РЕШЕНИЕ

   № 62

               гр.Варна, 13.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Търговско отделение в  открито заседание на 18.02.2015  г. в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.Петров в.т.д.№ 47 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното:

„Е П П” АД – гр.Варна е обжалвал решение №1115/28.11.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1186/2014 г., с което искът на ”У Е” ЕООД - гр.Варна срещу него е уважен, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата -  „У Е” ЕООД - гр.Варна с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като моли в случай на уважаване на жалбата за намаляване на адвокатския хонорар на въззивника поради прекомерност.

Съдебният състав на АС - Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предявен е иск за заплащане на сумата 125368.65 лв – незаплатена част от цената на произведена електроенергия от вятърна електроцентрала „Кардам 2”, фактурирана за периода 31.01.2013 г. – 30.06.2013 г., която сума според ищеца е била прихваната на отпаднало основание с шест протокола за прихващане на взаимни задължения от 2013 г. с прехвърлени на ответника „Е П П” АД - гр.Варна от „Е П М” АД - гр.Варна вземания за цена на достъп до разпределителната мрежа за периода – м.януари – м.юни 2013 г., възникнали на основание на отменено от ВАС решение на ДКВР №Ц-33/14.09.2012 г.

Между страните по делото и неучастващо трето лице - „Е П М” АД - гр.Варна има подписани шест споразумителни протокола от 2013 г., наречени протоколи за прихващане на взаимни задължения – л.53 – л.64 от делото, с характер на договори за спогодба по чл.365 – ЗЗД, в които страните, в т.ч. ищецът, са се съгласили с извършена цесия на вземания от „Е П М” АД - гр.Варна на „Е П П” АД - гр.Варна за цена на достъп до разпределителната мрежа за периода – м.януари – м.юни 2013 г. и е извършено прихващане в отношенията между  „Е П П” АД - гр.Варна и ищеца „У Е” ЕООД - гр.Варна на същите вземания срещу насрещни вземания на последния за цена на продадена електроенергия по шест фактури от 2013 г. По същество ищецът оспорва тези договори за спогодба, по които той е страна, предвид отмяната на решение на ДКВР №Ц-33/14.09.2012 г. за временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа.

От една страна, съгласно чл.20а, ал.1 - ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, а съгласно чл.21, ал.1 – ЗЗД договорът поражда действие между страните. Съгласно чл.365, ал.1 – ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Никоя страна не може оттегля в последствие дадено с договор, в случая – с договор за спогодба, съгласие за пораждане на конкретни права в полза на другата страна и за поемане на свой ред на конкретни задължения. Това означава, че извършените с договорите за спогодба цесии и прихващания са породили правно действие между страните и не могат да бъдат сега оспорвани и ревизирани. Частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – чл.180 – ГПК. Частните документи, съдържащи неизгодни за издателя си факти, важат срещу него. В случая подписаните от ищеца протоколи за прихващане, съдържащи изявленията му за даване на съгласие за извършените цесии на вземания и прихващания на насрещни задължения,  важат срещу  него и могат да му бъдат противопоставени.

От друга страна, отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между ищеца и трето лице оператор -  „Е П М” АД - гр.Варна договор от 28.12.2012 г. за достъп до ЕРМ, представляващ по съществото си договор за услуга, близък до договора за наем, който е с продължително изпълнение и е бил изпълняван от оператора до отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Действието на отмяната спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Сключването на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по договора от 28.12.2012 г. за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е продавал произвежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с изпращане на фактурите от оператора, осчетоводяването им в счетоводството на ищеца и с признаването им от последния с подписаните протоколи за прихващане на взаимни задължения. Първоизточник на задължението за заплащане на цена на достъп до ЕРМ е законът и договорните отношения между страните, а не отменения в последствие административен акт за определяне на временни цени за достъп съгласно ПЗР на ЗИД на ЗЕ/ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, макар цената за достъп да е била договорена в съответствие с него съгласно чл.2, ал.1 от договора. Отмяната на административния акт има действие спрямо всички, а не и обратно действие съгласно чл.177, ал.1 – АПК, от което следва, че действието й е занапред. Становището на други съдебни състави на ВАС относно действието на решението по време не е задължително за общите граждански съдилища съгласно чл.302 - ГПК. Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане и до възникване на задължение на оператора за връщане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп с продължително изпълнение, тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Оттук следва, че вземанията на „Енеро - Про Мрежи” АД – гр.Варна за цена достъп спрямо ищеца и цедирането им на ответника са действителни, респективно – прихващането им срещу насрещни вземания на ищеца към ответника за цена на продадена електроенергия с процесните протоколи за прихващане на взаимни задължения с характер на договори за спогодба е валидно настъпило.

Ето защо, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. ОС Варна е достигнал до други правни изводи и краен резултат, предвид което обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявения иск, ведно с присъждане в полза на въззивника на съдебните разноски по делото.

Съдът намира възражението на ответника по жалбата по чл.78, ал.5 - ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение за основателно и го намалява съобразно действително положения труд от адвоката и фактическата и правна сложност на делото до размера на 4200 лв, като присъжда в полза на въззивника общо сумата 11867.37 лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №1115/28.11.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1186/2014 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „У Е” ЕООД - гр.Варна срещу „Е П П” АД - гр.Варна за сумата 125368.65 лв – незаплатена част от цената на закупена електроенергия по договор за изкупуване на електрическа енергия от 28.09.2010 г., произведена от вятърна електроцентрала „Кардам 2”, фактурирана за периода 31.01.2013 г. – 30.06.2013 г,  ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.

ОСЪЖДА „У Е” ЕООД - гр.Варна, ЕИК 175145060, да заплати на „Е П П” АД - гр.Варна, ЕИК 103533691, сумата 11867.37 лв – съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.