Р Е Ш Е Н И Е

 

300

Гр.Варна, 05.11.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 01.10.2013 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА въззивно т.д.№ 465/2013 г. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от процесуалния представител на М.Л.А. *** против решение № 173/27.02.2013 г., с което по т.д.№ 1842/2012 г. по описа на ВОС е прието за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, че въззивниците дължат солидарно на въззиваемата страна ТИ ЕЙЧ СИ ЕООД гр.София заплащането на сумата 85 000 лв., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1261/2012 г. на ВРС – 18 с. въз основа на запис на заповед от 21.01.2011 год., издаден от МЕЛИТА ХОЛИДЕЙЗ ООД и авалиран от М.Л.А., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 6.06.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; и въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски в размер на 1717 лв.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. В частност, съдът не е разгледал по същество възраженията за причината, поради която записът на заповед е издаден, а именно с гаранционна функция във връзка със задължения на трети неучастващи в делото лица, съответно не е съобразил, че липсва дълг по каузалното правоотношение, за което са изложени подробни доводи. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба. Намира обжалваното решение за безпорочно и моли за неговото потвърждаване, като претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Варненския апелативен съд, като взе предвид данните по делото и становищата на спорещите страни, приема следното:

Изпълнени са специфичните изисквания на закона, обуславящи допустимостта на предявената искова молба по чл.415 вр.чл.422 ГПК. Предмет на установяване в процеса е част от вземане в размер на 85 000 лв. по запис на заповед от 21.01.2011 год. за сумата 103 701.42 лв., с издател МЕЛИТА ХОЛИДЕЙЗ ООД и поемател ТИ ЕЙЧ СИ ЕООД, авалиран от М.Л.А., във връзка с издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1261/2012 г. по описа на ВРС – 18 състав.

За безспорни между страните са приети обстоятелствата, касаещи валидността на записа на заповед.

В исковата молба се излага, че е записът на заповед е бил издаден в хода на изп.д.№ 20108510401672 при ЧСИ М.П. с рег.№ 851, образувано против длъжниците СТРОЙКОМ ПЛЮС ООД и МАРИОН ЕООД, представлявани от М.Л.А., за вземане на взискателя ТИ ЕЙЧ СИ ЕООД по запис на заповед от 12.01.2009 год. в размер на 45 255.72 евро. Изпълнителното основание за това вземане е влязло в сила, предвид липсата на възражения в срока по чл.414 ГПК от страна на длъжниците. Процесният /втори/ запис на заповед е издаден, за да гарантира изпълнението на задължението по посоченото дело, видно от молба на представляващия дружествата от 21.01.2011 г. с искане за разсрочване на дълга и заплащането му на вноски, приложена към исковата молба. От данните по изпълнителното дело е видно, че длъжниците не са изпълнили задължението, поето с молбата от 21.01.2011 г.

Позицията на ответниците в отговора на исковата молба е, че те имат качеството на поръчители и като такива могат да правят всички възражения, които главният длъжник има към кредитора. Обосновават се с факта, че с предходния запис на заповед СТРОЙКОМ ПЛЮС ООД и МАРИОН ООД са гарантирали вземане на лизингодателя ТИ ЕЙЧ СИ ООД от лизингополучателя СТРОЙКОМ ПЛЮС ООД по договор за финансов лизинг от 09.01.2009 г., по което последният няма непогасени задължения. Излагат доводи за същността на сключения договор за финансов лизинг като такъв за продажба на изплащане. Сочат, че по него е изплатена цена в размер на 88 903.92 лв., неизплатеният остатък възлиза на 51 603.61 лв., а оборудването, предмет на договора, е иззето от лизингодателя. Считат, че ищецът може да претендира само остатъка от продажната цена, но единствено ако върне оборудването, и съответно отговорността на МЕЛИТА ХОЛИДЕЙЗ ООД и на М.Л.А. може да бъде ангажирана до размера на 51 603.61 лв., при изпълнение на посоченото условие. Евентуално се сочи, че договорната връзка е прекъсната, поради разваляне или обективна невъзможност за изпълнение. В този случай страните си дължат връщане на даденото, при спадане на обезщетението за ползване на имуществото, предмет на договора.

В допълнителната искова молба ищецът излага, че въпросът с дължимостта на сумата по изп.д. № 20108510401672, вкл. във връзка с каузалните правоотношения по записа на заповед от 12.01.2009 г., не може да бъде пререшаван. Оспорва се и твърдението, че оборудването е отнето, като се сочи, че същото е описано от ЧСИ и предадено за пазене.

Съдът напълно споделя доводите, че съществува забрана да бъде преразглеждан въпросът - дължи ли се сумата по записа на заповед от 12.01.2009 г., издаден от лизингополучателя СТРОЙКОМ ПЛЮС ООД и авалиран от МАРИОН ООД, с оглед причината за издаването му. Правата за оспорване на вземането по същия менителничен ефект са се преклудирали, поради това, че изпълнителният лист е бил издаден по реда на чл.418 ГПК вр. чл.417 т.9 ГПК в заповедно производство, по което не са постъпили възражения за недължимост на сумата. Защитата на длъжника в заповедното производство е уредена лимитативно, чрез посочените в закона способи, включително и извънредни такива – чл.414 ГПК, чл.423 ГПК, чл.424 ГПК. От тях СТРОЙКОМ ПЛЮС ООД и МАРИОН ООД не са се възползвали до настоящия момент. Съдът не може, включително преюдициално в мотивите си, да приема нещо различно относно съществуването на това задължение. В този случай последиците от стабилизираната заповед за изпълнение съвпадат с тези на влязло в сила съдебно решение и е приложима нормата на чл.299 ГПК за непререшимост на спора. Още по-малко спорът може да бъде повдиган от трети лица, чиито отношения с кредитора по повод вземането са възникнали много по-късно, във фазата на надлежното му принудително изпълнение.

Вероятната кауза за издаването на настоящия запис на заповед в хода на изпълнителното производство би могла да бъде например договор за встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД, като дългът е такъв, какъвто е посочен в изпълнителния лист или съответно модифициран по волята на страните в изпълнението. В отговора на ответниците обаче липсват подобни твърдения, поради което изследването на тези въпроси е извън предмета на делото. Поначало записът на заповед е абстрактна сделка и неговата кауза би имала значение само при въвеждането й от една от страните в предмета на спора. Отделно от това, гарантирането на чуждо задължение може да има множество различни проявления. Издаването на запис на заповед за чужд дълг не води до еднозначния извод, че е бил сключен договор за поръчителство, още повече за сключването на такъв законът изисква и задължителна писмена форма - чл.138 ал.1 ЗЗД. Всъщност по делото изобщо не са наведени обстоятелства за сключен между страните договор по чл.138 ал.1 ЗЗД, а по-скоро се твърди, че издателят и авалистът по записа на заповед от 21.01.2011 г. са придобили това качество по аналогия, което е недопустимо. За пълнота на изложението следва също да се посочи, че не е възможно да възникне поръчителство по отношение на задължение, което вече е предмет на принудително изпълнение, по аргумент от нормата на чл.147 ЗЗД. А доколкото задължението произтича пряко от запис на заповед, то поръчителството може да бъде осъществено единствено по специалните правила на ТЗ /чл.483 – чл.485 ТЗ/.

В заключение - правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ответниците не притежават качеството на поръчители по договора за финансов лизинг, в какъвто смисъл са направените от тях възражения, поради което въззивният съд намира за уместно да препрати и към мотивите на обжалваното решение в тази част. В съответствие със закона е и направената в същото решение служебна преценка относно действителността на процесния запис на заповед, както и е съобразено, че възраженията за недължимост, извън тези по чл.485 ал.2 ТЗ, не могат да се правят от авалиста М.Л.А..

Изводите на двете инстанции относно дължимостта на исковата сума съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 000 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/27.02.2013 г., постановено по т.д.№ 1842/2012 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА МЕЛИТА ХОЛИДЕЙЗ ООД с ЕИК 103666332 гр.Варна и М.Л.А. *** солидарно да заплатят на ТИ ЕЙЧ СИ ООД с ЕИК 131038427 гр.София сумата 1 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: