Р Е Ш Е Н И Е № 210

 

гр. Варна, 17.08.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело 466/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25, ал. 4 от ЗТР.

Образувано е по жалба на „Сто – Кар” ООД – гр. Варна, чрез процесуален представител адв. В. В. ***, срещу решение № 461/16.06.2016 г. на Варненския окръжен съд по т. д. № 772/2016 г., с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията № 20160510201302 от 12.05.2016 г. по заявление вх. № 20160510201302 от 10.05.2016 г. за вписване на прекратяването на участието на А. Т. Н., като съдружник и управител и на Ю. М. И., като съдружник в „Сто –  Кар” ООД.

В жалбата се навеждат подробни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Процесуалният представител на жалбоподателя счита, че поради изпращането на уведомленията на адреса на управление на дружеството и получаването им от орган на дружеството, същото е било надлежно уведомено. Излага, че прекратяването на членствените правоотношения на съдружниците и заличаването на управителя не могат да бъдат поставени в зависимост от решение на Общото събрание на дружеството. Счита, че осовободените дялове следва да се поемат от останалия съдружник, на основание чл. 117, ал. 4 от ТЗ. Моли се за отмяна на решението и указване на длъжностното лице по регистрация да извърши исканото вписване.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът приема следното:

В производството по съдебна ревизия на откази по реда на чл. 24-25 от ЗТР, съдът не е обвързан от посочените от АВп основания за отказ, а следва да извърши цялостна собствена проверка на предпоставките по чл. 21 от ЗТР. Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията както на валидното заявяване, така и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Отказът на АВп № 20160510201302 от 12.05.2016 г. е мотивиран с обстоятелството, че за прекратяване на членствените правоотношения на съдружниците е необходимо да бъде взето решение на Общото събрание на дружеството относно освободените от напускащите дялове. В мотивите се съдържа и констатация, че уведомленията следва да бъдат отправени до дружеството, а не до съдружниците.

Съобразно извършена справка за вписвания на „Сто – Кар“ ООД  в търговския регистър се установява, че към момента на изпращането на писмените предизвестия от съдружниците А. Т. Н. и Ю. М. И., дружеството е с трима съдружници – те и В. Г. Й., като вписан като управител е А. Т. Н..

I. По отношение на предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ на Ю. И..

Представено е предизвестие от 19.05.2015 г. по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружника Ю. И., което е изпратено на адреса на управление на дружеството и е получено от управителя – А. Н..

Настоящата съдебна инстанция намира, че предизвестието на Ю. И. е редовно връчено на управителя – А. Н. на 21.05.2015 г., поради което дружеството е надлежно уведомено.

В Дружествения договор не е предвиден срок на предизвестието, поради което разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ относно 3 м. срок е приложима. Този срок към датата на подаване на процесното заявление – 10.05.2016г., е изтекъл.

Актуалната съдебна практика е константна по въпроса, че ефектът на прекратяването настъпва автоматично с изтичането на тримесечния срок, съгл. диспозитивната разпоредба на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, предвид отсъствието на предвиден друг срок в Дружествения договор.

Спорен е въпросът дали за основателността на исканото вписване следва да се представят доказателства за: /1/ уреждане на имуществените отношения във връзка с прекратяването, /2/ за изменението на дружествения договор, /3/ за изпълнение на изискванията на закона с оглед запазване размера на капитала на дружеството, вследствие на напускането на съдружника, което е свързано с освобождаването на притежаваните от него дялове от основния капитал и за необходимостта от решение на ОС за съдбата на освободените дялове.

Настоящият състав на съда приема, че упражняването на преобразуващото право на съдружника по чл. 125, ал. 2 от ТЗ с едностранно волеизявление да прекрати членственото си правоотношение не зависи от волята и поведението на останалите съдружници. Самото прекратяване като последица от изтекло предизвестие настъпва веднага във вътрешните отношения между съдружника и дружеството, така решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, но в регистърното производство това обстоятелство се преценява само като една от предпоставките за изпълнение на изискванията на закона за противопоставянето на промяната в състава на дружеството и последиците й върху имуществото на дружеството.

При заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците, за съда съществува служебно задължение да следи за съдбата на освободените дялове, в тази насока е решение № 230/1995 г. по ф. д. № 21/1995 г., V г. о. на ВС. Това задължение е с оглед на защитата на дружествения капитал и запазването на неговото покритие, поради което прекратяването на членственото правоотношение на съдружник чрез предизвестие предпоставя въпроса за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник или за запазване на размера на капиталачрез поемането на освободените дялове от останалия съдружник, или чрез изкупуването от трети лица. Разрешението на тези въпроси е необходимо, защото ТЗ не познава хипотеза, в която търговското дружество разполага със свободни, непоети дялове, както и с оглед на вътрешните отношения между съдружниците и защитата обществения интерес, така рещение № 100/02.07.2010 г. по в. т. д. № 339/2010 г. на ВАпС и решение № 119/13.05.2016 г. по в. т. д. № 277/2016 г. на ВАпС.

Ето защо в компетентността на регистърния орган е да следи за публичния интерес, като установи не само изтекъл срок по надлежно връчено на дружеството предизвестие, но и предприети действия поради последиците от напускане на съдружника. Регистърният съд преценява дали са спазени изискванията на закона за настъпване на заявените обстоятелства, включително и по отношение на обявяване и новоприет дружествен договор, в чието съдържание е отразен и предмета на дейност, така както е прието в решението на съдружниците.

Към заявлението не са представени и доказателства за съдбата на освободените дялове, собственост на напусналия съдружник. Заявителят не е спазил и изискването на чл. 119, ал. 4 от ТЗ за представяне на препис от дружествения договор, съдържащ направените изменения, заверен от органа, представляващ дружеството. Нормата на чл. 119, ал. 4 от ТЗ има изричен характер и изключения в приложението й не са предвидени.

Предвид горното, отказът на АВп е законосъобразен в тази част и следва да  бъде потвърден.

Независимо от гореизложеното, следва да се има предвид, че липсата на вписване в ТР не лишава страната от възможността да реализира правата си по чл. 125, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Сочените права се реализират по силата на надлежно отправено писмено предизвестие и от обективния факт на изтекъл срок. Прекратяването на членственото правоотношение настъпва автоматичнокато законова последица и с неговото прекратяване за в бъдеще отпадат правата и задълженията на съдружника. Той разполага единствено с правото да реализира имуществените последици по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Вписването на заличаването му не е елемент от ФС на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. 

II. По отношение на уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ и предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ на А. Н.:  

1. С предизвестие от 19.05.2015 г. управляващият съдружник – А. Н. уведомява дружеството за прекратяването на членственото си правоотношение и отправя искане да бъде заличен като управител на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, управителят може да поиска да бъде заличен от ТР като за това следва писмено да уведоми дружеството. Управителят е представител на дружеството, поради което искането за заличаването му като управител трябва да е отправено до съдружниците. По делото няма представени годни доказателства за получаване на писменото изявление на управителя от дружеството. Уведомлението е адресирано до дружеството, но е получено от лицето, претендиращо заличаването си като управител, в качеството му на органен представител, видно от подписа на обратната разписка, като отсъстват данни за фактическо входиране и приобщаване към документацията на дружеството. Така оформено получаването на уведомлението, не може да обоснове извода за надлежното достигне до върховния орган на дружеството, поради което отказът на АВп следва да бъде потвърден и в тази част.

2. Настоящият състав на съда приема, че липсва представителна функция, на управляващ съдружник във вътрешните отношения между него и останалите съдружници, да удостоверява с подписа си получаване на собственото си волеизявление за напускане като съдружник, в качеството си на органен представител. Дружеството не е било надлежно уведомено по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, поради което тримесечният срок не е започнал да тече и членственото правоотношение на съдружника А. Т. Н. не е било прекратено.

Дори да се приеме обратното, отсъства взето решение на Общото събрание на дружеството относно освободените дялове, наличието на което подлежи на проверка от регистърния съд, поради по – горе изложените съображения.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение  на ОС – гр. Варна, предмет на настоящата жалба, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 461/16.06.2016 г. на Варненския окръжен съд по т. д. № 772/2016 г., с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията № 20160510201302 от 12.05.2016 г. по заявление вх. № 20160510201302 от 10.05.2016 г. за вписване на прекратяването на участието на Ю. М. И., ЕГН: ********** – като съдружник и на А. Т. Н., ЕГН: ********** – като съдружник и управител на „Сто – Кар” ООД, ЕИК: 200729216.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.