РЕШЕНИЕ

 

№  344/ 5.12.2014г. гр Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                  търговско отделение       трети състав

На   пети ноември                                                                        2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                               Петя Хорозова

 

при участието на секретаря Е. Тодовора сложи на разглеждане въз.т.д. № 464 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Н.Б.В. срещу решение № 31/21.02.2014 г. по т.д. 64/2013 г. на ДОС  и допълнително решение № 62 от 4.04.2014 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка.

С решението в производство по чл. 422 ал. 1 ГПК е признато за установено съществуването на задължение на Н.Б.В. към ПИБ в размер на 12 910,40 евро главница по договор за кредит№ 27КР- АА-1435/13.09.2007 г, ведно със законна лихва считано от 22.02.2012 г.  и сумата 1 303,24 евро представляваща договорни и наказателни лихви, както и  и 1 285,99 лв. съдебни разноски в заповедното производство. Присъдени са и 1 470,99 лв. съдебно-делеводни разноски за първа инстанция.

С въззивната жалба срещу първоначалното и допълнително решение се иска отмяната на основното решение като неправилно и отхвърляне на иска. Сочените пороци са за нарушения на съдопроизводствените правила, поради разглеждане на спора но гл. 32 от ГПК, необсъждане на всички доказателства, отказ от приемане за разглеждане на насрещен иск неотстраняване по искането за отвод; неправилно приложение на материалния закон и необоснованост .

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е допустима.

В постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.

След извършена служебна проверка на основание чл. 269 ГПК съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното първоначално и допълнителното решения Възраженията в жалбата за неприложимостта на заповедното производство са неоснователни. Независимо, че договорът е сключен при действието на ГПК /отм/, тъй като за разлика от материалното право, приложимата процесуална норма е тази към момента на предявяване на искането, за събиране на вземания по несъдебни изпълнителни основания е приложим действащия процесуален закон – чл. 417 ал. 2 ГПК. Издадената заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2  ГПК е обжалвана, но актът е стабилизиран с окончателното определение № 623/24.10.2012 г. по т.д. 517/2012 г. на ВКС I т.о.

В качеството си на инстанция по съществото на спора съдът приема за установено:

Ищецът „Първа инвестиционна банка” АД твърди, че ответницата В. е преустановила обслужването на предоставения ѝ кредит по договор № 27КР- АА-1435/13.09.2007 г през м. август 2010 г., с писмо - покана от изх. № 276-272/31.03.2011 г. и е даден срок за изпълнение, след изтичане на който кредитът е обявен за предсрочно изискуем. По заявление от 22.02.2012 г за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ е образувано ч.гр.д. № 588/2012 г. по описа на XXI с. на ДРС за сумата 14 213,64 евро от които 12 910, 40 евро неиздължена главница, ведно със законната лихва считано от 22.02.2012 г. и 1 303,24 евро лихви за периода 24.08.2010 г., до 22.02.2012 г. и 1 285,99 лв. съдебни разноски, като последица на подаденото заявление. След възражение по чл. 415 ГПК е предявен настоящият иск. 

Ответницата В. оспорва иска, по съображения че не са били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, евентуално недоказаност на претенциите по размер,  прави насрещни възражения за неравноправни клаузи. /Насрещната искова молба не е допусната поради преклузия и е отделена в друго производство, което е прекратено след неизправени нередовности на исковата молба/.

Ищецът е търговец, който съгл. чл. 1 ал. 1 т. 7 от ТЗ извършва по занятие банкови сделки, поради което предявеният иск за установяване съществуването на вземането по банков кредит с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК е търговски спор по смисъла на чл. 365 т. 1 от ГПК и се разглежда по реда на гл. 32 от ГПК.

От представените по делото доказателства се установява наличието на сключен договор за банков кредит № 27КР- АА-1435/13.09.2007 г., за текущи нужди в размер на 14 000 евро, за срок от 15 години, платим на 180 месечни вноски, при договорена лихва в размер на годишния EURIBOR плюс надбавка 8 пункта. Плащането на вноските е по приложен погасителен план /Приложение 1/, съдържащ главница и ориентировъчна лихва определена на база годишния EURIBOR към момента на сключването на договора, като точният лихвен процент се изчислява от банката за всеки лихвен период, на падежа на съответното лихвено плащане – чл. 9.2. Договорът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот – поземлен имот от 100,2 дка с предназначение земеделска земя в землището на гр. Ген. Тошево.

Видно от ССЕ кредитът е усвоен на 24.09.2007 г. в пълния размер от 14 000 евро, постъпили по разплащателната сметка. От тях 2 564,10 евро в равностойност на 5 000 лв. са получени в брой на 24.09.2007 г., 11 0045 евро са изтеглени на 27.09.2007 г. и останалата сума е удържана за: такси за управление на кредита – 350 евро; банкови такси - 38,14 евро и погасителна вноска - 2,76 евро В изпълнение на погасителния план за периода 24.10.2007 г. до 4.01.2011 г. са платени вноски в размер общо 6 283,77 евро. В тази сума са включени и кредитните преводи, за които ответницата твърди, че не са взети предвид от експертизата, а именно: платените с кредитен превод на 1.1.2010 г. 500 лв., отразени като 255 евро получени на 4.10.2010 г.; платените на 29.10 2010 г. – 393 лв. отразени, като 200,1 евро превод от същата дата и 340 лв. от 3.01.2011 г. отразени като 173,56 евро превод от 4.01.2011 г.

Изчислената по погасителния план договорна лихва е ориентировъчна, на база EURIBOR и към момента на сключване на договора е общо 17 692,68 евро. Съгл. чл. 16 и 17 от договора, погасяването се извършва от разплащателната сметка, но сумите се събират служебно от банката на датата на падежа или на следващият работен ден, ако падежът е в неработен, от средствата по всички сметки на кредитополучателя в  банката. Съгл. чл. 9.2 от договора, ищецът е бил задължен да изчислява точния размер на лихвата за всеки лихвен период - на падежа на съответното лихвено плащане. Провежданата от банката практика е била различна от договореното. Тъй като съгл. чл. 17 от договора всички суми, включително начислените лихви и комисионни дължими от кредитополучателя се събират служебно от банката, ищецът е изчислявал задълженията съгласно погасителния план, въпреки че към момента на падежа изискуемото задължение за лихви е било в по - малък размер, поради по - ниския EURIBOR. Тези факти са отразени в заключението на ССЕ /л. 258 от първ. дело/ - „в същия период има намаление на лихвения процент на EURIBOR, като това ежедневно е отчислявано от банката извън партидата за текущо отчитане на клиентската партида на кредитополучателя”, като при окончателно погасяване на кредита или при предсрочна изискуемост, така натрупаните разлики се приспадат от дълга на клиента кредитополучател . Така за периода 24.10.2007 г 24.01.2011 г.е събрана в повече 1045,81 евро договорна лихва. Ищецът признава този начин на изчисление затова изчислената от него в повече лихва за периода 24.10.2007 – 22.02.2012 г. в размер на 1 178,22 евро, е приспадната от окончателното задължение.

Основателно е възражението на ответницата, че към 24.08.2010 г. не е била изпаднала в забава, тъй като ищецът е събирал служебно по- високи лихви които е отчислявал извън партидата за текущо отчитане. Изчислената дог. лихва по изчислителната система в програма на „Апис”, на база дванадесетмесечен либор в EUR, така наречения  EURIBOR при увеличение с 8 пункта и при определен дневен размер на лихвата при 360 дни, както е по договора, към сочената в исковата молба 24.08.2010 г. дата, дължимата договорна лихва е 4 378,59 евро, дължимата главница е 1087,24 евро или общо дължими са 5 465,83 евро при платени 5 654,20 евро. Към 24.01.2011 г. дължимата лихва е 4 946,09 евро, а дължимата главница съгласно погасителен план – 1 278,45 евро или общо 6 224,54 евро, т.е. дължимата сума е по малка от платената до този момент съобразно отразеното в заключението на ССЕ 6 283,77 евро . Следователно до края на м. януари 2011 г. ответницата не е била в забава след като следващото изискуемо плащане е на 24.02.2011 г, а към този момент все още платена в повече, но отчислена извън партидата за текущо отчитане сума е била с 59, 23 евро /6 283,77 – 6 224,54/ повече от изискуемите задължения за лихва и главница по ежемесечните вноски. Кредитополучателят – Н. В. е изпаднала в забава към м. 24.02.2011 г когато при дължима лихва от 120,53 евро, /изчислена въз основа на изчислителна система за изчисляване на договорна лихва на база EURIBOR/ задължението е могло да се погаси само до размера от 59,23 евро и остава неплатен остатък от 61,30 евро дог. лихва за м. февруари и 138,68 евро за периода до 31.03.2011 г. Така дължимата натрупана договорна лихва до обявената предсрочна изискуемост на дълга е общо 199,98 евро. За периода след обявяване на предсрочната изискуемост, договорна лихва, която е възнаградителна във връзка с изпълнение на договора вече не се дължи. Начислената наказателна лихва също следва да се намали със 78,73 евро представляваща начислена такава за периода 28.04.2010 до 24.01.2011, когато ответницата не е била в забава, поради което дължимата наказателна лихва става 141,87 евро /220,8 – 78,73/, а общо дължимата лихва е сбора от 199,98 + 141,87 или общо 341,85 евро. Съдът не възприема заключението на вещото лице в тази част, предвид вече посоченото по-горе, че изчислението следва неправилно въведената от банката – ищец методика за начисляване на договорна лихва по погасителния план, а не в съответствие с чл. 9.2 от договора - изчислението за всеки лихвен период да става на падежа на всяко плащане, т.е. към 24 число на съответния месец. В резултат на неправилно възприетите от банката действия при които платеното в повече е „отчислявано извън партидата за текущо отчитане е отчислена събрана в повече сума общо 1 178, 22 евро за целия период. В резултат на тези операции, направени в разрез с договореното, въпреки че сумата е приспадната от задължението, забавата е приета за настъпила по - рано и са начислени неправилно и прихванати от внесените суми нак. лихви, които не са били дължими, нито ответницата е била в просрочие. С оглед изложеното неправилно начислените лихви за разликата над 341,85 евро до 1303,24 евро не се дължат. Платената главница до 24.01.2011 г. е 1 278,45 евро, поради което се дължи разликата до 14 000 евро или 12 721,75 евро. Разликата над 12 721,75 евро, до 12,940,40 евро главница начислена от банката и възприета от вещото лице е резултат от въведената методика на погасяване на задължението по договора чрез събиране на суми на договорна лихва съобразно погасителния план, без да се отчита действителния EURIBOR към датата на изискуемост на задължението.

При така установеното съдът приема, че предявеният иск за установяване дължимостта на вземанията на банката ищец по договора за кредит е основателен и доказан до размера на сумата12 721,75 евро относно главницата и до размера от 341,85 евро за начислени лихви. Доказва се фактът, че към 24.08.2010 г. ответницата не е била в забава, но въпреки това към датата на отправяне на предизвестие за предсрочна изискуемост – 31.03.2011 г. тя вече не е била в състояние да погасява задълженията си /отговор –л. 91 -92 първ.д./. Затова банката като кредитор, при наличието на разпоредбата на чл. 27.2а от договора за кредит, е била в правото си да го обяви за предсрочно изискуем в срок от 5 дни след като плащането е станало изискуемо. След като към 24.02.2011 г. кредитополучателят В. има неплатени лихви и главница, то обявяването на предсрочна изискуемост на целия дълг към 31.03.2011 г. е в съответствие с приетото по договора и е законосъобразно. Въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност е възможността банката – кредитор да не се възползва от договорните клаузи и да даде още възможности на длъжника. Затова доводите на ответницата, че би могла да продължи да обслужва дълга при предоговаряне на задълженията и даване на гратисен период са ирелевантни за спора, тъй като съдът не е компетентен да промени волята на кредитора със своето решение.

Не намира опора в закона възражението, че при наличието на договорна ипотека със срок на действие 2022 г. договорът за банков кредит не може да бъде обявен за предсрочно изискуем. Договорната ипотека служи за обезпечение на вземането на банката – кредитор, която има право предпочитателно да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот. Срокът на ипотеката е обусловен от срока за плащане на кредита и е договорен в полза на кредитора, а не на длъжника и последният не може да се позовава на неизтекъл краен срок на договора за ипотека, при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Възраженията свързани с действията на ЧСИ по образуваното изпълнително производство, както и необходимостта от преоценка на ипотекирания имот подлежат на разглеждане по друг ред и са неотносими към настоящото производство което има за предмет съществуването на вземането по договора за банков кредит и неговия размер.

Ирелеватни за спора са възраженията на ответницата основани на причини за невъзможност поради наличие на спорове относно арендния договор на ипотекирания имот, тъй като липсата на парични средства за плащане на дълга не е обективна невъзможност / чл. 81 ал. 2 ЗЗД./

С оглед изложеното първоинстанционото решение следва да се потвърди в частта  с която е признато вземане на главница до 12 721,75 и за лихви до 341,85 евро, а за разликата на признатото вземане за главница до размера на сумата 12 910,40 евро и за лихви до размера на сумата 1 303,24 евро да се отхвърли като недоказан.

По дължимостта на разноските в заповедното производство съдът се произнася с осъдителен диспозитив, поради което решението на първа инстанция в тази част следва да се обезсили, а съдебните разноски по издадената заповед за изпълнение да се изменят съобразно уважената част и се включат в осъдителния диспозитив на решението за разноски по чл. 78 ГПК.

След преизчисление на съдебните разноски за първа инстанция съобразно уважената част от иска на ПИБ следва да се присъдят 1360,25 лв. съд. разноски, за заповедното 1 206 лв. , от които 516,09 лв. държавна такса и за въззивна инстанция  1180 лв. съобразно уважената част от иска.

Водим от изложеното съставът на съда

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/21.02.2014 г. по т.д. 64/2013 г. на ДОС и допълнително решение № 62 от 4.04.2014 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка в частта с  която е признато за установено на основание чл. 422 ал. 1 ГПК че Н.Б.В. *** ЕГН ********** дължи на „Първа инвестиционна банка” АД със седалище гр. София ЕИК 831094393 сумата 12 721,75 евро неиздължена главница, по договор за кредит  № 27КР- АА-1435/13.09.2007 г, ведно със законна лихва считано от 22.02.2012 г до окончателното плащане и за сумата 341,85 евро представляваща договорна и наказателна лихва за периода 24.01.2011 до 22.02.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ по ч.гр.д. № 588/2012 г. по описа на XXI с. на ДРС.

ОТМЕНЯ решението в частта с която е признато за установено вземане за главница за разликата над 12 721,75 до 12 940,40 евро, а за лихвите за разликата над 341,85 до 1 303,24 евро и за периода от 24.08.2010 г. до 24.01.2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска в частта с която е признато за установено на осн. чл. 422 ал. 1 ГПК че Н.Б.В. *** дължи на „Първа инвестиционна банка” АД неиздължена главница, по договор за кредит  № 27КР- АА-1435/13.09.2007 г, за разликата над 12 721,75 до 12 940,40 евро и  договорна и наказателна лихва за разликата над 12 721,75 до 12 940,40 евро и за периода от 24.08.2010 г. до 24.01.2011 г., въз основа на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ по ч.гр.д. № 588/2012 г. по описа на XXI с. на ДРС.

ОБЕЗСИЛВА решение № 31/21.02.2014 г. постановено по т.д. 64/2013 г. на ДОС в частта с която е уважен установителния иск досежно разноските в заповедното производство за сумата 1 285,99 лв./ 555,99 лв. държавна такса и 730 лв. юрисконсултско възнаграждение./

ОСЪЖДА Н.Б.В. *** да плати на „Първа инвестиционна банка” АД сумата 3 746,25 лв. съдебни разноски от които за заповедното 2 566,25 лв. съдебно-деловодни разноски за заповедното и първоинстанционото исково производство и 1180 лв. за въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: