Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   326/26.11. 2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на  двадесет и девети октомври                                                         Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Р.Славов

  П.Хорозова                

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 467    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Ю.И.Д. от гр.Варна срещу решение 323/04.04.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2331/2012г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000лв до претендираните 40 000лв, предявен срещу ЗК „У” АД, гр.София с правно основание чл.226 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.84, 86 ЗЗД за претърпените от нея болки и страдания в резултат на ПТП, осъществено на 17.09.2011г., причинено от Я. ***.  Като релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната му част  поради нарушение на материалния закон, моли  съда да постанови решение, с което  да осъди ЗК „У” АД да й заплати сумата от 25 000лв, представляваща разликата над присъдените 15 000лв до претендираните 40 000лв обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и психически стрес в резултат на процесното ПТП, настъпило на 17.09.2011г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 25 000лв, считано от 17.09.2011г., както и направените по делото разноски и адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

          В писмен отговор ответната по жалбата страна моли съда да потвърди решението в обжалваната му част по съображения, подробно изложени в него.

          Постъпила е и въззивна жалба от ЗК „У” АД, гр.София против същото решение, но в неговата осъдителна част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, за постановяването му при съществени нарушения на процесуалния закон  и неправилно  приложение на материалния закон, както и за необоснованост. Моли се за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата, в който се иска от съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД.

          Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че на 17.09.2011г. в гр.Варна, на бул.”Осми приморски полк” , на автобусна спирка „Площад Съединение” около 00, 50 часа  при управление на л.а.”БМВ”  с рег. № В 4404 РН  Я. *** загубил управление над автомобила, като от лявата лента за движение преминал в дясната, качил се на тротоара и се блъснал в едно дърво, от който се откъснал голям клон и ударил ищцата Ю.Д.   - пешеходец на мястото на ПТП, по главата. За произшествието  е съставен  Констативен протокол за ПТП от 17.09.11г., образувано е и ДП № 355/2011г. Ищцата е приета по спешност за лечение в отделение „Неврохирургия” на МБАЛ „Света Анна – Варна” , където е извършена краниотомия   /отваряне на черепа/ , епидуралният хематом е локализиран и е извършено спиране на кръвотечението, като й е поставен тръбен дрен. На 14.10.2011г. ищцата е хоспитализирана повторно  във Втора Неврологична клиника на МБАЛ „Св.Марина” поради силно главоболие, придружено с повръщане. След проведено медикаментозно лечение е изписана на 19.10.2011г. с диагноза „Атипична лицева болка”. Съгласно приложената по делото медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза с в.лице доц.д-р Калевски – неврохирург, в резултат на произшествието ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фрактура на черепа в дясна фронто-темпорална област, малък епидурален хематом в същата област и мозъчна контузия, като хематома е евакуиран тотално чрез резекция на костта. Получената ЧМТ е била реална заплаха за живота й, неизвършването на оперативна интервенция би задълбочило сериозно състоянието й  и би водело до необратими мозъчни увреждания и дори смърт. Ищцата е преживяла силни болки, страдания и дискомфорт по време на инцидента, на оперативната интервенция и след нея, упорито главоболие и телесни болки от натъртванията по тялото. След операцията е останал костен дефект с размери 3/3 см. По време на престоя в болницата и минимум един месец след това ищцата е имала нуждата от грижите на близък човек. Според експерта крайният резултат от лечението е пълно соматично и неврологично възстановяване. Остатъчният костен дефект обаче трябва да се затвори, тъй като представлява потенциална опасност от остри наранявания за недобре защитения мозък, чрез т.нар. пластика на костния дефект. Тази пластика може да се извърши чрез различни материали и по различни способи, като например – с консуматив „ММА” – Дуракрил, който за осигурените лица е базплатен и се поема от НЗОК, т.е. – влиза в лечението на съответната клинична пътека. В с.з.  от 04.03.2013г. в.лице пояснява, че след направена пластика  с „ММА” в медицинската практика са описани повече инфекциозни усложнения. По-разпространен начин за отстраняване на костния дефект през последните години  е затварянето му с титаниева мрежа, който консуматив не се покрива от НЗОК , пациентите го заплащат на фирмите вносителки по установен с наредба от МЗ  ред. В процесния случай ищцата би следвало да заплати за ползването на този метод 2 800лв.

От датата на ПТП 17.09.2011г. до 01.03.2012г. ищцата е в болнични, като на 17.02.2012г. прекратява трудовото си правоотношение на длъжността  „Технически сътрудник” в „Ди Би Ес” ЕООД.

          Какво е отражението на произшествието върху емоционално – психическото състояние на ищцата става ясно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, приета пред първата инстанция, с в.лице д-р Румяна Бояджиева. Видно от това заключение инцидентът е предизвикал у ищцата тежка психотравма, в резултат на изживения силен стрес. И до настоящия момент тя се оплаква от главоболие, засилващо се при стрес, нарушен сън, слабост в крайниците и лесна плачливост. Продължава да изпитва интензивен страх от коли, като пешеходец непрекъснато се оглеждала, отказала се да завърши шофьорски курс, непрекъснато се страхувала да не й се случи нещо лошо, била потисната и тревожна. Експертът поставя диагноза „Посттравматично стресово разстройство”, което е хронично по своето течение, с неблагоприятна прогноза / тъй като може да задълбочи депресията и да отключи по-тежко психично заболяване от ендогенния кръг/, много често не отзвучава до края на живота и дава неблагоприятно отражение върху бъдещата  трудова дейност и  цялостното социално функциониране на личността. В с.з. в.лице изразява опасения, че психичното състояние на ищцата ще се отрази и върху отглеждането и възпитанието на едно бъдещо дете, което ще бъде свързано със страхове за сигурността му, много по-големи от тези на една пълноценна в психично отношение майка. Крайният извод на експерта е, че  към настоящия момент е налице цялостна психична непълноценност, която има с времето тенденция към задълбочаване.

Свидетелите Надя Костадинова и Атанас Костадинов, които са поели лично непосредствени грижи за ищцата след изписването й от болницата, дават безпротиворечиви показания за физическите и психически болки и страдания, преживени в резултата на произшествието, за неблагоприятните промени в живота й – напускането на работа поради невъзможност да работи с компютър и да понася продължително психическо натоварване, опасенията за

 

връзката й с любимия човек, за бъдещето й като пълноценна личност, съпруга и майка, за ограниченията, които е принудена да търпи в живота си – да ходи с шапка, да не може да ходи на плаж, да избягва физическо и психическо натоварване. Според свидетелката Костадинова ищцата е по-депресивна от преди инцидента, липсва предишната й лъчезарност, не може да гледа дори дълго телевизия, изпитва притеснения и дискомфорт когато покрай нея мине кола.

Не се спори по делото, че автомобилът, с който е причинено ПТП на 17.09.2011г., е застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ответното дружество ЗК „У” АД с полица № 05111890254817 за периода 19.08.2011г. – 18.08.2012г., както и че с присъда от 24.09.2012г. по НОХД № 4370/2012г. на ВРС, 23 – ти състав  деликвента Я. Ж Г. е признат за виновен за това, че на 17.09.11г. при управление на  БМВ ДК№ В 4404 РН, нарушил правилата за движение по пътищата съгласно чл.21 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на А Г А, а на Ю.И.Д. – две средни телесни повреди, като същия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание по чл.78а от НК, глоба и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 година.

Горната фактическа установеност налага извода за доказан осъществен фактически състав на отговорността на застрахователя по чл.226 КЗ , съгласно който при наличие на застрахователен договор увреденото лице има право да търси обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е претърпял вреди от виновно поведение на водач на МПС, което е застраховано при ответника - застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилисти, както и че причинените му вреди са пряк и непосредствен резултат от  виновното и противоправно поведение на застрахованото лице.

С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК виновното поведение на деликвента Я. Желев Г. се явява доказано. Липсва и спор, че вредите са пряка и непосредствена последица от това поведение. Спорен се явява размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, във връзка с което съдът съобрази :       Досежно размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, постановени по реда на чл.290 ГПК.

При определяне размера на неимуществените вреди по настоящия спор съдът съобразява следните обстоятелства : Преди всичко  следва да бъде отчетена младата възраст на пострадалата към момента на произшествието – 25 години и произтичащия от това изключително неблагоприятен ефект върху психичното й здраве, личностната и социалната й реализация. Експертното мнение по приетата СПсих.Е  е категорично, че изживяванията на ищцата в резултат на процесното ПТП се определят по медицински критерии като „тежка психотравма”, а поставената диагноза  „Посттравматично стресово разстройство” е хронично заболяване с неблагоприятна прогноза, което може да отключи по-тежко друго такова. Констатирана е цялостна психична непълноценност, с тенденция към задълбочаване. В.лице споделя опасения за бъдещи негативни изживявания на ищцата като майка, трудности в социалната й реализация. Корективно съдът приема и изявлението на в.лице д-р Калевски  в с.з. от 04.03.2013г., че към настоящия момент ищцата е „в прекрасно общо състояние и напълно излекувана, с изключение на костния дефект” пред вид належащата по медицински показания пластика на този дефект. Несъгласието на ищцата да ползва безплатен материал по НЗОК, който в последствие може да даде усложнения и дефекти, не може да се тълкува в нейн ущърб. При определяне размера на обезщетението съдът взема пред вид реално претърпените физически болки и страдания по време на инцидента, по време на оперативното лечение и след това, обстоятелството, че ищцата не е можела дълго време /„минимум месец” по мнението на д-р Калевски/ да се обслужва сама, както и негативните  преживявания, свързани със загубата на работа и на дългогодишна приятелска връзка, които се явяват доказани по делото. Преценявайки всички тези обстоятелства в тяхната взаимна обусловеност съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди в случая се явява такова в размер на претендираната сума от 40 000лв, поради което и уважава исковата претенция в пълния й предявен размер.

Досежно имуществените вреди  : Претенцията за заплащане на бъдещи разходи за отстраняване на костния дефект в размер на 2 800лв настоящият състав на съда намира на неоснователна. Според нормата на чл.51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.1 на ПП на ВС № 4/23.12.1968г.  Върховният съд е приел, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Касае се за претърпени и бъдещи вреди, но бъдещите вреди са сигурни и нормативно определени. По отношение на бъдещите вреди Пленумът на ВС е посочил няколко хипотези, при които в присъденото обезщетение за имуществени вреди се включват и такива, изразяващи се в разликата между получаваното преди увреждането трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност, или – в разликата между получаваното преди увреждането  трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност до момента на достигане на изискуемата възраст и стаж за пенсиониране. Т.е. във всички случаи се касае за бъдещи вреди, които със сигурност увреденото лице ще понесе. В процесния случай тази сигурност липсва : както се изясни от съдебно-медицинската експертиза съществуват няколко способа  за отстраняване на костния дефект, като само единият от тях би струвал на ищцата претендираната сума от 2 800лв. Липсва основание да се приеме, че този разход със сигурност ще бъде направен.

Искът за имуществени вреди в размер на 408,25лв е основателен и следва да бъде уважен. Разходите са направени по време на лечебния и възстановителен процес, а закупеното лекарство е изписано като домашна терапия в епикризата от МБАЛ „Света Марина” – „Втора неврологична клиника".

На осн.чл.86 ЗЗД съдът присъжда и законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 17.09.2011г. до окончателно  изплащането на задължението.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция се дължат следните разноски : Ищцата Ю.Д. е освободена от заплащането на разноски за двете инстанции в размер на 3 084лв /1 856лв – д.такса за І инст. + 150лв СМЕ + 150лв СПЕ + 928лв – д.такса за ІІ инст./; ЗК „У” АД е направило разходи за двете инстанции в размер на 3 220лв / 1378лв ю.к.възн. за І инст. + 100 лв СМЕ + 1378лв-ю.к.възн. за ІІ инст. + 364лв – д.такса за въззивно обжалване/. Съобразно уважената част на исковете ЗК „У” АД следва да заплати в полза на бюджета на съда 2 884,15лв, или – 1 856лв по сметката на ВнАпС.  Ю.Д. следва да заплати на ЗК У” АД 208,67лв, т.е. първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която същата е осъдена да заплати разноски за горницата над тази сума.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ  решение 323/04.04.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2331/2012г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Ю.И.Д. с ЕГН ********** ***   иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000лв до претендираните 40 000лв, предявен срещу ЗК „У” АД, гр.София с правно основание чл.226 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.84, 86 ЗЗД за претърпените от нея болки и страдания в резултат на ПТП, осъществено на 17.09.2011г. от Я. ***;  в частта, с която  е уважен предявения от Ю.И.Д. от гр.Варна иск срещу ЗК „У” АД, гр.София за заплащане на сумата от 2 800лв, представляващи бъдещи разходи по отстраняване на костен дефект, получен във връзка с ЧМТ от ПТП на 17.09.2011г., както и в частта, с която Ю.И.Д. с ЕГН ********** от гр.Варна е осъдена да заплати на ЗК „У” АД, ЕИК 040451865, от гр.София разноски по делото за горницата над 208,67лв до присъдените 554,25лв.,като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

         

ОСЪЖДА ЗК „У” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Красно село”, ул.”Юнак” № 11-13, представлявано от Н Г И и Н Г К да заплати на Ю.И.Д. с ЕГН ********** ***   сумата от  още 25 000лв / двадесет и пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания в резултат на ПТП, осъществено на 17.09.2011г.  от Я. ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.И.Д. с ЕГН ********** ***   иск срещу ЗК „У” АД, ЕИК 040451865, гр.София, представлявано от Н Г И и Н Г К за заплащане на сумата от 2 800лв, представляващи бъдещи разходи по отстраняване на костен дефект, получен във връзка с ЧМТ от ПТП на 17.09.2011г.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

          ОСЪЖДА ЗК „У” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Красно село”, ул.”Юнак” № 11-13, представлявано от Н Г И и Н Г К да заплати в полза на държавния бюджет по сметката на ВнАпС сумата от 1 856лв – разноски за въззивната инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията  на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :