РЕШЕНИЕ

   № 57

               гр.Варна, 01.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.02.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 466 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

След прекратяване на производството по въззивната жалба на „Даниел“ ЕООД - гр. Варна с влязло в сила определение №573/25.09.2018г. на АС Варна, предмет на делото са само жалбите на „Иса“ООД - гр.Добрич и „ Инвесткомерс - Е И.“*** срещу решение № 281/13.04.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№521/2013 г. в частта му за солидарното им осъждане за сумата 7800 лв, представляваща направени от „Даниел“ ЕООД - гр. Варна разходи за поправка на некачествено изпълнени СМР по договор за строителство от 21.07.2006 г. - отводняване на шоурум и гаражи и отводняване на кота: -3.20 м и свързване с външна ВиК около котелното. Въззивниците молят с жалбите и в с.з. чрез процесуалните си представители за отмяна на решението в тази му част и за постановяване вместо него на друго решение, с което искът в същата част бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция, като съображения за това „Иса“ ООД – гр. Добрич излага и в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „Даниел“ ЕООД - гр. Варна моли с писмен отговор и с писмена молба за потвърждаване на решението в обжалваната част, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни.

Претенциите по настоящия иск са били заявени по т.д. №2875/2011 г. на Окръжен съд Варна-ТО с общото възражение на ответника за неизпълнен договор спрямо главния иск за заплащане на СМР, но, доколкото това не е сторено с възражение за прихващане, те са останали неразгледани от съда и могат да бъдат предявени с отделен иск, като решението по него е допустимо.

Договорът за строителство от 21.07.2008 г. между „Даниел“ ЕООД-гр.Варна - възложител и „Иса“ООД-гр.Добрич - изпълнител е за изграждане в груб строеж на стопанска сграда с гаражи и основи на жилищна сграда. Съгласно раздел І, т.3 от договора възлагането включва изграждане в груб строеж на цялата стопанска сграда с гаражи: конструкции, покрив /без хидро и топлоизолация и полагащите се към нея поли, олуци и др.от поцинкована ламарина или РVC материали/ и тухлена зидария, свързване с ВиК системата – изграждане на външен водопровод и канализация и на външно ел.захранване на жилищната и стопанската сграда и изграждане на основите на жилищната сграда.

След като с договора за строителство няма възлагане от възложителя на изпълнителя на хидро и топлоизолация на покрива на стопанската сграда и гаражите, няма основание възложителят да претендира обезщетяване за вреди от наводняване на стопанската постройка – дърводелски цех и гаражите следствие неположена от изпълнителя хидроизолация по покрива им, настъпило след спиране на строителството. В акт-обр.10 от 27.03.2008 г. няма забележки за неизвършени или лошо извършени договорени СМР на обекта, които да налагат конкретни действия по консервиране на строежа с оглед предприетото с акта спиране на строителството. Неосигуряването от възложителя на негов представител при подписването на акт-обр.10 от една страна не опорочава акта, а от друга – представлява липса на положена от възложителя грижа на добрия търговец за охраняване на собствените му интереси. Поначало консервирането или зазимяването на обекта не може да съставлява извършване от изпълнителя на работи, които изобщо не са му били възлагани – полагане на хидро и топлоизолация по покрива на постройките. Работите по зазимяване на строежа се договарят с акт-обр.10, в който смисъл е заключението на тройната СТЕ във въззивното производство по в.т.д. №487/2014 г. на АС Варна.  След спиране на строителството и особено след разваляне с ефект на едностранно прекратяване на договора от възложителя задължението за опазване на строежа е на последния като негов собственик. Той е предприел действия по саниране на покрива едва след като следствие на паднали валежи по таваните и стените на сградата са се появили течове. Данни за наводняване се установяват в констативен протокол от 22.05.2008 г. на Община Варна, но съгласно него наводняването е на сутеренния /подземния/ етаж, а не и на шоурума и гаражите. Наводняване на шоурума и гаражите няма, а има течове от покрива. От заключението на СТЕ на л.447 от т.д. №521/2013 г. на ВОС-ТО също се установява малка част компрометирана гипсова шпакловка на първия етаж в шоурума – на местата в зоната на ел.излазите и изцяло компрометирана шпакловка по тавана на гаражите. Тези СМР не са били признати на изпълнителя, като искът му за стойността им е отхвърлен с влязлата в сила отхвърлителна част на решението по в.т.д. №487/2012 г. на АС Варна-ТО. Поради незаплащане на самите СМР вреди от отстраняване на недостатъци по тях не могат да се претендират от възложителя.

Относно наводняването в избения етаж вещите лица са изказали становище, че е следствие покачване на подземните води и липса на предвидено и изпълнено оттичане /отводняване/ на наклонения подход /рампа/.

Отводняването на кота -3.20 м според вещите лица по назначената тройна СТЕ в с.з. от 18.12.2017 г. не е било предвидено по проект. Последният е предвиждал изграждането на английски двор, съответно не е изисквал полагане на хидроизолация, а в действителност е била изпълнена рампа. Отклонението от проекта, за което вещите лица считат, че е станало без съмнение със знанието и съгласието на възложителя /доколкото през цялото време негов инвеститорски контрол е контролирал строителния процес/, е довело до събиране на подпочвени води в зоната на рампата, респективно - до нужда от отводняване. Вещите лица по изслушаната в производството по обезпечаване на доказателствата тройна СТЕ, както и по тройната СТЕ във въззивното производство по в.т.д.№487/2014 г. са дали заключение, че рампата в сутерена следва да се отводни чрез отводнителна канализация и включване към канализационна шахта. Към момента няма проект за такава промяна на проекта в част „ВиК“, като няма действаща канализация за отводняване на рампата, а се ползва съществуващо канализационно отклонение. Без такъв проект изпълнителят не би могъл да извърши такива работи; те не са му били и възлагани, не са били актувани и не са му били заплащани. Само при заплатени СМР би могло да се търсят вреди от отстраняване на недостатъци по тях. Няма поначало доказателства за извършени разходи по отводняване на сутеренния етаж. Всички заключения на СТЕ установяват обратното – че няма и сега изпълнена отводнителна канализация на рампата и свързване към външната канализационна система. Представеният договор за строителни услуги от 24.10.2008 г. с друг изпълнител е за извършване на подова замазка и полагане на двупластова хидроизолация, като това са различни работи, които следват работите по евентуално отводняване на избения етаж и целят избягване на бъдещо избиване на покачени подпочвени води. Тези разходи са направени изцяло в интерес на възложителя и следва да се понесат от него.

Твърдените вреди на възложителя не са в причинна връзка с договорно неизпълнение на изпълнителя. Дори да се приеме наличие на такова, за част от тях възложителят е бил вече възмезден чрез признатото му от съда възражение за неизпълнен договор и отхвърляне следствие на това на иска на изпълнителя за стойността на компрометираните СМР. Друга част: – отводняване на кота:-3.20 м не му се дължат, тъй като поначало не са били предвидени по проект и такива работи не са били актувани от изпълнителя. Тези разходи не са и реално направени от възложителя, а и са могли да бъдат избегнати, ако възложителят беше положил грижата на добрия стопанин и проектът в част „ВиК“ беше изпълнен, така както е бил първоначално одобрен. В този случай длъжникът не дължи на кредитора обезщетение за вредите съгласно чл.83, ал.2 - ЗЗД.

Ето защо искът в обжалваната част е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Обжалваното решение, с което искът е уважен по двете претенции в размер общо на 7800 лв, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго такова, с което отхвърли иска в обжалваната му част, ведно разноските по делото.

При този изход на спора в полза на въззивниците се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 281/13.04.2018 г на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№521/2013 г. в частта му за солидарното осъждане на ответниците - Иса ООД - гр.Добрич и „ Инвесткомерс - Емил И.“*** по иска на „Даниел“ ЕООД - гр. Варна срещу тях за сумата 7800 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на „Даниел“ ЕООД - гр. Варна срещу Иса ООД - гр.Добрич и „ Инвесткомерс - Е И.“*** за сумата 7800 лв, представляваща направени от „Даниел“ ЕООД - гр. Варна разходи за поправка на некачествено изпълнени СМР по договор за строителство от 21.07.2006 г. - отводняване на шоурум и гаражи и отводняване на кота: -3.20 м и свързване с външна ВиК около котелното, ведно с разноските по делото, като неоснователен.

В останалата му част решението е влязло в сила предвид прекратяване на производството по жалбата на „Даниел“ ЕООД - гр. Варна с влязло в сила определение от 25.09.2018 г. на АС Варна-ТО по делото.

ОСЪЖДА „Даниел“ ЕООД - гр. Варна, ЕИК 040116201, да заплати на Иса ООД - гр.Добрич, ЕИК 124628317, сумата 3756 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Даниел“ ЕООД - гр. Варна, ЕИК 040116201, да заплати на „Инвесткомерс - Емил И.“***, ЕИК 103058910, сумата 1656 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,т.1 - ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.