Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  281/ 04.12.2018 г.,                              гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесет и четвърти октомври                                 Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Т.а

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 460   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Ост Трейдинг“ ЕООД, в открито производство по несъстоятелност, ЕИК 103514328, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ангел Георгиев“ № 14, представлявано от управителя си О. Т. И. срещу решение № 455/11.06.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1698/17г.  В ЧАСТТА, в която за начална дата на неплатежоспособността на дружеството е определена датата 24.06.2017г. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което за начална дата на неплатежоспособността, съответно – на свръхзадължеността да  бъде определена датата 21.11.2017г. Изложените в жалбата съображения се свеждат до това, че според въззивника  към  24.06.17г. дружеството е работещо и е разполагало с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите му. Към тази дата то не е с трайни финансови затруднения, още повече че към тази дата коефициентите на ликвидност са в референтни стойности. Довод в тази насока черпи и от заключението на ССчЕ, съгласно което имуществото на дружеството е положителна величина, тъй като осчетоводените задължения са  8 117 883,73лв, а активите на дружеството са в размер на 8 212 403,13лв. Неправилно според въззивника първоинстанционният съд е приел, че дружеството има неосчетоводени задължения към ОББ в размер на 302 712,26лв и същите са включени към общия сбор на задълженията.  Счита в тази си част заключението на в.лице за необосновано, тъй като не е посочено на кои документи експертът основава този си извод. Следва да бъде съобразено и това, че задълженията към ОББ, АД са предмет на съдебен спор по т.д. № 41/2018г. на ВОС, по което към датата на постановяване на решението по т.д. № 1698/17г. на ВОС няма влязло в сила решение. Счита, че дружеството е свръхзадължено едва към 21.11.2017г., когато е издаден изпълнителният лист на банката.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди съдебния акт в обжалваната му част като правилен и законосъобразен.

          Синдикът на дружеството В. И. Г.изразява становище за неоснователност на доводите, изложени във въззивната жалба.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          С решение от 11.06.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1698/17г. е обявена  неплатежоспособността на „Ост Трейдинг” ЕООД, ЕИК 103514328, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ангел Г.“ № 14, с начална дата 24.06.2017 г.; открито е  производство по несъстоятелност на длъжника; назначен е временен синдик и му е определено текущо възнаграждение; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е определена  дата за първо събрание на кредиторите.

Предмет на настоящото въззивно  производство е така определената начална дата на неплатежоспособността. В тази връзка съдът съобрази следното :

Съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника или последното плащане към кредитор, към която дата са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност, финансова автономност и рентабилност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. Т.е. не да не е погасявал задълженията си, а да не е бил в състояние да ги погаси. В редица решения /т.д. 915/09г., ІІ т.о.; т.д. № 169/10г., ІІ т.о.; т.д. № 1152/11г., І т.о.; т.д. № 983/11г., І т.о.; т.д. № 1453/13г., ІІ т.о.; т.д. 1565/14г., І т.о./ е прието, че началната дата на неплатежоспособност се определя чрез преценка на цялостното икономическо състояние на предприятието на длъжника, посредством коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началният момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните/текущи активи. На настоящия състав е известно и разрешението, дадено в решение № 80/08.10.2015г. по т.д.1565/14г. на І т.о., съгласно което влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи и рязко, ако в един и същи момент се падежират значима част от дългосрочните до този момент задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която невъзможност се установява чрез посочените по-горе икономически показатели.

Релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към в с и ч к и кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Във всички случаи, обаче, съобразяването на данните за икономическото състояние на търговеца към определен момент,за нуждите на основанието „ неплатежоспособност „ предпоставя установено изискуемо вземане на кредитор към същия този момент, останало неудовлетворено – пълно или частично.

От събраните по делото доказателства и заключението на ССчЕ се установява от фактическа страна, че към момента на изготвяне на експертизата по счетоводни данни на длъжника задълженията му са в размер на 8 117 883.73 лв., от които - 4 631 829.73 лв. - по получени заеми, 1 917 271,74 лв. – към доставчици, 125 000 лв. – получени аванси, 13 657,33 – към работници, 978 507, 25 - към НАП, 451 617,68 лв. – други задължения. Активите на дружеството са 8 212 403,13лв, от които 1237,50 лв. от транспортни средства, 8 210 992,11 лв. вземания от клиенти и 173,52 лв. банкова наличност. По отношение на основното перо от актива – вземания от клиенти, в.лице посочва, че те са просрочени, като най-старото е от 10.12.2012 г. и спрямо тях не е извършена обезценка. Съдът следва да отчете посочените характеристики на актива, тъй като той участва в обозначения висок размер при изчисляване на коефициентите за ликвидност на дружеството.

При съобразяване на финансово_икономическото състояние на дружеството следва да бъдат съобразени и установените от в.лице неосчетоводени задължения към НАП в размер на 48 383,33 лв. и към ОББ АД в размер на 302 712,26 лв. Осчетоводеното задължение към ТД на НАП Варна е 978 507,25лв, а неосчетоводеното към 11.04.2018г. – 1 026 890,58лв.  Възражение срещу неосчетоводените задължения към НАП не е релевирано във въззивната жалба, предвид на което съдът ги съобразява при определяне на общия размер на задълженията.

В стойността на осчетоводените задължения от 8 117 883,73лв са включени и задълженията към ОББ в размер на 4 099 834,12лв. Според приетото по делото извлечение от счетоводните книги на банката към 21.12.17г. това задължение е в размер на 4 402 546,38лв. Или разликата е 302 712,26лв. Видно от  изпълнителен лист на ОББ, АД срещу ответника от 21.11.2017г. – л.255, задължението на ответника към ОББ, АД към посочената дата е в размер на : 4 099 834,12лв – главница по Договор за кредитна линия от 24.06.2013г. + 166 634,90  - обезщетение за забава + 85 379,38лв – разноски, или с 252 014,28лв повече от посочения размер на осчетоводените задължения. Дори и да се вземе само този размер / вместо 302 712,26лв, задълженията – 8 369 898,01лв стават повече от активите – 8 212 403,12лв./

          За 2016 г. дружеството е формирало счетоводна печалба в размер на 207 549,27 лв., а за 2017 г. - счетоводна загуба в размер на 2 325 721,16 лв. Търговската си дейност е преустановило на 20.11.2017г., а през 2018г. не извършва такава. Предвид на това следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд за необратимия характер на финансовите му затруднения. На 10.11.2017г. е предприето отчуждаване на дълготрайни материални активи на стойност 371 900,47 лв., но до погасяване на задължения с получените парични средства не се е стигнало, тъй като според счетоводните отразявания купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на придобития актив.

          Коефициентът на финансова автономност към 28.02.2018 г. е 0.012, а на задлъжнялост – 86.362. Коефициентите на обща и бърза ликвидност са 1.011, а на незабавна и абсолютна ликвидност – 0.000. Коефициентите на приходи от продажби и рентабилност на собствен капитал, пасиви и активи са отрицателни стойности към 2017 г. При включване на неосчетоводените задължения, коефициентите се променят към по-ниски стойности.

С решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/13г. ВКС, І т.о. се е произнесъл по въпроса за значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели         и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособността, като е приел, че коефициентът на обща ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В този случай водещ е този от другите показатели за ликвидност – бърза, незабавна, абсолютна, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения.

В случая, макар коефициентът  за обща ликвидност да е единица, съдът отчита установените по-горе характеристики на актива, изразяващи се в просрочени вземания от клиенти като основно перо и необходимостта от преоценка, както и размера на неосчетоводените задължения към НАП и ОББ, АД, както и нулевите стойности на коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност.

При така посоченото финансово-икономическо състояние на дружеството, на 24.06.2017г. е настъпил падежът на задълженията по договорите за кредит към ОББ, АД, с което размерът на краткосрочните задължения рязко се е увеличил. След тази дата са последвали  плащания към кредитори, но избирателно и в минимални размери, като последното плащане е от  10.11.2017г.

          Предвид горното съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността на „Ост Трейдинг” ЕООД следва да бъде определена именно датата  24.06.2017г., тъй като след падежиране на основното му кредитно задължение  и на фона на влошено финансово – икономическо състояние дружеството не е било в състояние да обслужва задълженията си с наличното си имущество. На 21.11.2017г. банката се е снабдила с изпълнителен титул за вземането си, чийто падеж обаче е настъпил 5 месеца  по-рано. Ето защо датата на издаване на изпълнителния лист не може да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността.

Поради съвпадение на фактическите констатации и правни изводи първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

          Разноски не се претендират.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 455/11.06.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1698/17г.  в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на дружеството е определена датата 24.06.2017г.

          В необжалваната част решението е влязло в сила.

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ: