О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____531_______

гр. Варна, __26.07.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Христова

ч.т.дело №462 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „КАНДИЛИАН ХОЛДИНГ“ ООД, чрез адв.Ж., срещу определение №2203/14.06.2019г., с което производството по делото е прекратено и същото изпратено по подсъдност на Окръжен съд Сливен, на основание чл.118, ал.2 вр. чл.105 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението за прекратяване на производството е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че позоваването на клаузата на допълнителното споразумение е направено с допълнителния отговор и по същото ищецът не е могъл да възрази. По делото липсват доказателства за новиране на задължението или промяна в договора, на който се основава искът. Представеното с отговора допълнително споразумение не е част от исковата претенция. Още повече, че същото се отнася до разсрочване на дължими плащания, но не внася изменение по същество на отношенията между страните.

Следователно, след като ищецът не се е позовал на това допълнително споразумение, нито е използвал издадения въз основа на него запис на заповед, то няма основание да се дерогира клаузата за подсъдност в договора за спедиция.

По същество моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „Агрос Енерджи“ ЕООД, гр.Сливен с писмен отговор, чрез управителя си, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа възражението си за местна подсъдност, което е направено своевременно още с първия отговор на исковата молба. Допълнителното споразумение е валидно основание за промяна на подсъдността. В текста на същото изрично е предвидено, че по се подписва във връзка с договора за спедиция. Оспорва и действителността на клаузата в договора за избор на съд, с твърдения, че същата е неясна и не може да бъде валидно основание за определяне на местна подсъдност.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.д.№1362/2018г. на ВОС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по т.д.№1362/2018г. по описа на ВОС е образувано по предявени искове от „КИДИЛИАН ХОЛДИНГ“ ООД  със седалище и адрес на управление в Кипър, Лимасол, „Арх Макариу III155, Протеос хаус, представлявано от управителя Георги Стефанов Белев, чрез пълномощник адв. Б.Ж. ***, с която срещу “АРГОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК 119676812 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.Стоян Заимов 54 вх. В ап.9, представлявано от Симона Росенова Чанева, е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 69 691.18 лева, представляваща стойността на допълнителни разходи във връзка с организиран от ищеца превоз въз основа на сключен между страните спедиционен договор от 19.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното пращане на дълга.       

С определение №3874/01.11.2018г., след отстраняване нередовностите на исковата молба, съдът е пристъпил към размяна на книжата по делото по реда на чл.367 и сл. от ГПК.

В депозираните по делото отговори ответникът е направил възражение за местна подсъдност, като твърди, че компетентен да разгледа спора е съдът по седалището на ответника – ОС гр.Сливен. Към първоначалния отговор е приложено Споразумение към спедиционен договор №01156/19.01.2018г., в което се съдържа клауза за компетентния съд за решаване на споровете между страните – „компетентния български съд“. В допълнителния отговор поддържа искането. Твърди, че клаузата от договора „компетентен да разгледа спора е съответния районен компетентен съд в гр.Варна“ не отговаря на изискванията на закона за валиден процесуален договор за промяна на подсъдността. Позовава се и на последващото споразумение към договора за транспорт, с което страните са променили подсъдността за разрешаване на спорове, като са препратили към общата такава по ГПК.

С обжалваното определение №2203/14.06.2019г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на ОС гр.Сливен, на основание чл.118, ал.2 вр. чл.105 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Възражението за местна подсъдност е направено с отговора на исковата молба /л.181/, към който е приложено и допълнителното споразумение от 14.03.2018г. /л.188/, поради което същото е допустимо, на основание чл.119, ал.4 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ГПК страните могат с писмен договор по имуществен спор да посочат друг съд, а не този, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност, с изключение на подсъдността по чл.109 от ГПК. Страните могат да променят единствено местната подсъдност, но не и родовата такава.

За да е действително споразумението същото следва да е сключено в писмена форма, като може да е част от сключен между страните договор; спорът, за разрешаване на който страните избират съд, да е имуществен и предметът на договора да е ясно очертан /определение по ч.т.д.№747/2009г. на ІІ т.о./. Не са налице пречки договорът съдържащ клауза за местна подсъдност да бъде изменян с последващи постигнати между страните споразумения, отговарящи на посочените по-горе изисквания.

В настоящия случай, от приложенията по делото и твърденията на страните в производството, при размяна на книжата, се установява, че същите са  сключили спедиционен договор №01156/19.01.2018г., в който е уговорено, че „компетентен да разгледа спора е съответния районен компетентен съд в гр.Варна“ – чл.7.2. При тълкуване на волята им, съдът намира, че с посочената клауза същите са избрали местно компетентен съд за разрешаване на възникналите по между им спорове, а именно съответният родово компетентен съд в гр.Варна.

С последващо допълнително споразумение към спедиционния договор от 14.03.2018г., неоспорено от ищеца с допълнителната искова молба, страните са постигнали споразумение за начина на плащане и уреждане на отношенията си във връзка с започналото изпълнение на договора за спедиция №01156/19.01.2018г. В чл.6 от същото е предвидено, че възникналите спорове „ще бъдат решавани по приятелски начин, а в случай, че това е невъзможно – пред компетентния български съд“.

При определяне на избраната от страните подсъдност, съдът следва да вземе всички подписани между тях споразумения, доколкото същите касаят едно и също правоотношение, поради което съдът счита, че със споразумението от 14.03.2018г. страните са изменили договора от 19.01.2018г. в частта му за избор на съд и са постигнали съгласие споровете, произтичащи от търговските им правоотношения, да се решават от съда определен по правилата на общата подсъдност.  

Ето защо, съдът намира, че при определяне на съда, който е компетентен да разгледа спора, предмет на настоящото производство, следва да бъде приложено правилото на чл.105 от ГПК, а именно този по седалището на ответника – Окръжен съд гр.Сливен, доколкото от справката по партидата на дружеството в ТР се установява, че адресът му на управление е в гр.Сливен.  

При така изложеното, производството по делото следва да бъде изпратено по подсъдност на надлежния съд – Окръжен съд Сливен, на основание чл.118, ал.2 от ГПК и направеното в срок възражение от ответника.

Предвид съвпадане изводите на двете инстанции, определението на ВОС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2203/14.06.2019г. по т.д.№1362/2018г. на ВОС, с което производството по делото е прекратено и същото изпратено по подсъдност на Окръжен съд Сливен, на основание чл.118, ал.2 вр. чл.105 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: