Р Е Ш Е Н И Е

 

272/18.10.13 г./гр. ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на 23.09.2013 год. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:        АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                                       ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело No 47 по описа за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по предявена въззивна жалба от Е.Р.Д. и М.Р.Д. – двамата действащи със съгласието на своята майка и законна представителка И.Е.Д.  против решение № 1356/24.11.2011 год., постановено по т.д.№ 1541/2011 год. по описа на ОС – Варна.

С обжалвания съдебен акт ВОС е отхвърлил предявения от Е И Д от гр.Варна против „О Б” АД – София иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ипотечното правоотношение, учредено с нот.акт за договорна ипотека № 1, том 1, рег.№ 7, дело № 1/2007 год. на нотариус М.Д – рег. № 529 на НК, вписан в СВ на 02.02.2007 год., акт № 13, том II, дело № 1344/2007 год. върху собствените на Е И Д 4/6 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ жилище № 3, находящо се в гр.Варна, ул.”С.Караджа” № 29, ет.4, ведно с принадлежащото складово помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място НЕ СЪЩЕСТВУВА.

Ищецът Е И Д е починал след постановяване на съдебния акт. По делото е представено саморъчно завещание от 04.12.2011 год., обявено с протокол от 05.03.2012 год. на Нотариус Светлана Д. с рег. № 363 от Регистъра на НК на РБългария, по силата на което завещателят Е И Д е осъществил общи завещателни разпореждания както следва:  ½ ид.ч. от цялото имущество в полза на Д.Е.Д. и ½ ид.ч.  – в полза на Е.Р.Д. и М.Р.Д.. С определение от 28.03.2012 год. наследниците по завещание са конституирани като страни по делото, на основание чл. 227 ГПК.

В предявената въззивна жалба се оспорват правните изводи досежно характера и последиците на подписания Анекс към договор за банков кредит 04.11.2008 год. Поддържа се наличието на новация, погасяваща кредитния дълг, респ. поетото обезпечително задължение.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа.

Депозираната въззивна жалба се оспорва от насрещната страна съобразно писмен отговор вх.№ 15260/10.05.2012 год.

На основание чл. 15, ал.6 ЗЗД по делото е уведомена Дирекция „Социално подпомагане”, която не е изразила становище във въззивното производство.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:

I. Предмет на въззивната проверка:  Съобразно приетото в Решение № 274 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 461/2012 г., II г. о., ГК, правото на въззивно обжалване на първоинстанционното решение е процесуално право на защита на страната, като упражняването му зависи от нейната воля. С оглед диспозитивното начало в процеса защитата пред въззивния съд се осъществява при надлежното му сезиране и в рамките на очертания в жалбата предмет, съгласно правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК. Възможно е, както е в случая, само част от  конституираните ищци /правоприемници на починалата страна/  да подадат въззивна жалба против първоинстанционното решение, и това зависи единствено от тяхната воля. Съгласно чл.265, ал.1 ГПК всеки от обикновените другари по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Горното право предпоставя съобщаването им от съда за образуваното производство, за да се гарантира правото им да бъдат конституирани като страна при желание да се присъединят към въззивната жалба. В този смисъл са и разясненията в т. 2 на ТР № 1/2001 г., които следва да се прилагат и при действието на новия ГПК.

Наследницата по общо завещателно разпореждане Д.Е.Д. е депозирала въззивна жалба, а последната е върната с влязло в сила разпореждане на съда от 09.08.2012 год. С оглед наличието на обикновено другарство в процеса, съдът е призовал страната и е отправил изрични указания, че може да се присъедини към подадената жалба в срок не по-късно от първото заседание по делото. Д.Д. не се е възползвала от предвидената в чл. 265, ал.1 ГПК процесуална възможност.   На посоченото основание, решението в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на нейния дял от 1/3 ид.ч. от предмета на ипотечното право не е предмет на въззивно обжалване и е влязло в законна сила.

II. По съществото на спора:

Производството е с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 179, ал.1 ЗЗД.

Предявеният иск е отрицателен установителен за несъществуване на ипотечно право.  Нормата на чл. 179, ал.1 ЗЗД предвижда изрична възможност за заличаване на вписаната ипотека "въз основа на влязло в законна сила съдебно решение".  Законодателят не е предвидил самостоятелна възможност за предявяване на конститутивен иск за заличаване на ипотеката, а заличаването й при съдебно оспорване на задължението е следствие от уважаването на установителен иск с посочения предмет.  Заличаването на вписаната ипотека не е в правомощията на съда, а на съдията по вписванията в рамките на охранителното производство като последица от уважаване на иск, че ипотечното право не съществува /Определение № 244 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1017/2009 г., II т. о./. На посоченото основание, съдът приема предявеният иск за допустим, респ. възраженията на ответника в противния смисъл – за неоснователни.

На 01.02.2007 г. между “О Б” АД и “С” ЕООД, представлявано от И.Д. е сключен договор за банков кредит № Л 478/01.02.2007 г. при следните основни параметри на кредитното задължение: цел на кредита: рефинансиране и оборотни средства; вид на кредита: стандартен; размер на кредита 150 000 лева; срок за издължаване:  20.01.2009 год.  с 4-месечен гратисен период; годишен лихвен процент за редовна главница: ОЛП с добавка от 8 пункта; годишен лихвен процент за просрочена главница: договорения с добавка от 10 пункта; неустойка за просрочие на лихви: 0,05% за всеки ден просрочие; вид обезпечение: ипотека върху жилищен имот на административен адрес Варна, ул.”Стефан Караджа” № 29; залог върху МПС по реда на ЗОЗ; залог по реда на ЗОЗ върху стоки; запис на заповед, издаден от кредитополучателя на стойност 154 300 лева;

Не е налице спор, а и от представените по делото доказателства е видно, че наследодателят Е И Д е собственик на 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ жилище №3, находящо се в гр. Варна, ул.”Стефан Караджа” № 29 и в качеството на такъв е учредил договорна ипотека, по силата на нотариален акт №1, том І, рег. №7, дело №1/2007 г. на нотариус М. Динчев  – рег. №529 на НК, вписан в Служба по вписванията – Варна на 02.02.2007 г., акт № 13, том ІІ, дело №1344/2007 г. Ипотечното задължение обезпечава вземането на “О Б” АД от “С” ЕООД по договор за банков кредит № Л 478/01.02.2007 г. Следователно, ищецът, респ. неговите правоприемници имат качеството на ипотекарни гаранти за чужд дълг по смисъла на чл. 149, ал.2 ЗЗД.

Не се спори между страните, че към датата на последващо анексиране на кредита, просрочените задължения по същия са възлизали на общо 128 567, 34 лева – просрочена главница, договорни и санкционни лихви.

С молба вх.№ 1386/06.07.2007 год.  кредотополучателят  е уведомил банката, че желае „предоговаряне на параметри” от съществуващото кредитно правоотношение. Установява се още, че с молба вх.№ 3051/16.05.2008 год. физическото лице И.Е.Д. /управител на  „С” ЕООД/ е сезирала банката с искане за предоставяне на банков кредит. Представен е договор  ВГ 529/23.10.2008 год., по силата на който О Б предоставя на И.Е.Д.  банков кредит в размер на 78 200 евро с цел рефинансиране на просрочия по фирмени кредити на „С” ЕООД, сред които и процесния кредит с източник – договор Л 478/01.02.2007 г.  Кредитното правоотношение с физическото лице е с модалитети, погасителен план и дадени обезпечения, подробно визирани в договора от 23.10.2008 год.

На 03.11.2008 год. „С” ЕООД е депозирал искане за преструктуриране на кредитна експозиция досежно остатъчния дълг по договор от 01.02.2007 год. /л.416/. Искането е придружено с протокол на едноличния собственик на капитала от 27.10.2008 год./, обективиращ решение за преструктуриране на просрочените лихви, неустойки и част от просрочена главница по заемния дълг от 01.02.2007 год., ведно с частично погасяване на същия със средствата от личния кредит на едноличния собственик.

С анекс от 04.11.2008г. към договор за банков кредит № Л 478/01.02.2007г., сключен между “О Б” АД и “С” ЕООД са уговорени следните елементи на кредитното правоотношение: размер на кредита 31 342, 01 лева – арг. чл.1;     срок за издължаване:  20.10.2013 год. – арг. чл.5, ал.2; годишен лихвен процент за редовна главница, годишен лихвен процент за просрочена главница и неустойка за просрочие на лихви – идентични с първоначалния договор; вид обезпечение: ипотека върху жилищен имот на административен адрес Варна, ул.”Стефан Караджа” № 29; нов запис на заповед, издаден от кредитополучателя на стойност равна на остатъка от дълга;

Уговорките на анекса обективират и воля за частичен отказ на кредитополучателя от дадени обезпечения, изразяващо се във връщане на издадения запис на заповед и  издаването на нов такъв за неизплатената част от дълга; заличаване на учредените особени залози.  Анексът въвежда и допълнителни уговорки, свързани с възможността на банката да превалутира дълга, предпоставките за това и следващите лихви. Съобразно заключителната част на Анекса, същият е неразделна част от договор Л 478/01.02.2008 год. като непроменените му разпоредби остават в сила  до окончателното погасяване на задълженията.

С последващ анекс № 2 от 16.04.2009 год., страните са приели изричен погасителен план при промяна, касаеща единствено датата /падежа/  на месечно дължимите погасителни вноски.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Спорът пред настоящата инстанция има правен характер и е свързан със съдържанието и правните последици на сключения анекс. Според процесуалната позиция на ищеца, анексът обективира новация, която погасява обезпечения дълг. Страната не е давала съгласие по смисъла на чл. 107, изр.2 ЗЗД поради което ипотеката не обезпечава нововъзникналото задължение и следва да се счита погасена – чл. 150, ал.1 ЗЗД. Според процесуалната позиция на ответника, анексът обективира изменение на договорната връзка чрез преструктуриране на дълга по смисъла на чл. чл. 13, ал.1 Наредба № 9/03.04.2008 год.

На първо място, сключеният анекс има установително значение  за осъщественото частично погасяване на кредитното задължение и за остатъка от дълга след рефинансиране му със средства от лично заемно правоотношение на И.Д.. Отделно от изложеното, анексът обективира двустраната воля на страните по кредита за удължаване на срока за погасяване на остатъка от изискуемия дълг. Осъществените правни действия съставляват преструктуриране на  кредитна експозиция по смисъла на чл. 13, ал.1 Наредба № 9/03.04.2008 год., тъй като първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника. Отстъпките имат за предмет трансформирането на просрочената главница в редовна, с произтичащите от това последици- отпадане на дължимост на наказателни лихви за следващ период, неупражняване правото на банката да обяви цялото или част от вземането за предсрочно изискуемо. Отстъпките намират отражение и в удължаване на срока за погасяване, респ. намаляване на дължимите месечни вноски. 

От горното следва, че твърдяната обективна новация не е налице. Обективното подновяване може да настъпи при промяна в обекта или основанието на заварения дълг, но не и при промяна на модалитети в облигационната връзка като срок, условия и дадени обезпечения и то при двустранно изявена воля за запазване на старото правоотношение. Реструктуриране (предоговаряне) на дълга по съществуващ банков кредит не води до новиране на задължението, без изрично страните да са заявили воля за подновяване. Следва да се отбележи и че новацията не се предполага, затова волята на договарящите се за извършването й, трябва да е изразена по недвусмислен начин / Решение № 130 от 24.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 650/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 789 от 22.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2001 г., V г. о./. Отправените от кредитополучателя искания до банката и предприетите вътрешни действия от кредитната институция сочат безусловно, че страните са изявили воля за изменение на правоотношението, но не и за неговото новиране. Горното следва и от изричното вписване в анекса, че същият е неразделна част от договор Л 478/01.02.2008 год. като непроменените му разпоредби остават в сила  до окончателното погасяване на задълженията.

Не следва друго и от твърденията на въззивниците касателно частичното освобождаване на дадените обезпечения. Соченото правно действие е пряко обусловено от частичното погасяване на дълга, а не от новационни действия по отношение на изискуемия остатък. Обстоятелството, че кредитодателят е върнал първоначалния издаден запис, а не е предприел отбелязване по чл. 492, ал.3 ТЗ не може да обуслови извод за новиране на каузалното правоотношение. Очевидно е, че сочените действия са предприети с цел съобразяване на документа, удостоверяващ абстрактния дълг с променения размер и изискуемост на обезпечения дълг.

Доводите за липса на решение на кредитния комитет на преструктуриране на кредитната експозиция съобразно чл.71, ал.2 Вътрешните правила  за кредитиране на банката са изцяло ирелевантни. На основание чл.4, ал.1 Наредба № 9/03.04.2008 год. всяка банка разработва политика за оценка на рисковите експозиции и създава вътрешен орган за наблюдение, оценка, класифициране и установяване на специфичните провизии за кредитен риск. Устройството и правомощията на органа по ал. 1 се определят във вътрешните правила, които следва да осигуряват независимост от процеса по разрешаване и управление на кредитите – ал.2. На основание чл.13, ал.5 банката може да преструктурира вземане само въз основа на мотивирано писмено предложение на вътрешния орган по чл.4 от наредбата. Сочените разпоредби са създадени като част от системата за гарантиране на капиталова адекватност на банките – чл. 39, ал.1 ЗКИ, а съблюдаването им се осъществява като част от системата за банков надзор по смисъла на чл. 79 и следв. ЗКИ.  Несъобразяването със задължителните правила съставлява основание за ангажиране на административна отговорност /чл. 18 от Наредба № 9/3.04.2008 г. вр. чл.103 и чл.152 ЗКИ/, но не може да обуслови каквито и да е изводи за валидността на предприетото анексиране или за неговия действителен смисъл или съдържание.

С оглед на изложеното, предявената претенция е изцяло неоснователна, а постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено.

Предвид направеното искане и на основание чл.78 ГПК на въззиваемата страна страна следва да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски в размер на  1296 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1356/24.11.2011 год., постановено по т.д.№ 1541/2011 год. по описа на ОС – Варна

ОСЪЖДА Е.Р.Д., ЕГН ********** и М.Р.Д., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законна представителка И.Е.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на “О Б” АД, ЕИК 121086224  сумата от 1296 лева (хиляда двеста деветдесет и шест лева), представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: