Р Е Ш Е Н И Е

№  254/05.11.2018 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  03.10.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                     ДАРИНА МАРКОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 461  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от ЗАД Алианц България АД – ответник   по т.д. № 145/2017год. по описа на ОС-Силистра, срещу постановеното решение по делото с № 43/12.04.2018год., с което ЗАД ”Алианц България” АД ,с ЕИК: 040638060 със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, Център, бул. ’’Княз Ал. Дондуков" № 59 е осъдено да заплати на С.М.С. с ЕГН:**********,***, сумата от 50000 /петдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинени му множество средни телесни повреди от допуснато ПТП от Б.И.Г., управлявал лек автомобил, за който има валидна застраховка “Гражданска отговорност" със ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ведно със законовата лихва, върху така присъдената главница считано от 07.09.2014 година до окончателното изплащане на сумите, сумата от 2142.86 лв., държавна такса и разноски, представляваща част от дължимата за производството държавна такса и част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковите претенции, както и на адвокат Д.Г., от Силистренска адвокатска колегия, сумата от 2030 лева адвокатски хонорар изчислен съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., и чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА.

Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения. ..Оснновните са срещу определения размер на съпричиняване, както и срещу определения размер на обезщетение.

 С жалбата се иска решението да бъде отменено в частта му с което дружеството е осъдено да заплати сума над 15 000лв. до присъдения от съда размер  от 50 000лв., преставляваща дължимо обезщетение  за обезвреда  на претърпени неимуществени вреди.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, понеже определеният размер е завишен.  Решението е необосновано в обжалваната част, понеже съдът не се е съобразил със заключението на СМЕ, според която болките и страданията са отшумели напълно. В жалбата на дружеството се излага също, че съдът неправилно приел, че е налично съпричиняване в „Малък процент“.  Твърдят, че съпричиняването на пешеходецът е в по-голям от приноса на водача на МПС, освен това твърдят, че съдът е длажен да определи точен и ясен процент, за да може страните да са наясно със становището на съда, респективно да може да защитят своите права и интереси. Оспорват и решението в частта с която въззивникът е осъден да заплати законна лихва до окончателното изплащане на сумите, понеже ищецът не е посочил с ИМ банкова сметка, ***ожност да изпълни своето задължение.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима. Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа съответно оспорва чрез писмени становища на процесуалните представители на страните.

Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът намира, че производството следва да бъде прекратено по отношение на Б.И.Г.-ответник по евентуалния иск на С.М.С.. Като ответник по евентуалния иск, същият би следвало да участва само ако главния иск е отхвърлен. Но с влязло в сила решение част от него-за сумата от 15 000лв. е влязла в сила, поради което до разглеждане на евентуалния иск не би се стигнало, какъвто и да е изходът на спора пред въззивното производство. За това същият няма правен интерес от участие в производството.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред СОС са с  правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, са предявени от С.М.С. срещу ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД,в евентуалност срещу Б.И.Г. и са за заплащане на сумата от 70 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследстие на ПТП, извършено от МПС управлявано от евентуалния ответник със застраховка ГО сключена с ответника. Неимуществените вреди се изразяват  в претърпени болки и страдания от: множество увреждания  които имат характер на средни телесни повреди: контузия на главата и на мозъчната кора, счупване на черепните кости в ляво базално и ляво тилно, субдурален хематом в дясно челно-теменно, въздух в черепната кухина, травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана с ликворхематория от левия ушен проход, кръв във синусите на мастоидния израстък с феноидалния и макскиларния синуси, охлузвания по носа и в челната област, контузия на гръдния кош, контузия на седалищната област с подкожен хематом в областта на сакрума, водещи съвкупно до разстройство на здравето временно опасно за живота-средни терлесни повреди по см. на чл.129 НК и временно разстройство не опасно за живота-лека телесна повреда –чл.130 НК.

Излага, че във връзка с настъпилите увреждания на здравето ищецът е постъпвал няколкократно на лечение в МБАЛ-Силистра, за което представя епикризи.  В допълнителната искова молба излага, че периода на възстановяване е бил продължителен, като здравето още не е напълно възстановено.

Твърди, че всичките вреди са настъпили вследствие на виновно причинено от Б.И.Г. ПТП на 17.09.2012г.,  като автомобила, чрез който са причинени вредите е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника.

 Водачът на МПС, чрез което са причинени уврежданията- Б.Г. с присъда по НОХД № 460/2016год. на СРС е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 НК и му е наложено съответно наказание.

За това претендира от ответника-застраховател заплащане на сумата от 70 000лв. –неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.09.2014г. до окончателното й изплащане. Ответникът ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, редовно уведомен, в депозирания отговор оспорва предявения иск по размер. Излагат се съображения, че претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа за справедливост и с установената съдебна практика.

 Въвел е възражение за съпричиняване. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като неправомерно се е движил по пътното платно и внезапно се е отклонил навътре в платното и по този начин ПТП-то е било непредотвратимо.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка.

Установява се от нохд №460/2016 г., на СРС, че  подс.Б.Г. е признат за виновен за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 НК и му е наложено съответно наказание.  това че: на 17.09.2016г. в гр. Силистра, при управлението на МПС – лек автомобил „Рено Клио”, рег. № NNNNNNNнарушил правилата за движение визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и по  непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.М.С., изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина,  обусловено разстройство на здравето,  временно опасно за живота.. престъпление по чл.343 ал.3 вр. чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. Чл.342, ал.1 от НК  и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата-на 17.09.2012год., деликвентът Б.Г., поради нарушаване на правилата за движение, по непредпазливост причинил среддна телесна повреда на ищеца С.М.С..

Съгласно заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: водачът на лек автомобил „Рено Клио“ –Б.Г.  при движение на 17.09.2012г. в гр. Силистра по бул. „В.Търново“, който е с двупосочно движениие с по две ленти за движение в една посока е извършил ПТП. Пешеходецът е вървял в посоката на движение на автомобила по пътното платно, на окорло 50-60 см. от десния бордюр, като внезапно е предприел пресичане на платното в ляво. От заключението се установява още, че водачът на автомобила е управлявал същия със скорост 46,95км.ч., е завъртял волана наляво и е задествал спирачнатаа система, но въпреки това е последвал удар с пешеходеца. След удара пешеходецът е останал на предния капак на МПС, като автомобилът е изминал още около 7м. Пешеходната пътека се е намирала на окорло 200м. от мястото на съприкосновение.  При тази скорост, и при разстояние от 21,62км.ч.-това е разстоянието между автомобила и пешеходеца, когато същият е предприел внезапно пресичане наляво на пътното платно,  пострадалия е попадал в опасната зона за спиране на автомобила. Следователно, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието.

  От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ, се установяваи, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата и мозъчната кора счупване на черепните кости в ляво базално и ляво тилно, субдурален хематом в дясно челно-теменно, въздух в черепната кухина, травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана с ликворхематория от левия ушен проход, кръв във синусите на мастоидния израстък с феноидалния и макскиларния синуси, охлузвания по носа и в челната област, контузия на гръдния кош, контузия на седалищната област с подкожен хематом в областта на сакрума.

Според заключението контузията на мозъка с наличие на счупване на черепни кости и проникване на въздух в черепната кухина, травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана с ликворхематория от левия ушен проход, представлява проникващо нараняване в черепната кухина и обуславя наличието на разстройство на здравето, временно опасно за жимвота. По отношение на останалите травматични увреждания в областта на главата и тялото, същите обуславят наличието на временно разстройство на съзнанието, не опасно за живота.

Следва да се отбележи, че уврежданията, които е получил ищеца, водещи съвкупно до разстройство на здравето временно опасно за живота представляват средни телесни повреди по см. на чл.129 НК и временно разстройство не опасно за живота-лека телесна повреда –чл.130 НК.

Според СМЕ, последствията от черепно-мозъчната травма са изчезнали напълно, при оздравителен процес, протекъл без усложнения. Към настоящия момент няма медицински данни, които да доказват, че общото здравословно състояние на ищеца  е влошено вследствие на ЧМТ и другите получени увреждания от ПТП.

   За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. Р Д – дъщеря на пострадалия.

 Според показанията на свидетелката, преди катастрофата, ищецът е бил в добро физическо състояние, подвижен, обслужвал се е сам и нормално изпълнявал ежедневните си задължения. Вследствие на ПТП постъпил в болница в тежко физическо състояние и в кома. Около три месеца след ПТП, същият е бил хоспитализиран. Понеже след ПТП не се е възстанивил напълно, му е бил назначен личен асистент: първоначално е бил дълго време на легло, а впоследствие е започнал да се придвижва с помощни средства. Свидетелката сочи, че случилото се предизвикало и огромен стрес, както на пострадалия, така и на нея.

Предвид показанията на свидетелката, както и от представените писмени доказателства и заключението на СМЕ следва да се направи извод, че ищецът е доказал претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, респективно, че искът е доказан по основание. Този извод следва и от следното:

С жалбата на ответника не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените неимуществени вреди е основателен до размера  от 15 000лв., поради което следва да се направи извод, че искът за присъждане на неимуществени вреди, е доказан по основание.

Относно жалбата срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди:

 Както се посочи, с жалбата  не се обжалва решението в частта му, относно  присъдените неимуществени вреди до размера от 15 000лв.

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до размера на сумата от 15 000лв. относно претърпените неимуществени вреди за ищеца, следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за завишен, както и в частта относно определения процент на съпричиняване от страна на пострадалия, като счита, че същият е в по-голям размер от приетия от съда „Малък процент на съпричиняване“.

Относно жалбата срещу присъдения размер на претърпените неимуществени вреди от ищеца Вилиан И. Върбанов от 50 000лв.:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди  и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищецът С.М.С. е получил следните увреждания: Контузия на главата и мозъчната кора счупване на черепните кости в ляво базално и ляво тилно, субдурален хематом в дясно челно-теменно, въздух в черепната кухина, травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана с ликворхематория от левия ушен проход, представляват средна телесна повреда, а останалите увреждания- кръв във синусите на мастоидния израстък с феноидалния и макскиларния синуси, охлузвания по носа и в челната област, контузия на гръдния кош, контузия на седалищната област с подкожен хематом в областта на сакрума имат характер на леки телесни повреди.

Съдът намира, че паричният еквивалент към момента на причиняване на уврежданията на претърпените болки и страдания, описани по-горе е сумата от 60 000лв.   При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-една средна и няколко леки телесни повреди, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията, които са довели до твърдяните като претърпени болки и страдания, както  и периода на оздравяване. Относно жалбата на ответника срещу размера на определения процент на съпричиняване: Страните не спорят относно фактическата обстановка и механизма на ПТП, но се правят различни изводи от него. Според ищеца, не е налице съпричиняване, според ответника е наллице съпричиняване, като оспорва посочения от окръжния съд „малък процент е размерът на това съпричиняване.

Съдът, с оглед установените в хода на съдебното дирене релевантни факти, относно механизма на ПТП и събраните по делото писмени доказателства и заключението по съдебно автотехническа експертиза, приема, че е налице нарушаване на правилата  за движение  регулирани от Закона за движение по пътищата от страна на ищеца, поради следното: Пострадалия С.С. като пешеходец има качество на участник в движението /чл.107 ЗДвП/, поради което за същият важат правилата за движение, установени с ЗДвП. От доказателствата по делото-материалите по досъдебното производство, както и от САвТЕ безпротиворечиво се установява, следното: Същият се е движел по пътното платно по посока на движението при наличие на тротоар, като предприема внезапно пресичане на платното в ляво, без да се огледа и да възприеме движещият се зад него автомобил, управляван от деликвента в рамките на разрешената скорост. По този начин пешеходецът е нарушил чл.108 ал.1 и ал.2 ЗДвП /която задължава пешеходците да се движат  по тротоара, а когато няма тротоар-да се движат по платното противоположно на посоката на движение на МПС/: Чл.113 ал.1 –Задължава пешеходците да пресичат платното за движение по пешеходните пътеки и то след като се съоббразят с приближаващите превозни следства: чл.114 т.1 ЗДвП-На пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното на движение:  По този начин /в нарушение на посочената разпоредба/ пострадалия е пресякъл внезапно и без да се огледа траекториятана движениее на МПС, като безспорно е установено, че той е попаднал в опасната зона на спиране на л.а.  Следователно, л.а. управляван от деликвента е бил в обективна невъзможност да избегне съприкосновението. По този начин безспорно е налице поведение на пострадалия, което е довело до ПТП-т.е. установява се твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия.

При определяне на процента  на съпричиняване, съдът съобрази следното:

Относно вината на деликвента-същата е установена с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд-чл.300 НК.

Следователно, установява се твърдяното съпричиняване на резултата от поведението на пострадалия ищец.  Относно процентът на съпричиняване:

От двамата участника в движението, следва да се отбележи, че  отговорността на водача на МПС за настъпването на процесното ПТП е несъмнено по – голяма. Това е така, понеже МПС което той управлява само по себе е източник на повишена опасност-поради неговите маса,  размери и скорост на придвижване. Въпреки че се е движил с разрешена за населеното място скорост, същият след като е възприел от голямо разстояние движещия се в нарушение по пътното платно пешеходец, той е следвало да го възприеме като източник на повишена опасност и да намали скоростта до степен, позволяваща му адекватно да реагира, при евентуална промяна на движението на същия.

Предвид установеното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, което предпоставя приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно намаляване на определеното от съда обезщетение. При съобразяване на горното, съдът приема, че ищеца е съпричинил вредите в степен на една трета /33,33%/, а с оглед по – голямата отговорност на деликвента, последният следва ги понесе в размер на двве трети /66,66%/. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъдат уважени за сумата от  40 000.00лв. - неимуществени вреди.

Предвид изложеното жалбата на въззивника на ЗД“Алианц България“АД гр.София, срещу определения размер на имуществените вреди се явява частично основателна и следва д а се уважи като иска се редуцира до посочения размер.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде отменено в частта с която искът е уважен за разликата над  сумата от 40 000лв. до присъдената сума-50 000лв.

Разноски: С оглед на определения размер на неимуществените и имуществените вреди,  за производството пред окръжния съд на ответника  дължи разноски на ищеца в размер на 1 827лв., за това следва да се редуцират присъдените 2030лв.: Ответното дружество дължи държавна такса от 1 600лв. и сумата  от 128,57лв. –разноски за вещо лице, поради което присъдените суми следва да се редуцират до посочените размери. Разноски  пред настоящата инстанция: Въззивникът претендира разноски в размер на 1 000лв. /д.т. и ю.к. възнаграждение./. Съобразно отхвърленаъта част от иска, му се дължат разноски в размер на 285,71лв. Въззиваемата страна претендира разноски по чл.38 ал.1 т.2 ЗА-които са в размер на 1 580лв. При редуциране на сумата, дължимата сума е 1279лв. оглед на отхвърлената част от иска.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

                                    Р  Е  Ш  И  :

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на въззиваемата страна Б.И.Г.-ответник по евентуалния иск на С.М.С.:

ОТМЕНЯ решение № 43 от 12.04.2018 г. постановено по т.д.№ 145/2017  г. по описа на Силистренски  окръжен съд  в следните ЧАСТИ:

В ЧАСТТА С КОЯТО ОСЪЖДА ЗАД ”Алианц България” АД ,с ЕИК: 040638060 със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, Център, бул. ’’Княз Ал. Дондуков" № 59, да заплати на С.М.С. с ЕГН:**********,***, сумата от над 40 000лв. до присъдените 50000 /петдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинени му множество средни телесни повреди от допуснато ПТП от Б.И.Г., управлявал лек автомобил, за който има валидна застраховка “Гражданска отговорност" със ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ведно със законовата лихва, върху така присъдената главница считано от 07.09.2014 година до окончателното изплащане на сумите: С която осъжда ЗАД ”Алианц България” АД ,с ЕИК: 040638060 със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, Център, бул. ’’Княз Ал. Дондуков" № 59, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, за разликата над 1 728,57лв. до сумата от 2142.86 лв държавна такса и разноски, представляваща част от дължимата за производството държавна такса и част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковите претенции: В частта с която осъжда ЗАД ”Алианц България” АД ,с ЕИК: 040638060, да заплати на адвокат Д.Г., от Силистренска адвокатска колегия, с адрес за призоваване в гр. Силистра, ул. ’’Стефан Караджа” № 19, ет. 2, офис № 2, сумата за разликата над 1 827лв. до 2030лв. адвокатски хонорар изчислен съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., и чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С.М.С. с ЕГН:**********,*** срещу  ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД за сумата от над 40 000лв. до присъдените 50000 /петдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинени му множество средни телесни повреди от допуснато ПТП от Б.И.Г., управлявал лек автомобил, за който има валидна застраховка “Гражданска отговорност" със ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ведно със законовата лихва, върху така присъдената главница считано от 07.09.2014 година до окончателното изплащане на сумите:

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Осъжда ЗАД ”Алианц България” АД с ЕИК: 040638060 да заплати на адвокат Д.Г., от Силистренска адвокатска колегия, с адрес за призоваване в гр. Силистра, ул. ’’Стефан Караджа” № 19, ет. 2, офис № 2, сумата от 1279 лв. на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА:

ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН:**********,*** да заплати на  ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 285 лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.