Р Е Ш Е Н И Е   № 250

 

27.11.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 459 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „НСП-АТ” ЕООД със седалище гр. Велики Преслав, ЕИК 127567517, представлявано от управителя К.М.М., срещу решение № 55/05.07.2017г. по т. д. № 714/2015г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, ЕИК 831919536, сумата 117 157.01 лв. - главница по договор за б. кредит от 31.03.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 07.09.2015 г., до окончателното й изплащане, сумата 27 817.43 лв. - неустойка за просрочие на договорна лихва и главница, уговорена в т. 4.2 от договора за кредит във връзка с 11.2.2 и 11.2.1.1 от общите условия към договора, сумата 2 915.91 лв. - неустойка за просрочие на главница, уговорена в т. 4.3 от договор за кредит във връзка с т.11.2.1.2 и 11.2.3 от общите условия към договора, по искове с правно основание чл. 422 ГПК.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Конкретно се сочат нарушения на чл. 569 и чл. 592 ГПК и чл. 76 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез органния представител на въззивното дружество, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването на решението в частта, с която исковете са уважени, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, представлявано в производството от адв. Е. Й. и Вл. Б от САК, представя писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция не се явяват представители на страните.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявени от „Уникредит Булбанк” АД – гр. София срещу „НСП-АТ” ЕООД - гр. Велики Преслав, за установяване съществуването на парични задължения / главница, лихви и неустойки/ на оспорващ солидарен длъжник към банката, по договор за кредит № 1478/31.03.2006г. и договор за встъпване в дълг от 24.11.2009г., за които задължения е издадена Заповед № 1177/08.09.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2308/2015г. по описа на Шуменски районен съд.

Обжалваното решение е валидно като постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащи реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражения по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са налице.

Предвид конкретните оплаквания в жалба и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че поетите от ответника, като солидарен длъжник, парични задължения произтичат от сключен между ищеца „Уникредит Булбанк” АД и Д Й Д договор за б. кредит № 1478/31.03.2006г., по силата на който банката е предоставил на посоченото физическо лице сумата 150 000лв., за цел – придобиване на недвижим имот. Погасяването на отпусната сума се осъществява на месечни анюителни вноски по посочена в договора банкова сметка. ***0.03.2025г. Изпълнението на договора е обезпечено с ипотека върху масивна триетажна сграда и подобрения застроени в ПИ № 924 по плана на земеразделяне на гр. Велики Преслав.

На 24.11.2009г. между ищеца, кредитополучателя и ответника е сключен договор, вписан в Служба по вписванията – гр. Велики Преслав, съгласно който „НСП-АТ” ЕООД встъпва като солидарен длъжник и приема да изпълнява задълженията на кредитополучателя Д Й Д към кредитора „Уникредит Булбанк” АД, по договор за б. кредит № 1478/31.03.2006г. Ответникът се е задължил да заплаща дадените в кредит суми в размер на остатъка от редовната главница, заедно с лихвите, разноските, таксите, комисионните и другите плащания, до окончателно погасяване на кредита съобразно условията на договора, погасителния план към същия и общите условия на банката. Към датата на договора за встъпване в дълг задълженията на кредитополучателя към банката са в общ размер на 152 513.95 лв., от които: главница в размер на 135 827.06 лв., падежирали неизплатени месечни вноски – 3 291.14 лв., и договорни и наказателни лихви за сумата 13 395.75 лв.

От заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че договорената сума от 150 000 лв. е усвоена изцяло от кредитополучателя на 04.04.2006г. През периода 31.03.2006г.– 25.06.2007г. на всяко 20 – то число на съответния месец е прехвърляна по заемната сметка сумата 1 180.65 лв. – размер на дължима анюитетна вноска. С посочените плащания са погасени главница в размер на 5 442.44 лв., договорна лихва – 12 267.31 лв. и такси – 1 310.02 лв., като на 26.06.2007г. размерът на непогасената главница е възлизал на сумата 144 557.56 лв. От 02.07.2007г. до 12.04.2012г. плащанията по два кредита са извършвани от разплащателна сметка на кредитополучателя Д Д. Последното погасяване на главница е извършено на 20.09.2013г., а на договорни и наказателни лихви на 22.03.2014г., след което обслужването на кредита е преустановено. Вещото лице не установява усвояване на суми от други сметки на Д Д в същата банка, за погасяване на задължения по кредитите.

С нотариална покана per. № 5700 от 29.07.2015г., том 2, акт № 73 на нотариус Ася Асенова с per. № 19 на НК, ответникът е уведомен, в качеството му на солидарен длъжник по договор за б. кредит № 1478/31.03.2006г., че кредитът е обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 22.03.2014 г., като към 17.07.2015г. задълженията са в размер на 144 515.50 лв., от които главница – 117 157.01 лв. и дължими лихви – 27 358.49лв. Ответникът е поканен в седмодневен срок от получаване на нотариалната покана да погаси доброволно задължението в пълния му размер, ведно с начислените до датата на плащането лихви по договора, с предупреждение, че при неизпълнение банката ще реализира правата си по реда на чл. 417 ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Поканата е връчена на вписания в ТР към онзи момент адрес на управление на ответното дружество, с фингирано връчване, на основание чл. 50, ал. 4 ГПК, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

На 07.09.2015г. е инициирано заповедно производство и банката е снабдена със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, за всички падежирали и предсрочно изискуеми вземания по процесния договор за кредит, по счетоводни данни. Солидарният длъжник е подал възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.

Съставът на ВнАпС намира следното по конкретните оплаквания в жалбата:

По оплакванията за нарушение на чл. 569 и 592 ГПК във връзка с нотариалното удостоверяване на връчването на уведомление за предсрочна изискуемост.

По силата на препращаща процесуална норма с императивен характер - чл. 50 ЗННД, разпоредбата на чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47 ГПК за фингирано връчване на документи с адресат - юридически лица, е приложима в нотариалното производство. В случая, от съдържанието на писмените документи, представени от ищеца за доказване на надлежно връчване на уведомлението на банката до солидарния длъжник за предсрочна изискуемост на кредита, не се установява нарушение на приложимите процесуални норми. Надлежно удостоверено е нарочно изготвения официален документ, че на посочената дата 06.08.2015 г. е залепянето на уведомлението на входната врата на ап. 30 на ул. „ Янко Сакъзов”, № 13 в гр. Шумен, както и други обстоятелства, при които е залепено уведомлението– трикратно посещение на адреса в различни часове и дни, при които никой не се отзовава на позвъняванията; сведения от съседи, че лицето, посочено в поканата като управител на адресата НСП-АТ” ЕООД, в летния сезон живее на вилата си извън гр. Шумен, в района на гр. Велики Преслав. Ответникът не е провел успешно главно пълно доказване по направеното оспорване на истинността на представената с исковата молба разписка от 06.08.2015г. за връчване на нотариална покана per. № 5700/29.07.2015г., том 2, акт № 73 на нотариус Ася Асенова, по отношение на официално удостоверително изявление на нотариуса за поставяне на уведомление на входната врата на ап. 30 на ул. „ Янко Сакъзов”, № 13 в гр. Шумен. Не са ангажираните доказателство във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК, които да са годни да опровергаят истинността на удостоверените от нотариуса обстоятелства, предвидени от закона за приложения на фикцията за връчване на юридически лица на вписан регистъра адрес на управление, на основание чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47 ГПК.

Оплакването за необоснованост на извода за липса на основание за прилагане на потребителска защита по конкретния спор във връзка с неравноправни клаузи от договора за кредит също е неоснователно. Ответникът е търговско дружество. Предвид легалната дефиниция за „потребител“ - § 13 от ПЗР на ЗЗП, и предвид факта, че защитата срещу неравноправни клаузи е защита срещу уговорки във вреда на лице, което има качеството на потребител, то възраженията за наличие на основание за потребителска защита следва да се квалифицират като лични възражения. При солидарни задължения всеки съдлъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, като всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта - да се удовлетвори интересът на кредитора. Личните възражения на солидарния длъжник могат да се правят само от него, но не и от останалите съдлъжници, респ. солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници - чл. 122, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка, постановеното съдебно решение срещу един солидарен длъжник има действие само спрямо него, но не и спрямо останалите съдлъжници. Това положение произтича от обхвата на силата на пресъдено нещо на решението - в него се включват само тези лица, които са участвали в гражданския процес. Освен това, тъй като в договора за встъпване в дълг по съглашение на първоначалния длъжник, кредитора и встъпващия солидарен длъжник, са обективирани съществените условия на договора за кредит, а представителят на търговско дружество – ответник е заявил изрично съгласие с всички договорни условия, следва да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Поначало периодичното определяне на договорната лихва само по себе си не съставлява непременно форма на едностранно изменение на договора на основания, които не са изрично предвидени в него по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП. ЗКИ допуска дължимата лихва по договора за кредит да се определя като променлива величина, подлежаща на актуализация – 58 ЗКИ. Съществената престация при ипотечното кредитиране е свързана с дългосрочно ползване на значителни заемни средства, което винаги предполага периодично актуализиране на цената на тази финансова услуга.

По оплакването за нарушение на чл. 76 ЗЗД при усвояване от страна на банката на постъпленията по сметката, от която е обслужван кредита, и разпределението на сумите за погасяване на задълженията по процесния и още един кредит.

Установява се от приетото от ШОС заключението на съдебно – счетоводна експертиза, че след сключването на договора за встъпване в дълг, ответникът е извършил двадесет плащания общо в размер на 68 711.87лв., по обща разчетна сметка на банката с IBAN: ***. Във всички попълнени от „НСП-АТ” ЕООД платежни документи за извършени плащания на погасителни вноски по процесния и още един б. кредит не е посочено за кой от двата договора се отнася плащането или, ако плащането е и по двете правоотношения, какъв е размерът на сумите, което се внася за погасяване на задължения по всеки от договорите. Като основание за плащане обикновено е попълнен текст „...погасяване на кредит на Д Д от НСП- АТ ЕООД”/ или текст с подобно съдържание. Платените погасителни вноски са разпределяни от банката за погасяване на задълженията по двата кредита в съотношение едно към две по двата кредита, в полза на погасителната вноска по процесния договор за б. кредит № 1478/31.03.2006г., в съответствие с чл. 76 ЗЗД. Неоснователността на довода на въззивника за нарушение от страна на банката на правилото за погасяване първо на най - старото, еднакво обременително задължение, произтича от неправилното третиране на всички задължения по договора за б. кредит № 1478/31.03.2006г. като по – стари, поради това, че този договор е сключен преди процесния. В случая става дума за еднакво обременителни парични задължения по две правоотношения за встъпване в дълг за заплащане на месечни анюитетни вноски по два кредита, които падежират едновременно, на 20 - то число на съответния месец, при което се погасяват съразмерно от постъпленията.

Относно приетата от ШОС дата на предсрочна изискуемост на задълженията

При безспорно установено от събраните доказателства преустановяване на плащанията по процесния договор за кредит, за главница, считано от 20.09.2013г., и за договорни и наказателни лихви- от 22.03.2014г., до момента, следва да се приеме, че са се осъществили предвидените в договора за кредит обективни факти за възникване на преобразуващото право на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, преди изтичане на крайния срок за погасяване. В процеса обаче не са релевирани твърдения и не сочат доказателства, че към възприетата от банката счетоводна дата за изискуемост на целия размер на кредита, посочена в заявлението по чл. 417 ГПК– 22.03.2014г., е осъществена и втората предпоставка за настъпване на действието на предсрочна изискуемост спрямо задълженото лице, необходима за пораждане вземането на банка - заявител да получи цялата предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок, съгласно задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Твърди се и се установява, че изявлението на банката е достигнало до ответника посредством изпратена нотариална покана per. № 5695 от 29.07.2015г., том 2, акт № 70 на нотариус Ася Асенова с per. № 019 на НК, връчена на 20.08.2015г., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Следователно, доколкото обявяването на предсрочна изискуумост със задна дата е в противоречие с императивна правна норма, а в конкретния казус втората предпоставка за настъпване на действието на предсрочна изискуемост спрямо задълженото лице се е осъществила с връчването на поканата, неоснователна се явява претенцията за установяване на парично задължение за лихва върху просрочена главница за периода 22.03.2014г.- 21.08.2015г., което по счетоводните книги на банката е начислявано не върху размер на главницата, съставляваща част от  падежирали вноски по погасителен план, а върху целия размер по приетия за предсрочно изискуем кредит, без да е налице основание за това.

За установяване размерите на процесните акцесорни вземания, при дата на предсрочна изискуемост – 21.08.2015г., е назначена служебно от въззивния съд съдебно – счетоводна експертиза. От заключението, което се възприема изцяло, се установява, че при отнасяне на платените в повече лихви за просрочена главница, начислявани върху целия непогасен размер на главницата, размерът на наказателните лихви за просрочие възлиза на сумата 1 181.13 лв., а дължимите лихви за просрочена главница за изцяло погасени.

По изложените съображения съставът на ВнАпС прави крайния правен извод, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на задължение за главница за сумата 117 157.01 лв. е доказан по основание и размер, претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на задължение за неустойка за просрочие на главница, уговорена в т. 4.3 от договор за кредит във връзка с т. 11.2.1.2 и 11.2.3 от общите условия към договора е частично основателен до размер на сумата 1 181.13 лв., а искът за установяване на задължение по чл. 92 ЗЗД за сумата 27 817.43 лв., претендирана като неустойка за просрочие на договорна лихва и главница, уговорена в т. 4.2 от договора за кредит във връзка с 11.2.2 и 11.2.1.1 от общите условия към договора, е изцяло неоснователен.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции, решение № 55/05.07.2017г. по т. д. № 714/2015г. по описа на Шуменски окръжен съд следва да бъде отменено в частта за установяване на задължение за неустойка за просрочие на договорна лихва и главница, уговорена в т. 4.2 от договора за кредит във връзка с 11.2.2 и 11.2.1.1 от общите условия към договора, и в частта, с което е прието за установено съществуването на задължение за неустойка за просрочие на главница, уговорена в т. 4.3 от договор за кредит във връзка с т. 11.2.1.2 и 11.2.3 от общите условия към договора е частично основателен, за разликата над 1 181.13 лв. до 2 915.91 лв., като се постанови друго, съобразно изводите на въззивната инстанция. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи част от присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 7 614.49 лв. Обжалваното решение подлежи на отмяна и в частта за разноските за разликата над посочената сума.

Доказателства за направени разноски от въззиваемото дружество за тази инстанция не са представени. В първата инстанция е направено искане от ищеца за присъждане на разноски за заповедно производство, по което ШОС е пропуснал да се произнесе. По аргумент от чл. 248 ГПК към момента пропускът не може да бъде поправен нито от въззивния, нито от първоинстанционния съд.

Ответникът също е направил искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски за две инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът носи отговорност за направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 713.53лв. за първа инстанция и 609.38лв. за въззивна инстанция, които следва да бъде осъден да заплати.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 55/05.07.2017г. по т. д. № 714/2015г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е прието за установено, по предявени искове по чл. 422 ГПК, че „НСП-АТ” ЕООД със седалище гр. Велики Преслав, ЕИК 127567517, представлявано от управителя К.М.М., дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, ЕИК 831919536, сумата 27 817.43лв. - неустойка за просрочие на договорна лихва и главница, уговорена в т. 4.2 от договор за б. кредит от 31.03.2006 г. във връзка с 11.2.2 и 11.2.1.1 от общите условия към договора, и сумата 1 734.78 лв., представляваща разликата над 1 181.13 лв. до 2 915.91 лв., претендирана като неустойка за просрочие на главница, уговорена в т. 4.3 от договора за кредит във връзка с т. 11.2.1.2 и 11.2.3 от общите условия към договора, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, ЕИК 831919536, срещу „НСП-АТ” ЕООД със седалище гр. Велики Преслав, ЕИК 127567517, представлявано от управителя К.М.М., с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на парични задължения на оспорващ солидарен длъжник към банката, по договор за кредит № 1478/31.03.2006г. и договор за встъпване в дълг от 24.11.2009г., за които е издадена Заповед № 1177/08.09.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2308/2015г. по описа на Шуменски районен съд, в частта за сумата 27 817.43 лв. - неустойка за просрочие на договорна лихва и главница, уговорена в т. 4.2 от договора във връзка с 11.2.2 и 11.2.1.1 от общите условия към договора, и в частта за сумата 1 734.78 лв., представляваща разликата над 1 181.13лв. до 2 915.91 лв., претендирана като неустойка за просрочие на главница, уговорена в т. 4.3 от договор за кредит във връзка с т. 11.2.1.2 и 11.2.3 от общите условия към договора, като неоснователени.

ОТМЕНЯ решение № 55/05.07.2017г. по т. д. № 714/2015г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която „ НСП-АТ” ЕООД е осъдено да заплати на „Уникредит Булбанк” АД разликата над сумата 7 132.26 лв. до 8 917 лв., присъдена като общ размер на разноски за първоинстанционно исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/05.07.2017г. по т. д. № 714/2015г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, ЕИК 831919536, да заплати на „НСП-АТ” ЕООД със седалище гр. Велики Преслав, ЕИК 127567517, представлявано от управителя К.М.М., сумата 1 322.91 лв., представляваща част от направени съдебно – деловодни разноски за исково производство в две инстанции съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.