Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№     124/13.05.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна            търговско   отделение

на  първи април                                                   Година 2014

  в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Христова                                                                ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                               А.Братанова

  при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  46   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

            Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

  Образувано е по подадена въззивна жалба от  „А Б” АД,  със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, осъществяващо дейността си чрез клона си с наименование „А Ба – клон България”, ЕИК 831694000, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 99, представлявано от изпълнителния директор и законен представител на Банката  Спирос Филоретос срещу решението от 08.11.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2509/2012г., с което е отхвърлен предявения от нея иск  срещу ответника Н.С.К. за приемане за установено между страните, че ответникът й дължи  сумата от 100 000 евро, представляваща част от неиздължена главница по Договор за кредит № 604/16.10.2007г. и Анекс №1/17.06.2008г., Анекс към погасителен план от 13.05.2008г., ведно със  законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и разноските, направени в заповедното производство, в размер на 6 317.49лв., представляващи 3 911.66лв. държавна такса и 2 405.83лв.  юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед №  6121/09.08.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11410/2012г. по описа на ВРС, VІІІ състав и същата е осъдена да заплати на ответника 5 450

 лв. адв. хонорар, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. По съображения за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, както и поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила, моли съда да го отмени изцяло и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск по чл.422 ГПК, както и да й присъди направените по делото разноски.

  Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за настоящата инстанция.

 Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

 Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

 От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка :

По силата на сключен между „А Б” АД, чрез клона й в България и „Кади” ООД, ЕИК 1036040250 / в несъст./  Договор за кредит №604/16.10.2007г., Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 935 000 евро, от който Подлимит А в размер на 1 435 000 евро за рефинансиране на друг кредит към ДБанк и Подлимит Б в размер на 500 000 евро за оборотни средства. С Анекс №1 от 17.06.2008г. размерът на Подлимит Б е увеличен с 800 000 евро и е договорено 12 – месечно револвиране на средствата. Ответникът Н.К., в качеството му на един от тримата поръчители по договора,  се е задължил  да отговаря изцяло и солидарно за всички задължения на кредитополучателя  - чл.26.3, вкл. и за увеличения размер по Подлимит Б, съгласно чл.12.3 на Анекса от 17.06.2008г.

 Кредитното задължение по подлимит А е погасявано до 29.04.2008г. съгласно погасителен план, като на 13.09.2011г. е преведена сумата от 115 040,66лв, а това по подлимит Б към 14.02.2009г. е с просрочена главница в размер на 1 299 608,86евро. Към 06.08.2012г. – датата, предхождаща тази на подаване за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника К. по ч.гр.д. № 11410/2012г. на ВРС, VІІІ с-в непогасените задължения за главница по подлимит А са в размер на 1 079 959,34 евро, а тези по подлимит Б – 340 965,12 евро.  Съгласно чл.34 вр.чл.33.1  от Договора за кредит № 604/16.10.2007г. в случай на неизправност от страна на кредитополучателя, изразяваща се в просрочие в плащането на която и да е погасителна  вноска  - главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковете, определени в договора Банката има право да обяви отпуснатия кредит за предсрочно изискуем. Страните не спорят, че  Банката е направила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, видно от  Уведомление и покана за доброволно изпълнение – л.98, на 22.01.2009г., отправено както до кредитополучателя „Кади” ООД, така и до тримата поръчители, като им е дала срок от пет работни дни от датата на получаване на поканата да заплатят дължимите суми. Поради непогасяване на задължението в посочения срок, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 30.01.2009г. и счетоводно отразен като такъв на 04.02.2009г. – л.182., съгласно допълнителното заключение на ССчЕ, а  съгласно извлечението от счетоводните книги изх.№ 36187/07.08.2012г., приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 11410/2012г. на ВРС, VІІІ с-в. това е станало за  Подлимит А – на 04.02.2009г. ,  а за Подлимит Б – на 14.02.2009г. На 20.02.2009г. Банката е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу всички задължени по кредита лица, по което е  образувано ч.гр.д. № 1934/09г. на ВРС, ХVІ с-в. Издадените по него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени по отношение на ответника К., поради неподаване в срок на иска по чл.422 ГПК срещу него.

  Въз основа на ново Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника К. от 07.08.2012г., по което е образувано ч.гр.д. № 11410/2012г. на ВРС, VІІІ с.в, и предявен по повод подадено възражение иск по чл.422 ГПК, Банката претендира сумата от 100 000 евро, ведно с лихви и разноски.

  Основното възражение на ответника, незаявено по надлежния ред пред първата инстанция, но поддържано пред настоящата е, че заявеното вземане не е индивидуализирано по основание – подлимит А или подлимит Б, предвид на това, че процесният договор от 16.10.2007г. инкорпорира два договора – тези по подлимит А и по подлимит Б, които се различават по вид, размер, цел и начин на обслужване. Договорът за кредит по подлимит А е инвестиционен кредит / стандартен анюитетен кредит/, със срок на издължаване 6 години  и се погасява на равни ежемесечни вноски. Кредитът, визиран в подлимит Б от процесния договор е за оборотни средства, предоставен като револвиращ кредит с опция за подновяване на всеки 12 месеца. Двата кредита са  осчетоводявани и по различни кредитни подсметки, а в поканата за доброволно изпълнение от 22.01.2009г. са посочени различни размери на главниците и макар че Банката е волеизявила едновременното настъпване на предсрочната им изискуемост, те не се трансформират в един кредит.  И тъй като в заявлението, в самата Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издаден въз основа на нея по ч.гр.д. № 11410/2012г. на ВРС, VІІІ с.в не  е посочено претендираните 100 000 евро част от кой подлимит са, счита, че претендираното частично вземане се явява неиндивидуализирано и неопределено, поради което исковата претенция следва да бъде оставена без уважение.

           Настоящият състав не споделя тази теза : Възражението за неиндивидуализираност на вземането на Банката – частична претенция по подлимит А или по подлимит Б не само че не  е заявено в отговора на исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба и като такова е преклудирано, но дори и да беше заявено, би било неоснователно, предвид  установения идентитет между предмета на спора в заповедното производство по ч.гр.д. № 11410/2012г. на ВРС и настоящото исково производство, а именно – за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, респ. – за установяване дължимостта на сумата от 100 000 евро, представляваща част от дължимата главница по Договор за кредит № 604/16.10.2007г. и Анекс №1/17.06.2008г., както и Анекс към погасителен план от 13.05.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и разноските направени в заповедното производство. Тази идентичност е и основание за допустимост на предявения иск по чл.422 ГПК, като част от заповедното производство, за която съдът следи служебно.

Второто основно възражение на ответника по иска Н.К. за отпадане на отговорността му на поръчител поради  настъпила преклузия на правото на Банката да търси изпълнение от него, предвид нормата на чл.147 ЗЗД ,съдът намира също за неоснователно :

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 30.01.2009г. с изрично волеизявление на Банката, при липсата на клауза в договора за банков кредит за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неиздължаване на две или повече погасителни вноски на падежа. Предсрочната изискуемост е обявена и след изрично уведомяване на всички задължени по кредита лица, вкл. и ответника, за спиране обслужването на кредита от кредитополучателя. Посочени са размерът на главниците по двата подлимита, вида и размера на дължимите лихви, разноските, предоставен е срок за доброволно внасяне на сумите. На 20.02.2009г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което е предприела действия за принудително събиране на вземането си и е прекъснала 6-месечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД за отпадане отговорността на поръчителите. Поради липсата на един от елементите на ФС на отпадане отговорността на поръчителите по чл.147 ЗЗД – бездействие на кредитора спрямо длъжника в 6-месечен срок от падежа на главното задължение, отговорността на ответника К. не е отпаднала на това основание. Горният извод не се разколебава дори и съдът да приеме, че началният момент, от който започва да тече преклузивния срок по чл.147 ЗЗД е 22.01.2009г., както се предлага от ответника К.. Друг начален момент, свързан с обявяването на дружеството – кредитополучател в несъстоятелност, не следва да бъде съобразяван, тъй  като кредитът може да бъде обявен веднъж за предсрочно изискуем и този момент е установен по делото по безспорен начин, с оглед на което съдът е направил и правните си изводи.

Заявената искова претенция е установено както по основание, така и по размер. Видно от заключението на ССчЕ усвоените суми по договора за кредит и анекса към него са, както следва: - по Подлимит А – 1 435 000евро,  по Подлимит Б – 1 299 608.86 евро или общо в размер на 2 734 608.86евро. Просрочената главница към 06.08.2012г. е както следва: - непогасени задължение за главница по Подлимит А – 1 079 959.34 евро, а по Подлимит Б – 340 965.12евро или общо 1 420 924.46 евро. Видно от представената покана за доброволно изпълнение Банката е направила волеизявление, че от датата на получаване на същата дългът по всеки кредит е изцяло предсрочно изискуем, като  на длъжниците е даден срок от пет работни дни за погасяване на  задълженията, предприети са и законоустановените действия по принудително събиране на дълга. В този смисъл приложените към заявлението за издаване на ЗНИ доказателства, вкл. извлечение от счетоводните книги изх.№ 36187/07.08.2012г. и Анекс към погасителен план на „Кади” ООД от 13 май 2008г. отразяват  вземането на ищцовото дружество в заявения размер, поради което частичната претенция се явява основателна и следва да бъде уважена. Възраженията на ответника по иска за липса на яснота относно вида и размера на мораторните и наказателни лихви по договора за банков кредит са неотносими към предмета на спора, тъй като се намират извън неговия обсег.

          По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което предявеният иск по чл.422 ГПК – бъде уважен.

          С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на „А Б” АД, Гърция чрез „А Ба – клон България” се присъждат направените от нея разноски за двете инстанции в общ размер на 13 557,31лв / 4 411,66лв за първа инст. + 9 145,65лв за втора инст./

                  Водим от горното, съдът

 

Р     Е       Ш      И       :

       

                  ОТМЕНЯ решение № 994/08.11.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2509/2012г., като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А Б” АД,  със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, осъществяващо дейността си чрез клона си с наименование „А Баклон България”, ЕИК 831694000, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” №15-17 и ответника Н.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че Н.К. дължи на Банката сумата от 100 000 евро, представляваща част от дължимата главница по Договор за кредит № 604/16.10.2007г. и Анекс №1/17.06.2008г., както и Анекс към погасителен план от 13.05.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и разноските направени в заповедното производство в размер на 6 317.49лв., представляващи 3 911.66лв. държавна такса и 2 405.83лв., - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед №6121/09.08.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11410/2012г. по описа на ВРС, VІІІ състав.

ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН

 

*********, с постоянен адрес *** да заплати на „А Б” АД,  със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, осъществяващо дейността си чрез клона си с наименование „Алфа анкклон България”, ЕИК 831694000, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” №15-17 сумата от 13 557, 31лв – разноски за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ :