Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 288/ гр.Варна, 17.11. 2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 28.10.2015 год.  в състав:

                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

                                   

При секретаря Е. Т. като разгледа докладваното от съдия А.БРАТАНОВА в.т.д. 471/2015 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от А.К.А. против решение № 6/16.01.2015 год., постановено по т.д.№ 213/2014 год. по описа на СОС, поправено с решение № 60/17.06.2015 год. и допълнено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 101/13.03.2015 год.  в частта, в която е отхвърлен предявения от страната против ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 иск за заплащане на обезщетение за причинени  неимуществени вреди за горницата над 70 000 лв до пълния размер от 150 000 лв, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на неговата майка Я П Г, починала на 01.09.2013 год. , в резултат на настъпило ПТП на 24.08.2013 год., причинено от К.А.Г. при управление на МПС – л. а. марка „Опел кадет”, с ДК № 7230АК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 , ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

По делото е постъпила и  въззивна жалба от ЗД „Б И” АД – София против осъдителната част на постановения съдебен акт.

            Постъпилите жалби са допустими и надлежно администрирани.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1.Пред въззивната инстанция не се оспорва наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина.

Оспорва се на първо място наличието на застрахователно правоотношение  Ответникът – застраховател не оспорва  наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в полица № 02113000993537.   Поддържа, че е налице пълно неизпълнение на задължението за заплащане на втората дължима вноска от застрахователната премия с падеж 03.07.2013 год. Твърди,  че неизпълнението е  довело до прекратяване на застрахователния договор в хипотезата на чл. 260, ал.2 КЗ вр. чл. 202, ал.2 КЗ с изтичане на уговорения 15 дневен срок от настъпване на падежа на задължението за заплащане на втората анюитетна вноска от застрахователната премия.

Застрахователният договор се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, както и в случаите, предвидени в КЗ. Съгласно чл.196, ал.2 КЗ застрахователният договор може да се прекрати и на основания, предвидени в него, когато те не противоречат на правилата на добрите нрави и интересите на потребителя на застрахователни услуги не се засягат необосновано. В разпоредбата на чл.202, ал.1 КЗ е уредена една от хипотезите на предсрочно прекратяване на застрахователния договор, като е предвидено потестативното право на застрахователя при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, в хипотезата на уговорено с договора разсрочено плащане на премията, да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати. Това потестативно право застрахователят упражнява с предупреждение, отправено в писмена форма, като последиците му настъпват не по-рано от 15 дни от датата на връчването му застрахования. В чл.202, ал.2 КЗ законодателят предвижда фингирано връчване на предупреждението в случаите на уговорено разсрочено плащане, когато в застрахователния договор изрично е посочено кое от правата по чл.202, ал.1, изр.2 КЗ застрахователят ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от падежа на задължението за заплащане на разсрочената вноска на премията.

Същевременно в чл.294, ал.1 КЗ е установено задължение за всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да представя на Информационния център към Гаранционния фонд ежеседмично, до втория работен ден на следващата седмица, справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица. Прекратяването на договорите съставлява обективно настъпил факт, чието осъществяване следва да бъде оповестено.

По делото е представено извлечение от Регистъра на ГФ, съобразно което процесната застраховка „ГО” е прекратена, считано от 18.10.2013 год., т.е. с неплащането на третата разсрочена вноска с падеж 03.10.2013 год. На основание чл. 288 КЗ регистъра има оповестително и информационно значение спрямо правоимащите трети лица. Същевременно, същият съставлява форма на официално удостоверяване на декларираните от застрахователя изменения в застрахователното правоотношение.  В настоящия случай представеното и неоспорено извлечение от регистъра удостоверява отправени до него неизгодни волеизявления на застрахователя, а именно – че застраховката е прекратена при неплащане на третата, а не на втората разсрочена вноска от премията.  По изложените съображения, съдът приема, че към датата на осъществяване на деликта - 24.08.2013 год. е било налице валидно  и действащо застрахователно правоотношение.

2. Предявените въззивни жалби са основани на твърдения за неправилно определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.  Оспорва се обема на претърпяните увреждания и техния паричен еквивалент.

Поначало, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и ищеца, както и общественото разбиране за справедливост /така ППВС 4/68 год./.  

Починалата Янка Петрова Гойчева е била  на 58 години към датата на ПТП. Била жизнена, енергична и здрава жена, в активна и трудоспособна възраст. Помагала непрекъснато на сина си чрез полагане на грижи за сина му, нейн внук.. 

Ищецът е единствен син на починалата. Разпитаните свидетели са категорични за добрите отношения в семейството, основани на подкрепа и взаимопомощ.  Ищецът понесъл трудно загубата на майка си – затворил се, тъжал. Смъртта на майка му била «преломен момент» в семейството.

Събраните по делото доказателства сочат, че определеното от СОС обезщетение в размер на 70 000 лева е крайно занижено и не отговаря на критериите по чл. 52 ЗЗД.  Конкретните факти по делото за личността на починалата и най-вече  - за сложилата се силна връзка  с ищеца, който е нейн единствен син, мотивира настоящия състав да определи обезщетение в размер на 100 000 лева. Значителен превес има и критерия за личните субективни възприятия на пострадалото лице. Ищецът е имал близки отношения с майка си, разчитал е на нейната помощ и подкрепа в отглеждането на детето му.

Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, насочени към определянето на по-ниско обезщетение в сравнение с присъденото от СОС.  Страната се позовава на „безпринципно и противозаконно” присъждане на по-високи обезщетения на застрахователите в сравнение с физическите лица – делинквенти. Позовава се още на промени в икономическата конюнктура, свързани с криза и спад в доходите на физически лица и на застрахователите.  Въззиваемата страна се позовава и на задължителна съдебна практика – решение № 780/27.12.2010 год. на ВКС, IV ГО, с което присъденото застрахователно обезщетение е в пъти по-ниско от определеното от СОС.

Въпросът дали в условията на икономическа криза - световна и национална - обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по реда на чл.52 ЗЗД, следва да бъдат намалявани, намира своя отговор в разпоредбата на пар.27, ал.2 ПЗР на КЗ, според която ако до 1.I.2010 г. по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са били до размер на 700 000 лв., то след горепосочената дата този лимит възлиза вече на 1 000 000 лв. /един милион лева/. Съгласно разпоредбата на чл. 266 КЗ  минималните застрахователни суми, за които се сключва застраховка ГО след 2012 год. възлизат на 2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице. Следователно - икономическата конюнктюра е в основата на непрекъснатото увеличаване, а не намаляване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.

По изложените причини не може да служи като ориентир и присъдено през 2010 год. обезщетение, респ. размерът му да бъде автоматично отнасян към увреждане, настъпило през 2013 год. Отделно - размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде определян с противоречива съдебна практика.

С оглед на изложеното, решението на СОС следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част за разликата от 70 000 лева до 100 000 лева. В останалата част, същото следва да бъде потвърдено.

         Разноски: На въззивника следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски, съответни по размер на приетата за основателна въззивна жалба или 750 лева. Договореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000 лева не надхвърля минималния такъв по чл.7, ал.2 т.4 от Наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес 80 000 лева, определен съобразно отхвърлителната част на решението на ОС – Силистра.

Сторените от въззиваемата страна разноски във връзка със заплащането на държавна такса остават в нейна тежест.

Държавни такси: въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса върху допълнително присъдената сума от 30 000 лева, от които 1200 лева – за първоинстанционното разглеждане на спора и 600 лева – за въззивното производство, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 6/16.01.2015 год., постановено по т.д.№ 213/2014 год. по описа на СОС, поправено с решение № 60/17.06.2015 год.. в частта, в която е отхвърлен предявения от А.К.А. ***" АД, ЕИК 831830482 иск за заплащане на обезщетение за причинени  неимуществени вреди за горницата над 70 000 лв до  100 000 лв, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на неговата майка Я П Г, починала на 01.09.2013 год. , в резултат на настъпило ПТП на 24.08.2013 год., причинено от К.А.Г. при управление на МПС – л. а. марка „Опел кадет”, с ДК № 7230АК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 , ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., ЕГН ********** *** разликата от 70 000 лева до 100 000 лева /т.е. допълнително 30 000 лева/, съставляващи обезщетение за причинени  неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на неговата майка Я П Г, починала на 01.09.2013 год. , в резултат на настъпило ПТП на 24.08.2013 год., причинено от К.А.Г. при управление на МПС – л. а. марка „Опел кадет”, с ДК № 7230АК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 , ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната част за разликата от 100 000 лева до претендирания размер от 150 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., ЕГН ********** *** сумата от 750 леваразноски за въззивното разглеждане на спора.

ОСЪЖДА ЗД "Б И" АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ държавни такси в производството както следва: - по сметка на ОС – Силистра – сумата от 1200 лева и по сметка на АС – Варна – сумата от 600 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: