Р Е Ш Е Н И Е   № 230

 

17.10.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 464 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД – гр. Варна, ЕИК 104518621, подадена чрез адв. Н.Б. от ВАК, срещу решение № 347/16.05.2016г., постановено по т. д. № 11/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „ МАРК 1” ЕООД – гр. София, ЕИК 119665627, сумата 25 902.26лв., представляваща заплатена на отпаднало основание цена за достъп до мрежата на ответника за периода от 30.11.2012г. до 27.12.2012г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД, както обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 5 111.48лв., за периода от 28.01.2014г. до 06.01.2016г., на основание чл. 86 ЗЗД. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ - гр. София, конституирана на основание чл. 219 ГПК.

В жалбата са релевирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил в цялост спорното правоотношение, а се е произнесъл само по административния елемент, без да обсъди гражданскоправния, свързан със законовото задължение на производителя на ел. енергия да сключи с оператора договор за достъп до мрежите и да заплащат цена за услугата. Излага се, че решаващият състав е коментирал последиците от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, но същевременно неправилно е възприетото становище на насрещната страна, че с отпадането на административния елемент отпада ликвидността на престацията. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ МАРК 1” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. О.Т. от САК, представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Третото лице помагач - КЕВР - гр. София не изразява становище.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, предявени от „ МАРК 1” ЕООД – гр. София, срещу „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД – гр. Варна, за присъждане на сумата от 25 902,26лв., претендирана като заплатена на отпаднало основание и подлежаща на връщане цена за достъп до мрежата на ответника за периода от 30.11.2012г. до 27.12.2012г., на основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, ведно с мораторни лихви за периода от 28.01.2014г. до 06.01.2016г. и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.

Решението на ВОС, с което осъдителните искове са изцяло уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран..

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Като съобрази конкретните оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:

Ищецът „ Марк 1” ЕООД – гр. София е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници по смисъла на действащия ЗЕВИ, като собственик на вятърна електрическа централа, находяща се в с. Храброво, Община Балчик, Добричка област, присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника „Енерго - Про Мрежи” АД с договор за присъединяване №ДУА-908/10.09.2008-3089-ВГ-25.09.2008-4028-ВГ-18.06.2009 от 27.07.2009г. С решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката / ЗЕ/ във вр. с § 197, ал.2 от Закона за изменение и допълнение на ЗЕ, са определени, считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия.

По силата на сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ № 176/30.08.2010г., ищецът се е задължил да доставя и продава активна електрическа енергия, а купувачът “Енерго - Про продажби” АД - да изкупува количествата произведена ел. енергия на цена, определена от ДКЕВР. Във връзка с договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа ответникът “ Енерго - Про мрежи” АД е започнал издаването на фактури на ищеца за парични задължения за цена за достъп, определена на основание т. 1 и т. 2 от Раздел VІІІ на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. За периода от 30.11.2012г. до 27.12.2012г. е издадена фактура № 0001101360/07.01.2013г. за цена за достъп до мрежата на ВЕИ за сумата 25 902.26лв., по отношение на която няма спор, че е платена от ищеца на 10.01.2013г.

С решение № 4083/25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2012 г., ІV-то отделение, потвърдено окончателно с решение № 8937/19.06.2013 г. на ВАС, V членен състав, І колегия по адм. д. № 6082/2013 г., Раздел VІІІ от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменен в частта по т. 1 и т. 2 .

Съдът приема, предвид качеството на производител на дружеството - ищец, което не се оспорва, че същият е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б. ”а”, предл.1 от § 1 на ДР на ЗЕ. Произведената активна електрическа енергия се отдава в електроразпределителната мрежа като се доставя и изкупува по преференциални цени от купувача – „Енерго - Про продажби” АД съобразно изградените и действащи електрически съоръжения за свързване с ЕРП мрежата. Продажбеното правоотношение е обективирано в договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, съдържащ съществените елементи на договор по чл. 318 и сл. ТЗ. На основание чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ при осъществяване на своите функции производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи. Съгласно § 1, т. 15 ДР на ЗЕ с понятието „ достъп” се означава правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.

С приемането на ЗЕВИ / Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011г./, в чл. 30, ал. 1 за първи път е въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. Отделно от това, с преходната разпоредба на § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Цените на тази услуга принципно не подлежат на договаряне, а на регулиране, на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. С ал. 2 на чл. 30 ЗЕВИ е предвидена самостоятелна възможност за операторите, при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп.

Въпреки липса на индивидуалното уреждане, в писмен вид, на правата и задълженията между страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, достъп до мрежата е реализиран, съответно и доставката на изкупуваната енергия е станало възможно, с което реално е предоставена и мрежовата услуга с нормирани цени. В случая начислената цена за услуга „ достъп”, формираща процесното вземане, е остойностявана по временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про мрежи" АД, които е следвало да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Съставът на въззивния съд приема за доказано, както наличието на облигационното отношение между страните по предоставяне на мрежова услуга, така и фактическото й изпълнение от производителя и лицензианта, тъй като без съмнение произведената от ищеца енергия е отдадена в мрежата и това е единственият технически способ за достигането й до купувача, съответно разпореждащ се с нея чрез сделки с крайни клиенти, съоръжения на които се захранват чрез същата мрежа. По смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ това отдаване изцяло покрива характеристиката на ползване на разпределителната мрежа, съответно и за него се дължи цена, но определена единствено чрез акт на административен орган.

По основния спорен правен въпрос в процеса, а именно дали ищецът дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена от ответника „ Енерго- Про мрежи” АД въз основа на отмененото Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, настоящият състав намира следното:

Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп е отменено с Решение № 4753/04.04.2013г. по адм. д. № 12424/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 12582/10.01.2013г. по адм. д. № 72228/13г. на ВАС по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно правно действие и действа спрямо всички. След отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. е прието Решение № Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, с което са определени окончателни цени за достъп; в същото е утвърдена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на ел. енергия от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени -0,00лв./МВч.

По въпроса „ За темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт / по смисъла на чл. 13 ал. 2, предл 1-во ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР” е създадена, по реда на чл. 290 от ГПК, задължителна съдебна практика: с решение № 212 от 23.12.2015г. по т. дело № 2956/14г., на ВКС, І т. о, решение № 155/11.01.2016г. по т.д. № 2611/2014г., решение № 157/11.01.2016год. по т. д. 3018/2014г., решение № 100/04.08.2016год. по т.д. № 707/2015год. по описа на ВКС, и др. Касационната инстанция е приела, че съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението на административния съд има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Отговорено е, че конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение № Ц – 33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила. Посочено е, че в отличие от нормативните актове, чието действие – съгласно чл. 195 от АПК, се зачита между страните до отмяната им от съда, в настоящия случай е осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период.

Предвид задължителния характер на постановените решения, настоящият съдебен състав се съобразява изцяло с даденото от ВКС разрешение по правния въпрос, във връзка с който е допуснат касационен контрол. Задължението за ищеца за плащане на цена за достъп, възникнало с издаването на решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР /съгласно чл.13 ал.7 ЗЕ/, е отпаднало с влизане в сила 19.06.2013г. на решението по адм. дело № 1294/2012г. на ВАС, с което решението на ДКЕВР е отменено.

По повод доводът ответното дружество, че поради възмездния характер на услугата „достъп”, цена се дължи, а обратното действие на административния акт, с който е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012г., не се разпростира и върху гражданскоправния елемент от правоотношението между производителя и лицензианта, съдът намира следното:

Задължението на производителя на електрическа енергия, притежаващ енергиен обект, фактически присъединен към електропреносната и електроразпределителната мрежа, да заплаща цена за ползването на мрежата възниква или на основание договор между него и оператора на мрежата, или, при липсата на такъв договор – на основание смесен фактически състав, включващ частноправен елемент предвид фактическото присъединяване към мрежата на оператора, независимо, че не е налице писмен договор, и административноправен – решение на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи.

С отмяната на решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР / сега КЕВР/, имащо характер на индивидуален административен акт, отпада с обратна сила основанието за начисляване в тежест на производителите на електрическа енергия на задължения /цени/ за предоставяната услуга достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа от страна на операторите на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа. Отпадането с обратна сила на правните последици, разпоредени с отмененото от ВАС решение на ДКЕВР, означава липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент за начисляване на производителите на електрическа енергия на цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа в размера на цените, определени с отменения акт на ДКЕВР. Правоотношенията по повод на тази услуга, макар и предвидени нормативно на договорна основа, се развиват на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Цените за достъп до мрежата не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР.

В настоящия случай за процесния период няма сключен писмен договор за достъп до преносната и разпределителната мрежа между страните, по реда на чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ и то при одобрени от КЕВР общи условия, по чл. 104 ЗЕ и по реда на пар. 197, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./. Ето защо, предвид присъединяването на производителя към мрежата на ответника /последното е осъществено след въвеждане в експлоатация на ВЕЦ, по силата на договор с оператора/ и съобразно изложеното следва да се приеме, че спорното задължение за заплащане цената за достъп, в настоящата хипотеза е с източник смесения фактически състав, включващ визираните частноправен елемент – присъединяване към мрежата на оператора и административноправен – процесното решение на ДКЕВР. За исковия период и с оглед приетото решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14. 09. 2012 г. с незабавно действие /чл. 13, ал. 9 ЗЕ/ този фактически състав се е осъществил, поради което за ищеца е съществувало задължението за заплащане на цената за достъп предвид присъединения му обект към мрежата на ответника. С отмяната на решението на ДКЕВР от административния съд, с влязло в сила решение, последиците на административния акт – елемент от фактически състав, пораждащ задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп, са отпаднали с обратна сила и ищецът не дължи плащане.

Неоснователно, с оглед изложено досежно фактическия състав, пораждащ задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп до мрежата на „Енерго– Про мрежи” АД, е възражението, че в случая основанието за плащане е действащо, непрекратено правоотношение, с нормативно определената възмездност на услугата за предоставянето на достъп до мрежата на оператор на електропреносната и електроразпределителната мрежа на производител на енергия от възобновяеми източници. Не могат да бъдат споделени и тезите на ответника за приложение на чл. 326, ал. 2 ТЗ и за зачитане на доказателствена стойност на осчетоводените фактури за исковия период предвид изложените по– горе съображения досежно нормативната регламентация на цените за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа и основанието за заплащане на такива. Следва да се добави също, че на територията на осъществяване на дейността на „Енерго Про мрежи” АД липсва друг оператор на разпределителната мрежа, за да се определи обичайната цена, която обикновено се плаща за същия вид стока или услуга – в случая достъп до електроразпределителната мрежа при подобни обстоятелства за съответния период от време, т. е. правилото на чл. 326, ал.2 ТЗ, което принципно намира приложение по аналогия и при договори за услуги между търговци, в случая няма как да бъде приложено.

По изложените съображения съдът приема, че основанието за вземанията на електропреносното дружество за цена за осигурен на ищеца - производител достъп до ел. мрежа, по установени от ДКЕВР временни цени, впоследствие отменени, е отпаднало с обратна сила, поради което и фактурираната и заплатена цена на мрежова услуга не е дължима.

Още повече, че с последващо решение № Ц – 6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР са утвърдени, считано от същата дата, окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00лв./МВтч. По такъв начин е била довършена административната процедура по първоначалното искане на съответните регионални мрежови оператори за определяне на окончателни цени за услугата достъп до електроразпределителната и преносната мрежа, предоставяна на производителите на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници.

По изложените съображения, поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид своевременно направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество и наличието на доказателства за реално направени разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 704.10лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 347/16.05.2016г., постановено по т. д. № 11/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „ ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.” Вл. Варненчик” № 258, да заплати на „ МАРК 1” ЕООД, ЕИК 119665627 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.” Твърдишки проход” № 23, ет. 3, офис 10-11, сумата 704.10лв. /седемстотин и четири лева и десет ст./, представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивно производство по в. т. д. № 464/2016г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия В.ПЕТРОВ

по решението по в.т.д. №464/16 г. на АС Варна

 

Независимо какво е действието във времето на отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп, отмяната не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните, както и съгласуваните от тях и действали през процесния период цени за достъп до ЕРМ. Сключването от производители на електическа енергия, в т.ч. от възобновяеми източници, на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по неформалния договор за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е продавал произвежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с осчетоводяването и заплащането й от ищците.

Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп, който е с продължително изпълнение, и тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Дори да беше развален договорът за достъп /какъвто той не е, тъй като е задължителен по закон и продължава да се изпълнява и сега от оператора/, развалянето би имало действие за в бъдеще предвид продължителното му изпълнение. На още по-силно основание не може да има отпадане на основанието за заплащане цена на достъп от ищеца за минало време следствие отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС. Това е така защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия процесен период такъв е бил изпълняван от страните и не е възможно всяка от тях да си възвърне извършената престация. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1 - ЗЗД, като същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до ЕРМ с продължително изпълнение.

Оттук следва, че операторът на ЕРМ - „Енерго - Про Мрежи” АД – гр.Варна не дължи връщане на заплатените му от ищците суми по процесните фактури и исковете по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД за тях, както и исковете за лихви за забава, следващи съдбата на исковете за главниците, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

На евентуално поддържаното основание по чл.55, ал.1, пр.1 – ЗЗД исковете за главниците са също неоснователни. Тези искове са мотивирани от ищците с изначално съществуваща незаконосъобразност на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и в тази връзка с липсващо изначално основание за плащане от ищците на цена за достъп до ЕРМ. Както беше вече посочено основание за заплащане на цена за достъп е неформалният договор между страните за достъп до ЕРМ, изпълнен от оператора – ответник чрез предоставяне на такъв достъп, в резултат на което ищците са продавали произвежданата от тях електроенергия, като този договор е задължителен и възмезден по силата на закона - чл.84, ал.2 – ЗЕ, т.е. ищците са дължали и са заплатили съгласуваната с ответника цена за достъп до мрежата по издадените от същия месечни фактури. Посоченото решение на ДКЕВР не създава основанието за заплащане на сумите, чието връщане се иска, а е взето в изпълнение на признато от закона основание за това. Това решение е отменено само на процесуално основание. Незаконосъобразността му не отменя и не води до отпадане на основанието за получаване на сумите от ответника, още по-малко пък го прави изначално несъществуващо. Исковете както за главниците на предявеното евентуално основание – начална нищожност, така и за лихвите за забава върху тях, които следват съдбата на исковете за главниците, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Само ако в бъдеще влязат в сила утвърдени от КЕВР окончателни цени за достъп за миналия период и те се окажат по-ниски от заплатените такива от ищците, те биха имали право да търсят на това основание връщане като недължимо-платени на суми за разликата до заплатеното от тях. Предявяването на претенции за неоснователно обогатяване само въз основа на отменения административен акт, без да е налице влязъл в сила окончателен такъв относно размера на регулираните цени, е преждевременно и неоснователно.

 

СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: