Р Е Ш Е Н И Е   279

 

09.11.2015г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                       НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 463 по описа на ВАпС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба № 2124/16.04.2015г. на Д.В.М. срещу решение № 22 от 19.03.2015г., постановено по т. д. № 300/2014г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на В.Д.Р. сумата 28 019.57 лв., от които 22 585.57 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на получените от него травматични увреждания, в резултат на ПТП на 14.04.2004г., причинено от Д.В.М., който е нарушил правилата за движение при управление лек автомобил марка “Нисан Блубърд”, с ДК № Н 29 35 АА, и сумата 5 434 лв. - мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 01.06.2011 г. до 28.05.2014г., ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от датата на депозиране на исковата молба– 29.05.2014 г., до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата се твърди, че решението, с което са уважени предявените срещу въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД е недопустимо и евентуално неправилно, с искане за отмяната му, като вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъде отхвърлени или, в условията на евентуалност, размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди да бъде намален. Конкретно се сочат, като основания за недопустимост на решението, допусната фактическа грешка относно собствеността на увреждащия автомобил, както и незаконосъобразност на извода на съда за погасяване по давност на исковете срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност” - “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София. По отношение начина на определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, произтичащи от невъзможността пострадалото лице от деликта да полага труд и да получава възнаграждение, се сочи, че няма логика в случая, като база за определянето му да се ползва размерът на средната работна заплата за страната. Като основание за намаляване размера на обезщетението въззивникът претендира „преразглеждане” на въпроса за приноса на пострадалото лице за настъпване на вредите, и в частност да се установи какви биха били последствията, ако ищецът е бил с каска. Отделно е направено позоваване на установено от наказателния съд независимо съизвършителство на деянието от трето лице – Х. М. Х., като довод за намаляване „ наполовина” размера на обезщетението.

В резултат на направените уточнения в проведеното открито съдебно заседание на 21.10.2015г. от процесуалния представител адв. Н.Ф., жалбата е докладвана като такава, с която се атакува първоинстанционното решение в осъдителната част. С тези уточнения предметът на въззивното производство по жалба вх. № 2124/16.04.2015г. е концентриран в процесуално допустимата си част, доколкото въззивникът няма правен интерес да обжалва решение в частта, с която исковете срещу него са отхвърлени, а по отношение на тази част, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 266 ЗК и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу застрахователя “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, делинквентът не е легитимиран да обжалва решението, тъй като няма процесуалното качество на страна по тези искове / не е ответник, не е встъпил и не е привлечен като подпомагаща страна/.

Въззиваемият В.Д.Р. не представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не взема участие в насроченото открито съдебно заседание и не депозира становище по жалбата.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВАпС съобрази следното:

Първоинстанционният Шуменски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от В.Д.Р. срещу “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД– гр. София, за присъждане на сумата 34 259 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на получените травматични увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 14.04.2004г., виновно причинено от Д.В.М., при управление на л. а. марка “Нисан Блубърд” с ДК №  Н 29 35 АА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 8 217 лв. – мораторна лихва за периода от 01.06.2011 г. до 28. 05.2014 г.

В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД срещу Д.В.М., за присъждане на същите суми, но на основание деликтното право на пострадалото лице срещу причинителя на вредата. Вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на исковете срещу евентуалния ответник е отхвърляне изцяло на предявените преки искове срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”.

В исковата молба се твърди, че на 14.04.2004 г. ищецът е пострадал от ПТП, в резултат на което му е причинена тежка телесна повреда. По случая е било образувано НОХД № 1788/2006 г. на ШРС, като с влязла в сила присъда Д.В.М. е признат за виновен за осъществено от него престъпление по чл. 343а, ал.1, б.”в”, пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.3, б.”а”, предл.1 от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Твърди се също, че за увреждащия лек автомобил “Нисан булбърд” с ДК № Н 29 35 АА, управляван от ответника Д.В.М., е била сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, обективиран в застрахователна полица № 389056, със срок на действие от 04.01.2004 г. до 31.12.2004 г. Излага се, че с решение по гр. д. № 677/2007г. на ШОС, застрахователят е осъден да заплати на ищеца сумата 14 169.00 лв., представляваща разликата между определената му пенсия и средната работна заплата за страната за периода от 01.11.2005г. до 01.07.2009г. В периода след 01.07.2009 г. до м. май 2014 г. здравословното състояние на ищеца не се е подобрило съществено и той продължава да търпи преки имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната от него инвалидна пенсия и средната работна заплата в страната за същия период.

В хода на първоинстанционното производство ответникът Д.В.М. е процесуално пасивен, не е подал отговор на исковата молба, не е взел участие в проведените открити съдебни заседания, лично или чрез процесуален представител, и не е депозирал становище по исковете.

Постановеното по спора решение № 22 от 19.03.2015г. не е обжалвано от единствено легитимираната страна, а именно от ищеца в първоинстанционното производство, в частите, с които са отхвърлени изцяло предявените преки осъдителни искове срещу застрахователя, и частично исковете срещу делинквента за разликите над 22 585.57лв. до претендирания размер от 34 259.00 лв. - по претенцията за главница, и над сумата 5 434 лв. до 8 217 лв., претендирана като мораторна лихва за периода от 01.06.2011г. до 28.05.2014 г.

Съставът на въззивния съд, в съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира, че обжалваното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част. С отхвърляне на преките искове срещу предпочитания ответник вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на исковете срещу евентуалния ответник е настъпило. Пострадалото лице има право да избере дали да репарира вредите от осъществен риск и да се удовлетвори пряко от застрахователя, основавайки се на застрахователното правоотношение между него и делинквента, или от застрахования, основавайки се на непозволено увреждане. Правата възникват едновременно, имат общи елементи в пораждащите ги фактически състави, но поради различното им основание и различните лица на страната на длъжника, съществуват успоредно, в съотношение на алтернативност. В тази връзка, тъй като застрахователят и делинквентът не са другари, а евентуалният ответник няма процесуалното качество на страна в производството по отхвърлените преки искове срещу неговия застраховател, същият не може да извлича доводи за недопустимост на постановеното срещу него решение на твърдения за неправилност на решението по исковете с правно основание чл. 226 КЗ и чл. 86 ЗЗД, което не е обжалвано от легитимираната страна в процеса– ищецът В.Д.Р., и е влязло в сила.

По тези съображения и тъй като в първоинстанционното производство евентуалният ответник е бил процесуално пасивен и не е направил защитни възражения, респ. не е релевирано своевременно правопогасяващо защитно възражение за изтекла давност на предявените срещу него искове и няма твърдения за особени непредвидени обстоятелства или нарушено право на участие, съдът намира, че оплакванията по т. 1.2 от обстоятелствената част на въззивната жалба са изцяло основани на твърдения и доводи, с които делинквентът не разполага в това производство. Оплакването по т.1.1 за допусната фактическа грешка относно собствеността на “Нисан булбърд” с ДК № Н 29 35 АА, управлявано от ответника при настъпване на процесното ПТП, не е годно да обоснове извод за недопустимост или неправилност на решението, тъй като грешно посоченото обстоятелството е ирелевантно за спора.

Видно от приложеното гр. д. № 677/2007г. по описа на ШОС В.Д.Р. е реализирал по съдебен ред отговорността на застрахователя “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД по застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите, за обезщетяване на имуществени вреди от същото ПТП, произтичащи от невъзможността пострадалото лице да полага труд и да получава възнаграждение по трудово правоотношение, но за период, предхождащ процесния по настоящия спор. Съответно, с решение от 14.04.2008г. по гр. д. № 677/2007г. по описа на ШОС, “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сумата 14 169.00 лв. - обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2004г ПТП, за периода от 01.11.2005 г. до 01.07.2009г. Това решение няма сила на присъдено нещо в отношенията между пострадалия и делинквента, съгласно определените в чл. 298 и сл. ГПК обективни и субективни предели, тъй като причинителят на вредата не е бил привлечен и не е встъпил като подпомагаща страна по исковете срещу застрахователя в предходното съдебно производство.

Същевременно обаче, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С влязла в сила присъда № 473 от 19.03.2007г., постановена по НОХД № 1788/2006 г. по описа на ШРС, ответникът Д.В.М. е бил признат за виновен за това, че на 14.04.2004 г. в гр. Шумен, на бул. “В. Преслав”, при управление на МПС “Нисан Блубърд”, с ДК №  Н 29 35 АА, е нарушил правилата за движение– чл. 37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В.Д.Р. ***, изразяваща се в травматични увреждания в областта на главата, които са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия– престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. ”в”, пр. ІІ НК във вр. с чл. 343, ал. 3, б. ”а”, пр. І НК във вр. с чл. 343, ал. 1, б. ”б” НК във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – глоба в размер на 650 лв.

Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, в случаите, при които е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е настъпването на вредите, причинно – следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.

Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка въз основа на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, в това число тези по приложеното НОХД № 1788/2006 г. по описа на ШРС, и при кредитиране заключенията на проведени съдебномедицинска и съдебно- счетоводна експертизи, е резултат на правилно извършена, по правилата на ГПК, съвкупна преценка на доказателствата.

Установява се, че вследствие на ПТП на 14.04.2004 г. ищецът В.Д.Р. е получил травматични увреждания: тежка черепномозъчна травма, контузия на гръдния кош и контузия на крайниците, причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; трайно затруднение  в движението на четирите крайника; трайно затруднение в говора и трайно отслабване на слуха на лявото ухо. В следващите години бавно и постепенно е настъпвало подобрение в здравословното му състояние, като от 100% загуба на работоспособността му към настоящия момент е установено от компетентния орган / с решение на ТЕЛК/ 80% намалена работоспособност, остатъчни двигателни и координационни нарушения, леки смущения в речта и писане с лявата ръка но със значително нарушени графомоторни умения. Като последица от претърпяната черепно мозъчна травма се е развило и органично разстройство на поведението (афективно разстройство). Становището на експерта, изготвил експертизата, е че предвид тежестта и обема на претърпяната травма е твърде вероятно да продължат да персистират остатъчни двигателни и координационни нарушения, които ще се отразяват върху качеството на живот на пострадалия и на възможността му да се труди, а същевременно не може да бъде изключена и възможността за прогресиране и на психичното разстройство.

Видно от представените решения на ТЕЛК, издадени в периода от 01.07.2009 г. до 28.05.2014 г., ищецът е с 95% намалена работоспособност, с чужда помощ, до 31.08.2009г., 95% намалена работоспособност, без чужда помощ, в периода от 31.08.2009 г. до 01.08.2012 г. и 80% трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.10.2015г.

Установява се също, от заключението на проведената съдебно – счетоводна експертиза, че разликата между средната работна заплата за страната и получаваната от ищеца социална пенсия за инвалидност, определена с разпореждания на РУСО - гр. Шумен, за периода от 01.07.2009 г. до 31.05.2014г., е общо в размер на 33 878.35 лв.

Въз основа на горната установеност за факти и обстоятелства съдът прави извода, че е проведено успешно главно и пълно доказване на всички необходими елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на прекия причинител – водачът на увреждащия автомобил, за понесените от ищеца имуществени вреди. Въпреки настъпилото постепенно несъществено подобрение в физическото състояние на ищеца, като последица от претърпяната черепно мозъчна травма, се е развило органично разстройство на поведението - афективно разстройство, което се е насложило към физическите страдания. В резултат на физическите и психическите страдания на ищеца през исковия период практически е осуетена възможността той да полага труд по трудово правоотношение и да получава трудово възнаграждение, което пряко рефлектира върху имущество му и възпрепятства неговото сигурно увеличаване в процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК „Правомощия на въззивния съд” във вр. с ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и преценка за нарушения на императивни материалноправни норми, съдът е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Във връзка с оплакванията по т. 1.1 от обстоятелствената част на въззивната жалба са изложени по – горе мотиви, при преценката за допустимите защитни възражения на делинквента предвид предмета на въззивното производство, а по отношение на оплакването по т.1.1 за допусната фактическа грешка относно собствеността на увреждащия автомобил, е прието, че соченото като погрешно възприето обстоятелство е ирелевантно.

След обсъждане на конкретните оплаквания на въззивника по т. 2 от обстоятелствената част на жалбата, свързани с неправилно определяне размера на подлежащите на репариране вредите, въззивният съд намира същите за неоснователни по следните съображения:

1./ Ищецът е посочил още в исковата молба като база за определяне размера на претърпените от него имуществени вреди определената за страната средна работна заплата за процесния период. По начина, по който ищецът е формирал размера на претенцията си за имуществени вреди, ответникът не е възразил в първата инстанция.

Причиняването на непозволено увреждане е правопораждащ факт, чиито последици се проявяват във времето като естествено продължение на обективния процес на вредоносно действие на увреждането. Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да се определи размерът на действително претърпените имуществени вреди за конкретен исков период, произтичащи от практически осуетена възможността пострадалото лице да полага труд по трудово правоотношение и да получава трудово възнаграждение, е необходимо да се съобрази, до необходимата степен на сигурност, с каква месечна сума е възпрепятствано увеличаване на неговото имущество, т. е. да се определи разликата между трудовото възнаграждение, което пострадалият би получил, ако беше здрав и работеше, и полученото обезщетение и/ или пенсия по обществено осигуряване. В случаите, при които пострадалото лице е полагало труд по трудово правоотношение към момента на увреждането, като база при определяне на имуществените вреди се взема размерът на получаваното от него средно месечно възнаграждение преди увреждането, включително и всички добавки с постоянен характер. В конкретния казус обаче увреждането е настъпило преди навършване на пълнолетие от ищеца, който не е бил зает по трудово правоотношение. В този случай, за да се определи до възможно най – голяма степен на сигурност с каква месечна сума е възпрепятствано увеличаване на неговото имущество, като база следва да се възприеме размерът на средната за страната работна заплата за процесния период. Като общо указание по приложение на материалния закон, без да имат задължителен характер или сила на присъдено нещо между страните по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, настоящия състав на съда възприема решение № 57/10.04.2009г. по т. д. № 824/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по предходния спор за обезщетяване на вреди от същото непозволено увреждане, но от застрахователя, в което размерът на присъдената сума, представляваща разликата между трудовото възнаграждение и получавана от пострадалия пенсия, е формиран на база средна работна заплата за страната.

2./ По оплакването на въззивника, свързано с несправедливо разпределение на тежестта на съпричиняване между делинквента и пострадалия – 1/3 към 2/3, с искане за определяне на по - голяма квота на съпричиняване на вредите от пострадалото лице от тази, която е възприета от първоинстанционния съд

Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквент, или по чл. 226 КЗ срещу застраховател, приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва де бъде надлежно релевиран от ответника, чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела и цели намаляване на отговорността си към ищеца. За да се произнесе по въпроса за съпричиняването на вредите и обоснове извод за принос на пострадалото лице в размер на 1/3, до който е намалена отговорността на прекия причинител, първоинстанционният съд е ползвал защитното възражение на застрахователя – ответник по преките искове, без да са налице условията за това, тъй като ответниците не са необходими другари.

Такова възражение не е направено от въззивника с отговора на исковата молба или по реда на чл. 143, ал. 1 ГПК, в хипотеза на пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства. Позоваването за първи път във въззивната жалба, на диспозитива на присъдата на наказателния съд, в частта, в която е посочено независимо извършителство на пострадалия, който като пътник на мотоциклета, в нарушение на чл.182 от ППЗДвП, е бил без защитна каска на главата, не сезира валидно въззивния съд със задължение за произнасяне и формиране на собствени правни изводи по преклудираното възражение за съпричиняване, нито означава надлежно установяване на твърдяната по- голяма квота на съпричиняване на вредоносния резултат.

3./ В производство по иск за обезщетяване на причинени вреди от деликт съдът не изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а по силата на чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. В тази връзка доводът в жалбата, че установено от наказателния съд, с присъдата по НОХД № 1788/2006 г. на ШРС, независимо съизвършителство на деянието от трето лице – Х. М. Х.в, предполага намаляване „ наполовина” размера на присъденото от ШОС обезщетение, е неоснователен.

В жалбата не са направени самостоятелни оплаквания за неправилност на решението в частта по акцесорните претенции за мораторна и законна лихва.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 от 19.03.2015г., постановено по т. д. № 300/2014г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която Д.В.М., ЕГН **********, е осъден да заплати на В.Д.Р., ЕГН **********, сумата 28 019.57 лв., от които 22 585.57лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на получените травматични увреждания, в резултат на ПТП на 14.04.2004г., причинено от Д.В.М., който е нарушил правилата за движение при управление лек автомобил марка “Нисан Блубърд”, с ДК № Н 29 35 АА, и сумата 5 434 лв. - мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 01.06.2011 г. до 28.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба– 29.05.2014 г., до окончателното погасяване на задължението.

В останалата част решението на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.