ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

……516………….…./……31.07…………..2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

        ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в. ч. т. д. № 465/2015 година по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Земеделска кооперация за производство и услуги „Сноп - 95” – село Господиново, област Силистра, чрез адв. Н., срещу Определение № 158 от 29.04.2015 г., постановено по т. д. № 169/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е изменено определение № 14 от 13.01.2015 г. по същото дело в частта за разноските, като определеното общо възнаграждение е намалено от 5 470.29 лв. на 4 008.20 лв.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение с молба да бъде отменено.

В депозиран отговор на частната жалба насрещната страна „Алианц лизинг България” АД изразява становище за правилност на определението и моли същото да бъде потвърдено изцяло.

Варненският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по т. д. № 169/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд е образувано по предявен иск от „Алианц лизинг България” АД срещу „Земеделска кооперация за производство и услуги „Сноп - 95” за предаване на движима вещ /трактор/ или за заплащане на нейната равностойност в размер на 49 402.80 лева. Ответникът по иска привлича по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК трето лице – помагач „Агромашина” ЕООД – гр. София /негов праводател/, като на осн. чл. 219, ал. 3 от ГПК предявява обратен иск срещу него – за заплащане на сумата от 49 402.80 лева при условие, че бъде осъден да я заплати на ищеца по делото.

Ищецът „Алианц лизинг България” АД оттегля предявения иск на осн. чл. 232 от ГПК и съдът прекратява производството с Определение № 14/13.01.2015 г. по т. д. № 169/2014 г., като присъжда разноски в полза на ответника „Земеделска кооперация за производство и услуги „Сноп - 95”, а именно сумата от 5 470.29 лв. (1 976.12 лв. – държавна такса в пълен размер и 3 494.17 лв. – част от претендирания адвокатски хонорар по главния и обратния иск).

Впоследствие „Алианц лизинг България” АД подава частна жалба – по същество молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на определението от 13.01.2015 г. в частта за разноските, по която Силистренския окръжен съд се произнася с Определение № 158/29.04.2015 г., с което уважава молбата и намалява разноските от 5 470.29 лв. (1 976.12 лв. – държавна такса в пълен размер и 3 494.17 лв. – част от претендирания адвокатски хонорар по главния и обратния иск) на 4 008.20 лв. (1 976.12 лв. – държавна такса в пълен размер и 2 032.29 лв. – минималния размер на претендирания адвокатски хонорар по главния иск). Окръжният съд не е присъдил адвокатски хонорар по обратния иск.

Обжалваното определение е частично неправилно.

   С чл. 78, ал. 4 от ГПК законодателят е регламентирал възможността ответника да претендира направените от него разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. Необходимо е същият да докаже, че разноските са реално направени, което в случая е налице (л. 71-72 от делото). С отговора на исковата ответникът е направил и искане за привличане на трето лице – помагач „Агромашина” ЕООД, като е предявил и обратен иск срещу него. По делото са представени платежни документи, от които се установява, че ответникът (жалбоподател в настоящото производство) е заплатил договорения адвокатски хонорар както за изготвяне на отговора и защита по основния иск (2 450 лв. с ДДС), така и за изготвяне на обратен иск и защитата по него (2 450 лв. с ДДС). Видно е, че е внесена и дължимата държавна такса по обратния иск (1 976.12 лв.). Право на ответника е да реши по какъв начин ще защитава правата си, в т. ч. евентуално предявяване на насрещен, инцидентен или обратен иск, възражение за прихващане. Отговорността на ищеца при прекратяване на делото чрез негови процесуални действия – отказ от иска или оттегляне на иска обхваща всички реално направени от ответника разноски за своята защита, доказателства за които са представени по делото (в този см. Определение № 831/28.09.2012 г. на ВКС ч. т. д. № 587/2012 г., II т. о.).

   С оглед изложеното, дължими от ищеца „Алианц лизинг България” АД са направените разноски от кооперацията за държавна такса по обратния иск (1 976.12 лв.) и адвокатски хонорар за общо 4 900 лв. с ДДС (2 450 лв. с ДДС по основния иск + 2 450 лв. с ДДС по обратния иск; дължимият от адвоката ДДС, видно от фактурата и платежното нареждане е включен в адвокатското възнаграждение и се дължи на основание § 2а от ДР към Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения).

Минималният размер на адвокатското възнаграждение за главния иск е сумата от 2 012.08 лв. без ДДС, респ. 2 414.50 лв. с ДДС, а за двата иска /главен и обратен/ е общо 4 024.16 лв. без ДДС, респ. 4 829 лв. с ДДС. Ведно с дължимата държавна такса от 1 976.12 лв., принципно ищецът дължи на ответника – кооперацията сумата от общо 6 805.12 лв.

Независимо от горното, след като с прекратителното определение от 13.01.2015 г., с което е присъдена в полза на жалбоподателя сумата от 5 470.29 лв. и същият не е подал молба за изменението му по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, то въпреки дължимостта на сумата от 6 805.12 лв., същата не може да бъде присъдена, максимално дължимата сума следва да бъде определена на присъдената и необжалвана от жалбоподателя, а именно 5 470.29 лв.

В този смисъл обжалваното определение следва да бъде отменено и отношенията между страните се уреждат въз основа на прекратителното определение № 14/13.01.2015 г. по т. д. № 169/2014 г., с което на жалбоподателя е присъдена сумата от 5 470.29 лв. (1 976.12 лв. – д.т. и 3 494.17 лв. – адв. хонорар за главния и обратния иск). В този смисъл молбата на „Алианц лизинг България" АД за изменение на определение № 14/13.01.2015 г. по т. д. № 169/2014 г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 158 от 29.04.2015 г. по т. д. № 169/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, като

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Алианц лизинг България" АД, със седалище и адрес на управление: град София, Столична община — район "Подуяне", улица "Резбарска" № 5, ЕИК: ****, за изменение на Определение № 14/13.01.2015 г. по т. д. № 169/2014 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страната пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

             2.