Р Е Ш Е Н И Е

 

381 /Варна, 29.12.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 26.11.2014 год. в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 456/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано след отмяна на решение № 344/07.12.2012 год., постановено по т.д.№ 468/2012 год. по описа на АС – Варна, осъществена с решение № 110/22.07.2014 год. по т.д.№ 2620/2013 год. по описа на ВКС, I  т.о. С отменителното решение са дадени задължителни указания във връзка с приложимостта на т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.  

Предмет на обжалване е решение № 758/15.05.2012 год., постановено по т.д.№ 1115/2011 год. по описа на ОС – Варна.

КРИСТАЛ ДИВЕЛЪПМЪНТС ЕООД – в несъстоятелност обжалва решението, постановено по т.д.№ 1115/2011 г. по описа на ВОС, с което е признато за установено в отношенията между Сдружение на собствениците на етажната собственост в апартаментен комплекс „Роял лодж” в м. Томов чучур, к.к. Пампорово и длъжника съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане на Сдружението в размер на 387 844 лв., произтичащо от неизпълнено задължение на дружеството да отстрани недостатъците и да поправи лошо извършени СМР по общите части на апартаментния комплекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2010 г. – датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, до окончателното й плащане, като несъстоятелното дружество е осъдено да заплати сторените от сдружението на собствениците разноски в размер на 6 350 лв., както и дължимата държавна такса по сметка на ВОС в размер на 15 513.76 лв.

В жалбата са обективирани следните възражения:  На първо място се сочи, че Сдружението е нелегитимно, т.к. самият длъжник е собственик на обекти в комплекса, съответно притежава дял от общите части на сградата, а сдружението е учредено без негово участие. На следващо място се твърди, че състоянието на обекта не се дължи на недостатъци и лошо изпълнение на СМР, а на липсата на поддръжка на комплекса по причини, че собствениците на апартаменти са преустановили дължимите към него плащания за управление на собствеността, много преди самото дружество – изпълнител да преустанови дейността си в комплекса през м. септември 2009 год. Сочи се, че лошите климатични условия в зимния курорт в съвкупност с липсата на текуща поддръжка, за която са отговорни всички собственици, са довели до сегашното състояние на комплекса.

Претендира се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в изискуемия преклузивния срок по чл. 633, ал.1 ТЗ. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл. 694 ТЗ като искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания, предвидени в специалния закон.

I. По квалификацията на спорното право:

В обстоятелствената част на исковата молба по чл.694 ТЗ се излага, че в индивидуалните договори между длъжника и членовете на сдружението и съобразно разпоредбите относно гаранцията по ЗУТ е уредена гаранционната отговорност на продавача – изпълнител /чл.17 – чл.19/. Гаранционните срокове за извършените различни видове СМР текат от момента на издаване на разрешението за ползване на строежа /27.02.2009 год./, а строителят е задължен да отстрани за своя сметка всички констатирани в рамките на гаранционните срокове строителни недостатъци и дефекти на обекта. Твърди се, че процесните недостатъци и дефекти по строителството са съществували към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, че на основание чл.617 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника са станали изискуеми, като непаричните се трансформират в парични по пазарната им стойност към горепосочения момент, следователно, към този момент съществува задължение на ответника да ги поправи, респективно – да заплати тяхната равностойност по чл.617 ал.2 ТЗ.

При съвкупната преценка на изложеното в молбата по чл.685 ТЗ и молбата по чл.694 ТЗ съдът намира, че основанието на вземането е по чл.160 ал.3 - 5 ЗУТ вр. чл.21 от Наредба № 2/31.07.2003 г. вр. чл.617 ал.2 ТЗ. Вземането е за реално изпълнение на задължението за отстраняване на възникналите в гаранционните срокове скрити недостатъци по общите части на сградата, трансформирано в парично с оглед откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. С определение № 695/17.10.2014 год. АС – Варна е определил правната квалификация на претенцията като с оглед конкретно наведените възражения на ответника не е дал допълнителни указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест.

Правната квалификация на спорното право е въпрос на приложението на материалния закон. Неправилното й определяне не е основание за недопустимост на решението. В този смисъл е и ТР № 2/29.02.2012 год. по т.д.№ 2/2011 год. на ОСГТК на ВКС. Липсата на дадена от първостепенния съд правилна правна квалификация на претенцията не опорочава съдебния акт. Въззивният съд като съд по съществото  на спора следва да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания.

От друга страна, ВОС е формулирал изводи по основателността на претенцията, изследвайки наличието договор за изработка, въвеждане на обекта в експлоатация, появата на скрити дефекти в рамките на гаранционните срокове и разходите, необходими за поправката им. Следователно –решаващият съд не е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.

            II. По легитимацията на ищеца:

Ищецът е Сдружение на етажните собственици, съставляващо допустима форма на управление на етажната собственост по смисъла на чл.9 от ЗУЕС. На основание чл. 8 ЗУЕС управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите. Сдружението на етажните собственици е легитимирано да усвоява средства от фондове на ЕС, държавния или общински бюджет, вкл. и собствени средства с цел ремонт и обновяване на сградния фонд.  Съобразно вписания предмет на дейност, Сдружението – ищец осъществява  дейности по ал.1 и ал.2 от чл. 25 на ЗУЕС.

       Предявената претенция има за предмет ангажиране на гаранционната отговорност на ответника – строител във връзка с поддръжката на общите части в етажната собственост. Предявяването на съдебна претенция има характер на действие на управление, попадащо в предметния обхват на ЗУЕС. По изложените съображения, съдът намира, че сдружението е активно материалноправно и процесуално легитимирано да претендира гаранционните права на етажните собственици – негови членове.  Горният извод следва и от изричната разпоредба на чл. 41 ЗУЕС  - сдружението  разполага със самостоятелна процесуална правосубектност за съдебно предявяване на всички права, касаещи управлението на общите части, вкл. и спрямо трети лица.

         Сдружението на етажните собственици е ЮЛ, чието учредяване подлежи на регистрационен режим -  чл.44, ал.1 ЗУЕС. Законът предвижда специална процедура, в която предпоставките за надлежно учредяване на ЮЛ подлежат на контрол от регистърния административен орган - Кмета на Общината или оправомощеното от него длъжностно лице.  Косвеният съдебен контрол върху предпоставките за надлежно учредяване на вписано ЮЛ е недопустим. Представените доказателства за вписване на Сдружението на етажните собственици презумират, че възникването му е осъществено в съответствие с първоначалната редакция на ЗУЕС,  изискваща членство на 100% от собствениците в етажната собственост. С оглед на изложеното, доводите на въззивника, че представените ид.части в Сдружението не покриват изискуемите 100 % от общите части, не подлежат на разглеждане по същество. Отделно от изложеното, с определение № 695/17.10.2014 год. АС – Варна е дал изрични указания до страната да представи доказателства за собствените ид.части в общите части  на Роял Лодж. Въззивникът не се е явил в насроченото о.с.з. и не е ангажирал доказателства съобразно дадените от въззивната инстанция указания.

         Формираните правни изводи за легитимацията на сдружението да претендира 100 % от гаранционните права на етажните собственици не се разколебава от представените удостоверения от Община Чепеларе по чл. 46а ЗУЕС.   След измененията в  ДВ, бр. 57 от 2011 г. на ЗУЕС в регистъра, респ. в удостоверението по чл. 46а ЗУЕС задължително се вписват  представените идеални части в сдружението.  Горните изменения са продиктувани от обстоятелството, че измененият закон предвижда либерализация на режима за създаване на сдружения при членство на минимум 67% от етажните собственици. Под представени идеални части по смисъла на чл. 44, ал.3 ЗУЕС следва да се разбира сбора от идеалните части на всички членове на сдружението в етажната собственост.  Административният орган е издал удостоверение с отбелязване на представените идеални части, но „при гласуване на промените” /удостоверение от 17.05.2014 год., 27.10.2014 год./. Това отбелязване, съотнесено към представените решения на ОС, приети по реда на пар.57 от ПЗР на ЗИД на ЗУЕС / ДВ, бр. 57 от 2011 г./  от 22.11.2013 год. и 14.10.2014 год. сочи, че в посочената графа административния орган е описал мнозинството, с което са приети конкретните решения на ОС, а не изискуемите данни за размер на представени идеални части. На основание чл. 32, ал.4 вр. чл. 15, ал.3 ЗУЕС решенията на ОС от  22.11.2013 год. и 14.10.2014 год. са проведени при условията на спадащ кворум. Кворумът на представените ид.ч. по чл.15, ал.3 ЗУЕС е термин, различен от представените идеални части в сдружението и между тях няма знак за равенство.

         III. По съществото на спора:

Претенцията на ищеца се основава на гаранционната отговорност на ответника. Ответникът /въззивник/ не оспорва възникването на законна гаранционна отговорност, по която е пасивноматериалноправно задължен. Не се оспорва възникването на недостатъци по общите части след въвеждането на обекта в експлоатация и тяхното остойностяване по реда на чл. 617, ал.2 ТЗ.  Принципно, ответникът не е оспорил предпоставките за възникване на гаранционна отговорност. Ответникът е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават – чл.367 ГПК, вкл. губи възможността да стори това по-късно – чл. 370 ГПК. Ето защо, при незаявено оспорване на конкретни фактически предпоставки от  състава на спорното право, същите  следва  да се счита за безспорни в процеса и ищецът не е длъжен да ангажира нарочни доказателства в тази насока /Решение № 341 от 6.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 252/2011 г., II г. о., ГК; Решение № 253/18.05.2011 год. на ВКС по гр.д.№ 1919/2010 год., IV г.о./.

Претенцията е предмет на оспорване с единственото възражение, че появилите се в гаранционните срокове дефекти  са резултат от лошите климатични условия в зимния курорт, съчетани с липсата на текуща поддръжка, за която са отговорни всички собственици.

На първо място, възражението е недоказано. Съобразно устните обяснения на вещото лице в проведеното о.с.з. на 19.04.2012 год. всички дефекти са резултат на лошо изпълнение на общите части. Появилите се дефекти от ненадлежно стопанисване не са оценени от СТЕ и не участват във формирането на съдебно присъденото вземане. СТЕ не е оспорена от въззивника, който е изразил изрично съгласие за нейното приемане.

Отделно от изложеното, гаранционната отговорност има за основно предназначение поемането от строителя на задължение за осигуряване на нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти. При гаранционната отговорност липсата на вина не може да освободи строителя от отговорност, тъй като същата има обективен, безвиновен характер.

 С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде изцяло потвърдено. На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в въззивното производство разноски, ведно с разноските пред касационната инстанция общо в размер на 2030 лева, формирани както следва:

Представени са доказателства за осъществени разноски в размер на 2000 лева – заплатен адвокатски хонорар  по в.т.д.№ 468/2012 год. по описа на АС – Варна. Претенираните 3000 лева – адвокатски хонорар за настоящото производство са договорени, но липсват доказателства за тяхното плащане. На посоченото основание, подлежащите на присъждане разноски  във въззивното производство разноски възлизат на 2 000 лева.

На основание чл.294, ал.2 ГПК следва да бъдат присъдени и сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 30 лева – държавна такса.  Не са представени доказателства за сторени разноски в по-висок размер.

Сторените разноски при първоинстанционното разглеждане на спора са присъдени с обжалвания съдебен акт.

По арг. от чл. 694, ал.2 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на АС – Варна дължимата за настоящото производство държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 758/15.05.2012 год. , постановено по т.д.№ 1115/2011 год. по описа на ОС – Варна.

ОСЪЖДА „КРИСТАЛ ДИВЕЛЪПМЪНТС” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 131193121, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Чаталджа” №19А (магазин за цветя Фелиция), да заплати на Сдружение на собствениците „РОЯЛ ЛОДЖ” -  в м. „Томов чучур”, КК „Пампорово”, общ. Чепеларе, обл. Смолян, сумата 2 030 лева – сторени разноски за въззивното и касационното разгреждане на спора.

 ОСЪЖДА „КРИСТАЛ ДИВЕЛЪПМЪНТС” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 131193121, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Чаталджа” №19А (магазин за цветя Фелиция), да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата 7 756, 88 лева, представляваща дължимата за производството по делото държавна такса, на основание чл.694, ал.2 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: