О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  559/05.08. 2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на пети август                                                                 година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 465  по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул.“Вл.Варненчик“ № 258  против протоколно определение на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1729/2018г., с което производството по делото е спряно  на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК до приключване на производството по адм.дело № 14112/2018 г.  на Върховния административен съд, насрочено за 30.9.2019 г. По съображения, подробно изложени в жалбата, частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да я остави без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          Производството по т.д. № 1729/2018г. на ВОС е образувано по подадени в условията на обективно кумулативно съединяване от „УП България 4“ ЕООД с ЕИК *, гр.София  срещу „Енерго – Про Продажби“ АД искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 44 076.83лв., представляваща неплатена продажна цена за м.09.2015г. на произведена в количество 378.870MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво 2“ по договор за изкупуване на електрическа енергия № 175/30.08.2011г. по фактура №73/12.10.2015г. и дебитно известие №75/31.10.2015г., сумата от 12 919.99лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 43 972.93лв. за периода 28.11.2015г. до 28.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба 29.10.2018г. до окончателното й  изплащане.

          Съгласно постигнатите между страните договорености, запазващи действието си и след влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници / обн.ДВ бр.35/03.05.2011г./, преференциалната цена, по която се изкупува произведената от ищеца ел.енергия е тази, която е определена с Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР. Това решение  определя две различни преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, произведена от вятърни електроцентрали, които се прилагат в зависимост от това колко работни часове е достигнала съответната централа.  Така в т.7 на Решение Ц-18 е определена цена от 191 лв/МВтЧ за вятърни електроцентрали, работили до 2 250 часа, а в т.8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173,06лв/МВтЧ за вятърни електроцентрали, работили над 2 250 часа.

          С последващо изменение на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ / ДВ бр.56/2015г., в сила от 24.07.2015г./, количествата ел.енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий, без да се променя преференциалната цена. С тази разпоредба общественият доставчик НЕК , съответно – крайният снабдител „Енерго-Про Продажби“ АД се задължават да изкупуват произведената ел.енергия от ВИ „по преференциална цена, за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство /НСП/, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР“, като за количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.

          С Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР  е установено НСП на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР през периода 2008г. – 2015г. от ВяЕЦ, който период включва и процесния такъв. Съгласно т.2.7 от Решение СП-1 НСП на ВяЕЦ при определена цена от 191лв/МВтЧ, без ДДС / т.е. т.7 от Решение Ц-18/ е 1 907КВтЧ за ВяЕЦ,, работещи до 2 250 часа, а съгласно т.2.8 от Решение ДП-1 НСП за ВяЕЦ при определена цена от 173,06лв/КВтЧ, без ДДС/т.е. т.8 от Решение Ц-18/ е 2 139КВтЧ за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа.

          Към момента на настоящото произнасяне т.т.2.7 и 2.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. са отменени с решение 5483/26.09.2018г. по адм.дело 8493/15г. на АССГ. Решението на административния съд е обжалвано. По жалбата е образувано адм.д.№ 14112/2018г. на Върховния адм.съд, насрочено за 30.09.2019г.

          При горната фактическа установеност Варненският окръжен съд е направил извод за наличието на преюдициалност между производството по адм.дело № 14112/18г. на ВАдм.С и производството по т.д. № 1729/18г. на ВОС, като е приел, че с отмяната на Решение СП-1, съставляващо индивидуален административен акт,  ще отпадне един от ценообразуващите елементи в  процесното правоотношение, тълкуването и приложението на който е един от основните спорни въпроси в исковото производство. Въз основа на горния извод е постановил обжалваното определение за спиране на производството по делото.

          Настоящият състав не споделя горния правен извод.

          Преди всичко Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, като определящо нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР, съставлява индивидуален административен акт, ползващ се с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал.9 ЗЕ, предвид установеното от законодателя наличие на особено важен държавен и обществен интерес.  Това от своя страна предопределя приложимост на административния акт, независимо от предприетото му обжалване. Евентуално настъпилите вреди у адресатите му от установената предварителна изпълняемост следва да бъдат репарирани чрез предвидените в чл.301 от АПК нарочни възстановителни компенсаторни мерки.

          В случай, че административният акт има релевантно и преюдициално значение за спора в исковото производство, съдът е длъжен да зачете предварителната му изпълняемост. В този смисъл неговото обжалване  не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК /така Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС; Определение № 498 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г., I т. о., ТК,Определение № 514 от 1.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г., I т. о., ТК /.

          По изложените съображения обжалваното определение за спиране на производството по делото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И  :

 

          ОТМЕНЯ протоколно определение на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1729/2018г., с което производството по делото е спряно  на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК до приключване на производството по адм.дело № 14112/2018 г.  на Върховния административен съд, насрочено за 30.9.2019 г.

          ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: