Р Е Ш Е Н И Е № 272

 

Гр.Варна, 04.11.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

      ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 457 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-14512/12.05.2015 година от ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, чрез процесуалния си представител срещу решение No-297/17.04.2015 година, постановено по т.д. № 1050 по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на Д.К.В. сумата за разликата над 15000 лева до сумата от 45 000 лева, представляваща неимуществени вреди-болки и страдания от счупване на дясна раменна кост, счупване на дясното колянно капаче, счупване на втори горен ляв зъб до корена, контузия на глава и разкъсно-контузна рана на палеца на дясно стъпало, получени в резултат на ПТП на 08.05.2013 година, причинени виновно от Т.Г.Г. при управление на лек автомобил „Ситроен ксара” с ДК No-В 54 21 РР, със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2013 година до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, както и сумата от 2002.50 лева, представляваща направените по делото разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е определил размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, съобразно доказаните такива и каква е частта, с която следва да бъде намалено същото. Счита, че присъденият размер е прекомерен и несъответствуващ на приетите в производството по делото доказателства, поради което се явява и противоречащ на нормата на чл.52 ЗЗД.  Счита, че съпричиняването на вредоносния резултат е в размер на ½ от дължимото се обезщетение. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск за разликата над 15 000 лева и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна Д.В. е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението, в тази му част. 

Постъпила е и насрещна жалба вх.No-17646/05.06.2015 година от Д.К.В. срещу решение No-297/17.04.2015 година, постановено по т.д.1050 по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска и срещу ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286 за заплащане на сумата за разликата над 45 000 лева до 80 000 лева , представляваща неимуществени вреди-болки и страдания от счупване на дясна раменна кост, счупване на дясното колянно капаче, счупване на втори горен ляв зъб до корена, контузия на глава и разкъсно-контузна рана на палеца на дясно стъпало, получени в резултат на ПТП на 08.05.2013 година, причинени виновно от Т.Г.Г. при управление на лек автомобил „Ситроен ксара” с ДК No-В 54 21 РР, със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и е осъдена да заплати разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като неправилно е уважено възражението за съпричиняване, което е неоснователно. Определения от съда размер на обезщетението е занижен и несправедлив. При определянето му съдът не е отчел промяната в психическото състояние на ищцата и, че същата е със сериозен дисконфорт и с клинична симптоматика на Тревожно депресивно разстройство. Не е съобразен и нарасналия лимит на застраховката. Прави отказ от предявения срещу Т.Г. иск. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск.

Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” е представила писмен отговор в срок, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната от В. част и се присъдят направените разноски.

Въззиваемата страна Т.Г.Г. е представил писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.

С определение от 07.10.2015 година производството по отношение на Т.Г.Г. е прекратено, на осн. чл.233 ГПК поради отказ от иска.

Решението е влязло в сила, в частта, с която искът е уважена за сумата от 15 000 лева.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищцата Д.В.К. излага, че на 08.05.2013 година пострадалата се движела по бул.”Република”, десния тротоар, в посока към кръстовището с бул.”Вл.Варненчик” решила да пресече булеварда. Мястото, където тя решила да премине е Т-образно кръстовище на бул.”Република” и ул.”Младежка”. В момента, в който тя преминала почти цялото платно за движение на автомобилите бул.”Република” в посока към кръстовището с бул.”Вл.Варненчик”, като се намирала на около метър и половина от бюрдюра на тревната площ, разделяща двете платна за движение тя била блъсната от л.а. „СИТРОЕН КСАРА” с рег.No-В5421 РР, управляван и собственост на Т.Г.Г.. По повод ПТП е образувано ДП 114/2013 година на сектор Пътна полиция –ОД на МВР-Варна и е образувано НАХД 232/2014 година, по което с решение 359 от 19.02.2014 година подсъдимия Г. е признат за виновен за това, че в резултат на нарушение правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2, пр.2 и чл.119, ал.4 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Д.В. и е осъществил състава на престъплението по чл.343а, вр. с чл.343, ал.1, б.б, пр.2 НК. На ищцата по непредпазливост са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, счупване на дясното колянно капаче, което е обусловило трайно затруднение в движенията на долния десен крайник за период от 3-3.5 месеца; счупване на втори горен ляв зъб до корена, което е обусловило затруднение в дъвченето и говоренето; контузия на главата и разкъсно контузна рана на 1 пръст на дясното стъпало, които самостоятелно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето. Счупването на дясната раменна кост обуславя трайно затруднение във функцията на десния горен крайник-средна телесна повреда. Лечението било съпътствувано от изключителни болки и страдания.

Към момента на настъпване на ПТП-то като застрахователно събитие е в сила сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност между собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица No-03112001762992, валидна от 19.07.2012 година до 18.07.2013 година. Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2013 година до окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

В отношение на евентуалност ако се отхвърли иска срещу застрахователя моли да се осъди ответника Т.Г.Г.. В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа исковете и претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена иняурънс груп” АД в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че не е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил, както и че липсват данни, които да установяват безспорно механизма на ПТП-то. Оспорва исковете по размер, като излага, че предявения размер на обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата сама се е поставила с поведението си в опасност и е допринесла за вредоносния резултат. Оспорва претенцията за лихва за забава от датата на деликта, като твърди, че не е налице уведомяване съгласно чл.224, ал.1 КЗ. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Ответникът Г. оспорва исковете.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената застрахователна полица /л.88/ е видно, че за л.а. "СИТРОЕН КСАРА”, собственост на Т.Г. е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „Булстрад Виена иняурънс груп” АД.

От приложеното като доказателство НАХД 232/14 година по описа на ВРС се установява, че с решение 359 от 19.02.2014 година подсъдимия Г. е признат за виновен за това, че в резултат на нарушение правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2, пр.2 и чл.119, ал.4 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Д.В. и е осъществил състава на престъплението по чл.343а, вр. с чл.343, ал.1, б.б, пр.2 НК. На ищцата по непредпазливост са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, счупване на дясното колянно капаче, което е обусловило трайно затруднение в движенията на долния десен крайник за период от 3-3.5 месеца; счупване на втори горен ляв зъб до корена, което е обусловило затруднение в дъвченето и говоренето; контузия на главата и разкъсно контузна рана на 1 пръст на дясното стъпало, които самостоятелно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето.  

От заключението по назначената СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, както и от обясненията, дадени в с.з. от в.л. се установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила счупване на дясна раменна кост, счупване на дясното колянно капаче, което е обусловило трайно затруднение в движенията на долния десен крайник за период от 3-3.5 месеца; контузия на главата и разкъсно контузна рана на 1 пръст на дясното стъпало. Счупването на раменната кост е лекувано с мека имобилизация за 35 дни. След свалянето и е провела физиотерапия и лечебна физкултура, като лечението е завършило с костно страстване, като е останало ограничение на движението в раменната става настрани до 45 градуса при норма 90 градуса. Счупването на колянната капачка е лекувано с гипсова имобилизация за 42 дни. След свалянето е проведен курс физиотерапия и лечебна физкултура, като лечението е завършило с костно страстване, движенията в колянната става са възстановени. Поради обездвижване на десните горен и долен крайник около 45 дни не е могла да се самообслужва и е имала затруднение при изпълнение на ежедневните си функции за около 4-5 месеца. Ограничението в движението на раменната става може да се подобри, но не се постига пълно възстановяване, възможна е поява на болки при физическо натоварване и лечение с медикаменти, физиотерапия и балнеолечение.

От заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че случилото се /катастрофата/ , както и продължителното възстановяване присъствува в съзнанието и подсъзнанието на ищцата, като провокира неудоволствени и неприятни спомени, повишава раздразнителността и съответно невротичното поведение. Катастрофата е формирала психотравма, като към настоящия момент е със симптоми, които покриват критериите за разстройство в адаптация-генерализирана тревожност, като тези психични проблеми не са рационално преработени.

От заключението по назначената СМЕ със специалист по орална хирургия, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че в резултат на ПТП-то ищцата е получила следните увреждания-вбиване на зъб 22 в костта, фрактуриране на короните на зъби 11 и 21, като зъб 22 е екстрахиран, а другите два зъба са лекувани ендодонтски, като до завършване на лечението ищцата е имала затруднения в дъвченето и говоренето.

От показанията на свидетеля Вичев, съпруг на ищцата, които съдът кредитира, независимо от родството, тъй като са вътрешно безпротиворечиви, съвпадат с заключението на в.л. се установява, че в резултат на произшествието ищцата В. постъпила в болница, където той я видял след инцидента, където гипсирали целия и крак, направили шевове на табана на ходилото. По лицето имала всякакви увреждания –аркади, счупени зъби. Лечението и у дома било на легло, тъй като не можела да се движи заради десния крак, като това състояние на легло продължило 42 дни до махането на гипса, като се налагало да я носят до тоалетната. Не можела да се храни без помощ защото дясната и ръка била обездвижена, а поради наранените зъби можела да яде само течна храна. Това, което преживявала било само болки, стонове и ревове. След махането на гипса започнала физиотерапия, като до момента, в който не тръгнала на работа не искала да види никого от приятелите заради физическото си състояние. Тръгнала на работа през месец декември, като изпитвала страх да се вози на предната седалка.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Предмет на въззивното производство е размерът на обезщетението, като между страните е налице влязло в сила решение, с което искът е уважен относно сумата от 15 000 лева, поради което със сила на пресъдено нещо е разрешено наличието на предпоставките, а именно настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и се установява от представената полица. Налице е и влязло в сила решение по чл.78а НК, което има за гражданския съд същата задължителна сила както и влязлата присъда по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата.

Установено е по делото, че иммобилизацията на двата крайника е за период от около месец и половина, а затрудненията в движението на крайниците е отшумяло за около 3-3.5 месеца. Процеса на оздравяване е протекъл обичайно, съобразно възрастта на пострадалата, налице е възстановяване в пълен обем функциите на долен десен крайник и в почти пълен обем на горен десен крайник. Установената симптоматика на тревожно депресивно разстройство не е довела до сериозни промени в психичното състояние на пострадалата, като тези симптоми също ще отшумят. Съдът намира, че обезщетение в размер на 50 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради наличието на няколко средни телесни повреди, както и поради факта, че макар и за сравнително кратък период на оздравяване пострадалата е била с обездвижен едновременно горен и долен десен крайник, което е направило оздравителния процес, по-труден за пострадалата и съпроводен с по-големи болки и страдания от обичайните. Налице са и болките и страданията от умъртвения зъб, което е довело до неговото екстрахиране. Гореизложеното обуславя извода, че искът следва да бъде уважен до размера от 50 000 лева.

Наведените оплаквания и в двете жалби касаят наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

Съдът намира за доказан факта на съпричиняване, доколкото от материалите по следственото дело, в частта, в която могат да се ценят като доказателства в настоящето производство, както и от приетите за безспорно установени в настоящето производство се установява, че ПТП-то е настъпило на Т-образното кръстовище на бул.”Република” и ул.”Младежка” в гр.Варна, където В. е предприела пресичане, а лекия автомобил е извършвал маневра завой на ляво. Ударът е настъпил когато ищцата е преминала почти цялото платно на около 1 метър от разделителния остров на тревната площ, като не се спори между страните, че на мястото не е имало пешеходна пътека.

Несъмнено ищцата В. е нарушила правилата за движение на пътищата, като е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, с което е допринесла за причиняване на вредоносния резултат, като процентът на съпричиняване, съдът определя на 10%. Ниският процент съпричиняване, съдът приема, тъй като ПТП-то е настъпило основно поради нарушението на водача на автомобила. Когато пешеходецът предприеме пресичане на  пътното платно на неопределено за целта място, водачът на приближаващото моторно превозно средство е длъжен да направи всичко възможно за намаляване скоростта или спирането на лекия автомобил. Пешеходецът се е намирал извън опасната зона за спиране, произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, водачът е имал добра видимост и е възприел пешеходката на пътното платно от разстояние, което му е позволявало да избегне настъпването на вредоносния резултат.

Поради така определения процент съпричиняване искът следва да бъде уважен до размера от 45 000 лева, а отхвърлен за разликата над 80 000 лева.     

На осн. чл.86 ЗЗД с оглед уважаването на главните искове следва да бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Спорно е между страните от кой момент се дължи законната лихва, като ищецът е претендирал същата от датата на настъпване на ПТП. Съдът намира, че тъй като застраховката „Гражданска отговорност” покрива риска от настъпилите вреди то лихвата, която се претендира от застрахователя е в размера, който следва да се претендира от делинквента, тъй като следва да се обезщетят настъпилите вреди изцяло. Обезщетението за забава се дължи от датата на настъпване на ПТП.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” следва да бъде осъдено да заплати на Д.В. сумата от 1384.61 лева, съобразно уважената част.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора Д.В. следва да бъде осъдена да заплати на ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” сумата от 1335.38 лева, съобразно отхвърлената част.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-297/17.04.2015 година, постановено по т.д. № 1050 по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286 е осъдено да заплати на Д.К.В. сумата за разликата над 15000 лева до сумата от 45 000 лева, представляваща неимуществени вреди-болки и страдания от счупване на дясна раменна кост, счупване на дясното колянно капаче, счупване на втори горен ляв зъб до корена, контузия на глава и разкъсно-контузна рана на палеца на дясно стъпало, получени в резултат на ПТП на 08.05.2013 година, причинени виновно от Т.Г.Г. при управление на лек автомобил „Ситроен ксара” с ДК No-В 54 21 РР, със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2013 година до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226, ал.1 КЗ, както и сумата от 2002.50 лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286 да заплати на Д.К.В., ЕГН-********** от гр.Варна, в.к.”Възраждане”, бл.5, вх.2, ет.8, ап.45 сумата от 1384.61 лева /хиляда триста осемдесет и четири лв. и шестдесет и една стотинки/ , на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Д.К.В., ЕГН-********** от гр.Варна, в.к.”Възраждане”, бл.5, вх.2, ет.8, ап.45 да заплати на ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286 сумата от 1335.38 лева /хиляда триста тридесет и пет лева тридесет и осем стотинки/ , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: