О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

499

 

гр. Варна, 28.07. 2016 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

          като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА ч.т.д. № 458 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Полимери” АД – в несъстоятелност против определение № 1831/30.05.2016 г. по т.д.№ 615 по описа за 2015 година на Варненски окръжен съд.

Твърди се в жалбата, че определението е неправилно, защото дружеството твърди, че е кредитор на „Полимери инвест” АД за следните безспорни вземания, породени от и отнасящи се до търговски сделки, включително тяхната действителност, унищожаване и последиците от това, а именно: вземане на сума в размер на 120 464.00 лева, присъдено с влязло в сила решение на ВОС, постановено по т.д.2268/2013 година; вземане на сума в размер на 10 545 264 лева, дължима от „Полимери инвест” АД на дружеството и представляваща стойността на вещи, които длъжникът е получил по търговската сделка, обявена за недействителна с решение 535 от 30.05.2014 година на ВОС по т.д.2268/2013 година по описа на ВОС; вземане за сумата от 102057.47 лева по търговска сделка за получена от дружеството и консумирана от „Полимери инвест” АД електрическа енергия на площадката на „полимери инвест” АД и за което вземане е издадена фактура от 08.02.2016 година. По първото вземане налице е решение, с което разпоредителната сделка по апорта е обявена за недействителна, което е породило вземане за разноски по делото, както и вземане за стойността на вещите. Сделката, която е обявена за недействителна е субективна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ, тъй като се извършва по занятие и в случая намира приложение презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ. Относно вземанията на дружеството, свързани с търговската сделка между двете дружества, по силата, на която последното е позлвало електрическа енергия от „Полимери” АД – в несъстоятелност дружеството обосновава търговския и характер като субективна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ и презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ, тъй като сделката е сключена между търговци. Подадената от дружеството молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ е достатъчно индивидуализирана – молителят е изложил твърдения, че е кредитор на длъжника с изискуеми вземания, посочил е основанието на всяко вземане, обосновал е подробно търговския характер на сделките, от които произхождат вземанията, изложил е твърдения относно неплатежоспособността на длъжника, защото, считано от 30.06.2014 година последният е спрял плащанията.  От мотивите на определението е видно, че съдът е приел, че не е налице активна процесуална легитимация по чл.625 ТЗ, защото не е налице вземане по търговска сделка. Липсват мотиви на съда защо не приема, че сделката обявена за недействителна не е търговска сделка, а неправилно е прието, че другите две вземания нямат търговски характер. На следващо място, въпросът за търговския характер на твърдяното правоотношение обуславя материалноправната легитимация на спора и основателността му, отговор, на който въпрос се дава с решение по т.д.141/2009 година, имащо задължителен характер за съдилищата по чл.290 ГПК. Изискването задължението да произтича от търговска сделка е материалноправна предпоставка. В съответствие с тази задължителна практика процесуалната легитимация се основава на правните твърдения и заявеното право от ищеца, а по въпроса за материалната легитимация, съдът се произнася с решение по съществото на спора. Въпросът за търговския характер на твърдяното правоотношение обуславя материалноправната легитимация на спора и основателността му, а не неговата допустимост /в този смисъл и Определение 437 от 09.07.2010 година по т.д.392/2010 година на ВКС, II т.о., ТК/.  Горното налага определението да се отмени и делото върне на първоинстанционният съд за разглеждане на молбата, като по съществуване на предпоставките за откриване на производството по несъсътоятелност, съдът следва да се произнесе с решение/в този смисъл Определение 283/08.04.2014 година по ч.т.д.235/2014 година на ВКС, I т.о., ТК/. Неправилен е изводът на съда, че не се дължи връщане на таксата в размер на 250 лева, тъй като се касае за иск за попълване на масата на несъстоятелността.  Моли съдът да отмени обжалваното определение и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като разпореди връщане на внесената такса в размер на 250 лева.

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството по т.д.615 по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд е образувано по молба от „Полимери” АД – в несъстоятелност, чрез синдика на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност на „Полимери инвест” АД.

В исковата молба са изложени твърдения, че молителят “Полимери” АД – в несъстоятелност  е кредитор на “Полимери инвест” АД за следните изискуеми парични вземания: вземане на сума в размер на 120 464.00 лева, присъдено с влязло в сила решение на ВОС, постановено по т.д.2268/2013 година, като за вземането е издаден изпълнителен лист; вземане на сума в размер на 10 545 264 лева, дължима от „Полимери инвест” АД на дружеството и представляваща стойността на вещи, които длъжникът е получил по търговската сделка, обявена за недействителна с решение 535 от 30.05.2014 година на ВОС по т.д.2268/2013 година по описа на ВОС. Същите липсват, поради което предвид невъзможността да се върнат вещите се дължи тяхната пазарна стойност; вземане за сумата от 102057.47 лева по търговска сделка за получена от дружеството и консумирана от „Полимери инвест” АД електрическа енергия на площадката на „Полимери инвест” АД и за което вземане е издадена фактура от 08.02.2016 година. Длъжникът има и задължение спрямо държавата и общините, като е спрял плащанията от юни, 2014 година, като до момента не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения. С оглед горното твърди, че са налице предпоставките за обявяване на неплатежоспособността на дружеството и откриване на производство по несъстоятелност.

С разпореждане от 25.04.2016 година производството по делото е оставено без движение, като на молителя е указано, че следва в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи внесена държавна такса в размер на 250 лева по сметка на ВОС, както и да обоснове твърдения за активната си легитимация да предяви молбата, да обоснове твърдения, че всяко едно от посочените вземания отговаря на критериите по чл.608, ал.1, т.1 ТЗ – породено от или отнасящо се до търговска сделка, да изложи твърдения за предприетите действия спрямо длъжника за връщане на вещите, предмет на апорта или заплащане на паричната им равностойност; да изложи твърдения, че вещите са били налични към момента на приключване на устните състезания по т.д.2268/2013 година и причините за тяхната липса към м.септември, 2014 година, момента към който е сторено това; да изложи твърдения относно обстоятелствата, на които се основава претендираното вземане по т.3 за сумата от 102057.47 лева.

С молба от 26.05.2016 година синдикът на „Полимери” АД – в несъстоятелност е представил доказателство за заплатена държавна такса в размер на 250 лева по сметка на ВОС и е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждането от 25.04.2016 година. Представено е и определение от 10.05.2016 година, с което съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика да упълномощи адвокат Янчина.

С обжалваното определение от 30.05.2016 година, съдът е прекратил производството по делото като е приел, че молителят не притежава активна процесуална легитимация, тъй като твърдяните вземания не произтичат от търговски сделки, поради което подадената молба се явява процесуално недопустима. Приел е, че не подлежи на връщане внесената такса в размер на 250 лева, тъй като не се касае за иск за попълване на масата на несъстоятелността.

Наличието на молба, в която страната твърди, че е нарушено нейно имуществено право обуславя изрично закрепеното в чл.2 задължение на съда да разгледа и разреши този спор, като съгласно закрепеният в чл.7 ГПК принцип е длъжен да извърши необходимите процесуални действия по движението на делото. Неизпълнението на това задължение води до постановяване на незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

Производството е образувано по предявена молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл.608 ТЗ, като в тежест на молителя е да установи наличието на следните предпоставки, визирани в хипотезата на правната норма, а именно - фактът на съществуване на изискуемо парично задължение по търговска сделка; да не са налице достатъчно краткотрайни активи, които да са в състояние да удовлетворят кредиторите; траен характер на затруднението, а в тежест на ответника е да опровергае тези факти. Липсата на коя да е от тези предпоставки обуславя неоснователността на молбата и води до нейното отхвърляне.  

Липсата на активна процесуална легитимация води до недопустимост на молбата, но въпросът за търговския характер на твърдяното правоотношение обуславя материалноправната легитимация на спора и основателността му.

Отговор на този въпрос е даден по реда на чл.290 ГПК с решение по т.д.141/2009 година, имащо задължителен характер за съдилищата. Изискването задължението да произтича от търговска сделка е материалноправна предпоставка. В съответствие с тази задължителна практика процесуалната легитимация се основава на правните твърдения и заявеното право от ищеца, а по въпроса за материалната легитимация, съдът се произнася с решение по съществото на спора. Въпросът за търговския характер на твърдяното правоотношение обуславя материалноправната легитимация на спора и основателността му, а не неговата допустимост /в този смисъл и Определение 437 от 09.07.2010 година по т.д.392/2010 година на ВКС, II т.о., ТК/.

По искането за връщане на сумата от 250 лева, представляващи внесена държавна такса, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ предварително държавна такса по предявени искове за попълване масата на несъстоятелността не се дължи. Такива искове могат да бъдат както отменителните искове по чл.647 ТЗ, така и искове за обявяване нищожност на действия или сделки, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността или преки искове за изпълнение на договор, за плащане на задължение и др. чиято цел е да се реализират вземанията на търговеца към трети лица и да се включат в имущреството на несъстоятелния длъжник. Константна е съдебната практика, че изброяването не е изчерпателно, като съществен е общия критерий- те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите, независимо от това дали резултатът настъпва чрез установителен или осъдителен иск. Гореизложеното обуславя извода, че доколкото чрез предявяване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност кредиторът се насочва към универсално принудително изпълнение това производство не попада в хипотезата на чл.620, ал.5 ТЗ, поради което и държавна такса се дължи предварително. 

Поради частично несъвпадане на правните изводи на съда определението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с която е прекратено производството по делото, а същото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1831/30.05.2016 г. по т.д.№ 615 по описа за 2015 година на Варненски окръжен съд, в частта, с която производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1831/30.05.2016 г. по т.д.№ 615 по описа за 2015 година на Варненски окръжен съд, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване, в частта, с която е отказано връщането на внесената държавна такса в 1-седмичен срок от получаване на съобщението пред Върховен касационен съд, а в останалата част не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: