РЕШЕНИЕ

   № 272

               гр.Варна, 20.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.10.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 460 по описа за 2014 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЕТ К. - Т-Т.Т.” - гр. Разград е обжалвал решението на Окръжен съд-Разград по т.д.№122/2012 г., с което е уважен предявеният срещу него иск за сумата 45491.70 лв, ведно с лихви и разноски,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски.

Ответникът по жалбата – „А.” ЕООД - гр.Разград моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, евентуално – за уважаване на евентуалните искове за обезщетение за вреди от непозволено увреждане или за обезщетение за неоснователно обогатяване.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С исковата молба са заведени главен иск – за обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от неизпълнен договор за автогарови услуги по линията гр. Разград – с. Гецово за периода – 30.11.2010 г. – 15.10.2012 г., и два евентуални иска, съответно – за обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от непозволено увреждане предвид неизпълнение на маршрутно разписание по автобусна линия гр. Разград – с. Гецово за периода – 30.11.2010 г. – 15.10.2012 г. и за обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка в резултат от неплащане на такса за автогарови услуги за периода 30.11.2010 г. –15.10.2012 г.

Главният иск е неоснователен. Между страните няма сключен договор за автогарови услуги относно линията гр.Разград – с.Гецово за периода – 30.11.2010 г. – 15.10.2012 г., като договорът помежду им от 04.02.2002 г.  има за предмет други автобусни линии. Обстоятелството, че съгласно чл.20, ал.1 от Закона за автомобилните превози междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути, и съгласно чл.22, ал.1 от същия закон  всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание, не създава двустранно задължение за договаряне между автогарата и превозвача. Неизпълнението на задължението за ползване на автогарата от превозвача може да се преследва по административно - наказателен ред с наказателни постановления, издадени от Кмета на общината, но не и по пътя на договорната отговорност от собственика на автогарата. Посочената законова разпоредба не създава фикция, че между превозвача и автогарата има сключен договор за автогарови услуги досежно междуселищната линия, възложена за изпълнение на превозвача от общината. Наличието на договор за възлагане на линията между общината и превозвача също не води до възникване на задължителна договорна връзка между последния и автогарата за автогарови услуги. В случая освен това превозвачът е ползвал през процесния период друга автобусна спирка вместо автогарата в гр. Разград съобразно взето решение от ОбщС – Разград, което, макар по-късно отменено с влязло в сила решение на Административен съд Разград, потвърдено с решение на Върховния административен съд, е създавало за него административно задължение да го изпълнява. През целия период, включително и след окончателното решение на ВАС, дружеството – ищец, собственик на автогарата, не е канило ответника да сключат договор за автогарови услуги относно процесната автобусна линия – Разград – Гецово, нито е заявявало готовност да престира такива услуги, като му определи сектор за спиране на автомобилните коли. Отмяната на решението на ОбщС-Разград с влязлото в сила решение на Административен съд Разград не може да доведе до възникване с обратна сила на несъществуващо между страните през процесния период договорно правоотношение. При липса на сключен договор и на осъществявана автогарова услуга не може да има поначало сигурност в очакванията за печалба от нея. Претендираната цена от 5.70 лв на курс е такса за ползване на автогарови услуги, а не чиста печалба, която се определя като от таксата се приспаднат разходите по осъществяване на услугата, а такива не са доказани. Ето защо, предявеният главен иск следва да се отхвърли.

ОС - Разград е достигнал до други правни изводи и краен резултат, предвид което решението му се отменя изцяло, като вместо него въззивният съд постановява друго, с което отхвърля иска, ведно с направените разноски.

С отхвърляне на претенцията по главния иск се възстановява висящността на претенциите по евентуалните искове, относно които съдът дължи произнасяне. Въззивният съд намира, че тези искове се явяват също неоснователни.

От тях искът за непозволено увреждане е неоснователен, тъй като несключването на договор и неползването от ответника на услугите на автогарата не може да се третира като нарушение на общото задължение на всеки да не вреди другиму. Поведението на ответника не е било противоправно, а е било съобразено с действалото тогава решение на ОбщС-Разград, с което е било променено разписанието, като по-късната отмяна на това решение не го прави недобросъвестен спрямо ищеца за времето, през което то е действало. По отношение на този иск важи и казаното досежно главния иск, че пропуснатата печалба не е доказана по размер.

Искът за неоснователно обогатяване е неоснователен, защото ищецът не е осъществявал услугата и не може да претендира за обедняване следствие нереализиране на печалба от нея. Таксата за услугата би се дължала от ответника, ако такава му е била предоставена, а щом това не е така, той не се е обогатил с нея за сметка на ищеца. Не е доказан и размерът на евентуалното обедняване на ищеца, тъй като не е доказан размерът на разходите на ищеца, а оттам и размерът на чистата печалба, представляваща разлика между таксата за услугата и доказаните разходи. Присъщите разходи от дейността не съставляват обедняване за ищеца и следва да се приспаднат от размера на прихода /таксата за автогаровата услуга/.

Ето защо с въззивното решение следва да се отхвърлят евентуалните искове за непозволено увреждане и неоснователно обогатяване за сумата 45491.70 лв, ведно с лихви и разноски.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за двете инстанции, общо в размер на 4409.83  лв, включващи заплатен от ответника адвокатски хонорар, който /5222 лв/  въззивният съд намалява като прекомерен до размера на 3500 лв с оглед и на действителната фактическа и правна сложност на делото, и държавна такса по жалбата – 909.83 лв, като съдът не присъжда пътни разходи за въззивното производство, тъй като са заявени с молба едва от 08.10.14 г., т.е. след приключване на съдебното заседание, както и претендирани пътни разходи за първата инстанция,  поради неустановена връзка на представените фактури с делото и липса на доказан размер на пътните разходи за отделните заседания съобразно разхода на гориво.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №2/29.04.2014 г. г. на Окръжен съд – Разград по т.д.№122/2012 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „А.” ЕООД - гр.Разград срещу ЕТ К. - Т-Т.Т.” – гр. Разград за сумата 45491.70 лв – обезщетение за  вреди /пропуснати ползи/ от неизпълнение на договор за автогарови услуги по линията гр. Разград – с. Гецово за периода – 30.11.2010 г. – 15.10.2012 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска – 30.10.2012 г. и направените съдебни разноски, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове на „А.” ЕООД - гр.Разград срещу ЕТ К. - Т-Т.Т.” – гр. Разград за сумата 45491.70 лв – обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от непозволено увреждане следствие неизпълнение на маршрутно разписание по автобусна линия гр. Разград – с.Гецово и за обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат от неплащане на такса за автогарови услуги за периода – 30.11.2010 г. – 15.10.2012 г., ведно с ведно със законната лихва от завеждането на иска – 30.10.2012 г. и  направените съдебни разноски, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.” ЕООД - гр.Разград, ЕИК 116024769, да заплати на ЕТ К. - Т-Т.Т.” - гр. Разград, ЕИК 040039324,  сумата 4409.83  лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.