Р Е Ш Е Н И Е № 72

 

Гр.Варна, 16.04.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

   ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

                     ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 46 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД срещу решение № 153/17.10.2017 година по т.д.№ 72/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Твърди се във въззивната жалба на застрахователното дружество, че решението е неправилно, тъй като при формиране на правните си изводи, съдът е следвало да установи, че не са налице всички кумулативно дадени предпоставки за уважаването на иска по чл.226 КЗ. За възникване на отговорността следва да се установи причинно-следствената връзка и вредите, като тя не се предполага, а подлежи на самостоятелно доказване. Съдебният състав не е обсъдил направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Съдът е уважил исковете за претърпени неимуществени вреди в прекомерно завишен размер, неправилно е приложил и чл.52, ал.2 ЗЗД по отношение на формирания извод за характера, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди, поради което е определил обезщетение в неправилен размер. Неправилно е решението и в частта, с която са уважени имуществените вреди. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна А.Г.Н. е представила писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и се присъдят разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 15.03.2017 година ищцата А.Г.Н. излага, че на 21.11.2014  г., около 18.15 ч. вървяла пеш в централната градска част на гр. Добрич, в района на сградата на бившата Стоматологична поликлиника в посока Автогара Добрич. Предприела пресичане на пътното платно по ул. „Отец Паисий“ по намиращата се там пешеходна пътека. По същото време, по ул. „Отец Паисий“ в посока бул. „Добруджа“ се движел л. а. „Пежо“ модел 106, рег. № ТХ 8456 ХК, с включени фарове, управляван от Р И Г, като водачът на МПС не забелязал пресичащата пешеходната пътека Н. и същата била блъсната от дясната страна в средната част на десния крак. В резултат от удара, Н. паднала на пътното платно по ул. „Отец Паисий“ вдясно от автомобила. След удара загубила съзнание. След известно време Н. дошла в съзнание и с помощта на случайни минувачи транспортирана в ЦСМП - Добрич, където била прегледана от дежурния екип и настанена за лечение в „МБАЛ-Добрич“ АД гр. Добрич. Ищцата престояла в болница шест дни – от 21.11.2014 г. до 26.11.2014 г. На 26.11.2014 година е била изписана с поставена гипсова имобилизационна шина на дясното коляно. На 04.12.2014 година след направено образно изследване с ядрено-магнитен резонанс е установено , че има частично разкъсване на кръстните връзки на дясното коляно. Поставената шина е била сменена и и била поставена шарнирна шина с предписание за носене 45 дни и контролен преглед. След изписването от болницата се прибрала у дома, където останала на домашно лечение, но болката не отшумявала, не можела да се движи, да се обслужва сама, неспиращата болка я направила раздразнителна. Била е принудена да се движи с патерица, като дълго време и е било невъзможно да излиза от дома си без чужда помощ.  

 Вследствие на инцидента е получила следните увреждания: контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка, контузия на дясното коляно, субтотална руптура на влакната на колатералната връзка на дясното коляно. Разстройството на здравето по чл.129 НК, представляващо средна телесна повреда е обусловило затруднение на движението на долен десен крайник за период около 2-2.5 месеца.

Водачът,  причинил ПТП е имал валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за управляваното от него МПС по полица.

С Решение № 273/30.05.2016 г. по НАХД № 561/2016 г., Добричкият районен съд е признал  р и г за виновен в това, че на 21.11.2014 г. в гр. Добрич, на ул. „Отец Паисий“ при управление на МПС по непредпазливост причинил на А.Г.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното коляно с разкъсване на колатерална връзка,  което довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период 2 – 2.5 месеца, като деянието било извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Тъй като вината на водача е установена с влязла в сила присъда са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество. Моли съдът да постанови решение, с което осъди дружеството – ответник да му заплати сумата от 26 000лв., обезщетение за нанесените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане 21.11.2014г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1107.77 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на ПТП имуществени вреди – разходи за и във връзка с лечението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта до окончателното изплащане, ведно с направените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие и виновното и противоправно поведение на водача. Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба вреди, както и твърденията за тяхната продължителност. оспорва се пряката причинно-следствена връзка. Оспорва се и размера, като се твърди, че същият е прекомерно завишен. По отношение претенцията за причинени на ищеца неимуществени вреди, ответникът е заявил възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като пешеходката е навлязла внезапно на пътното платно, като се е движила по него по начин, по който пресичането и не е било безопасно. Ищцата е имала обективна възможност да възприеме приближаващия автомобил и да се съобрази със скоростта му на движение и да предотврати настъпилото пътно-транспортно произшествие. По отношение на имуществените вреди прави възражение относно представените доказателства, които не установяват необходимостта от това разходите да бъдат направени, както и прави възражение за началния момент, от който възниква задължението за плащане на обезщетение за забава. Оспорва задължението за заплащане на адвокатски хонорар в досъдебното производство. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното:

Установява се, че с Решение № 273/30.05.2016 г. по НАХД № 561/2016 г., Добричкият районен съд е признал  р и г за виновен в това, че на 21.11.2014 г. в гр. Добрич, на ул. „Отец Паисий“ при управление на МПС по непредпазливост причинил на А.Г.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното коляно с разкъсване на колатерална връзка,  което довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период 2 – 2.5 месеца, като деянието било извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Р И Г е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба‘.

От приложеното писмо /л.8/ за предложение за сключване на споразумение по щета се установява, че не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор „Гражданска отговорност“  с „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за управляваното от виновния водач МПС, като ответното дружество е образувало щета.

От заключението по допуснатата СМЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че вследствие пътно транспортното произшествие ищцата Н. e получила контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка, контузия на дясното коляно, субтотална руптура на влакната на колатералната връзка на дясното коляно.След травмата пострадалата е изпитвала значителни болки, които са отшумели заоколо 2 седмици, а затрудненото и придвижване е за период около 3-4 месеца. Травмата е отшумяла, като липсват медицински документи, сочещи за настъпили усложнения или оздравителен процес протекъл извън рамките на обичайния.

От заключението по назначената САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява следния механизъм на ПТП:

На 21.11.2014  г., около 18.15 ч. в гр.Добрич по ул. „Отец Паисий“  в посока от Кооперативния пазар  към кръстовището с бул. „Добруджа“ се движел л. а. „Пежо“ модел 106, рег. № ТХ 8456 ХК, с включени фарове, управляван от  р и г с приблизителна скорост 20 км./ч. Пътната настилка в района на пешеходната пътека била асфалтова, мокра, хоризонтална, валял мокър сняг, районът бил осветен от уличното осветление. Когато лекия автомобил се е намирал на отстояние 41.33 м. преди удара пешеходката Н. е предприела пресичане на пешеходната пътека, като се е движела с нормален ход. В резултат на взаимно пресичане на траекториите на лекия автомобил и на пешеходеца, последвал удар между областта на предния десен фар и предния капак на автомобила и десния долен крайник на Н., при което последвало приплъзване на тялото на пострадалата по предния капак вдясно странично и удар на дясната теменна област на главата и в областта на предното панорамно стъкло на автомобила в долна дясна част. Мястото на удара е на около 1.75 м. след началото на пешеходната пътека и на около 9.30 м. в дясно от левия край на платното за движение по ул.“Отец Паисий“ по посока на движението на лекия автомобил.  И двамата са имали техническата възможност да се възприемат, както и да предотвратят удара, като водачът на лекия автомобил не е предприел действия по предотвратяването на удара, тъй като е чакал колоната да се придвижи и не е обърнал погледа си вляво, поради което не е възприел пешеходката, а я възприел едва при удара.

От показанията на свидетелите Н П Н, съпруг и Д Н. М, дъщеря, които съдът кредитира независимо от родствената връзка като обективни и безпристрастни, дадени в резултат на непосредствени впечатления се установява, че телесните повреди причинили на ищцата Н. множество болки и душевни страдания.

Н. била една седмица в ортопедичното отделение, в гипс около 10 дни, след което с патерици около един месец, а след това правили ЯМР и била със специални шини, след което ходила на раздвижване около 20 дни. През цялото време се оплаквала от болки в коляното и не можела да се обслужва сама. След инцидента се уплашила, била разтревожена, променила се, тъй като преди била по-весела и по-жизнена, а след инцидента не искала да се качва на колата да я кара и имала страх от пешеходни пътеки. Напуснал работата си на автомивка за да може да се грижи за нея. Застоя в къщи и се отразил зле, тъй като била активен човек, винаги е работила, дори не е боледувала, а сега се наложило да разчита на близките си, тъй като два месеца и повече била с патерици.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Водачът на превозното средство е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник, а в това производство и по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по отношение на това дали е извършено противоправно деяние, неговия извършител и вината му. Решението, постановено по реда на чл. 78 а от НК, се ползва със същата задължителна сила както влязлата в сила присъда.

При определяне размера на обезщетението, съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата.

Съдът намира, че обезщетение в размер на 26 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради следните съображения:

Пострадалата е на средна възраст, а оздравителният процес е протекъл без усложнения, същата се е възстановила. Същата е била обездвижена за продължителен период от време, което е причинило затруднения, същата не е била в състояние да се обслужва сама, като разчитала на помощ от близките си. Нанесената контузия е обусловила изпитването на значителни болки, които следва да са отшумели, съобразно заключението на вещото лице.

Направено е възражение за съпричиняване, което съдът намира за неоснователно, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека, поради което водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като същият е бил длъжен да пропусне стъпилите по пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Вещото лице посочва, че водачът е бил в обективна възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като е можел да възприеме пешеходката, но не я е възприел, поради което неправомерният резултат е настъпил вследствие неговото виновно поведение.

Горното обуславя извода, че искът следва да бъде уважен изцяло.

По имуществените вреди: От доказателствата по делото-представените касови бонове, такси за извършени манипулации се установява, че ищцата е извършила разходи за сумата от 1107.77 лева, поради което искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.

Обезщетението за забава при извършените разходи обаче не се дължи от датата на деликта, поради което следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба.

Решението следва да бъде отменено, в частта, с която сумата от 1107.77 лева е присъдена, ведно с обезщетение за забава от датата на деликта, като бъде постановена дължимостта от датата на подаване на исковата молба, като в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да бъде осъдено да заплати и сумата от 1500 лева, направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 153/17.10.2017 година по т.д.№ 72/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А.Г.Н. обезщетение за забава върху сумата от 1107.77 лева, считано от датата на застрахователното събитие - 21.11.2014 година до датата на подаване на исковата молба - 17.03.2017 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Г.Н. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 1107.77 лева, считано от датата на застрахователното събитие - 21.11.2014 година до датата на подаване на исковата молба 17.03.2017 година.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/17.10.2017 година по т.д.№ 72/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в останалата част.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на А.Г.Н., ЕГН- ********** с адрес: *** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: