодателят изрично е закрепил като изискване да се предпочетат правата на третите добросъвестни лица, пред тези на кредитора, където е поставил в тежест на кредитора доказването на недоборсъвестността на третите лица. Не може да се приеме, че се касае за законодателен пропуск, а по скоро за защита интересите на заложния кредитор пред тези на третите лица с оглед факта, че законът е специален и залогът, предмет на изпълнението се намира в държане на длъжника, който лесно би могъл да се разпореди с него.

Дори и да се приеме, че недобросъвестността на третото лице е елемент от фактическия състав на иска, то по делото са събрани редица доказателства, установяващи знанието на третото лице за пристъпването към изпълнение. Дружествата се намират на един и същ адрес, поради което проведеното съдебно изпълнение е станало известно на третото лице. Видно от счетоводните данни е, че не е налице осчетоводяване на тази фактура, нито е извършено плащане, нито е извършено предаване на стоката, чрез приемо-предавателен протокол, като същата продължава да се намира в помещенията,в които се е намирала преди продажбата. Видно от представената обезпечителна заповед и образуваното въз основа на нея изпълнително дело е, че продажбата по фактурата е осъществена след датата на издаване на обезпечителната заповед, като датата на фактурата, с оглед липсата на осчетоводяване не може да бъде противопоставена на банката. 

Предвид гореизложеното исковете следва да бъдат уважени.

Първоинстанционният съд в решението си е приел неправилна материално-правна квалификация, несъответствуваща на изложените в исковата молба твърдения. Съгласно т.2 от ТР 1/13 година на ОСГТК на ВКС, при неправилна материалноправна квалификация на иска решението не е недопустимо, а неправилно, като въззивният съд е длъжен да даде указания относно релевантните факти и разпредели доказателствената тежест и укаже на страните да ангажират съответните доказателства с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени.

на осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски пред първата инстанция, като за въззивна инстанция искане не е отправено.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 58/20.06.2017 година по т.д.№ 204/2014 година по описа на Окръжен съд – Силистра, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, представлявано от главен изпълнителен директор С П В и изпълнителен директор  Р И Т, договор за покупко-продажбата на стоки на стойност 544 445,44 лв. по фактура № 1000000007/02.01.2013 г. с продавач „Евроетил“ АД гр. Алфатар, ЕИК 118579495, представлявано от изпълнителния директор Р В Ш, и купувач „Биомел продукт“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 118508815, представлявано от управителя и Р В Ш, на осн. чл.32, ал.4 ЗОЗ.

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, представлявано от главен изпълнителен директор С П В и изпълнителен директор  Р И Т, на договор за покупко-продажба на стоки на стойност 112 679,22 лв. по фактура № 1000000005/01.08.2014 г. с продавач „Биомел продукт“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 118579495, представлявано от изпълнителния директор Р В Ш, и купувач „Розалии“ ЕООД гр. Алфатар, ЕИК 200750114, представлявано от управителя Х К К , на осн. чл.32, ал.4 ЗОЗ.

ОСЪЖДА „Евроетил“ АД гр. Алфатар, ЕИК 118579495, да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, разноски по делото в размер на 14 876 (четиринадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест) лв.

ОСЪЖДА „Биомел продукт“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 118508815, да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, разноски по делото в размер на 14 876 (четиринадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест) лв.

ОСЪЖДА „Розалии“ ЕООД гр. Алфатар, ЕИК 200750114, да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, разноски по делото в размер на 3 784 (три хиляди седемстотин осемдесет и четири) лв.

ОСЪЖДА „Розалии“ ЕООД гр. Алфатар, ЕИК 200750114, да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 4507.17 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: