Р Е Ш Е Н И Е № 258

 

Гр.Варна, 11.11. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                     ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 465 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от “КОМФОРТ” ООД срещу решение № 319/10.05.2016 година по т.д.№ 630/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявения от „КОМФОРТ“ ООД, ЕИК 103134692, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул."Осми приморски полк" № 50, срещу КОХАВ“ ООД, ЕИК 103871440, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Андрей Сахаров № 2, Гранд мол, ет. 2, административен офис, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000,00 (сто хиляди) лева, представляваща платен депозит по предварителен договор за продажба от 22.08.2011 г. даден на отпаднало основание в резултат от разваляне на предварителния договор по право настъпило на 01.08.2014 г., сумата от 7321,36 лева обезщетение за забава за периода от 01.08.2014 г. до 20.04.2015 г., върху главницата от 100000,00 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и́ изплащане, както и иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000,00 (сто хиляди) лева, дължима като обезщетение за неизпълнение на предварителен договор за продажба от 22.08.2011 г., сумата от 7321,36 лева обезщетение за забава за периода от 01.08.2014 г. до 20.04.2015 г., върху главницата от 100000,00 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и́ изплащане и е осъдено „КОМФОРТ“ ООД, ЕИК 103134692, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул."Осми приморски полк" № 50, да заплати на „КОХАВ“ ООД, ЕИК 103871440, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Андрей Сахаров № 2, Гранд мол, ет. 2, административен офис, сумата от 5100,00 лева, представляващи сторени по делото разноски, от които 300,00 лева депозит за вещо лице и 4800,00 лева платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът е приел, че не е настъпило твърдяното от ищеца прекратяване по право на сключения между страните предварителен договор по смисъла на чл.89 ЗЗД, въз основа, на който е извършено плащането. При иск с правно основание чл.55 ЗЗД съдът следва да се произнесе по съществуването на правоотношението, по което е извършено плащането и след като приеме, че облигационното правоотношение е прекратено да се произнесе по дължимостта на сумата. Неправилно е отхвърлен и заявения иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД. Съдът се е десезирал от задължението си да даде правна квалификация на фактите по делото, като доклада е схематичен и не се съдържат конкретни и ясни указания относно релевантните факти и тежестта на доказване. Не е изпълнено и задължението по чл.235 ГПК за обсъждане на всички доказателства по делото. Моли съдът да отмени решението на  първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „КОХАВ” ООД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът „Комфорт” ООД излага, че на 22.08.2011 година между него и ответника „Кохав” ООД е сключен предварителен договор за продажба, по силата на който продавачът "Кохав" ООД се е задължил да продаде на купувача "Комфорт" ООД недвижим имот, а именно следния: Кинотеатър „Модерен театър" – четиризално широкоекранно средно градско кино, находящо се в гр.София, бул. „Мария Луиза” 26, представляващо четириетажна масивна сграда с РЗП 3493,33 кв.м., ведно с поземления имот в който е построена сградата с идентификатор 68134.401.258 с площ от 925 кв.м по скица и 936 кв.м. по документ за собственост, подробно описан в чл.1, ал. 2, т. 5 от предварителния договор. При подписване на предварителния договор ищецът заплатил по банковата сметка на ответника с преводно нареждане от 23.08.2011 г. депозит в размер на 100000 /сто хиляди лева/. Съгласно чл.2, ал.1 от предварителния договор, крайният срок за продажбата на имота с договор в нотариална форма бил 30.09.2011 г.

При справка в Имотния регистър при Агенция по вписванията ищецът установил, че на 01.08.2014 г. ответникът "Кохав" ООД се е разпоредил с недвижимия имот, предмет на предварителния договор като го е апортирал в капитала на новоучредено дружество "Кохав дивелъпмънт" ЕООД с ЕИК 203164890. С тези си действия "Кохав" ООД се поставило в невъзможност да изпълни задължението си да продаде процесния имот на "Комфорт" ООД, поради което, считано от 01.08.2014г. предварителният договор за продажба от 22.08.2011 г. е развален по право на основание чл. 89, изр. първо от ЗЗД. Към датата на подаване на исковата молба, ответникът не е върнал на ищеца получения депозит по предварителния договор в размер на 100000,00 лева, поради което е изпаднал в забава от тази дата, като ведно с главницата от 100 000 лева дължи за периода от 01.08.2014 г. до 20.04.2015 г. обезщетение за забава в размер на 7321,36 лева.

Ответникът не оспорва, че между ищеца и ответника е сключен описания в исковата молба предварителен договор за продажба на недвижим имот от 22.08.2011 г. , както и, че през 2014 година е апортирал имота в капитала на новоучредено дружество. Не оспорва, че е получил сумата от 100000,00 лева съгласно чл. 3, ал. 2 от предварителния договор, но твърди, че тази сума има характер на задатък и обезпечава изпълнението на договора в съответствие с чл. 93 ЗЗД. Срокът, в който страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота, е 30 септември 2011 г. Не може да се приеме, че договорът се разваля по право поради невъзможност на ответника – продавач да изпълни задължението си, тъй като задатъкът е задържан, на основание чл. 93, ал.2 ЗЗД и чл. 3, ал. 6 от сключения предварителен договор поради неизпълнение задълженията на ищеца по договора. Излага, че купувачът не е изпълнил своето задължение да извърши проучване на статута на недвижимия имот и възможността за промяна на предназначението му така, че да се използва като обект с търговско предназначение. Купувачът е трябвало да извърши проучването със свои сили и средства. Нямало документи, доведени до знанието на ответника, от които да личи, че ищецът е извършил каквото и да е проучване по отношение статута на недвижимия имот. Ищецът никога не бил искал да бъде снабден с пълномощно от ответника, в качеството му на собственик на имота, което да послужи пред компетентните институции за проверка на статута на недвижимия имот. Единственото известие, което ищецът е изпратил до ответника във връзка с предварителния договор, било писмо без изходящ номер и дата, получено на 11.12.2012 г., с което ищецът е поискал да му бъде върнат получения депозит на основание чл. 3, ал. 8 от предварителния договор, тъй като недвижимият имот е паметник на културата, поради което не може да бъде издадено строително разрешение за неговата реконструкция. Ответникът сочи, че при сключване на предварителния договор на ищеца е било известно, че имотът е със статут на архитектурен паметник на културата и това не е някакво новооткрито обстоятелство. Освен това, доколкото предназначението на имота било за кино, което е вид търговско предназначение, купувачът имал задължението да купи имота.

С депозираната допълнителна искова молба ищецът твърди, че ответникът "Кохав" ООД е неизправната страна по процесния договор, като окончателен такъв в нотариална форма не е сключен изцяло по негова вина. Заявява, че в договорения срок ответникът е бездействал, като не е поканил купувача за окончателно сключване на сделката, не представил необходимите документи за изповядването и́ пред нотариус – скица, схема, данъчна оценка, протокол от общото събрание, декларации и др. Ответникът не бил изпълнил и задължението си да предостави на купувача документ за собственост на имота, удостоверение от АВ за тежести върху имота, удостоверение за актуално правно състояние, удостоверение за липса на производство по несъстоятелност и ликвидация, както и пълномощни и др. документи за проучване на имота във връзка с обстоятелствата по чл. 2 ал. 2 от договора. Ищецът бил готов да сключи сделката, в т.ч. финансово обезпечен, и не бил заявявал отказ от нея. След изтичане на срока на договора, продавачът изпаднал в забава, но не предприел мерки за прекратяване на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, като в последствие апортирал имота в ново търговско дружество. След изтичане на срока на договора, ищецът си поискал парите обратно с описаното в отговора писмо, но отговор не последвал. Страните били дългогодишни търговски партньори и това било причината ищецът да чака и да е в готовност да закупи имота, но такова предложение и покана не били направени от ответника до отчуждаване на имота в полза на трети лица. С оглед наведените твърдения за неизправност на ответника като продавач по предварителния договор, ищецът е заявил изменение на иска чрез прибавяне на ново основание при условията на евентуалност, уточнено по реда на чл. 101 от ГПК в съдебно заседание на 22.04.2016 г., а именно претендираната главница в размер на 100000,00 лева да му бъде заплатена от ответника като обезщетение за неизпълнение на предварителен договор за продажба от 22.08.2011 г. Относно проучването на статута на имота и възможността за промяна на предназначението му така, че да се използва за търговски обект, ищецът поддържа, че следва да се прави разлика между наведено от ответника основание за виновно неизпълнение на задължението на купувача да извърши проучване и задължението на купувача да закупи имота. Счита, че фактът дали купувача е извършил такова проучване или не, не е основание да се твърди неизпълнение на договора от негова страна. Дали купувачът е извършил такова проучване е от значение само ако същият се ползва от правото си да откаже да закупи имота, ако същият не подлежи на промяна на предназначение и т.н., но за срока на договора, ищецът не бил заявил отказ по такива причини и бил готов да закупи имота. Съответно счита, че е без значение дали имотът е търговски обект по съществото си или какво различно търговско предназначение е желаел купувача, като отбелязва, че желанието на ищеца е било предназначението на имота да се промени и надстрои като комплексна сграда с жилищна и търговска площ. Заявява, че ответникът не е изпълнил задължението си да снабди ищеца с документи за проучване на имота във връзка с обстоятелствата по чл. 2 ал. 2 от договора, поради което и последният не могъл бързо и в срок да извърши необходимото проучване на имота. Въпреки тези препятствия, ищецът се снабдил с Удстоверение изх.№ 9400-1886/17.10.2014г. от Министерство на културата, от което е видно че имотът притежава статут на групова недвижима културна ценност и не може да бъде променяно предназначението му.

С представения отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва заявеното обстоятелство, че ищецът е бил готов да сключи сделката и не е заявявал отказ от нея. Позовава се на получено на 11 декември 2012 г., изпратено от ищеца уведомително писмо, в което е обяснено, че недвижимият имот, обект на предварителния договор, е със статут на паметник на културата, поради което не може да бъде издадено строително разрешение за неговата реконструкция и ответникът следва да върне на ищеца получения депозит на основание чл. 3, ал. 8 от предварителния договор. Предвид изтеклия срок за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота и полученото уведомително писмо, ответникът е счел предварителния договор за развален.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна.

Между страните липсва спор относно следните факти: че е налице предварителен договор за продажба сключен на 22.08.2011 г. между "Комфорт" ООД и "Кохав" ООД, по силата, на който ответникът се е задължил да продаде на ищеца Кинотеатър „Модерен театър" – четиризално широкоекранно средно градско кино, находящо се в гр. София, бул. „Мария Луиза” 26, представляващо четириетажна масивна сграда с РЗП 3493,33 кв.м., ведно с поземления имот в който е построена сградата с идентификатор 68134.401.258 с площ от 925 кв.м по скица и 936 кв.м. по документ за собственост, подробно описан в чл. 1, ал. 2, т. 5 от предварителния договор, както и, че на 23.08.2011 г. ищецът е заплатил по банковата сметка на ответника депозит в размер на 100000,00 лева.

Страните не спорят относно обстоятелството, че не е сключен окончателен договор, както и, че имотът, предмет на договора е апортиран в дружество, чието учредяване е вписано на 01.08.2014 година.

Страните не спорят, че ответникът е получил писмото, изходящо от ищеца. Липсва спор, че сградата е паметник на културата, а горното се установява и от представените доказателства, както и от заключението по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира и от което е видно, че имотът от момента на построяването му през 1913 г. до датата на изготвяне на заключението е със статут сграда за култура и изкуство, представляваща кинотеатър – четиризално широкоекранно средно градско кино. Използването му като обект с търговско предназначение е недопустимо без процедура за промяна на предназначението му по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ. Промяната на предназначението на имота в сграда с търговско предназначение би представлявало строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, поради което същото може да бъде извършено само след издаване на разрешение за строеж.  

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД.

С въззивната жалба е направено възражение за допуснато процесуално нарушение при изготвяне на доклада. Същото е своевременно, но съгласно разрешението, което е дадено с ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, пропуските при изготвяне на доклада не обуславят задължение за въззивния съд да изготвя нов доклад, а обуславя възможността за страната да ангажира доказателства, които същата е пропуснала да ангажира вследствие пропуска, грешката или непълнотата на изготвения доклад. Съдът дължи даване на указания ако констатира служебно пропуски при изготвяне на доклада само ако дадената материалноправна квалификация на иска е неправилна. В процесния случай дадената материалноправна квалификация на иска е правилна – иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, връщане на сумата, като платена на отпаднало основание. Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, възникването на облигационното правоотношение и прекратяването на облигационната връзка, а ответникът следва да докаже основанието за задържане на полученото, в какъвто смисъл са и дадените от първоинстанционния съд указания.

Тъй като по делото между страните липсва спор относно факта на предаването на паричната сума, нейния размер, че същата представлява задатък по смисъла на ЗЗД, както и относно валидността на облигационното правотоношение, към момента на предаването на сумата, съдът приема, че при наличието на облигационно правоотношение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за продавача съществува задължението да продаде имота и предаде владението на купувача. Апортирането на имота, предмет на предварителния договор е разпореждане, което води до невъзможност на продавача да изпълни престацията си в облигационната връзка и е правопораждащ факт по отношение на потестативното право за купувача да развали договора, което той може да стори, съобразно константната практика и с исковата молба.

Правно релевантният факт, с оглед възраженията на ответника, който е от значение за разрешаването на спора е съществувало ли е облигационното правоотношение между страните към момента на апортирането на имота.

Отговора на въпросa следва да се даде съобразно изразената от страните воля в предварителния договор за продажба, съгласно който купувачът декларира, че желае и има намерение да закупи недвижимия имот в случай, че е възможна промяна на предназначението му, така че недвижимият имот да може да се използва с търговско предназначение. Видно от чл. 2, ал. 2 от договора, страните са уговорили, че задължението на купувача (ищец) да закупи имота възниква и е валидно само в случай, че в срока на договора бъде потвърдено от Министерството на културата (МК), Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) или друга институция, че по отношение на имота е възможна и допустима промяна на предназначението в обект с търговско предназначение или е възможно и допустимо ползването на имота с търговско предназначение без промяна на предназначението.

Съгласно изразената воля на страните в чл.2 и чл.3 същите са приели подписването на договора и уговорили срок за изпълнението му, като са поставили отлагателно условие за възникване задължението на купувача да плати имота, а именно снабдяването му с положително становище, че е допустима промяната на предназначението на имота в срока на договора, което отлагателно условие е с краен срок 30.09.2011 година. Волята на страните е ясно изразена, че сделката, която следва да се сключи в срок до 30.09.2011 година би била желана и възможна за купувача, само ако се установи, че имотът е годен за неговите инвестиционни намерения, поради което и сключването и е поставено под отлагателното условие, същият да се снабди с положително становище от компетентна институция. Сделката е действителна и сумата е дадена във връзка със сделката, но задължението за покупка ще възникне при сбъдването на отлагателното условие.  

В чл.3, ал.8 от договора страните са договорили, че договорът ще се счита развален по взаимно съгласие и сумата ще подлежи на връщане при установена невъзможност при проучването за бъдещо използване на обекта т.е. купувачът в писмото си, с което иска връщане на депозита се е позовал на тази невъзможност.

Съдът намира, че не са настъпили правни последици от това писмо, тъй като към датата на изпращане на писмото купувача не е установил сбъдването на фактите, които са предвидени от страните, поради което писмото, което е отправено от купувача не е прекратило съществуващото между страните облигационно правоотношение.

Съгласно изразената воля на страните в чл.2, ал.2 от договора сключването на окончателния договор и задължението на купувача е поставено в зависимост от сбъдването на условие т.е. сделката е с отлагателно условие, което не се е осъществило.

Съгласно разрешението, което се дава с ППВС 1/79 година при договори, сключени при отлагателно условие сделката се счита действителна, но същата е във висящо положение, като при несбъдване на условието даденото подлежи на връщане на неосъществено основание. Иск за връщане на даденото по договор поради неосъществено основание няма предявен, тъй като няма наведени такива твърдения в исковата молба, поради което не може да бъде споделено възражението на ищеца, че дадената сума подлежи на връщане при установяване на прекратена облигационна връзка. Съдът е обвързан да се произнесе по твърденията на страната, които съставляват основание на предявения иск.

Предявения от страната иск подлежи на отхвърляне, тъй като апортирането на имота не е довело до разваляне на облигационното правоотношение, тъй като към този момент между страните не е съществувала облигационна връзка.

С оглед гореизложеното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за обезщетение за забава.

Предявен е в отношение на евентуалност иск с правно основание чл.93 ЗЗД. Същият е предявен с допълнителната искова молба, поради което производството по него се явява недопустимо и следва да бъде прекратено, а решението на първоинстанционния съд обезсилено.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 от ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл.214 от ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл.212 от ГПК - предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл.214 ал.1 от ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.второ от ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл.214 ал.1 изр.второ от ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефектът на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл.210 ал.1 от ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото. В този смисъл решение № 51 от 30.04.2014г. по търг.дело № 1977/13г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, а обезсилено, в останалата обжалвана част, като производството по иска бъде прекратено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора въззивникът „Комфорт” ООД следва да бъде осъден да заплати на „КОХАВ” ООД сумата от 4800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на разноските, което съдът не намира за основателно, с оглед минималните адвокатски възнаграждения и цената на иска, както и с оглед правната сложност на делото.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 319/10.05.2016 година по т.д.№ 630/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „КОМФОРТ“ ООД, ЕИК 103134692, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул."Осми приморски полк" № 50, срещу „КОХАВ“ ООД, ЕИК 103871440, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Андрей Сахаров № 2, Гранд мол, ет. 2, административен офис иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000,00 (сто хиляди) лева, дължима като обезщетение за неизпълнение на предварителен договор за продажба от 22.08.2011 г., сумата от 7321,36 лева обезщетение за забава за периода от 01.08.2014 г. до 20.04.2015 г., върху главницата от 100000,00 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по иска по в.т.д.465/2016 година и т.д.630/2015 година по описа на Варненски окръжен съд.

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 319/10.05.2016 година по т.д.№ 630/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявения от „КОМФОРТ“ ООД, ЕИК 103134692, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул."Осми приморски полк" № 50, срещу „КОХАВ“ ООД, ЕИК 103871440, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Андрей Сахаров № 2, Гранд мол, ет. 2, административен офис, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000,00 (сто хиляди) лева, представляваща платен депозит по предварителен договор за продажба от 22.08.2011 г. даден на отпаднало основание в резултат от разваляне на предварителния договор по право настъпило на 01.08.2014 г., сумата от 7321,36 лева обезщетение за забава за периода от 01.08.2014 г. до 20.04.2015 г., върху главницата от 100000,00 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и́ изплащане.

ОСЪЖДА „КОМФОРТ“ ООД, ЕИК 103134692, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул."Осми приморски полк" № 50, да заплати на „КОХАВ“ ООД, ЕИК 103871440, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Андрей Сахаров № 2, Гранд мол, ет. 2, административен офис сумата от 4800 лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: