-РЕШЕНИЕ

123/12.05.14 г. град Варна

              В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 02.04.2014 г. в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИЛИЯН П.

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                      КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.т.д. № 471/2013 година по описа на ВАпС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е жалба от Д.П.С., чрез пълномощникът му адв.М.Т. –ищец по т.д. № 229/2010год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Ю К”АД гр.Варна и Н.И.Н., иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2-ро ЗЗД за прогласяване нищожността на извършена от „Ю К”ООД гр.Варна в полза на втория ответник сделка с недвижими имоти по НА № 138/11.12.2009г., т.ІІ, рег.№ 5493, н.д. № 319/2009год. на н-с П.Димитрова, поради липса на съгласие  от страна на дружеството-продавач, предвид липсата на валидно  взето решение от ОСС и с което е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу „Ю К”АД гр.Варна и Н.И.Н., иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5-то ЗЗД за прогласяване нищожността на извършена от „Ю К”ООД гр.Варна в полза на втория ответник сделка с недвижими имоти по НА № 138/11.12.2009г., т.ІІ, рег.№ 5493, н.д. № 319/2009год. на н-с П.Димитрова, поради абсолютната и симулативност, като неоснователни.

Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради  необоснованост и незаконосъобразност на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

Въззиваемата страна “Ю К» АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени съображения.

         В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител, както и чрез писмени бележки на същия.

Същата се оспорва чрез писмено становище на процесуален представител на въззиваемата страна „Ю К”АД.

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Предявените искове са с правно основание чл. 26 ал. 2 пр.2 и 5 ЗЗД.

Ищецът Д.П.С. е предявил срещу „Ю К”ООД /преобразувано  по време на процеса в „Ю К”АД/ и Н.И.Н. иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД за

прогласяване нищожността на извършена от „Ю К”ООД гр.Варна в полза на втория ответник сделка с недвижими имоти по НА № 138/11.12.2009г., т.ІІ, рег.№ 5493, н.д. № 319/2009год. на н-с П.Димитрова, поради липса на съгласие  от страна на дружеството-продавач, предвид липсата на валидно  взето решение от ОСС и в отношение на евентуалност иск срещу „Ю К”АД гр.Варна и Н.И.Н., с правно основание чл.26 ал.2 пр.5-то ЗЗД за прогласяване нищожността на извършена от „Ю К”ООД гр.Варна в полза на втория ответник сделка с недвижими имоти по НА № 138/11.12.2009г., т.ІІ, рег.№ 5493, н.д. № 319/2009год. на н-с П.Димитрова, поради абсолютната и симулативност.

         Ищецът излага, че е бил съдружник в „Ю К”ООД с 18 дружествени дяла. Същият е бил изключен с решение на ОСС от 02.11.2009год., като това обстоятелство е било вписано в ТР на 13.01.2010год. и от тази дата следва да се счита, че е загубил качеството си на съдружник. На 11.12.2009год. с оспорения нотариален акт дружеството се е разпоредило с два недвижими имоти, собственост на дружеството: Нива с и-р 10135.2012.1 с площ от 3251кв.м. и нива с и-р 10135.2012.22 с площ 1281кв.м., землище на кв.”Виница”, гр.Варна. Посочената в н.а. е 94 000лв., като е отразено, че е представено взето решение на ОСС на дружеството.  Към датата на извършване на разпореждането, ищецът е имал качество на съдружник и в това си качество не е бил уведомяван за свикване на ОСС с посочен дневен ред-вземане на решение за разпореждане с посочените имоти. Липсата на взето решение на ОСС за извършване на сделката я опорачава и води до нейната нищожност, поради което купувачът Н.И. не е придобил валидно правото на собственост върху имотите.

В евентуалност се твърди, че страните по оспорената сделка не са желаели настъпване на вещноправния ефект и същата е абсолютно симулативно.

         Ответното дружество, чрез процесуален представител оспорва исковете като неоснователни.

ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените  становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение взето по т.5 от дневния ред на ОСС на „Ю К”ООД проведено на 29.05.2009год., за което ищецът е бил уведомен с нотариална покана, но на което същият не е взел участие, на основание чл.72 ал.2 ТЗ, съдружниците са приели процесните имоти да бъдат възложени за оценка от три вещи лица  /стр.156/ за бъдеща апортна вноска, с оглед учредяване на АД. Прието е също решение, възлагащо на управителя на дружеството да извърши разпореждане с имотите, ако в срок от два месеца не бъде образувано акционерното дружество и съответно не бъде извършена апортната вноска.

 Както се изложи, ищецът основава  главния иск на твърдения за незаконосъобразно проведено ОС, като сочи, че не са присъствали всички съдружници, каквото е изискването на чл.22 от дружествения договор.

Видно от съдържанието на поканата за свикване на ОС /стр.165/, в т.5 от дневния ред е посочено: „Приемане на решение за реда и начина за разпореждане с активи собственост на дружеството”, следователно в поканата до ищеца е било съобщено за характера на решението по тази точка от дневния ред. От друга страна, на проведеното на 29.05.2009год. ОСС са взети решения за разпореждане с процесните имоти, при посочените условия. Следователно, твърдението за липса на взето решение на ОСС за разпореждане с недвижими имоти, водещо до извод за липса на съгласие е неоснователно. Решения, както се посочи за разпореждане с процесните имоти са взети, а твърденията на ищеца сочат по-скоро евентуално за незаконосъобразност на същите. Незаконосъобразността  на взето решение не води до нищожност на същото,  а незаконосъобразното решение може да се отмени по реда на чл.74 ТЗ, възможност от която въззивникът не се е възползвал.

Следва да се отбележи, че дори и да се сподели становището на въззивника за незаконосъобразност на взетите решения за разпореждане с процесните имоти, това обстоятелство не може да се отрази на валидността на договора за продажба.  Това е така, тъй като решението по чл.137 ал.1, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба, респективно, няма значение за валидността на същия. Незаконосъобразно решение, или липса на такова по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица-купувачи на недвижим имот, а има значение единствено във вътрешните отношения между управителя и дружеството.  Гореизложеното е в съответствие и с ТР № 3 от 15.11.2013год. по ТД №3/2013год. на ОСГТК.

Искът за обявяване на нищожност на процесната продажба на основание чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД-поради липса на съгласие, се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.

Относно евентуалния иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 вр.чл.17ЗЗД-нищожност поради абсолютна симулация:

Твърди се, /стр.77/че страните по оспорената сделка не са желаели настъпване на вещнотранслативния ефект на същата, като във вътрешните си отношения считат, че собственик на имотите е ответното дружество. Твърди още, че продадените имоти продължават да се водят на името на ответното дружество и същите не са отписани като активи.

За да е налице абсолютна симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани с него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са желаели.

Следва да се отбележи, че в тежест на ищеца, на основание чл.154 ГПК е да установи че сключената сделка е симулативна.

Съдът намира, че изложените по-горе предпоставки за установяване  наличие на симулация, са недоказани.

Безспорно, нотариалният акт по който е сключена атакуваната сделка, е произвел своя вещнопрехвърлителен ефект-т.е. прехвърлил е сдобствеността на процесните  имоти от „Ю К”ООД на Никола И.Н.. Следва да се отбележи, че за прехвърлянето на собствеността е без значение реалното заплащане на цената и предаването на имотите, тъй като прехвърлянето става по силата на самия договор –чл.24 ал.1 ЗЗД. Следователно, по силата на сключения по нотариален акт № 138/09год. на н-с П.Димитрова, ответникът П.Н. е придобил собствеността върху процесните имоти. Безспорни доказателства-писмени или гласни, установяващи привидността на изразените в договора за продажба изявления, не са събрани. Напротив, въпреки твърдението в иска, че имотите не са отписани от активите на дружеството, заключението на неоспорената СИЕ установява обратното, а именно: Процесните имоти са отписани от активите по тяхната балансова стойност -25 261,31лв. По повод на продажбата на имотите  е съставена фактура 935/15.12.2009год. за сумата от 94 000лв., като са описани  и продажните цени за всеки от имотите-за първия имот е посочена цена от 59 000лв., а за втория-35 000лв. и сумите са осчетоводени по съответните сметки. За сумата от 94 000лв. има отчетена продажба на касов апарат на дружеството и е отразена по сметка „Каса”, фактурата е отразена в дневника за продажби за м.декември 2009год.  Експертизата е установила също, че дружеството отразява разходи за наем в полза на Н.Н., а дължимият данък е  удържан и превеждан в полза на НАП.  

Следователно, процесната сделка и възникналите след нея облигационни отношения, са намерили пълно отражение в счетоводството на ответното дружество, включително и заплащането на продажната цена.  Доказателства, установяващ привидност на сделката, както и на нейното счетоводно отразяване не се събраха. 

С оглед на изложеното, искът за установяване на нищожност на сделката, на основание  чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД, при условията на чл.17 ЗЗД, а именно-като привидна, се явява неоснователен поради недоказаност.

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

 

 

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 344/12.04.2013 год., постановено по т.д.№ 229/201о год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.