О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

516                                                 2017 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на   седми септември                                                    година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                              Д.Маркова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. №466   по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Квета неделя 7, представлявано от изп.директори Л* К* Х* и Е* М* против определение № 221/26.05.2017г. на Силистренския окръжен съд, постановено по в.ч.т.д. № 8/2017г., с което е върната подадената от банката касационна частна жалба срещу определение от 07.02.2017г. по делото като недопустима – подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че делото, по което е постановено обжалваното определение, е търговско. Иска се от съда да го отмени, както и да присъди на страната направените разноски за всички инстанции.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да я остави без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Производството по гр.д. № 422/2015г. на Тутраканския районен съд е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД от П* С.П. *** срещу „Уникредит Булбанк“ АД за заплащане на сумата от 12 423,07лв и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. С решение № 97/14.10.2016г. исковете са уважени.

          Срещу решението е подадена въззивна жалба вх.№ 5771/11.11.2016г., която с разпореждане № 647/24.11.2016г. е върната като просрочена.

          Срещу разпореждането за връщане е подадена частна жалба вх.№ 6652/15.12.2016г., по която е образувано в.ч.т.д. № 8/2017г. на Силистренския окръжен съд. С определение № 49/07.02.2017г. разпореждането от 24.11.2016г. по гр.д. № 422/15г. на Тутраканския районен съд е потвърдено. Срещу последното определение е подадена частна касационна жалба, която с обжалваното определение № 221/26.05.2017г. по в.ч.т.д. № 8/2017г. е върната  като недопустима – подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът се е мотивирал с това, че цената на предявените от банката искове е под въведените с разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК ограничителни размери за касационно обжалване на въззивни съдебни актове по търговски дела, а по правилото на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

          Спорът е гражданско или търговско е гр.д. № 422/15.г.на Тутраканския районен съд за нуждите на чл. 280 ал.2 т.1 ГПК. В тази връзка съдът е длъжен да съобрази последователната практика на ВКС, в която е застъпена концепцията , че търговски характер имат, освен споровете по чл.365 ал.1 ГПК и делата , претенциите по които п р о и з т и ч а т от търговска сделка, без последната да е пряко правно основание на предявеното или при които претенциите, и без наличието на търговска сделка, са свързани с търговската дейност на страната. Така  напр. в опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че отговаряйки на горните критерии искът по чл.55 ал.1 ЗЗД съставлява търговско дело за нуждите на  преценката по чл.280 ал.2 т.1 ГПК.

          От друга страна съгласно чл.104 т.4 от ГПК  търговските дела се разглеждат в зависимост от цената на иска по различен съдопроизводствен ред  - по  реда на търговските спорове от окръжния съд при цена на иска над 25 000лв и по общия исков ред от районния съд – при цена на иска до 25 000лв., като в  последната хипотеза спорът не придобива граждански характер.

          По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  определение № 221/26.05.2017г. на Силистренския окръжен съд, постановено по в.ч.т.д. № 8/2017г.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :