Р Е Ш Е Н И Е   № 218

 

01.10.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 470

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР, образувано по жалба на „ЕЛЕКТРА ШУМЕН” ООД - гр. Шумен, ЕИК 127015255, представлявано от управителя Г.Х., срещу решение № 77/24.07.2018г., постановено по т.д. № 99/2018 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е потвърден отказ рег. № 2018058152725/04.06.2018 г. на длъжностно лице по регистрацията при АВп, ТР, за вписване на промени в подлежащи на регистрация обстоятелства по партидата на дружество.

С оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна, както и отмяна на постановения отказ и даване на задължителни указания на АВп, ТР, по реда на чл. 25, ал. 5 ЗТР, за вписване на заявените промени. Поддържа се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 37 ЗЗД за особена форма на пълномощното за прехвърляне на дружествени дялове, както и, че не е необходимо представяне на декларацията, предвидена в чл. 129, ал. 2 ТЗ, тъй като заявеното вписване е за прехвърляне на дружествени дялове на съдружник, а не на трето лице.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна по следните съображения:

Със заявление Обр. А 4 вх. № 2018058152725, подадено по управителя на „Електра Шумен” ООД - гр. Шумен, ЕИК 127015255, е поискано вписване на промени в подлежащи на регистрация обстоятелства по партидата на дружеството, по раздели 18 и 24, произтичащи от прехвърляне на дялове от основния капитал от съдружника Х. П.Х. на съдружника Е. Б. Т..

За да постанови отказ рег. № 2018058152725/04.06.2018г., при извършване на проверка за спазването на изискванията на чл. 21 от ЗТР и Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, длъжностното лице по регистрацията при АВп е направило констатации и изводи за неизпълнение на изискванията на чл. 37 от ЗЗД във вр. чл. 129, ал.1 ТЗ и чл. 129, ал. 2 ТЗ за вписване на заявените обстоятелства, а именно: представеното пълномощно за прехвърляне на дружествени дялове не е в изискуемата особена форма – нотариално удостоверяване на подпис и съдържание, извършени едновременно, а към заявлението не е представена декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигуровки на работниците и служителите, трудовите правоотношения, с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дяловете. В мотивите на обжалваното решение № 77/24.07.2018г. съдът е възприел в цялост, като правилни, изводите на ДЛР за липса на посочените предпоставки за извършване на исканото вписване.

В жалбите до съдебните инстанции не се оспорва верността на изводите на ДЛР и окръжния съд, че приложеното към заявлението пълномощно, с което съдружникът Х. П.Х. упълномощава управляващият съдружник Х. П.Х., да се разпорежда с притежаваните от упълномощителя 250 дяла от капитала на „Електра Шумен” ООД - гр. Шумен, не е с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание, извършени едновременно. Доводите за неправилност на отказ за вписване, основан на липсата на особена форма на пълномощното, са обосновани със съображения за неизпълнено задължение от ДЛР, предвидено в по чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 28 б от ЗННД.

Позоваването на предвидено в чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ задължение е неудачно в случая, тъй като въз основа на справка в информационната система по чл. 28 б ЗННД няма как да се констатират данни за нотариално удостоверяване, едновременно на подпис и съдържание, на приложеното към заявлението пълномощно, каквато заверка безспорно не е извършвана от Нотариус Р. Д. – И. с рег. № 714 на НК. Констатираната от ДЛР липса на особена форма не може да се санира и няма отношение към задължението за проверка по чл. 28 б ЗННД, въз основа на която не може да се установи нещо различно от действително осъщественото нотариално удостоверяване.

Жалбоподателят извлича доводи за неправилност на изводите на длъжностното лице и окръжния съд за предвидено от закона изискване за представяне на декларацията, предвидена в чл. 129, ал. 2 ТЗ, като предпоставка за вписване на заявените промени, от обстоятелството, че дружественият дял се прехвърля на съдружник, а не на трето лице. Излага се, че изискването за деклариране на липса на неизплатени изискуеми възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски, не се отнася за всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове, а само във втората хипотеза на чл. 129, ал. 1 ТЗ – при прехвърлянето на дялове на трети лица за дружеството.

Въпреки че е запознат с противоречивата практика на съдилищата, настоящият състав на съда приема, че изискването за представяне на декларация е предвидено от закона, независимо дали се прехвърлят дялове между съдружници или от съдружници на трети лица. В своята първа част нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ предвижда, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, за да се направи разграничение от случаите на прехвърляне на дял на трето лице, когато е необходимо да бъде взето решение от ОСС за приемане на това лице като съдружник / чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Изискването за взето решение от ОСС за прехвърляне на дял на трето лице произтича от персоналните елементи на иначе капиталовото дружество с ограничена отговорност. Тази норма гарантира интересите на оставащите в дружеството съдружници срещу нежелано от тях участие на трето лице в дружеството. С въвеждане на изискването за деклариране с допълване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ се цели гарантиране на вземанията на работниците и служителите по трудови правоотношения, както и публични вземанията за осигурителни вноски, т. е. целта на изменението няма връзка с отношенията между съдружниците и между тях и дружеството. В разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ, която предвижда изрично изискване за представяне на декларация с посоченото съдържание като предпоставка за вписване на прехвърляне на дружествен дял, не е направено никакво разграничение, свързано с това дали прехвърляне на дялове е между съдружници или от съдружник в полза на трето лице.

Съгласно мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ от 06.07.2017г., въвеждането на изискването за деклариране има за цел да прекрати или ограничи " порочната от години практика фирми със задължения да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани". Същевременно, с изменение на чл. 19 от ДОПК, е предвидена отговорност на съдружниците в определени хипотези за дължимите от дружеството осигурителни вноски. Ако се възприеме приложимост на чл. 129, ал. 2 ТЗ само при прехвърлянето на дружествен дял на трето лице, то тогава изменението на ТЗ не би постигнало предвидените цели предвид възможността за лесното заобикаляне на закона, посредством приемане на нови съдружници, на които непосредствено след това да се прехвърлят дружествените дялове на досегашните съдружници.

Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици, решение на ШОС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съставът на Варненски апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/24.07.2018г., постановено по т. д. № 99/2018 г. по описа на Шуменски окръжен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.