Р Е Ш Е Н И Е

 

324

 

Гр.Варна, 21.11. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 463 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М К ЕООД гр. Кубрат – в открито производство по несъстоятелност, против решение № 20/16.05.2014 г. по т.д.№ 85/2013 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника по реда на чл.694 ТЗ против Р Б ЕАД гр.София за установяване несъществуването на приетата от синдика в производството по несъстоятелност и одобрена от съда обезпеченост на предявените от ответника вземания, както следва: вземане в размер на 639 130.72 лв. по договор за овърдрафт от 25.06.2008 г., вземане в размер на 686 059.18 лв. по договор за банков кредит от същата дата и вземане в размер на 1 487 084.07 лв. по договор за банков кредит от същата дата, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 5, т.VІІІ, р.№ 11576, д.№ 763/2008 г. и в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 126, т.VІ, р.№ 11521, д.№ 708/2009 г., двата на нотариус Р.Падалска – рег. № 217 на НК, както и с което е осъден да заплати на насрещната страна разноските по делото в размер на 40 015 лв. и дължимата държавна такса в размер на 4 000 лв.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и е допустима. В нея се излагат доводи за допуснати от РОС нарушения на материалния закон /чл.167 ал.2 ЗЗД, чл.170 ЗЗД и др./ и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, както и необоснованост, поради което се претендира отмяната му като неправилно и постановяване на решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемата страна Р Б ЕАД с писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба. Изразява становище за недопустимост на съдебното решение, поради липса на правен интерес на длъжника да установява, дали вземанията на банката са обезпечени, т.к. това би рефлектирало в правната сфера на други кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност, като моли доводите в тази насока да бъдат преценени от въззивния съд и решението да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. При извод на съда за допустимост на постановеното решение се моли за неговото потвърждаване, като законосъобразно и правилно. Претендират се разноски, съобразно представен списък.

За да се произнесе в предметните предели на спора във въззивното производство, съдът съобрази следното:

Длъжникът М К ЕООД е възразил по реда на чл.690 ТЗ против квалификацията на приетите от синдика вземания на кредитора Р Б АД, включени в списъка по чл.686 ТЗ като обезпечени с договорни ипотеки, по причини, касаещи според него валидността на учредените обезпечения, а именно, че към момента на сключване на ипотечните договори имотите не са били собственост на лицето, което ги учредява - Ф-ФФ ЕООД, а на ЕТ Ф Ф, което е различен правен субект. С определение № 263/22.11.2013 г. по т.д.№ 44/2013 г. описа на РОС възражението на длъжника е било оставено без уважение, а списъкът в тази част е одобрен във вида, представен от синдика. Налице са формалните изисквания на чл.694 ал.1 ТЗ, касаещи допустимостта на така инициираното исково производство, доколкото искът е предявен в указания седемдневен срок от обявяване на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692 ал.4 ТЗ в ТР и са налице останалите особени изисквания на закона. Възражението на въззиваемата страна, че длъжникът няма правен интерес да установява дали вземането на банката попада в реда по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, се приема за неоснователно. Длъжникът, като участник в правоотношенията, породили вземанията на кредиторите на несъстоятелността, вкл. като страна по договорите за учредяване на обезпечения, винаги има правен интерес да установява дали те валидно са произвели целеното правно действие. Поради това, както исковата претенция, така и постановеното по нея решение, са допустими.

В исковата молба оспорването е допълнено и с обстоятелството, че евентуално собственици на ипотекираните имоти са физическите лица Ф Ф и Н Ф, в режим на СИО.

След преценка на материалите по делото и становищата на страните, относими към съществото на спора, съдът приема следното:

Не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че имотите, върху които е учредена договорна ипотека по нот. акт № 5, т.VІІІ, р.№ 11576, д.№ 763/2008 г. и нот. акт № 126, т.VІ, р.№ 11521, д.№ 708/2009 г., двата на нотариус Р. Падалска с рег. № 217 на НК, съответно на 25.06.2008 г. и 19.10.2009 г., са били придобити от ЕТ Ф Ф по нот. акт № 161, т.VІІ, р.№ 9201, дело № 996/2003 г. на нотариус Падалска, като впоследствие за тях са издадени и два констативни нотариални акта /№ 22, т.ІІ, рег.№ 2347, д.№ 180 и № 23, т.ІІ, рег.№ 2348, д.№ 181, двата от 04.03.2004 г. на нотариус Г. Георгиев с рег.№ 221 на НК, на името на едноличния търговец Филипо Антонио Ф и съпругата му Николина Петрова Ф.

С решение на Русенския окръжен съд № 68/15.01.2007 г. по ф.д.№ 1585/1992 г. в ТР е вписано прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ Ф Ф в полза на Ф-ФФ ЕООД. Договорът за продажба на търговското предприятие на ЕТ, сключен на 05.01.2007 г. в съответната форма с нотариална заверка на подписите, е вписан в СВ на 27.09.2007 г., съгласно изискванията на чл.16 ал.4 ТЗ. Имотите, които според договора за продажба от 05.01.2007 г. са част от предприятието на ЕТ, са индивидуализирани според цитираните по-горе констативни нотариални актове, които са и изрично описани.

След осъществяване на прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по надлежния ред, като титуляр на правото на собственост върху недвижимите имоти се легитимира именно Ф-ФФ ЕООД, с настоящо наименование М К ЕООД, поради което не може да се приеме, че учредяването на договорните ипотеки от това дружество е извършено от несобственик.

Макар че съпругата Н Ф фигурира като собственик на имотите в констативните нотариални актове, впоследствие същите са вписани като част от прехвърленото търговско предприятие на ЕТ Ф Ф. Този акт отразява действителните права относно собствеността, поради следното: С ТР № 2/27.12.2001 г. на ВКС по гр.д.№ 2/2001 г. на ОСГК е разяснено, че презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК /отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец имущество, когато придобиването е в резултат на упражняваната от него търговска дейност. Респективно когато имуществото е включено в търговското предприятие на ЕТ, то не съставлява СИО. Съпругът - нетърговец може да претендира част от стойността на вещите, включени в търговското предприятие на ЕТ, по исков път – чл.29 СК /отм./.

Освен това, вписването в СВ на договора за продажба на търговско предприятие на ЕТ Ф Ф, с включване на спорните имоти в него, прави възражението за наличие на втори собственик непротивопоставимо на добросъвестния кредитор Р Б АД.

Предвид липсата на фактическите основания за оспорване действителността на ипотеките, като учредени от лице, което не е било техен собственик, е излишен коментарът на разпоредбите на чл.167 ал.2 ЗЗД и чл.170 ЗЗД. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а постановеното в този смисъл първоинстанционно решение – да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати следващата се по обжалването държавна такса, както и по направеното от въззиваемата страна искане – съответното юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/16.05.2014 г. по т.д.№ 85/2013 г. по описа на Разградски окръжен съд.

ОСЪЖДА М К ЕООД гр. Кубрат с ЕИК 117674638 – в производство по несъстоятелност, да заплати дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 26 000 лв. по транзитната сметка на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА М К ЕООД гр. Кубрат с ЕИК 117674638 – в производство по несъстоятелност, да заплати на Р Б АД гр. София с ЕИК 831558413 сумата 39 530 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: