Р Е Ш Е Н И Е № 6

 

гр. Варна, 04.01. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова                        

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.д. № 471/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подаденa e въззивна жалбa от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, чрез адвокат Я.Т., против решение № 264 от 05.04.2018 г., постановено по търг. дело № 1234/2017 г. на Варненския окръжен съд, в частта с което е осъден жалбоподателят да заплати на В.Л.Л., К.Л.В. и Т.Л.Д., сумата над 20 000 лева до присъдения размер на 70 000 лв. за всеки един от пострадалите, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата в размер на 15 937.23 лева за всеки един от тях, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 24.06.2015 г. до 18.09.2017 г., на осн. чл. 226 (отм.), вр. с чл. 267 (отм.) от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, като са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 150 000 лева, както и това за законната лихва за забава до пълния размер от по 34 151.21 лева.

Подадена е насрещна въззивна жалба от страна на В.Л.Л., К.Л.В. и Т.Л.Д., чрез адвокат М.П., против решение № 264 от 05.04.2018 г., постановено по търг. дело № 1234/2017 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на всеки един от жалбоподателите до сумата от 140 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и законна лихва за забава върху главниците от 24.06.2015 г. до 18.09.2017 г..

Жалбоподателят – „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД излага подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Намира, че съдът при определяне на размера на неимуществените вреди не е съобразил, че ищците не са живеели в едно домакинство с починалия Л Й. В продължение на горното излага, че присъденото обезщетение не съответства с причинените болки и страдания на пострадалите от смъртта на баща им. Счита, че съдът неоснователно е завишил размера на обезщетението по отношение на двама от ищците, предвид установената по-близка връзка с починалия само по отношение на В.Л..

Моли за отмяна на решението в осъдителните части от 20 000 лева до 70 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите, както и в частта за законната лихва за забава върху тези суми. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В.Л.Л., К.Л.В. и Т.Л.Д., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата. Навеждат се твърдения за висок размер на претърпените болки и страдания, досежно наличието на близка връзка между бащата и децата му и преживяния шок покрай смъртта му. В допълнение посочват и честите посещения в болницата, безсилието за помагане на бащата им да продължи живота си по старому. Считат, че правилно първоинстанционният съд е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 140 000 лева. Излагат доводи за неправилност на решението в частта относно определения процент за съпричиняване на вредоносния резултат – 50 %. Намират за неправилно първоинстанционното решение в отхвърлителните части от 70 000 лева до 140 000 лева, претендирани като обезщетение за всеки един от пострадалите. Няма доказателствени искания.

В подадената насрещна въззивна жалба от В.Л.Л., К.Л.В. и Т.Л.Д., чрез адвокат М.П. се излагат подробни доводи за неправилност на решението в отхвърлителните части. Твърдят, че възражението за съпричиняване не е обхваното от влязлата в сила наказателна присъда, и подлежи на доказване в настоящото производство. Позовавайки се на съдебна практика посочват, че нарушаването на правила от ЗДвП не е основание да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Намират, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на починалия и настъпването на увреждането. Въпреки предприетото пресичане на червен светофар считат, че деликвентът е бил задължен да спре и да пропусне пешеходеца. В допълнение за необходимостта от правилно възприемане на пътната обстановка, посочват и поставените пътни знаци за наличието на ремонт на пътя и ограничето на скоростта. Сочат, че водачът на автомобила е следвало да предприеме спиране и да избегне удара. В условията на евентуалност молят да бъде определен по нисък процент на съпричиняване на вредите. Молят за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и за уважаване на исковете до 140 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от всеки един от пострадалите, както и за законна лихва за забава в размер на 31 874.46 лева, изчислена върху горепосочения размер на главницата. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, чрез адвокат Я.Т., в който се сочат аргументи за неоснователността на насрещната въззивна жалба. Навеждат се твърдения за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, респ. за липсата на основание за намаляване на определения процент на съпричиняването. Позовайки се на заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза намира, че пешеходецът е имал по-голяма възможност да възприеме задаващия се автомобил и да преустанови пресичането. Излага, че починалият е пресичал в нарушение на ЗДвП при забранителен сигнал. Моли за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от страна на третото лице- помагач – В.Г.Г., чрез адвокат Р.Р., в който се излагат доводи за липсата от необходимост от привличането му в производството, досежно липсата на наведени твърдения за наличието на правен интерес за това. Излага, че абстрактната възможност на застраховател да предяви регресен иск срещу застрахования при него деликвент не е основание за презюмиране на правен интерес за привличането на последното лице в производството инициирано от пострадалите срещу застрахователя. В продължение на горното, посочва и отсъствието на предявен обратен иск в производството срещу привлеченото лице. Депозираната насрещна въззивна жалба намира за неоснователна, предвид наличието на съпричиняване на увреждането. Посочва, че възраженията за съпричиняване са своевременно депозирани. Счита, че вредоносният резултат е могло да бъде избегнат единствено чрез предприето поведение от страна на пешеходеца. Позовавайки се на заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза намира, че водачът на лекия автомобил се е движел с разрешена скорост, както и че е направил всичко възможно за реализиране на аварийно спиране. На следващо място посочва, че пешеходецът е пресичал платното за движение при забранителен знак на светофарната уредба. Твърди, че пешеходецът се е намирал в „опасната зона“ за спиране на автомобила. Определения процент на съпричиняване от страна на първоинстанционния съд намира за правилен. Не оспорва депозираната въззивна жалба от страна на застрахователното дружество. Счита, че не са събрани доказателства за изключително близка връзка между децата и баща им, доколкото същите живеят в различни домакинства и срещите помежду им са били редки. Посочва, че по-близки отношения починалият е имал с дъщеря си В.Л. в сравнение с тези с останалите пострадали. Намира определения размер на обезщетението за неимуществени вреди за завишен, поради което моли същият да бъде намален. Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Няма доказателствени искания.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в:

- осъдителните части до размера на неимуществените вреди на всеки един от ищците от по 20 000 лева, както и в частта за законната лихва за забава върху сумата поотделно за всеки един от пострадалите, изчислена за периода от 24.06.2015 г. до 18.09.2017 г.,

- отхвърлителните части над 140 000 лева до 150 000 лева, представляващи неимуществени вреди за всеки един от пострадалите, както и в отхвърлителната част над 31 874.46 лева до 34 151.21 лева поотделно за всеки един от пострадалите, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 24.06.2015 г. до 18.09.2017 г., поради което същото е влязло в законна сила в тези части.

Първоинстанционното решение е постановено при участието на В.Г.Г., конституиран като трето лице – помагач на страна на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД.

В проведеното о. с. з. на 28.11.2018 г. въззивникът - „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, чрез процесуален представител изразява становище за основателността на депозираната въззивна жалба. Същите доводи поддържа и в представената писмена защита. Моли съда да уважи същата и да остави без уважение депозираната насрещна въззивна жалба. Претендира разноски.

В о. с. з. въззивниците В.Л.Л., К.Л.В. и Т.Л.Д., представлявани от адв. П., оспорват въззивната жалба, респ. поддържат писмения отговор по същата, както и депозираната от тях насрещна въззивна жалба. Не се представят списък по чл. 80 от ГПК и навеждат възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице помагач на страната на застрахователя, представлявано в провелото се по делото о.с.з. от адв. Р., поддържа изложените в писмения отговор на насрещната жалба оплаквания досежно конституирането му като трето лице помагач по делото, като поддържа възражението и пред настоящата инстанция. Оспорва насрещната въззивна жалба и моли съда да уважи въззивната жалба, поддържайки доводите в депозирания писмен отговор по същата.

Предвид необжалваемостта на определенията по чл. 220 от ГПК, с които първоинстанционният уважава молбата за конституиране на трето лице помагач на една от страните, съдът следва да се произнесе по поддържаното от деликвента В.Г.Г. възражение за конституирането му по делото като трето лице помагач на страната на ответника по иска. Същото, настоящият въззивен състав намира за неоснователно по следните съображения:

Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага. Третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Искането на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД за привличане на В.Г. за трето лице – помагач на негова страна е направено своевременно, в срока по чл. 219 от ГПК, с отговора на исковата молба. Молбата на застрахователното дружество за конституиране на деликвента като трето лице помагач по делото е обоснована с правото му на регрес срещу последния. С оглед възприетите по-горе за безспорно установени по спора факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че за ответника по иска „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД безспорно е налице правен интерес от конституирането на деликвента от процесното ПТП – В.Г., за трето лице помагач на ответника по настоящото дело, тъй като регресният иск на застрахователя срещу застрахования би бил допустим. Привличането на трето лице - помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението (арг. чл. 223, ал. 2 от ГПК).

Настоящият съдебен състав намира жалбите за редовни, подадени в законоустановени срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 267 от КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от КЗ (отм.) при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е причинено от деликвента В.Г.Г., ЕГН: ********** като водач на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с peг. № В 8973 ВА, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД поради което съобразно горепосочената разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска. От данните по приложеното по настоящото дело НОХД № 745/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд се установява, че на 24.06.2015 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Трети март“ и бул. „Янош Хуняди“ в посока ж. к. „Владислав Варненчик“ при управление на МПС – лек автомобил марка Ситроен модел „Ксара“ с рег. № В ХХ ХХВА, лицето В.Г.Г. с ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на движещия се пред него от дясно на ляво пешеходец – Л В. Й.

Видно от материалите по делото с присъда № 60 от 27.07.2017 г. В.Г.Г. е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на 24.06.2015 г., при управление на гореописаното МПС по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Л Й, на 77 години, поради което на осн. чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54, вр. чл. 58 а, ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил с изпитателен срок от 3 години, както и на осн. чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т .7 от НК е наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлата в сила присъда се зачита при настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния фактически състав. С присъдата съдът е приел, че е налице и причино-следствена връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилия смъртен изход. В конкретния случай вредата – настъпилата смърт на пострадалия – е елемент от състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищците К.Л.В., Т.Л.Д. и В.Л.Л., са съответно син и дъщери на пострадалия. Ето защо, съдът приема, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, поради което съдът приема процесната претенция за доказана по основание. Ищците – законни наследници на лицето Л В. Й – техен баща, починал на 25.08.2015 г. в резултат на претърпяно ПТП на дата 24.06.2015 г., попадат в кръга на лицата, на които се дължи обезщетения за неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 2/1984 г..

Възраженията на въззивниците, съответно спорните по делото въпроси касаят правилното приложение на принципа за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и определянето на степента му. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК.

Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, съгласно възприетото в ППВС № 4/1968 г., се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, съобразявайки възрастта на пострадалия, общественото му положение, а също и общественото разбиране за справедливост. От друга страна, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бърат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП причинило смъртта на Л В. Й. Икономическата конюнктура е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от затрахования на трети лица.

В практика на касационната инстанция се приема, че при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да отчете, както икономическата конюнктура, така и търпените от страната през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на близък човек /така решение № 142 от 01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г.на ВКС, II ТО, решение № 189 от 04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 73 от 16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други/.

Установява се от представената по делото схема на кръстовището на бул. „Трети март“ и бул. „Янош Хуняди“, циклограма и диаграми на фаза 1 и 2 на същото кръстовище, че кръстовището, на което е станал инцидента, е регулирано със светофарна уредба и същата по време на ПТП /24.06.2015 г. в периода 10.00-11.00 ч./ е била активна при липсващи данни за регистрирани повреди. От протокола за оглед на ПТП се установява, че платното за движение в посоката на процесния автомобил е било ограничено в дясната лента от три съпосочни ленти със знаци, насочващи движението в насрещната пътна лента след кръстовището. В зоната на пренасочване са били поставени четири вертикални знака с ширина 0.3 метра и височина около 1.6 метра, разположени диагонално един след друг, което частично е намалило видимостта на движещите се в лентата автомобили за намиращи се пешеходци от дясно преди навлизане в лентата за движение на процесния автомобил. Съгласно приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните, възприета от настоящия състав за компетентно изготвена, пострадалият е пресичал от дясно на ляво спрямо посоката на движения на лек автомобил марка Ситроен модел „Ксара“, движил се в средната лента за движение в права посока, при лява пътна лента за извършване на ляв завой и временно затворена за движение в права посока дясна пътна лента. Към момента на предприемане на пресичането на пътното платно, светофарната уредба е показвала за пешеходеца забранителен знак за преминаване, а автомобилите движещи се в средната лента, в т.ч. и процесният, са били в условията на преминаване на зелен сигнал. Изчислената скорост на процесния автомобил не е превишавала 50 км/ч, при гарантирана 35 км/ч. Съобразно началото на спирачния път водачът на процесния автомобил е реагирал аварийно на разстояние от около 20 метра от точката на ПТП, забелязвайки пешеходеца едва преди навлизането му в лентата на движение на автомобила. По отношение видимостта вещото лице указва за силно ограничена възможност на водача спрямо началото на пътното платно, откъдето тръгва пешеходеца. В случай, че частично закриващите видимостта пътни знаци не са били разположени на платното за движение, то водачът би имал възможността да възприеме пешеходеца на разстояние от около 50 метра към началото на стъпването му на пътното платно. Отделно от това, движението е било интензивно, с престрояващи се автомобили от крайна дясна лента в средна и от средна в лява лента за обратен завой и ляв завой на 58 метра преди точката на удара, поради което водачът е видял пешеходеца непосредствено при навлизане в лентата на движение на автомобила. На поставени в о.с.з. вещото лице заключва, че водачът адекватно е наблюдавал пътното платно, но с оглед описаната по-горе пътна обстановка е реагирал на метри от пешеходната пътека, респ. ударът е настъпил върху пешеходна пътека. Водачът е направил възможното да приведе автомобила в аварийно спиране, реагирал е своевременно и адекватно още в първия момент, в който е видял пешеходеца, но тъй като последният вече е бил в опасната зона на автомобила, е настъпило и съприкосновението между тях. Времето за реакция на водача на процесния автомобил е било около секунда-крайно недостатъчно за реакция с цел избягване на съприкосновението, докато пешеходецът е имал по-голяма възможност да преустанови движението си спрямо движението на автомобила, при все че изначално е нямал основание да се намира на пътното платно при забранителен сигнал за преминаване на пешеходци. От събраните гласни доказателства на св. Б. Калеев, движил се зад процесния автомобил, в средна пътна лента, същите са преминали кръстовището при зелена светлинна индикация на светофарната уредба касателно автомобилите. Пътят е бил в ремонт и на същия са били позиционирани освен регулиращите движението пътни знаци, също и машинна техника. Самият св. К не е видял пешеходеца, нито е очаквал да се появи на платното за движение с оглед факта на указваща разрешителна зелена светлина светофарна уредба регулираща движението на автомобилите.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

При претендирането на обезщетение за неимуществени вреди съизмерими са емоционалните и психологически аспекти на страданието, които не са изводими еднозначно от наличието на определена възраст, а от конкретната психика, емоционалната устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния индивид и от съдържанието на връзката му с пострадалия, приживе. Подлежат на оценка обстоятелствата, установяващи съдържанието на общуването между починал и преживял, при съвместното им съжителство: взаимопомощ, подкрепа, съчувствие, поддържане на ведър семеен климат и пр.. Релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са единствено фактите и обстоятелствата, относими към установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния.

Пострадалият е бил на 77 годишна възраст, любящ баща и дядо, в добро здраве (по делото не са представени доказателства за наличието на заболявания, които да са причинили настъпването на смъртта), всеотдаен към семейството, грижещ се за близките си. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М. Кондова и Л. Пешева, съответно съседка и сестра на пострадалия, се установява, че семейството е било хармонично, поддържащи се един друг. Отношенията на В. с баща ѝ са били почти ежедневно поддържани предвид близостта на живеене един от друг – в един и същ град, на минути пешеходно разстояние един от друг. След инцидента и постъпването му в болницата тя е станала пряк свидетел на това как баща ѝ гасне пред очите ѝ и е безсилна да окаже каквато и да е помощ за оздравяването му и да продължи живота му постарому. Била е силно привързана към пострадалия – нейния баща, помагали са си взаимно и във всичко са търсели подкрепа един от друг, което се установява от събраните гласни доказателства. Нито едно от децата не е било загубило връзката с баща си, напротив поддържали са топли отношения и чести контакти, независимо, че всяко едно е имало вече създадени свои дом и семейство, а две от децата му са живеели в чужбина - пострадалият ги е посещавал нееднократно, а едно от посещенията е останал на гости за по-дълго време. Помагал е в грижите за внуците си при необходимост и/или отсъствие поради служебна ангажираност на родител. Взаимно много са си помагали, като в отношенията им са били изпълнени с разбирателство, привързаност, уважение и обич. Предвид малкия размер на пенсията на пострадалия, децата са му помагали и не са го оставили да страда от финансов недоимък. Сестрата на пострадалия отрича брат ѝ да е боледувал, бил е здрав, без сериозни заболявания. От инцидента всички деца са били съсипани, и това е личало и на погребението, на което всички са присъствали. Докато е бил в кома – в продължение на три месеца, В. всеки ден е посещавала баща си в болницата. Загубата е била неочаквана. Смъртта на техния баща се е отразила зле на всички в семейството, като липсата му е осезаема. Ищците са били силно привързани към пострадалия. От значение е взаимната подкрепа, която са си оказвали един на друг – помагали са си взаимно и във всичко са търсели подкрепа в другия, във всеки един удобен момент са били заедно. Пострадалият във всеки удобен момент е прекарвал време с внуците си, а при отсъствието на дъщеря си В. те са оставали на неговите грижи с оглед естеството на работата ѝ, изискваща чести командировки.

Претендираните в процесния случай за заплащане суми представляват обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на бащата на ищците. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че връзката между дете и родител започва от момента на раждането и всяка една изминала година тази връзка се заздравява и задълбочава предвид полаганите от един родител грижи за подсигуряване на неговите деца - физически и материални, участват при формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Родителят, независимо на колко години е неговото дете, остава в съзнанието му като най-близък човек и сред първите, към които би се обърнало в случай на необходимост за преодоляване на житейски трудности, получаване на съвет и т.н. Установява се по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, че между починалия и децата му е градена стабилна връзка през годините, която не се е загубила след отделянето на децата и напускането на „бащината къща“. Напротив, макар и да не са живеели в едно домакинство с пострадалия, ищците – негови деца, са били в чудесни и близки, дори приятелски отношения, които са поддържали до последния миг, продължили са да се подкреяпят взаимно, поддържайки близки и топли отношения, изпълнени с рабирателство и взаимна обич. От показанията на разпитаните се установява, че ищците, независимо възраст и семейно положение, са страдали от внезапната кончина на баща им.

Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на родител е сред най-тежките загуби за едно дете, независимо от възрастта на последното, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. Безспорна е дълбоката скръб, която всеки от ищците е преживял от загубата на своя баща предвид съществувалите помежду им приживе на наследодателя им хармонични отношения на обич, уважение, привързаност и близост, тежестта на нанесената им от внезапната му смърт травма. Силна, трайна и непоклатима е била емоционална връзка между пострадалия и ищците, като същата не се е изгубила с времето, а напротив – предала се е и на следващото поколение - внуците на пострадалия са познавали своя дядо, който откъслечно е помагал при тяхното отглеждане указвайки периодично помощ в тяхното отглеждане.

Настоящият съдебен състав намира, че от една страна, следва да се отчете обстоятелството, че всеки от ищците от дълго време не е живял в едно домакинство с техния баща, а от друга същите са пълнолетни и в трудоспособна възраст лица. На следващо място следва да се съобрази и възрастта на починалия към момента на непозволеното увреждане, както и това, че нито едно от децата му не са зависели финансово от своя баща. По делото не са представени доказателства указващи за приявата и наличието на трайна и непреодолима форма на психологическа травма у когото и да е от ищците. Последните не са били зависими финансово от него и не са имали необходимост от непосредствените му грижи, за да се справят с ежедневието си, с изключение на ищцата В.Л., за която по делото се събраха доказателства, че периодично е поверявала на баща си грижите за децата при отсъствието ѝ от дома им предвид служебните ѝ ангажименти и необходимостта от пъруване в командиовка извън града.

Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди на базата на принципа за справедливост, съдържащ се в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се осъществява чрез преценка на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства, относими към характера и тежестта на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията във връзка с него, характерът на взаимоотношенията, създадени между баща и дъщеря, ролята на бащата в семейството, общественото възприемане на справедливостта при конкретен етап от развитие на обществото, икономическите условия в страната. Едно от проявленията на тези условия е непрекъснатото осъвременяване на минималните нива на застрахователните суми /лимити/ за покриване в техните рамки на отговорността на застрахователя за неимуществени вреди, причинени от застрахования автомобилист на трети лица в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” /чл. 266 и чл. 267 от КЗ отм./. Ежегодно нарастващите нива на застрахователно покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди са обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка, които в случая са съизмерими с предвидените в пар. 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ (отм.) минимални лимити на отговорността на застрахователя. Нормативно предвидените лимити следва да се отчитат като ориентир за икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждащото събитие при преценката за действително претърпените неимуществени вреди и определянето по критериите по чл.52 от ЗЗД на дължимото се обезщетение за тях. Към момента на настъпване на процесното събитие /24.06.2015 г./ лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на смърт при едно пострадало лице е 2 000 000 лв. От друга страна, размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

При смърт на родителите, настъпила преди 2015 г., в периода от 2009 г. до 2014 г., се установява, че съдилищата присъждат обезщетения в размер между 100 000 - 150 000 лв., като през посочените години има промяна, макар и незначителна, към подобряване на икономическата обстановка в страната, лимитите по застраховка Гражданска отговорност са увеличени двукратно /напр.: решение № 28 от 09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1948/2013 г., II т. о., ТК; решение № 119 от 25.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60199/2016 г., IV г. о., ГК; определение № 593 от 20.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 964/2017 г., II т. о.; определение № 667 от 23.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1685/2018 г., II т. о.; решение № 141 от 28.11.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на ВКС/.

Предвид изложеното по-горе и с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищците от загубата на своя баща вследствие процесното ПТП, съобразявайки и икономическата обстановка в страната през 2015 г., то следва да се приеме, че справедливото обезщетение дължимо на ищцата В.Л. е в размер на 140 000 лв., а на останалите две деца К.В. и Т.Д. в размер на по 120 000 лв. за всеки поотделно.

По отношение възражението за съпричиняване:

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е пресякъл пътното платно при забраняващ това сигнал на светофарната уредба, макар и на пешеходна пътека, с което е нарушил разпоредбата на чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) от ЗДвП. При пресичане на платното за движение пострадалият Л Й – в качеството си на пешеходец, е предприел пресичане на пътното платно по пешеходната пътека при неспазване на следните правила: 1. преди навлизане на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали. Следователно и доколкото Л Й като пешеходец е следвало при преминаване през кръстовището между бул. „Трети март“ и бул. „Янош Хуняди“ по пешеходната пътека разположена на бул. „Трети март“ да спаси горепосочената разпоредба на чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), ал. 1, т. 1-3 от ЗДвП. Както бе изложено по-горе, в приетата по делото САТЕ, изготвена въз основа на данните от приетите писмени доказателства, вещото лице е дало категорично заключение, че пострадалият пешеходец е имал по-голяма възможност да преустанови движението си спрямо движението на автомобила, при все че изначално е нямал основание да се намира на пътното платно при забранителен сигнал за преминаване на пешеходци. Това му поведение е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалата му смърт, а оттам и с понесените от неговите деца неимуществени вреди. В този смисъл направеното възражение за съпричиняване от ответника се явява основателно. Същевременно времето за реакция на водача на процесния автомобил е било крайно недостатъчно, за да избегне съприкосновението с неправилно пресичащия пешеходец, като с това избегне удара. От заключението на експерта става ясно, че при инцидента при създалата се ситуация е бил предотвратим технически единствено спрямо поведението на пешеходеца. Предприемайки пресичане на горепосоченото кръстовище, в част от деня с висока интензивност на трафика на автомобили и други ППС, пешеходецът с поведението е допринесъл за настъпване на ПТП, като този принос с оглед изложеното съдът определя на 50 %. Настоящият съдебен състав намира, че определените обезщетения от съответно 140 000 лв. и 120 000 лв. следва да бъдат намалени с този процент, т.е. със сумата от 70 000 лв. по отношение на В.Л. и със сумите от 60 000 лв. по отношение на останалите двама ищеца К.В. и Т.Д..

Предвид горното, първоинстанционното е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено за разликата над 60 000 лева до присъдените 70 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на К.В. и Т.Д., както и в частта над 13 642.62 лева до присъдените 15 937.23 лева, представляващи законна лихва за забава от датата на увреждането до депозиране на исковата молба.

В останалата осъдителна част досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди на В.Л. в размер на 70 000 лева, както и за сумата от 15 937.23 лева, представляваща законна лихва за забава от датата на ПТП до депозиране на исковата молба, първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да се потвърди.

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски се дължат по съразмерност. Въззивниците В.Л., К.В. и Т.Д. не претендират заплащането на съдебно-деловодни разноски, не представят списък по чл. 80 от ГПК, поради което ако такива са направени остават в тежест на страните.

„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД претендира заплащането на сумата в размер на 3 683.02 лева, представляваща държавна такса за настоящото производство, както и сумата в размер на 7 920 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. По повод възражението за прекомерност, настоящият съдебен състав, съобрази от една страна отсъствието на голяма фактическа и правна сложност на спора. От друга страна, доколкото обаче застрахователното дружество претендира заплащане на сумата от 7 920 лева с ДДС, а минималният размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражения е в размер на 12 442.80 лева с ДДС, определена при обжалваем интерес от 441 993.81 лева, следва да се посочи, че претендираното възнаграждение не надвишава горепосочения размер. Съобразно изхода от спора, пропорционално на уважената част от въззивната жалба в полза на застрахователното дружество следва да се присъди сумата в размер на 4 617. 36 лева. С оглед на горното, в полза на страната следва да се присъди сумата в общ размер на 4 974.61 лева, от които 357. 25 лева – държавна такса и 4 617. 36 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

В първоинстанционното производство в полза на застрахователното дружество са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 11 306.67 лева. Предвид изхода от спора в полза на същото следва да се присъди допълнително сумата от 964.27 лева за сторени разноски в първоинстанционното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционноро решение следва да бъде отменено и в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Варненския окръжен съд за разликата над 9 328.90 лева или за сумата в размер на 983.57 лева. ,

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 264 от 05.04.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1234/2017 г. в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 е осъдено да заплати на К.Л.В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, обезщетение за неимуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на 24.06.2015 г., за разликата над 60 000 лв. до присъдените 70 000 лв., на основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и частта за разликата над 13 642.62 лева до присъдените 15 937.23 лева, представляваща лихва за забава от датата на увреждането – 24.06.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба – 18.09.2017 г., като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на К.Л.В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, за осъждане на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати обезщетение за неимуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на 24.06.2015 г., за разликата над 60 000 лв. до присъдените 70 000 лв., на основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и частта за разликата над 13 642.62 лева до присъдените 15 937.23 лева, представляваща лихва за забава от датата на увреждането – 24.06.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба – 18.09.2017 г..

ОТМЕНЯ решение № 264 от 05.04.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1234/2017 г. в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 е осъдено да заплати на Т.Л.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, обезщетение за неимуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на 24.06.2015 г., за разликата над 60 000 лв. до присъдените 70 000 лв., на основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и частта за разликата над 13 642.62 лева до присъдените 15 937.23 лева, представляваща лихва за забава от датата на увреждането – 24.06.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба – 18.09.2017 г., като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Л.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати обезщетение за неимуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на 24.06.2015 г., за разликата над 60 000 лв. до присъдените 70 000 лв., на основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и частта за разликата над 13 642.62 лева до присъдените 15 937.23 лева, представляваща лихва за забава от датата на увреждането – 24.06.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба – 18.09.2017 г..

ОТМЕНЯ решение № 264 от 05.04.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1234/2017 г. в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 е осъдено да заплати държавна такса за разликата над 9 328.90 лева по сметка Варненския окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 264 от 05.04.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1234/2017 г. в останалата обжалвана част.

OСЪЖДА В.Л.Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***7, К.Л.В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, Т.Л.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7 сумата общо от 4 974.61 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78 от ГПК.

ОСЪЖДА В.Л.Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***7, К.Л.В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и Т.Л.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 сумата общо от 964.27 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78 от ГПК.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане““ АД – В.Г.Г., ЕГН: **********.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

  2.