Р Е Ш Е Н И Е   № 238

 

26.10.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 462 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ ТПО – ВАРНА – ЦППБО “ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 813094865, представлявано от управителя К. П. Н., срещу решение № 370/19.05.2016г., постановено по т. д. № 1868/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103617666, сумата 81 500лв, представляваща неплатено възнаграждение по фактура № 0000000313/07.05.2012г. на стойност 102 600 лв., по договор за комплексна услуга от 10.02.2010г. с предмет: допуск за изработване на ПУП, изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта, администриране и техническо обезпечаване, защита на проекта, и сумата 8 150лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, начислена като 10% от сумата 81 500лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2015г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени, Твърди се, че представените от ищеца доказателства установяват частично изпълнение на процесния договор относно възложената изработка на проектна документация, но не и осъществено от изпълнителя администриране, техническо обезпечаване и защита на проекта. Релевира се самостоятелно оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното от жалбоподателя възражение за погасяване по давност на част от присъдената сума, а именно вземане в размер на 1 200 лв., представляващо окончателно плащане на възнаграждение по Анекс № 2/01.04.2010г. Сочи се също, че в диспозитива на решението не е посочен периодът, за който е начислена присъдената неустойка. Направено е изявление за прекратяване на процесния договор в частта относно възложените с чл. 1 от същия административни и технически услуги, поради отпадане на интереса на възложителя от изпълнението. Претендират се съдебно - деловодни разноски за двете инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Б.З. от ВАК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Твърди се, че изпълнението на всички услуги по договора е прието от въззивното дружество без забележки, издадените фактури са надлежно осчетоводени, по тях са извършени частични плащания, а с нарочно писмо задълженията са потвърдени по основание и размер. Сочи се, че направеното за първи път в жалбата възражение за частично неизпълнение на договора е преклудирано и същото не следва да бъде разглеждано от въззивния съд. Искането е за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивна инстанция.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от „ ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД срещу „ ТПО – ВАРНА – ЦППБО“ ЕООД. Ищецът претендира присъждане на дължима незаплатена част от възнаграждение по договор за комплексна услуга от 10.02.2010г., допълнен и изменен с анекси № 1, 2, 3, 4, 5 по отношение на неговия предмет, уговорено възнаграждение и падеж, сключени между страните във връзка с изграждането на 93 бр. ветрогенератора в имоти, описани в договора и анексите; ведно с акцесорни вземания за неустойка за забава и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Съставът на въззивния съд, като съобрази конкретните оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е, че страните са били обвързани с валидно облигационно отношение по договор от 10.02.2010г., по силата на който ответникът е приел и се е задължил да извърши допуск за изработване на ПУП, изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта, администриране и техническо обезпечаване, защита на проекта на стойност 41 000 лв., срещу насрещното задължение на ответника да заплати уговореното възнаграждение по начин и в срокове съгл. т. 4. С валидна неустоечна клауза - т. 15.2 от договора, е уговорено задължение за възложителя за заплащане на неустойка за забавено плащане в размер на 0.05% на ден, но не повече от 10% от стойността на неплатената сума. Договорът е допълнен и изменен с анекси № 1, 2, 3, 4, 5 по отношение на неговия предмет, уговорено възнаграждение и падеж. С приемо – предавателен протокол от 07.05.2012г., изпълнителят е предал, а възложителя „ТПО Варна ЦППБО“ ЕООД е приел цялата документация по договора от 10.02.2010г. и анекси № 1,2,3,4,5, без възражения за неизпълнение в количествено и качествено отношение. Издадената от изпълнителя /проектанта/ процесна фактура с № 0000000313/07.05.2012г. на стойност 102600лв., с посочено в нея основание - окончателно плащане по договор от 10.02.2010г. и анекси № 1, 2, 3, 4,5, е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества и по нея е ползван данъчен кредит.

Оплакването във въззивната жалба за неправилност на правния извод на първоинстанционния съд за основателност на главния иск за дължима незаплатена част от възнаграждение по фактура № 313/07.05.2012г. е основано на възражение за неизпълнение на процесния договор за част от възложената работа, което е преклудирано.

Съгласно задължителна съдебна практика - ТР № 1/2013г./09.12.2013г. и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 133 ГПК, /решение № 230 по т. д. № 1090/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 5 по гр. д. № 822/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др. / разпоредбите на чл. 131 и чл. 133 ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите възражения, направени с отговора по чл. 131 ГПК ограничават както първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и въззивната инстанция, която е обвързана от същия този обхват на произнасянето. Изключение от това ограничение са правомощията на въззивната инстанция във връзка с правото на страната да представя нови доказателства и да твърди нови обстоятелства, но само при наличието на предпоставките на чл. 266 ГПК.

В случая, в отговора на исковата молба ответникът не е направил никакви възражения за неизпълнен договор в количествено или качествено отношение, вкл. не се релевират твърдения, че ищецът не е изпълнил задълженията за осъществяване на администриране, техническо обезпечаване и защита на проектите като част от възложената работа. На тези твърдения за факти, които няма как да не са били известни на възложителя преди завеждането на делото, е основано направеното за първи път във въззивната жалба възражение за неточно изпълнение в количествено отношение, респ. за част от предмета на възложената работа. Обсъждането на преклудираното възражение от въззивния съд би било в нарушение на процесуалните правила.

Друг спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е въведен с оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на своевременно направено, с отговора на исковата молба, възражение за погасяване по давност на част от процесното вземане в размер на 1 200 лв., представляващо окончателно плащане на възнаграждение по Анекс № 2/01.04.2010г. Твърди се, че приложимата за това вземане обща петгодишна давност е изтекла, считано от 30.11.2010г., тъй като Анекс № 2/01.04.2010г. не е изменян с последващи анекси, а приложимата по отношение на падежа разпоредба на чл. 4.5 от основния договор предвижда окончателното плащане да се извърши в срок до 30.11.2010г.

При тези твърдения преценката за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност за това вземане може да бъде направена, без да е необходимо да се обсъжда събраните доказателства във връзка с анексиране на падежа за това вземане. Ако давността е започнала да тече от сочената от въззивника дата - 30.11.2010г., от която според него вземането е станало изискуемо, то исковата молба е подадена в последния ден на срока – 30.11.2015г., а с това се прекъсва давността, на основание чл.116, б. “б“ ЗЗД.

По оплакването на непълнота на диспозитива на решението в частта за присъждане на неустойка, поради това, че не е посочен периодът, за който е начислена неустойката.

Оплакването е неоснователно, тъй като акцесорната претенция е за лимитирана неустойка в размер на 10 % от незаплатената част от възнаграждението, която след изтичане на определен брой дни на забава / 200 дни/ се дължи еднократно, независимо от периода на забавата, и не може да бъде повторно присъждана за друг период на забава. За да направи извод за основателност на акцесорната претенция в заявения размер първоинстанционният съд е изложил мотиви за наличие на всички необходими елементи от фактическия състав на чл. 92 ЗЗД, а именно: валидно сключен договор между страните, пораждащ облигационна връзка между тях; неизпълнение, в случая в срочно отношение; уговорка за плащане на неустойка за това неизпълнение, изправност на страната, която търси неустойката. Посочено е че, тъй като размерът на неустойка за периода на забавата, за който претенцията не е погасена по давност – от 30.11.2012г. до 30.11.2015г., изчислен по 0.05% на ден, е по - голям от сумата 8 150 лв., представляваща 10% от непогасеното парично вземане за сумата 81500.00лв., се дължи сумата, до която размерът е лимитиран.

Поначало подобна непълнота на диспозитива на първоинстанционно осъдително решение не би имала отношение към неговата допустимост и правилност, ако съдът се е произнесъл по предявения иск и не е нарушено диспозитивното начало. При необходимост претенция, свързана с определен период като елемент от индивидуализацията, би могла да бъде съответно индивидуализирана в диспозитива на въззивното решение. Също, в зависимост от това дали в мотивите на първоинстанционния акт има посочен или не период на забава, непълнотата би могла да бъде отстранена чрез поправка от очевидна фактическа грешка или съответно - решението да бъде тълкувано по молба на страна.

Във връзка с направено в жалбата материалноправно изявление за прекратяване на процесния договор в частта относно възложените с чл. 1 от същия административни и технически услуги, поради отпадане на интереса на възложителя от изпълнението - за пълнота на изложението следва да се посочи, че то не е годно да породи целеното правно действие, тъй като договорът е прекратен с изпълнението му още през 2012г.

По изложените съображения съставът на ВнАпС прави извод за основателност на исковете, предмет на въззивното производство, като за по - подробната аргументация по същество, която не е свързана с оплакванията в жалбата, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 5 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 370/19.05.2016г., постановено по т. д. № 1868/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, в осъдителната му част.

ОСЪЖДА „ ТПО – Варна – Център за проучване и проектиране и бизнес осигуряване“, ЕИК 813094865, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76 Г, да заплати на „ ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК 103617666, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Евксиноград“ № 14, № 3, бл. 16, сумата 5 000лв. / пет хиляди/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.