Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №325

 

Гр.Варна, 11.12.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 458 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Евразия 2013” ООД със седалище Варна срещу решение № 336 от 29.04.2015г. по търг.дело № 1395/14г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, с което е обявена за недействителна по отношение на В.А.С., гражданин на Руската Федерация, сделка, материализирана в нотариален акт № 169, том І, рег.№ 2737, дело № 164/13г. на нотариус О. Шарабански, с която „Витятанябиляд” ЕООД със седалище гр.Варна учредява на „Евразия 2013” ООД със седалище гр.Варна, безсрочно право на строеж за построяване на сграда „Ваканционни жилища” с обща РЗП съгласн площообразуване – 5 700.11 кв.м. в поземлен имот, находящ се в с.Шкорпиловци, община Долни чифлик с площ от 2.382 дка, представлващо имот с идентификатор № 83404.501.556 по кадастрална карта и кадастралните регистри по иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно – постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и немотивирано.

Оспорва изводите на съда, че извършената от длъжника „Витятанябиляд” ЕООД сделка уврежда кредитора, както и извода че независимо, че правота на строеж е реализирано и не може да бъде предмет на принудително изпълнение при наличието на трансформация на правото на строеж в право на собственост, кредиторът ще може да се удовлетвори чрез реализация на трансформираното имущество.

По отношение на изводd на съда за настъпило обективно увреждане на кредитора С. поради възмездното  разпореждане с част от имуществото на длъжника в полза на „Евразия 2013” ООД твърди че е налице практика на ВКС в обратния смисъл, според която когато длъжникът разполага с имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори по същия начин и без затруднение, сделката не е увреждаща. Позовава се на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съобразно която към 05.04.2013г. длъжникът е разполагал с краткотрайни балансови активи на нетна стойност 331 729.89лв., като поради спецификата на търговската му дейност като краткотрайни активи са отчитани земя и сгради, предназначени за продажба. Като се добавят вземанията и парите в наличност твърди, че длъжникът е разполагал с нетна стойност на имуществото в размер на 416 915.92лв. Излага че следва да бъде направена конкретна преценка дали действително е настъпило обективно увреждане на кредитора и кога е създадена само предпоставка за намаляване на имуществото на длъжника.

По отношение на изводите на съда, че при уважен иск и при наличие на трансформация на правото на строеж в право на собственост ищецът ще може да се удовлетвори чрез реализация на трансформираното имущество твърди че тази постановка постановя приобретателя „Евразия 2013” ООД в неравностойно положение спрямо кредитора и длъжника. Излага, че към настоящия момент без участието и съдействието на длъжника е завършил грубия строеж на сградата, за която е придобил право на строеж, и е издаден акт за приемане на конструкцията. Позовава се на нормата на чл.181 ал.1 от ЗУТ като твърди че след завършване на сградата до груб строеж правото на строеж на сграда или на част от нея не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Твърди че при липса на уточнение, че ищецът – кредитор може да се удовлетвори до размера на сумата 98 378.25лв., равняваща се на реално платената пазарна стойност на учреденото право на строеж, и при насочване на принудителното изпълнение върху транформираното имущество, кредиторът би могъл да събере вземането си изцяло не само от длъжника до размера на възстановеното при уважен отменителен иск, но и от него за горницата над стойността на относително недействителната сделка. Твърди че не следва да бъде принуден да изпълни с имуществото си дълг над сумата 98 378.25лв., нито да се приеме, че въз основа на фикцията за последиците на относителната недействителност, кредиторът може да се счита, че длъжникът възстановява в имуществото си стойността не на правото на строеж, а на правото на собственост, в което правото на строеж е трансформирано. Излага че „Витятанябиляд” ЕООД никога не е притежавал право на собственост върху сградата, която въззивникът е изградил при упражняване на учреденото му право на строеж.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител, писмена молба, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Прави алтернативно искане в случай че съдът потвърди решението, да постанови изрично че той отговаря имуществено само до размера на паричната равностойност на учреденото право на строеж.

Насрещната страна по жалбата В.А.С., гражданин на Руската Федерация, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор оспорва вззивната жалба. Твърди че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения от него иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Оспорва изложеното във въззивната жалба за наличие на активи, от които той като кредитор да е в състояние да се удовлетвори. Твърди че при уважен иск и при наличие на трансформация на правото на строеж в право на собственост, ищецът ще може да се удовлетвори чрез реализация на трансформираното имущество, а третото лице да предяви претенциите си към длъжника, в случай, че такива са налице.

Моли съда да потвърди решението, претендира направените по делото разноски.  В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Служебно конституирания на основание чл.265 ал.2 от ГПК във въззивното производство необжалвал необходим другар на въззивника – „Витятанябиляд” ЕООД, в депозирана съвместно с въззивника „Евразия 2013” ООД писмена молба от процесуален представител, поддържа подадената жалба и моли съда да уважи.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от В.А.С., руски гражданин, срещу „Витятанябиляд” ЕООД със седалище гр.Варна и „Еврзия 2013” ООД със седалище гр.Варна за обявяване на недействителна по отношение на ищеца С. на договор от 05.04.2013г. сключен между ответниците, за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 169, том І, рег.№ 2737, дело № 164/13г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 147 на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.

Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

Липсват оплаквания във въззивната жалба срещу изводите на първоинстанционния съд за наличието на качество кредитор на въззиваемия С. и за наличието на субективния елемент на знание у двете страни по сделката за увреждането, поради което и въззивият съд приема, тези предпоставки за установени по делото. Спорът пред въззивна инстанция е за увреждащият характер на атакуваната сделка с оглед възражението, че длъжникът разполага със средства, достатъчни за удовлетворяване на кредитора и възражението за трансформиране на правото на строеж, предмет на сделката в право на собственост с оглед завършване на сградата в груб строеж.

По увреждащия характер на сделката:

По правния въпрос за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си е постановено решение по чл.290 от ГПК № 320 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС. С решението, представляващо задължителна съдебна практика, ВКС е приел, че увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.

Зачитайки така постановената задължителна съдебна практика въззивният съд намира възражението на въззивника че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Упражняването на правото по чл.135 от ГПК е вид обезпечение на кредитора. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по време на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 от ГПК е служело за общо удовлетворение на кредитора.  Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД.

По възражението за реализирано право на строеж и липса на годен обект на прехвърлителна сделка, който да се върне в патримониума на кредитора, съдът намира следното:

Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или действие, с която длъжникът го уврежда. Предназначението на Павловия иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл.135 от ЗЗД и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. При отпадане на интереса на кредитора, а интересът ще отпадне при погасяване на вземането му, отпада и предназначението на отменителния иск.

Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД и обявената относителна недействителност няма вещни последици. Имуществото, предмет на увреждащата сделка не се реституира в патримониума на длъжника. Това имущество се счита за имущество на длъжника, но само в отношенията между кредитора и длъжника и то само доколкото кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу това имущество чрез изнасянето му на публична продан и удовлетворение от сумите, получени от проданта. В отношенията между длъжника и трето лице приобретател сделката е действителна.

Поради което и промяната в имуществото, предмет на сделката, след прехвърляне на правото на собственост от длъжника на третото лице, е ирелеванта за интереса на кредитора от иска по чл.135 от ЗЗД. С уважаването на иска имуществото, което е предмет на атакуваното действие, служи за удовлетворение на кредитора и само до размера на неговото вземане.  Осъществяването на правата на кредитора чрез провеждане на изпълнението стои извън производството по иска по чл.135 от ЗЗД. Предвид това и възражението на въззивника „Евразия 2013” ООД, че построяването на сградата е довело до трансформиране на правото на строеж в право на собственост, каквото длъжникът не е притежавал към момента на сключване на договора, е неоснователно. Извън предмета на иска е искането за определяне със съдебното решение на размер, до който трансформираното право на строеж в право на собственост да служи за удовлетворяване на кредитора.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира предявения иск за обявяване на относителна недействителност на сделка за разпореждане с вещно право на строеж от длъжника на трето лице, за доказан и основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемия С. следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 4 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 336 от 29.04.2015г. по търг.дело № 1395/14г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение.

ОСЪЖДА „Витятанябиляд” ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ж.к.”Чайка” № 182, ет.6, ап.23, ЕИК 103961044 и „Евразия 2013” ООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, Приморски парк 536, № 271, ет.2, ЕИК 202509133, да заплатят на В.А.С., руски гражданин, сумата 4 400лв. /четири и четиристотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: