Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №256

 

Гр.Варна, 30.11.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на първи ноември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА 

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

   

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева    

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 461 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД със седалище гр.Пловдив срещу решение № 93 от 16.05.2017г. по търг.дело № 139/16г. по описа на Добрички ОС, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу „Месна компания Елтекс“ ООД със седалище гр.Силистра и С.И.Р. *** с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо него на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 109, том Х, рег.№ 4315, дело № 1838/16г. и иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.135 ал.1 изр.трето от ЗЗД, с който да се признае за установено в отношенията между страните, че „Кунд Инвест“ ЕООД няма права придобити по силата на нотариален акт № 185, том Х, рег.№ 4475 от 30.05.2016г., които права да могат да бъдат противопоставени на ищеца в качеството му на кредитор на „Месна компания Елтекс“ ООД, както и е осъдено да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Приема изводите на съда, че дружеството е кредитор на „Месна компания Елтекс“ ООД въз основа на договор за заем от 12.12.2014г. и издаден в полза на дружеството изпълнителен лист от 27.01.2016г. по ч.гр.дело № 91/16г. на РС – Силистра, както и че с атакуваната от него разпоредителна сделка е налице увреждане по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗЗД. Оспорва изводите на съда че не е налице субективният елемент на чл.135 от ЗЗД, а именно знание за увреждането от страна на ответника С.Р., както и че не е доказана по делото недобросъвестността на ответника „Кунд Инвест“ ЕООД.

Твърди че съдът превратно е тълкувал показанията на свидетелката нотариус Заркова от които прави извод, че ответникът Р. не знаел за наличието на възбрана върху купувания от него имот, нито за задълженията на продавача към ищеца. Твърди че искането за заличаване на вписаната възбрана е приложение към нотариалния акт за покупку-продажба на имота, както и че по делото е установено, че нотариалният акт е прочетен на страните от нотариуса, от което може да се направи извод че купувачът се е запознал с представеното искане за заличаване на възбрана, от което е видно, че има образувано срещу продавача изпълнително дело. Оспорва извода на съда, че обстоятелството, че към момента на изповядване на сделката възбраната върху процесния имот не е била заличена, не удостоверявало знание у купувача за съществуването и. Оспорва извода на съда, че продажбата на занижена цена на имотите, която цена не е и платена, не е доказателство за недобросъвестност от страна на ответника Р.. Излага че обстоятелствата, че продажната цена е 55 пъти по ниска от оценката на имота, че продажната цена не е платена и към момента и че имотът е продаден на трето лице пет дни след вписване на сделката, сочат на недобросъвестност на купувача. Позовава се и на показанията на свидетеля Поппалов, за това че ответникът Р. е бил наясно за наличието на непогасени задължения към ищцовото дружество, тъй като е близък приятел на управителя на „Месна компания Елтекс“ ООД и е бил посочен като евентуален кредитополучател за рефинансиране на заема към ищеца. Позовава се и на показанията на свидетеля, за това че лично управителят на дружеството Г е посочил, че ще се извърши двойна продажба на имота с цел получаване на кредит за погасяване на дълга и че неговият приятел Р. ще придобие временно имота. Твърди че първоинстанционният съд неправилно тълкува преклузията в процеса, като в случая се касае за установи при разпита на свидетеля факти и обстоятелства, които следва да бъдат кредитирани. Твърди че с тези показания не се очертава нов предмет на спора, а само са събрани доказателства за връзка между ответниците по делото за наличието на недобросъвестност на двамата ответници – купувачи. Сочи че съдът не е обсъдил и твърденията им че имотите на ответника „Месна компания Елтекс“ ООД са функционално свързани, както изложеното пред негов представител от управителя на дружеството, че не би се разделил с тях, че същите са скъпи и част от семеен бизнес.

Оспорва извода на съда че по делото е останала недоказана недобросъвестността на третия ответник – „Кунд Инвест“ ЕООД, а именно че при сключване на сделката е знаел за увреждащия характер на същата по отношение на ищеца, така и по отношение на праводателя си. Оспорва извода на съда, че обстоятелството, че дружеството е създадена само шест дни преди депозиране на искането за заличаване на възбрананата с капитал от 2лв. е ирелевантно, както и че за установяване на връзка между адвоката, регистрирал дружеството – адвокат Ивайло Стойков и адвокатско дружество „Сидеров и Колеви“ е необходимо, същият да е вписан като съдружник по ЗА, а не и от линковете към сайта на дружеството. Твърди че по делото е установено, че адвокатско дружество „Сидеров и Колеви“ е кантората, която е договаряла с ищеца условията по евентуалното погасяване на задълженията на ответника „Месна компания Елтекс“ ООД. Сочат че твърдението им че адв.Стойков е част от екипа на адвокатското дружество се установява от представените по делото линкове към интернет страницата на адвокатското дружество, съобразно които той е част от екипа на адвокатското дружество, както и че за да работи за тях не е необходимо да е вписан като съдружник. Твърдят че в показанията на свидетелите Колев и Стойков в съдебно заседание на 28.04.2017г. има заявени неистини. Твърдят че показанията на свидетеля Колев не следва да се кредитират, тъй като са в пълна противоположност на показанията на свидетелите Тонков и Поппалов, с които се установява проведена среща с адвокат Колев в офиса на ищеца с цел извънсъдебно уреждане на дълга на първия ответник. Твърди че доказателства за насрочена среща са и представените по делото доказателства от писмена кореспонденция между страните. Позовава се и на противоречие в твърденията на ответника „Кунд Инвест“ ЕООД и показанията на свидетеля Стойков по отношение на фактите и обстоятелствата относно регистрацията на търговското дружество, което е поредното косвено доказателство за наличието на недобросъвестност у „Кунд Инвест“ ЕООД. Оспорва извода на съда за недопустимост на гласните доказателства на свидетеля Поппалов, поради това, че същият е член на борда на директорите на ищеца. Твърди че същият не е представляващ на дружеството ищец поради което и не би могъл да бъде разпитан по реда на чл.176 от ГПК, а само и единствено като свидетел. Оспорва и извода на съда да не кредитира показанията на свидетеля Тонков досежно е-мейл от 31.03.2016г. от управителя на „Месна компания Елтекс“ ООД за организиране на среща на 11.04.2016г. в офиса на ищеца с адв.Колев, Б М и И К. Излага че с тези показания се оборва твърдението на управителя на „Месна компания Елтекс“ ООД че не познава адв.Колев и управителя на „Кунд Инвест“ ЕООД И К, както и показанията на свидетеля К. Твърди че съдът неправилно не е приел, че по делото са налице множество косвени доказателства, от които категорично може да бъде се обоснове извод за недобросъвестност на „Кунд Инвест“ ЕООД. Излага че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки доказателства, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства дават указание за основания факт само косвено, по какъвто начин може да бъде установен субективния елемент. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основания факт.

Моли съда да отмени решението на първоинстнационния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени.

Въззиваемите страни – „Месна компания Елтекс“ със седалище гр.Силистра, С.И.Р. *** и „Кунд Инвест“ ООД със седалище гр.Пловдив, в депозирани в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговори, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и молят съда да потвърди решението на първоинстнационния съд, претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, молят съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от „ТНК Капитал Мениджмънт“ АД срещу „Месна Компания Елтекс“ ООД и С.И.Р. за обявяване на недействителен по отношение на ищеца „ТНК Капитал Мениджмънт“ АД на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2016г., сключен между ответниците, обективиран в нотариален акт № 40, том І, рег.№ 339, дело № 29/16г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 653 на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД и установителен иск от „ТНК Капитал Мениджмънт“ АД срещу „Кунд Инвест“ ЕООД, с който да се приеме за установено, че „Кунд Инвест“ ЕООД като купувач по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2016г., сключен между С.И.Р. и „Кунд Инвест“ ЕООД, обективиран в нотариален акт № 42, том І, рег.№ 362, дело № 31/16г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 653, няма права които могат да бъдат противопоставени на ищеца в качеството му на кредитор на „Месна Компания Елтекс“ ООД.

Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

Въпросът какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършено от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си, е включен в предмета на тълкувателно дело № 2/2017г. Съобразно разрешението дадено в решение № 129 от 20.07.2017г. по т.д. № 2481/16г., на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК не е недопустим иск на кредитор по чл.135 ал.1 от ЗЗД срещу длъжника и неговия съконтрахент, независимо, че последният е прехвърлил имота на трето лице преди вписване на исковата молба за обявяване на сделката за недействителна. В решението е прието, че въпросът дали имотът, предмет на сделката може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е предмет на исковото производство, а на изпълнителното. На състава на съда е известно и разрешението, дадено в решение № 122 от 13.09.2009г. по гр.д.№ 5533/15г., на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, съобразно което при поредица от сделки не се касае за самостоятелни искове по чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителност на всяко едно от действията или сделките отделно и самостоятелно от другите, а до един иск за обявяване на относителна недействителност на цялата поредица. Доколкото се касае за един иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД въпросът за относителната недействителност на всяко едно от поредицата увреждащи действия или сделки, не може да бъде разглеждано в самостоятелно производство по чл.135 ал.1 от ЗЗД отделно от останалите, а въпросът се решава в производство, в което е предявен искът за обявяване на относителна недействителност на цялата поредица от действия или сделки, при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки.

До постановяването на тълкувателно решение по въпроса и при наличието на противоречива практика на състави на ВКС по въпроса, даденото в решение № 122 от 13.09.2009г. по гр.д.№ 5533/15г., на ВКС, ІV г.о., разрешение не е задължително за долустоящите съдилища. Настоящата инстанция на АС не споделя това разрешение, че при поредица от действия или сделки, обявяването на относителната им недействителност се извършва с един общ иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Предметът на всеки иск се определя от неговото основание, петитум и страни. Поради което и са налице отделни искове, поради разлика в петутима на претенциите и различие в страните по тези претенции /обявяване за недействителни на отделни действия и сделки, сключени с трети лица, без участието на длъжника. Сделката, сключена между съдоговорителя на длъжника и трето лице, преди вписване на исковата молба по чл.135 ал.1 от ЗЗД на кредитора срещу длъжника и неговия съконтрахент, може да бъде атакувана с конститутивен иск за обявяване на сделката за относително недействителна по отношение на кредитора при наличие на хипотезата на чл.135 ал.1 изр.трето от ЗЗД, а именно при оборване на презумпцията за добросъвестност на последващия приобретател. В този смисъл е решение № 163 от 27.07.2011г. по гр.дело № 672/10г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е обявена относителната недействителност по реда на чл.135 от ЗЗД на две последователни разпоредителни сделки.

В настоящия случай в исковата молба са изложени твърдения за увреждащ характер и на втората сделка – тази от 30.05.2016г., сключена между съдоговорителя на длъжника и трето лице, както и твърдения за недобросъвестност на новия купувач, но изричният петитум в исковата молба е установяване по отношение на ищеца, че купувачът „Кунд Инвест“ ЕООД няма права, придобити по силата на нотариален акт № 185 от 30.05.2016г., които могат да му бъдат противопоставени на ищеца в качеството му на кредитор на „Месна Компания Елтекс“ ООД. Така формулираният и предявен от ищеца установителен иск въззивният съд намира за недопустим. Иска се установяване на факт – липсата на добросъвестност у последващия приобретател, поради което и непротивопоставимост на неговите права,  придобити по договора за продажба по отношение на кредитора. Недобросъвестността като правна характеристика на поведението на страна при договаряне, не е въздигната изрично в предмет на установителен иск от законодателя в чл.124 ал.4 изр.второ от ГПК като факт с правно значение – знание за увреждане, нито представлява правоотношение, чието съществуване подлежи на установяване по реда на чл.124 ал.1 от ГПК при наличието на правен интерес. Недобросъвестността е елемент от фактическия състав на други искове и като правна категория, релевантна за определени граждански правоотношения може да бъде проверена и установена по повод на делото относно тези правоотношения.

Поради което и въззивният съд намира предявения установителен иск срещу последващия приобретател на имота „Кунд Инвест“ ЕООД за недопустим, решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по иска прекратено.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е само първата разпоредителна сделка от 25.05.2016г. сключена между длъжника „Месна Компания Елтекс“ ООД и третото лице С.И.Р..

Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот на 25.05.2016г., както и качеството на кредитор на дружеството въззивник спрямо продавача по договора.

Доколкото искът е отхвърлен от първата инстанция и предвид поддържането на всички възражения срещу иска, направени от ответниците с отговора на исковата молба, изрично заявено в отговорите на жалбата, по увреждащия характер на сделката, извършена от длъжника, въззивният съд намира следното:

По правния въпрос за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си е постановено решение по чл.290 от ГПК № 320 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС. С решението, ВКС е приел, че увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност, както и че сделката е сключена с оглед извършване на търговската дейност на страните по нея.

Зачитайки така постановената задължителна съдебна практика въззивният съд намира възраженията на въззиваемите, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, не са основание да се приеме, че не е налице увреждане. Упражняването на правото по чл.135 от ГПК е вид обезпечение на кредитора. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по време на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.  Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД.

По възражението за наличието на знание у двете страни по сделките за увреждането:

Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането, когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. 

Знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника за увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжника уврежда кредитора си. За да се приеме че приобретателят по продажбата е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. /в този смисъл е разрешението дадено в решение № 60 от 20.04.2017г. по гр.д.№ 3094/16г., по описа на ВКС, ІV г.о./

В настоящия случай сделката е възмездна, поради което и в тежест на ищеца – въззивник е при условията на главно и пълно доказване да установи знанието на третото лице – купувач Р. за увреждащия характер на сключения договор за продажба. Предметът на доказване  - знание за увреждане по естеството си е такъв, че не винаги е възможно доказването да е пряко. Законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основания факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естеството само да установи основният факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо съобразяването им в тяхната съвкупност, както и че по безспорен начин следва да бъде установено че те се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.

.Безспорно установени по делото са следните факти:

Предмет на продажбата от 25.05.2016г. е поземлен имот с идентификатор № 14862.61.5, находящ се в с.Гешаново, община Добрич, с обща площ 92 809 кв.м., ведно с изградените в имота 27 селскостопански сгради. Не е спорно че управителят на дружеството продавач и купувачът Р. са се познавали отпреди сключване на договора за продажба. Договорената продажна цена на имота, посочена в нотариалния акт е в размер на сумата 100 000лв., която сума следва да бъде платена в 30 дневен срок от сключване на договора. Не се спори че към датата на предявяване на иска и към момента на приключване на устните състезания продажната цена не е платена на продавача. Данъчната оценка на имота, посочена в нотариалния акт е в размер на сумата 349 896.60лв.

Не е спорно между страните, че пазарната оценка на същия имот, определена по образувано срещу длъжника „Месна Компания Елтекс“ ООД изпълнително дело № 20168100400102 е в размер на 5 416 400лв.

Не се спори че към датата на сделката срещу длъжника „Месна Компания Елтекс“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 27.01.2016г. по ч.гр.дело № 91/16г. по описа на РС – Силистра е образувано изпълнително дело № 20168100400102.  По делото е вписана възбрана върху имота, предмет на процесната сделка, както и върху още два имота, собственост на длъжника – имоти с идентикатори № 14862.66.5 и № 14862.61.4. Не е спорно че в деня на сделката – 25.05.2016г. от съдебния изпълнител е разпоредено вдигане на наложената възбрана, като искането за заличаване на вписаната възбрана е сред представените пред нотариуса във връзка със сключване на процесната сделка доказателства и същото е описано в нотариалния акт.

Не е спорно че пет дена след сключване на сделката на 30.05.2016г. купувачът Р. се  е разпоредил с придобития от него имот като го е продал на друго лице – „Кунд Инвест“ ЕООД, дружество, вписано в търговския регистър на 27.05.2016г. с капитал 2лв. и едноличен собственик на капитала И Любчов Кунчев. С договор за наем на недвижим имот от 21.07.2016г. , вписан в службата по вписвания „Кунд Инвест“ ЕООД предоставя на „Бигест Груп“ ЕООД, дружество, вписано в търговския регистър на 11.07.2016г. с капитал 2лв. и едноличен собственик на капитала Борис С. Манолов, за срок от 25 години при месечна наемна цена в размер на 300лв. месечно собствения си, придобит на 30.05.2016г. недвижим имот.

В обясненията си, дадени по реда на чл.176 от ГПК в съдебното заседание на 03.02.2017г. управителят на дружеството длъжник „Месна Компания Елтекс“ ООД Генчо Спиридонов Г излага, че той стопанисва имота. След прехвърлянето на имота на Р., последният е довел купувача И да огледа имота и тогава той е разбрал за намерението на Р. да продава, като от този момент той повече не е виждал новия купувач.

Гласни доказателства за изявления или действия, извършени лично от купувача по договора Р. няма събрани по делото. В показанията си свидетелят Поппалов, обслужващ юридически дружеството – въззивник, споменава името на С.Р., като трето лице, чисто от кредитни задължения, близък приятел на управителя Г, което да придобие имота и да получи кредит, с който да погаси съществуващия кредит към ищеца. Свидетелят сочи че името на Р. е споменавано от управителя на дружеството длъжник при разговор за уреждане на възможност за рефинансиране на дълга на „Месна Компания Елтекс“ ООД.

За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от страните по сделката действия – правни и фактически

От така описаните по-горе установени по делото факти, въззивният съд намира, че е установено знание на третото лице С.Р., че неговият съдоговорител има дългове. При подготовката на продажбата върху имота има изпълнителна възбрана от съдебен изпълнител, която произвежда действието, предвидено в чл.451 – 453 от ГПК, а именно извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя, на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения на искови молби, които не са били вписани преди възбраната. Оповестително – защитната функция на вписаната възбрана дава гласност на предприетото принудително изпълнение и осигурява противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател. Поради което и самото съществуване на вписана възбрана и представеното пред нотариуса при изповядване на сделката искане за заличаването и, дори и да се приеме, че същото не е прочетено като документ в цялост от нотариуса, въззивният съд намира за достатъчно за да се приеме знание за съществуването на изпълнително производство за вземане, насочено срещу продавача по договора „Месна Компания Елтекс“ ООД. Добросъвестното упражняване на права от страна на купувача предполага осведомяване от негова страна за съществуването на вписана върху имота, предмет на сделката възбрана, както и за основанията за това.

Що се касае обаче за втората и кумулативно изискуема част за знание у третото лице, а именно че с извършената сделка длъжника уврежда кредитора си, въззивният съд намира за недоказана. При анализ на косвените доказателства не се установява недобросъвестност у купувача, като фактите, относно субективното отношение на това лице следва да се установят от кредитора – дружеството въззивник.

И ако по отношение на знанието на самия длъжник за увреждания характер на действието или сделката е достатъчно да се приеме, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че с него се създава или увеличава платежната си неспособност, или че предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора, доколкото длъжниковото имущество служи за обезпечение на неговите кредитори, то само това не достатъчно да се приеме знание за увреждане у третото лице, придобило имота възмездно. Следва да бъде установено, че това трето лице е съзнавало по време на извършване на продажбата че неговият съдоговорител със сключване на договора ощетява своя кредитор, създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на кредитора си. В случая такива факти не са доказани от ищеца. Обстоятелството, че цената на продажбата е по-ниска от пазарната цена за подобни имоти, не води до извод, че продажбата е насочена срещу кредитора, доколкото длъжникът притежава и други имоти в съседство на значителна стойност. Обстоятелството че цената не е платена веднага, а нейното плащане е отложено е израз на свободата на договаряне и не прави продажбата безвъзмездна. Фактът че имота е закупен на ниска цена и продаден след пет дена с реализарана печалба от 10 000лв., свидетелства за спекулативните намерения на купувача да спечели от продажбата, а не и за знание за увреждане на кредитора на неговия продавач. Фактът че продавачът е продължил да ползва имота също не може да наложи извод за знание за увреждане. Доказателства за мотивацията на въззиваемия Р. за участието му в атакуваната сделка няма ангажирани. С оглед очертания по-горе предмет на настоящия иск, а именно за обявяване на относително недействителна на сделката от 25.05.2016г. последващите факти относно новата сделка и действия на новия купувач, съдът намира за неотносими към настоящия спор.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира недоказано при условията на главно и пълно доказване знание у купувача – въззиваемия Р. за увреждане  на кредитора на продавача, поради което и предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради което и решението на съда в тази част следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода на спор в полза на въззиваемите „Месна Компания Елтекс“ ООД и С.И.Р. и на основание чл.78 ал.4 от ГПК в полза на въззиваемия „Кунд Инвест“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съответно в размер на 9 500лв. в полза на „Месна Компания Елтекс“ ООД и по 10 000лв. в полза на другите двама въззиваеми. Съдът намира своевременното направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за основателно. Договореното адвокатското възнаграждение от Р. и „Кунд Инвест“ ЕООД в размер на 20 520лв. с ДДС, въззивният съд намира за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивна инстанция, поради което и същото следва да бъде намалено до размера на 10 000лв., който е над минималния размер, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 16.05.2017г. по търг.дело № 139/16г. по описа на Добрички ОС в частта му, с която е отхвърлен предявения от „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД със седалище гр.Пловдив иск срещу „Месна Компания Елтекс“ ООД със седалище гр.Силистра и С.И.Р. *** с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо него на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 109, том Х, рег.№ 4315, дело № 1838/16г.

ОБЕЗСИЛВА решение № 93 от 16.05.2017г. по търг.дело № 139/16г. по описа на Добрички ОС в частта му, с която е отхвърлен предявения от „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД със седалище гр.Пловдив  срещу „Кунд Инвест“ ЕООД със седалище гр.Пловдив установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.135 ал.1 изр.трето от ЗЗД, с който да се признае за установено в отношенията между страните, че „Кунд Инвест“ ЕООД няма права придобити по силата на нотариален акт № 185, том Х, рег.№ 4475 от 30.05.2016г., които права да могат да бъдат противопоставени на ищеца в качеството му на кредитор на „Месна компания Елтекс“ ООД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД със седалище гр.Пловдив  срещу „Кунд Инвест“ ЕООД със седалище гр.Пловдив установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.135 ал.1 изр.трето от ЗЗД, с който да се признае за установено в отношенията между страните, че „Кунд Инвест“ ЕООД няма права придобити по силата на нотариален акт № 185, том Х, рег.№ 4475 от 30.05.2016г., които права да могат да бъдат противопоставени на ищеца в качеството му на кредитор на „Месна компания Елтекс“ ООД.

ОСЪЖДА „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД със седалище гр.Пловдив, адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Ботев“ № 49, ет.3, ЕИК 203217465, да заплати на „Месна Компания Елтекс“ ООД със седалище гр.Силистра, ЕИК 130900921, сумата 9 500лв. /девет хиляди и петстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

 ОСЪЖДА „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД със седалище гр.Пловдив, адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Ботев“ № 49, ет.3, ЕИК 203217465, да заплати на С.И.Р. ***, ЕГН **********, сумата 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД със седалище гр.Пловдив, адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Ботев“ № 49, ет.3, ЕИК 203217465, да заплати на „Кунд Инвест“ ЕООД със седалище гр.Пловдив, ЕИК 204093445, сумата 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: