О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер 578/04.09.2015                      , град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                ЧЛЕНОВЕ:     АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                      КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

в.ч.т.дело 468 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по частна жалба от  БАНКА ДСК АД против определение № 213/09.06.2015 год., постановено по т.д.№ 203/2014 год. по описа на ОС – Силистра, с което е отхвърлено искането на страната за изменение на определение № 119/03.04.2015 год., в частта, в която Банка ДСК АД е осъдена да заплати на „ДИ СИ& КЕМ КОМПАНИ” деловодни разноски в размер на 1 305 025, 24 лева.

            Основателността на частната жалба се оспорва в писмен отговор от насрещната страна „ДИ СИ& КЕМ КОМПАНИ” – търговско дружество със седалище Република Сейшели.

            Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С определение № 119/03.04.2015 год., постановено по т.д.№ 203/2014 год. ОС – Силистра е прекратил производството по подаденото по реда на чл. 690, ал.1 ТЗ от «Банка ДСК» АД възражение против изготвения от синдика на «БРОСС ХОЛДИНГ» АД допълнителен списък № 3 с приети вземания от 20.08.2014 год., обявен по партидата на дружеството в ТР, с който е прието вземането на кредитора „ДИ СИ& КЕМ КОМПАНИ”  в размер на 43 482 508 лева с поредност по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ. Със същото определение СОС е осъдил банката да заплати разноски в производството полза на „ДИ СИ& КЕМ КОМПАНИ”   в размер на 1 305 005, 24 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8ГПК.

Основният спорен въпрос по делото има правен характер и е свързан с това присъждат ли се разноски в производството по чл. 692, ал.3 ТЗ.

Производството по несъстоятелност съставлява гражданско многофазно съдебно производство, включващо множество, изрично уредени от закона вътрешни производства, насочени към постигане на визираната в чл. 607 ТЗ цел. Такова особено производство е и регламентираното в глава 43 производство по предявяване и приемане на вземанията, обхващащо фазите по предявяване на вземанията; приемане; оспорване чрез възражение и одобряване. Соченото производство съставлява само необходим факултативен етап от универсалното принудително изпълнение и няма характер на самостоятелно съдебно производство. Горният извод важи и за отделните негови фази, вкл. за фазата по оспорване на приетите вземания по реда на чл. 693, ал.3 ТЗ.  Последната се развива пред съда по несъстоятелността и  в рамките на производството по несъстоятелност. Актът на съда по чл. 692, ал.4 ТЗ не съставлява „акт, с който приключва делото в съответната инстанция”, поради което правилата  на чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.4 ГПК са изцяло неприложими.

Обстоятелството, че по подаденото възражение е образувано отделно частно търговско дело при условията на чл.  76, т.3, б.Б ПАС не дерогира горепосочения принцип.  Образуването на отделно дело за целите на съдебната организация, администриране  и отчетност не променя характера на производството като съставна част и  фаза на несъстоятелността.

Отделно от изложеното, процесуалната защита на кредитора в производството по несъстоятелност обхваща съвкупността от фактически и правни действия, насочени към предявяване, приемане и удовлетворяване на вземанията му, вкл. процесуално му представителство във всички фази и етапи на производството по несъстоятелност. Сторените разноски за процесуална защита подлежат на възмездяване като на основание чл.7, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год.  за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност минималното възнаграждение се изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката на ал. 2.  Подлежащите на възмездяване разноски за процесуално представителство обаче касаят престираните услуги във всички фази на производството по несъстоятелност като кредиторът не е легитимиран да претендира възмездяване на отделни разноски за всеки отделен стадий на производството.  Вземането за разноски подлежи на самостоятелно предявяване и приемане по реда на чл.685 – 688 ТЗ. Разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност се удовлетворяват по реда на чл. 616, ал.2, т.4 ТЗ с привилегия по чл. 722, ал.1, т.12 ТЗ. Пасивно материално правно задължено лице по възникналата отговорност е длъжникът в производството, а разноските за процесуална защита се възмездяват от масата на несъстоятелността.

Изключение от посоченото правило е налице единствено по отношение на самостоятелните, паралелни на несъстоятелността съдебни производства, предвидени в ТЗ – пр. производствата по искове с правно основание чл. 694, 645, 646, 647 ТЗ и др. Отговорността за разноски за процесуална защита по посочените самостоятелни искови производства се разпределя съобразно общите правила на чл. 78 и следв. ГПК.

Изложеното в своята съвкупност сочи, че съдът по несъстоятелността не е компетентен за присъжда разноски в полза или срещу участниците в производството по несъстоятелността.  Отговорността за сторените разноски във връзка с цялата процесуална защита на кредитора, вкл. и за фазата по оспорване на вземанията се предявява, установява и реализира по специален ред, който изключва приложимостта на регламента от общото исково производство – арг. и от чл.621 ТЗ. 

С оглед на изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 213/09.06.2015 год., постановено по т.д.№ 203/2014 год. по описа на ОС – Силистра, с което е отхвърлено искането на страната за изменение на определение № 119/03.04.2015 год., в частта, в която Банка ДСК АД е осъдена да заплати на „ДИ СИ& КЕМ КОМПАНИ” деловодни разноски в размер на 1 305 025, 24 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определение № 119/03.04.2015 год., в частта, в която Банка ДСК АД е осъдена да заплати на „ДИ СИ& КЕМ КОМПАНИ” деловодни разноски в размер на 1 305 025, 24 лева

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: