РЕШЕНИЕ

   № 224

               гр.Варна, 11.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 27.09.2016 г. в  състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 459  по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

              Кооперация „Областен кооперативен съюз“ - гр.Търговище  обжалва решение № 22/07.04.2016 г. по т.д. № 107/2015 г. по описа на ТОС, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 - ГПК съществуването на вземане в полза на „Корект кредит 1“ ООД - гр.Шумен срещу нея за сумите: 286950 лева - главница по четири броя договори за заем с нотариална заверка на подписите /от която: 106950лв - по договор за заем от 15.01.2014 г., 60000лв - по договор за заем от 10.06.2014 г. и 120000 лв - по договор за заем от 29.09.2014 г./; 3600 лева - възнаградителна лихва по договор за заем от 29.09.2014 г. за периода 29.09.- 10.11.2014 г., и 168467 лева - неустойка по чл.12 от договорите за заем /84267 лв - по договор от 15.01.2014 г. за периода 15.03.2014 г.-10.06.2015 г., 9200 лв - по договор от 12.03.2014 г. за периода 12.05.2014 г.- 01.10.2014 г., 33000 лв - по договор от 10.06.2014 г. за периода 10.07.2014 г.-10.06.2015 г. и 42000 лв - по договор от 29.09.2014 г. за периода 10.11.2014 г.-10.06.2015 г./, ведно със законната лихва върху главницата от 286950 лв, считано от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед № 471/12.06.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.З - ГПК по ч.гр.д.№ 830/2015г. по описа на PC-Търговище. Моли производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на съдебното решение и исковата молба, евентуално - отменено като неправилно, ведно с присъждане на разноски.

  Ответникът по жалбата - „Корект кредит 1” ООД - гр.Шумен моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за оставяне на решението в сила, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че исковата молба и решението са недопустими, е неоснователно. Няма предявени с иска по чл.422, ал.1 – ГПК, респективно – уважени от съда, претенции, различни от тези, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 – ГПК. Със заявлението кредиторът е разграничил лихвите по всеки от четирите договора за заем по периоди, като от обясненията му в заявлението и от приложените счетоводни справки става ясно, че претендира договорените с договорите за заем възнаградителни лихви /3% месечно/ по всеки договор за периода на ползването му до падежа на задължението за връщане на заема и наказателни лихви /неустойка/ /5% месечно/ от датата на падежа до датата на заявлението, които включват лихви за ползване на заема след датата на падежа /3% месечно/ и наказателна надбавка за забавата /2% месечно – разликата между 5 % и 3%/. Заповедният съд е издал заповедта за изпълнение за главница общо – 355000 лв и общо за претендираните лихви – 218150 лв, както и за разноските в заповедното производство – 20593 лв. С исковата молба ищецът е разграничил претенциите си по всеки от договорите за заем, така както ги е претендирал със заявлението, и общо за главница /355000 лв/, договорни лихви /3600 лв/ и неустойки /наказателни лихви/ /184550 лв/ след приспадане и на извършените от ответника до момента плащания. ОС Търговище с решението си е уважил частично иска общо за суми, съответно - главница – 286950 лв, договорни лихви – 3600 лв и неустойки /наказателни лихви/ - 168467 лв въз основа на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която е зачела извършените от ответника преводи с липсаща конкретизация кое задължение и по кой договор за заем се погасява съобразно разпоредбата на чл.76 – ЗЗД относно реда за погасяване на еднородни задължения. Решението на съда за уважаване на иска от съда в рамките и в съответствие със заявените претенции по заявлението и с иска общо за главница, договорни и наказателни лихви /неустойки/ не представлява недопустимо произнасяне по нещо различно от поисканото със заявлението и разпореденото общо от заповедния съд със заповедта за изпълнение макар без разграничение относно лихвите,  доколкото договорените неустойки по чл.12 от договорите за заем представляват по същество наказателни лихви и включват в себе си размера на договорните лихви, но за период след падежа, както и наказателна надбавка за забава с оглед изпадането на длъжника в просрочие. Както исковата молба, така и обжалваното решение не са недопустими, тъй като съответстват и са в рамките на първоначално заявените със заявлението претенции, които само са присъдени общо /без разграничение/ от заповедния съд, което е допустимо предвид характера им в крайна сметка на договорни лихви, включващи след настъпването на падежа на задължението и наказателна надбавка за забава. Така че няма произнасяне на съда по недопустима искова молба, предявена в отклонение на заявлението и на акта на заповедния съд по чл.417 – ГПК, респективно обжалваното решение е допустимо и няма основание за обезсилването му и за прекратяване на производството по иска.

Оплакването в жалбата, че ищецът не разполагал с лицензия за отпускане на заеми към датите на сключване на договорите за заем, предвид което същите били нищожни, е неоснователно. От представените писмени доказателства на л.166 и л.128 се установява, че ищецът е вписан в регистъра на БНБ като финансова институция на основание Заповед № РД 22-1673/10.09.2009 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор”, с регистрация №BGR00015, и е редовно пререгистриран със Заповед № БНБ-105820/20.11.2015 г. на същия подуправител на БНБ. Самото удостоверение за регистрация № BGR00015 е представено още с допълнителната искова молба с оглед възраженията на ответника с отговора на исковата молба, т.е. своевременно и се съдържа на л.60 от делото. Посочените по-горе две заповеди са представени в хода на процеса въз основа на издадено от съда съдебно удостоверение във връзка с продължаващо оспорване от ответника и в подкрепа на представеното от ищеца заверено фотокопие на удостоверението на л.60. Така че условието на чл.3а-ЗКИ е изпълнено и ищецът е имал право да предоставя по занятие собствени заемни средства към датите на процесните договори за заем, всички сключени през 2014 г., предвид което същите не са нищожни.

Оплакването в жалбата, че клаузата за неустойка в договорите за заем е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като превишава 6 пъти размера на законната лихва, е неоснователно. Доколкото част от неустойката по чл.12 от договорите за заем – 5% месечно представлява договорната лихва за ползване на заема по чл.4 от тях и след падежа на задължението – 3% месечно, само разликата от 2 % месечно представлява реално договорената санкция /наказателната надбавка/ за просрочието на ответника. Поначало неустойката, изчислена по 5% месечно, превишава законната лихва за периода на забавата, съответно - пет пъти по договора от 15.01.2014 г., два пъти по договора от 12.03.2014 г. и шест пъти по договорите от 10.06.2014 г. и от 29.09.2014 г., установено от заключенията на ССЕ на л.105-106 и л.159-160 от делото. А само санкцията за забава /наказателната надбавка/ от 2% месечно превишава размера на законната лихва, съответно – два пъти по договора от 15.01.2014 г., не го превишава по договора от 12.03.2014 г. и по-малко от два пъти и половина по договорите от 10.06.2014 г. и от 29.09.2014 г. Съдебната практика приема, че клауза за неустойка за забава може да бъде обявена за нищожна, ако размерът й надхвърля три или повече пъти размера на законната лихва за забава. При положение че в случая ответникът е санкциониран за забавата само с наказателната надбавка /2% месечно/, докато договорните лихви /3% месечно/  дължи за продължаващото ползване на заема през периода на забата, и тази санкция не превишава по размер три пъти размера на законната лихва върху оставащото задължение, клаузата по чл.12 от договорите за заем не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Ето защо решението в обжалваната уважена част по иска по чл.422, ал.1 – ГПК е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №22/07.04.2016 г. на Окръжен съд Търговище по т.д.№107/2015 г. в обжалваната уважена част по иска по чл.422, ал.1 - ГПК.

В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Кооперация „Областен кооперативен съюз“ - гр.Търговище ЕИК 000875945, с адрес – гр.Търговище, ул. “В. Левски“ № 5, да заплати на „Корект кредит 1“ ООД - гр.Шумен ЕИК 200700951, с адрес – гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ № 67А, сумата 3700 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.