Р Е Ш Е Н И Е

 № 320/15.11.13 г.      

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело № 469 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството по делото е образувано по повод на въззивни жалби от “И - К” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Мездра и от „И” ЕООД, със седалище гр.Варна против решение № 365/18.04.2013г. по т.д. № 1192/12г. на ВОС.

    “И - К” АД обжалва първоинстанционното решение в частта , с която е отхвърлен искът му против ответника за разликата над 22060.75 лева до размера от 40 000 лева, представляваща 40 000/265666.54 от всяко СМР, както следва: 31 185 лева за машиносмени за булдозер „К” по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 4158 лева за машиносмени за булдозер „К” по акт 19 от 10.10.2010 година; сумата от 19800 лева за машиносмени за багер „К” 323 с хидрочук по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 16830 лева, машиносмяна за багер „К” с кофа 1,3 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 6732 лева машиносмяна за багер „К” с кофа 1,3 куб.м. по акт 19 от 10.10.2010 година; сумата от 17820 лева машиносмяна за багер „К” с кофа 1,1 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 19057.50 лева машиносмяна за фадрома LG с кофа 3 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 3564 лева машиносмяна за самосвал с кош с вместимост 19 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година.

    „И” ЕООД обжалва решението на ВОС в частта , с която е осъдено да заплати на ищеца сумата от 22060.75 лева, представляваща 40 000/265666.54 от всяко СМР, както следва: сумата от 75353.28 лева подготвителни работи и долно строене по акт 19 от 30.09.2010 година и сумата от 43200 лева подготвителни работи и долно строене по акт 19 от 08.11.2010 година; сумата от 12 000 лева за малки съоръжения-почистване на водостоци по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 8669.76 лева по акт 19 от 25.10.2010 година за доставка на пясък за подложка под стоманобетонови елементи; сумата от 7297.02 лева по акт 19 от 08.11.2010 година за доставка на пясък за подложка под стоманобетонови елементи, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 265 666.54 лева с ДДС, дължимо възнаграждение по договор от 15.09.2010 година за СМР за обект „Железен път в участък No-14  междугарие Макоцево – Долно камарци от км.52+025 до км. 53 + 813”, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2012 година до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 10 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 50 472.93 лева с ДДС, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 12.01.2011 година – 02.05.2012 година, на осн. чл.86 ЗЗД, ведно със сумата от 10 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от дължимата неустойка върху сумата по акт обр.19 от 15.10.2010 година в размер на 44992.12 лева с ДДС, на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД.

    Във въззивната жалба на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на решението на ВОС в атакуваната отхвърлителна част , тъй като необосновано и в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е изключил претендираната сума за извършени машиносмени от дълижамата престация. Моли за отмяна на решението на ВОС в отхвърлителната част и постановяване на ново с цялостно уважаване на редявения иск. Моли за отмяна на решението и в частта за разноските.

    Във въззивната жалба на  ответника се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение в уважителната му част.Счат , че представените с исковата моба актове обр.19 поради липсата въобще на подпис не представляват писмен документ, не могат да представляват доказателство за извършена и приета работа. Недопустимо е със свидетелски показания да се установява непълнота на единствения подписан от страните акт обр.19 , който е представен от ответника. ВОС не е обсъдил представените писмени доказателства за възникнали правоотношения между ответника и  третото за спора лице, поради което необоснован и в нарушение на закона е изводът по обжалваното решение за неоснователност на възражението на ответника за извършване на претендираната работа от друг, а не от ищеца. В нарушение на процесуалните правила не е допусната СТЕ относно геодезическото заснемане. Липсва основание за плащане на избаротеното , тъй като последното е частично , а не престиране на цялото дължимо. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в уважителната част и за постановяване на друго решение за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.

    ВнАС прецени следното:

Ищецът твърди , че  с ответника „И” ЕООД се намират в търговски взаимоотношения въз основа на Договор за изпълнение на СМР за обект „Железен път в участък No-14 междугарие Макоцево-Долни камарци от км.52+025 до км.53+813” съгласно условията на документацията и приетата оферта на изпълнителя, неразделна част от договора, като договорът е подписан на 15.09.2010 година. Уговорената в чл.3 от договора стойност за изпълнение на обекта е 714 921.24 лева с ДДС, като видовете СМР са посочени в Приложение 1,2 и 3, неразделна част от договора. В Приложение №4 от договора са предвидени ед.цени на извършени допълнителни работи, за които няма аналогични единични цени и при непредвидени работи. Твърди се изпълнение на договорени и на непредвидени работи , за които са  издадени  5 броя актове, като от тях е погасена сумата от 449254.70 лева. По  4 броя актове от 30.09.2010 година; 10.10.2010 година; 25.10.2010 година и 08.11.2010 година не е заплатена дължимата сума за извършените СМР по договор. Счита , че неизплатена е останала сумата от  265 666.54 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор от 15.09.2010 година за СМР както следва: 31 185 лева за машиносмени за булдозер „К” по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 4158 лева за машиносмени за булдозер „К” по акт 19 от 10.10.2010 година; сумата от 19800 лева за машиносмени за багер „К” 323 с хидрочук по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 16830 лева, машиносмяна за багер „К” с кофа 1,3 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 6732 лева машиносмяна за багер „К” с кофа 1,3 куб.м. по акт 19 от 10.10.2010 година; сумата от 17820 лева машиносмяна за багер „К” с кофа 1,1 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 19057.50 лева машиносмяна за фадрома LG с кофа 3 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 3564 лева машиносмяна за самосвал с кош с вместимост 19 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 75353.28 лева подготвителни работи и долно строене по акт 19 от 30.09.2010 година и сумата от 43200 лева подготвителни работи и долно строене по акт 19 от 08.11.2010 година; сумата от 12 000 лева за малки съоръжения - почистване на водостоци по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 8669.76 лева по акт 19 от 25.10.2010 година за доставка на пясък за подложка под стоманобетонови елементи; сумата от 7297.02 лева по акт 19 от 08.11.2010 година за доставка на пясък за подложка под стоманобетонови елементи. От дължимата главница претендира частично сумата от 40 000 лв.

Изискуемостта на цялата дължи сума е настъпила на 22.11.2010 година, от който момент за ответника е възникнало задължението да заплати тази сума, ведно с обезщетение за забава за периода от 12.01.2011 година до 02.05.2012 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. По заплатения акт обр.19 от 15.10.2010 година се дължи с оглед забавеното плащане и неустойка в размер на 10% от стойността за периода 23.11.2010 година до 11.01.2011 година. В о.с.з. , чрез процесуалния си представител подържа исковете и моли за присъждане на разноски.

„И” ЕООД оспорва исковете . Твърди, че ищецът е изпълнил само част от договорения обем работа, която му е заплатена изцяло съгласно договорените между страните цени. Още през м.октомври, 2010 година се изяснило, че ищецът няма да може да изпълни работата в срок, поради което довършването на работата е възложено на „Златанови-Златица” ООД и е заплатена и приета от това лице. Не се оспорва, че е заплатена сума в размер на 449254.70 лева, която представлява изцяло изплатено възнаграждение по договора, съответно на извършената работа. Налице са кредитни известия по процесните фактури, издадени от ищеца, защото не се дължи сума поради обстоятелството, че не е извършена работата. Актовете не са подписани, тъй като не е извършена работата. По отношение на машиносмените подържа становище, че не са уговорени в договора и не се дължи заплащане.

ВнАС като съобрази становищата на страните и представите доказателства намира за установено следното:

Безспорно установено предвид изразените становища и представените писмени доказателства е обстоятелството , че с договор от 15.09.2010 година между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за изработка. Ищецът се е задължил да изпълни СМР на обект „Железен път в участък No-14 междугарие Макоцево-Долни камарци от км.52+025 до км.53+813” срещу задължението на ответника да заплати възнаграждение за извършената работа. Стойността на договора е посочена по чл.3 от същия като изчислена в обема на възложената работа – с препращане към Приложение №1 , 2 , 3 и 4  и остойностена като обща договорна цена – 595 767,70 лв. без ДДС/ 714 921,24 лв. с ДДС/. В рамките на крайната цена е предвидена възможност по чл.7, ал.2 от договора за сметка на определен вид работа от количествено– стойностната сметка да се изпълнява допълнително друг вид работа, за която няма аналогична ед.цена, разплащането да става на база посочени от изпълнителя елементи на ценообразуването / т.е. по Приложение № 4 – подписано и от двете страни и озаглавено « Ед.цени, които ще се използват при установяване изпълнението на извършени допълнителен вид работи , за които няма анал. Ед.цени и при непредвидени работи»/. А също така по чл.8 от договора е предвидена принципната възможност да се извършват и непредвидени работи, като е прието те да достигнат максимален размер до 10% от договорената цена, т.е. 59 576,77 лв. Като разплащането им следва да става на база ед.цени по количествено–стойностна сметка. Когато такива липсват , следва по аналогия да се приложи чл.7, ал.2 от договора за допълнителните СМР , а и Приложение №4 изрично указва , че се отнася и до непредвидените работи.

Страните са се споразумели крайният срок за извършване на СМР по договора да е 25.10.2010г. / 40 календарни дни от подписването му/. Разплащането е уговорено по чл.6 и предвижда междинните плащания да се извършват на база съставени два пъти в месеца актове обр.19, въз основа на които изпълнителят издава фактура и възложителят дължи в 10 дневен срок от представянето й плащане по нея. Постигнатото по чл.9 от договора съгласие касае приемането им от възложителя на извършената работа и такова е налице, ако възложителят не възрази в 7 дневен срок от поканата на изпълнителя.

Няма спор между страните, че ответникът е подизпълнител и съобразно изявленията на ответника обектът е предаден на крайния възложител / протоколи л.190 – л.196 по делото на ВОС/, а изискуемостта за заплащане на възнаграждение за извършените СМР е настъпила на датата 22.11.2010 година.

Не се спори , че единственият подписан и от двете страни  акт обр.19 е от 15.10.2010 година. На стойност 488 494,68лв. с ДДС. Предвид изявлението на ищеца по исковата молба , че са му платени 449254.70 лева , остава разлика от 39 239,98лв., която съответства на сумата от 32 700 лева без ДДС /39 240 с ДДС/ посочена по протокол за нанесени щети от 02.02.2011 година. Същият е оспорен от ищеца, но в съдебно заседание на 18.03.2013 година изпълнителният директор е потвърдил подписа, който е положен под протокола за нанесените щети, като е заявил, че е негов. Следователно налице е изцяло погасяване задължението на възложителя по подбисания акт обр.19 от 15.10.2010г.

Представени са актове обр.19 от 30.09.2010 година; 10.10.2010 година; 25.10.2010 година; 08.11.2010 година, които не са подписани от възложителя. Безспорно стойността по същите не е заплащана от възложителя. Спорен е въпросът дали се дължи плащане по тях и в какъв размер.

От заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че по Приложение 2 са предвидени 180 000 лева, а са извършени такива на стойност 141 000 лева, като в акт. Обр.19 от 15.10.2010 година са отчетени 84600 лева. По приложение 3 са предвидени за почистване на водостоците 20 000 лева, като в акт обр.19 от 15.10.2010 година не са отчетени такива дейности. Доставката на пясък е извършена съобразно представените документи. В подписания между страните акт обр.19 от 15.10.2010 година не е включено използването на строителни машини, като за всички СМР, включени в този акт обр.19, както и за извършването на изкопни работи, извозването на изкопаната земна и скална маса, оформяне на откосите, монтажа на готовите елементи е необходимо използването на строителна механизация. Посочените в исковата молба машиносмени са действително извършени. Не е възможно в договора да се определят предварително броят на машиносмените за отделните видове строителни машини. Проверените от вещото лице товарителници за строежа отговарят на претендираната като използвана на обекта механизация, а машиносмените по актове обр.19 от 30.09.,10.10.210г.,25.20.2010г. и от 08.11.2010г. отговарят на действително извършените.

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че при извършената справка по счетоводни регистри на ищеца не се водят вземания от ответника, както и в счетоводството на ответника не се водят задължения към ищеца. Неустойката е в размер на 44992.12 лева за главница в размер на 449 921.22 лева, а за периода от 19.10.2011 година до 02.05.2012 година лихва за главницата в размер на 265666.54 лева е 50468.43 лева. Съобразно заключението на вещото лице на 08.07.2011 година е постъпило плащане в размер на 15000 лева, на 15.07.2011 година е постъпило плащане в размер на 35 000 лева, както и е налице прихващане на 18.10.2011 година със задължения към НАП в размер на 184254.68 лева.

Видно от обратна разписка за доставена от куриреска служба на 22.11.2010г. пратка от «Инертстрой Калето»АД до «И»ЕООД, същата според записването по обратната разписка съдържа документи фактури № № 2-119, 2-121,1-1567, 2-123,2-126.  Първите три фактури касаят авансови плащания по договора , а последните две – извършени СМР по актове обр.19 от 30.09.2010г.,10.10.2010г.,25.10.2010г. и от 08.11.2010г. след приспадане на авансови плащания. Пратката според удостоверяването е получена от получателя.

По делото са ангажирани гласни доказателства, показанията на свидетелите Ивайло Цолов, Цветан Маринов, Владимир Василев, водени от ищеца и свидетеля Николай Димитров, воден от ответника.

От показанията на свидетеля Цолов, ценени в съвкупност с показанията на св.Маринов и св.Димитров се установява, че работата, която е извършена е приключила около 06-08.11.2010 година, като в началото на ноември след застой е започнало изтеглянето на машините.   Св.Стоянов потвърждава , че около 09.11.2010г. ищецът е преустановил работа по обекта. Свидетелят дава показания , че «Златанови-Златица»ООД са работили на друг участък от трасето и след напускане на ищеца са се включили в неговия участък.  

Предвид така установеното се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца като изпълнител е да установи  извършването на претедираните СМР въз основа на договор за изработка и тяхното приемане от възложителя.

Между страните няма спор, че акт обр.19 от 15.10.2010 година е двустранно подписан и е на стойност 449254.70 лева с ДДС, която сума се установява , че изцяло е погасена от ответника. Останалите 4 броя актове обр.19 не са двустранно подписани ,издадени са от ищеца, изпратени са на възложителя и не са подписани от последния.

Налице е признание на ответника, че работата е окончателно приета за целия обект и евентуално, ако е основателно искането за главницата, то началната дата на забавата е 22.11.2010г. / изявлениев с.з. на 18.03.2013г. на пълномощника на ответника пред ВОС/. Отделно от това съобразно обратна разписка от 22.11.2010г. възложителят е получил издадените фактури от изпълнителя досежно спорните 4 акта обр.19 и следователно е поставен в забава за плащане за извършени СМР по тях на осн. чл.6 от договора, независимо , че не е подписал тези актове обр.19.

Спорна между страните е дължимостта на възнаграждението за машиносмените и дали същите са предмет на договора. Предвид изложеното по-горе относно клаузите по чл.3 вр. Приложение №4 и чл.7,ал.2 вр. Приложение № 4 и чл.8 от процесния договор , което тълкуване кореспондира и на изложеното от в.л. по допълнителната СТЕ отосно невъзможността предварително да се предвиди броят на машиносмените за отделните видове строителни машини,както и че претендираните по исковата молба и обективирани по актове обр.19 / според уточнението на исковата молба за механизация като общо дължима сума се претендира само 99 288,75лв. без ДДС, а не общият сбор по 4те акта обр.19/  са действително необходими и съотвестват на осъществените на обекта СМР и на отразеното по проверени товарителници,съдът намира , че се доказва необходимостта от извършване на посочените по уточнената искова молба машиносмени и дължимостта на тяхната претендирана стойност. В подкрепа на извода за обичайната практика при сключване и отчитане на подобен вид сделка като процесния договор за изработка са и представените от самия ответник като писмени доказателства договор от 30.10.2010г., приложения към него , анекс от 12.11.2010г. и приложение към него и подписан акт обр.19 от 28.11.2010г. като предоставената механизация и работна ръка е уговорена отделно , а не е включена в предвидените за извършване СМР  и е отчетена и приета отделно , при това над общата стойност на договорената цена, т.е. в хипотезата на допълнителни работи или непредвидени работи. Претенцията е заявена с исковата молба предвид наведените по нея твърдения за извършване на такъв вид СМР и уточнена допълнително по молба № 5398/18.02.2013г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че работата е превъзложена на фирмата «З З»ООД.

Според служител на ответника – св.Стоянов  и предвид останалите гласни доказателства посоченото трето за спора лице е имал сключен с ответника договор за изработка за друг участък на общото трасе. Така и в договор от 30.10.2010г. между «И»ЕООД и «Златанови –Златица»ООД  обектът е посочен общо – « Железен участък № 14..», в приложение №2 към анекс от 12.11.2010г. е дадена различна индивидуализация на обекта « от км 50+418 до км 53+813», а не както е по договор от 15.09.2010г. между страните по настоящия спор – « от км 52+025 до км 53+813».

Представеното геодезично заснемане технически според вещото лице  може да отрази само съществуващо положение и какво трябва да се извърши от новия изпълнител, след напускане на обекта от ищеца. Изрично в обяснителната записка на заснемането е обективирано , че са изготвени напречни профили на съществуващо положение и са определени изкопи на стар баласт, изкоп на откоси и изкоп на канавки. Въз основа на което се изчисляват и количествата за извършване на тези СМР , в съотвествие с постигнато по анекса споразумение между възложителя и третото лице да се довърши неизвършена от предходен изпълнител работа. Технологично според вещото лице така описаните като подлежащи на извършване работи : изкопи на стар баласт, изкоп на откоси и изкоп на канавки няма как да се осъществят и е безпредметно да се извършат, ако вече са положени стоманобетонни елементи. А полагането на последните от «Инертстрой Калето»АД е признато от ответника по единствения подписан акт обр.19 от 15.10.2010г. Полагането на стоманобетонни елементи до 09.11.2010г. се подкрепя от свидетелските показания , вкл. и тези на св.Стоянов / воден от ответника/ и от приемо-предавателни протоколи , носещи подписа на натовареното от възложителя  по дейност приемане лице.

Според вещото лице данните от геодезическото заснемане показват , че възложената на «Инертстрой- Калето» АД работа е изпълнена само в участък с дължина 212 м, което противоречи на приетите  от възложителя като извършени СМР по акт обр.19 от 15.10.2010г. Положените по него стаманобетонни елементи са общо 1119 бр., което съответства на участък с разстрояние 2200 м при едностранно полагане и 1100 м при двустранно полагане, но не и на 212м , както е по заснемането. Поради което последното не може да бъде кредитирано.

Не се и навежда твърдение от страна на ответника, че за спиране на строителството и за новото му започване е съставил предвидените по НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството актове обр.10 и обр.11.

    Което налага цялостен извод за недоказаност от страна на ответника на възражение за изпълнение на претендираните по исковата молба СМР от трето за спора лице.

Претендира се като дължима сумата от 75353.28 лева подготвителни работи и долно строене по акт 19 от 30.09.2010 година и сумата от 43200 лева подготвителни работи и долно строене по акт 19 от 08.11.2010 година или общо 118 553,28лв. Вещото лице по СТЕ дава заключение , че договореното по приложение №2 към процесния договор между страните е този вид СМР за 180 000лв., действително извършени и отчетени от ищеца са 141 000лв., като според уточнението му в с.з. от последните той търси само разликата над платените му 42 206,60лв. Доколкото е направен по-горе извод за изцяло погасяване на задължението на възложителя по акт обр.19 от 15.10.2010г., вкл. и посочените по този акт суми за подготвителни работи и долно строене 84600 лв./ така и в.л. по СТЕ/ , то съдът намира за доказана като дължима само разликата над последната сума до 141 000лв. или възлизаща на 56 400лв. Който резултат е в рамките на предявения като частичен иск за този вид работа.

Претендира се сумата от 12 000 лева за малки съоръжения-почистване на водостоци по акт 19 от 30.09.2010 година.

От заключението на вещото лице се установява, че работата е извършена, а от приложение 3 е видно, че между страните е налице договореност за този вид СМР, поради което сумата от 12 000 лева за малки съоръжения – почистване на водостоци е дължима.

Претендира се сумата от 8669.76 лева по акт 19 от 25.10.2010 година за доставка на пясък за подложка под стоманобетонови елементи; сумата от 7297.02 лева по акт 19 от 08.11.2010 година за доставка на пясък за подложка под стоманобетонови елементи.

Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено е, че за полагането на стоманобетонови елементи е необходима доставката на пясък, както и, че такава е извършена, поради което по силата на чл.8 от договора сумата следва да се уважи до претендирания размер.

Въз основа на гореизложеното съдът достига до извод за основателност на предявният иск  в размер на 40 000лв. за извършени ,но незаплати СМР по процесния договор.

На осн. чл.86 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. С оглед наличието на приемане на работата и за процесния период 12.01.2011г.-02.05.2012г. се дължи обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД , което е доказано до претендирания размер от 10 000 лв.

Уговорена е неустоечна клауза, че върху неплатената главница се дължи неустойка от 0,2% за всеки просрочен ден ,но не повече от 10 % от стойността . За въведният с исковата молба период на начисляване на неустойката 23.11.2010г.-12.01.2011г. е налице неплащане както на установените по-горе като предмет на исковата молба суми за СМР , така и частично / 273 494,68лв./ на признатите по акт обр.19 от 15.10.2010г. До 23.11.2010г. са платени само изброените суми по исковата молба по фактури общо в размер на 215 000лв.  Съобразно заключението на вещото лице едва на 08.07.2011 година е постъпило плащане по остатъка по  акт обр.19 от 15.10.2010г. в размер на 15000 лева, на 15.07.2011 година е постъпило плащане в размер на 35 000 лева, както и е налице прихващане на 18.10.2011 година със задължения към НАП в размер на 184254.68 лева.

Следователно до размера на търсената сума от 10 000 лв. неустойка се дължи.

Горното налага отмяна на атакуваното решение в атакуваната отхвърлителна част и постановяване на друго с осъждане на ответника и за този размер на претендираната главница. В останалата осъдителна част първоинстанцинното решение следва да се потвърди. Предвид изхода от спора пред двете инстанции на ищеца следва да се заплатят сторените от него разноски общо в размер на 7108,79лв.

Водим от горното , съдът

 

                      Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 365/18.04.2013г. по т.д. № 1192/12г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен искът на “И - К” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Мездра против „И” ЕООД, със седалище гр.Варна за заплащане на разликата над 22060.75 лева до размера от 40 000 лева, представляваща 40 000/265666.54 от всяко СМР, както следва: 31 185 лева за машиносмени за булдозер „К” по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 4158 лева за машиносмени за булдозер „К” по акт 19 от 10.10.2010 година; сумата от 19800 лева за машиносмени за багер „К” 323 с хидрочук по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 16830 лева, машиносмяна за багер „К” с кофа 1,3 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 6732 лева машиносмяна за багер „К” с кофа 1,3 куб.м. по акт 19 от 10.10.2010 година; сумата от 17820 лева машиносмяна за багер „К” с кофа 1,1 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 19057.50 лева машиносмяна за фадрома LG с кофа 3 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 3564 лева машиносмяна за самосвал с кош с вместимост 19 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „И” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”А Д”, 31, ЕИК 813103524, представлявано от Бистра Николова Николова да заплати на “И - К” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Мездра, ул.”Иван Вазов”, 2, ЕИК- 106028833, представлявано от Т Ц Й, ЕГН-********** , разликата над 22060.75 лева до размера от 40 000 лева, представляваща 40 000/265666.54 от всяко СМР, както следва: 31 185 лева за машиносмени за булдозер „К” по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 4158 лева за машиносмени за булдозер „К” по акт 19 от 10.10.2010 година; сумата от 19800 лева за машиносмени за багер „К” 323 с хидрочук по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 16830 лева, машиносмяна за багер „К” с кофа 1,3 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 6732 лева машиносмяна за багер „К” с кофа 1,3 куб.м. по акт 19 от 10.10.2010 година; сумата от 17820 лева машиносмяна за багер „К” с кофа 1,1 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 19057.50 лева машиносмяна за фадрома LG с кофа 3 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година; сумата от 3564 лева машиносмяна за самосвал с кош с вместимост 19 куб.м. по акт 19 от 30.09.2010 година.

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/18.04.2013г. по т.д. № 1192/12г. на ВОС в останалата обжалвана осъдителна част.

ИЗМЕНЯ решение № 365/18.04.2013г. по т.д. № 1192/12г. на ВОС в частта за разноските като:

ОСЪЖДА „И” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.В, ул.”А Д”, 31, ЕИК 813103524, представлявано от Б Н Н да заплати на “И - К” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Мездра, ул.”Иван Вазов”, 2, ЕИК- 106028833, представлявано от Т Ц Й,СУМАТА ОТ 7108,79лв. – разноски по спора пред двете инстанции, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: