РЕШЕНИЕ

   № 248

               гр.Варна, 27.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.11.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 460  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от синдика на „Жетом“ ООД /в несъстоятелност/ гр.Добрич  срещу решение № 105/12.06.2017 г., постановено по т.д.№ 282/2016 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е признато за установено на основание  чл.694 от ТЗ в отношенията на Община Силистра, „Жетом“ ООД /в несъстоятелност/ гр.Добрич,  представлявано от  управителя му Г.В.Ж., и синдика Т.Н.Н.,  че „Жетом“ ООД гр.Добрич /н/ дължи на Община Силистра: неустойка по чл.10.4 от Договор № 2011-0017-С/27.09.2011г. в размер на 50 000 лв - част от общ размер на неустойка от 1 884 442.20 лв, представляваща 50%  от стойността по чл.2.1 от договора  /3 768 884.40 лв/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; неустойка по чл.10.4 от Договор № 2011-0017-С/28.10.2011г.в размер на 15 000 лв - част от общ размер на неустойка от 822 945.60 лв, представляваща 50%  от стойността по чл.2.1 от договора /1 645 891.20 лв/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението,  които суми  представляват част от предявените от Община Силистра в производството по несъстоятелност по т.д.№ 13/2012г. по описа на Добрички окръжен съд и неприети от синдика Т.Н.Н. вземания по допълнителен списък № 1 от 31.10.2016 г.; дружеството в несъстоятелност „Жетом“ ООД е осъдено да заплати от масата на несъстоятелността в полза на Община Силистра  разноски в размер на  3612 лв -  заплатено адвокатско възнаграждение. Синдикът счита иска и решението за недопустими, евентуално моли за отхвърляне на иска като неоснователен, ведно с присъждане на разноските по делото. В с.з. моли за отмяна на решението.

Към жалбата се е присъединил и длъжникът - „Жетом“ ООД в несъстоятелност - гр.Добрич чрез представляващия Г.В.Ж..*** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писменки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основното оплакване в жалбата, че искът и решението са недопустими, е неоснователно. Предявяването на иска по чл.694 – ТЗ в частичен размер не е недопустимо и не прави решението, постановено по него – недопустимо. Единствената последица от частичното предявяване на иска е, че с изтичането на срока по чл.694, ал.6 - ТЗ - 14-дневен от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал.4, който е преклузивен, се преклудира възможността на кредитора да претендира за останалата част от вземането си в по-късен момент. При частично предявяване на иска за установяване съществуването на неприето вземане в случай на уважаване на иска вземането се счита съществуващо само за частично предявения размер.  До този размер то се включва и в сметката за разпределение.

Оплакването в жалбата, че ищецът претендира неизпълнение от ответника докато е в производство по несъстоятелност, т.е. на фаза, при която няма как да изпълнява каквито и да е договори, е неоснователно. Ищецът не претендира за реално изпълнение на сключените договори за обществени поръчки от ответника, а обратно – за неустойки поради неизпълнение на същите от него. Обстоятелството, че ответникът е в несъстоятелност, не е пречка за търсене на договорната му отговорност за вреди от неизпълнение.  Обявяването в несъстоятелност на ответника - водещия член /лидера/ в спечелилия обществените поръчки консорциум - изпълнител е достатъчно основание за прекратяване на договорите от ищеца и за търсене на отговорността му за неустойки поради неизпълнение, тъй като от този момент дейността му се прекратява. След като в сроковете по чл.3.1 от договорите, които отдавна са изтекли, не е било налице изпълнение, на още по-силно основание предвид несъстоятелността на ответника и солидарната му отговорност с останалите членове в консорциума – чл.1.5 от договора за консорциум, кредиторът Община Силистра може да търси от него обезщетение /договорни неустойки/ вместо изпълнение. Съгласно чл.71-ЗЗД изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен. При липса на изпълнение в указан от кредитора срок, той може в този случай да прекрати дори предсрочно договора и да потърси обезщетение за неизпълнение.

Оплакването за липса на интерес от водения иск поради липса на имущество в масата на несъстоятелността на ответника е неоснователно. Този въпрос е правно ирелевантен за допустимостта и основателността на иска. Освен това кредиторът може да издири и удостовери наличието на достатъчно имущество, в който случай дори при спряно и прекратено производство по несъстоятелност то може да се възобнови в едногодишен срок. Изпълнителят по прекратените договори за обществени поръчки е предоставил и парични гаранции за изпълнение, които в случай на неизпълнение  възложителят задържа като се удовлетворява за сметка на тях.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като се отменя само в частта относно държавната такса за първата инстанция, която е определена неправилно – върху целия размер на вземането вместо върху една четвърт от него съгласно чл.694, ал.7 – ТЗ, и възлиза на 650 лв, т.е. за разликата от 650 лв до 2600 лв. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - 4332 лв. Въззивникът се осъжда да заплати сумата 325 лв - държавна такса за въззивното производство.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/12.06.2017 г. на Окръжен съд – Добрич-ТО по т.д.№ 282/2016 г., като го ОТМЕНЯ само в частта относно размера на държавната такса за първата инстанция, за която е осъден „Жетом“ ООД /в несъстоятелност/-гр.Добрич, за разликата от 650 лв до 2600 лв.

ОСЪЖДА „Жетом“ ООД /в несъстоятелност/-гр.Добрич, ЕИК 124091486, да заплати от масата на несъстоятелността на Община Силистра, БУЛСТАТ 000565537, сумата 4332 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Жетом“ ООД /в несъстоятелност/гр.Добрич, ЕИК 124091486, да заплати от масата на несъстоятелността в приход на бюджета на съдебната власт по транзитната сметка на Апелативен съд Варна сумата 325 лв – държавна такса за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.