Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

        

239 /гр. Варна, 05.11.2019 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                Н. ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Е. Тодорова като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д. №471/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), със седалище гр.София срещу решение №19/16.04.2019 г. по т.д.159/2018 г.  по описа на ШОС, с което е отхвърлен иска на НАП да бъде признато за установено, съществуването и дължимостта на неприето в производството по несъстоятелност против  „Н. и М.” ООД публично вземане в размер на 200 (двеста) лева, установено с влязъл в сила електронен фиш №К-0201716/01.03.2012 г., издаден от ОДМВР – Шумен.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални  нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.

Насрещната страна „Н. и М.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК 127555582, не е подала писмен отговор.

Синдикът на „Н. и М.” ООД (в несъстоятелност) е подал  писмен отговор, в който оспорва жалбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ОС – Шумен е предявен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София срещу „Н. и М.” ООД (в несъстоятелност), със седалище гр.Шумен и синдикът на длъжника И.И., за установяване съществуването на предявено от кредитора НАП в производството по несъстоятелност на „Н. и М.” ООД (в несъстоятелност), със седалище гр.Шумен по т.дело №7/2017 г. на ШОС,  неприето от синдика вземане, включено в списък на неприети вземания на кредитори, както следва: публично вземане в размер на 200 лв., установено с влязъл в сила електронен фиш №К-0201716/01.03.2012 г., издаден от ОДМВР – Шумен.                       

Синдикът на несъстоятелния длъжник оспорва предявения иск като излага, че вземането към момента на предявяването му в производството по несъстоятелност, е погасено по давност.                                                            Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                                    Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.                   Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението с оглед надлежното конституиране на синдика са допустими.     Няма спор между страните, че НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София е кредитор в производството по несъстоятелност на „Н. и М.” ООД (в несъстоятелност), със седалище гр.Шумен.

От събраните по делото доказателства се установява, че с електронен фиш серия К №0201716/01.03.2012 г., на въззиваемото дружество е наложена глоба в размер на 200 лв., за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което дружеството е уведомено на 27.04.2012 г. С разпореждане на публичен изпълнител при ТД - Варна, офис Шумен от 23.05.2013 г. е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания по изпълнително дело №2531/2008 г. по описа на ТД гр. Варна, офис Шумен. Не се спори, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 13.07.2015 г. е извършено и последното действие по принудително изпълнение свързано със събиране на процесното вземане.       С Определение №298/27.11.2018 г. по т. д. №7/2017 г. по описа на ШОС е оставено без уважение възражението на НАП против допълнителен списък на неприети вземания, представен на синдика с молба вх. №4969/09.10.2018 г. в частта относно неприемане на публично вземане за глоба в размер на 200 лв., възникнало на основание влязъл в сила електронен фиш №К-0201716 от 01.03.2012 г. на ОД на МВР Шумен.                                                                      Електронният фиш за налагане на глоба серия К №0201716/01.03.2012 г., издаден от ОДМВР – Шумен е издаден и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Касае се за нарушение, което е установено и заснето с автоматично техническо средство като електронния фиш се връчва на собственика на моторното превозно средство, който в случая е бил „Н. и М.” ООД (в несъстоятелност), със седалище гр.Шумен. В този случай по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвиденото наказание се налага на законния представител на юридическото лице или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, поради което поначало наказанието не е могло да бъде наложено на дружеството-длъжник.             Независимо от горното, с оглед наведените във въззивната жалба основания за незаконосъобразност на решението, следва да се посочи, че с оглед характера на наложеното наказание – глоба, спрямо него намира приложение предвидената в чл.82 от ЗАНН погасителна давност. Това следва от разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок.                          Именно такъв срок е предвиден в разпоредбата на чл.82, ал.1, б. "а" от ЗАНН, съобразно която административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Същевременно в ал.3 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока по ал.1. Предвиденият в тази разпоредба срок отново е по-кратък от 10-годишния абсолютен давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.171, ал. 2 от ДОПК.                                                            Ето защо, при преценката за това, дали е изтекла погасителната давност за вземането по горепосочения електронен фиш, следва да бъде взета предвид погасителната давност по чл.82 от ЗАНН. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, давността започва да тече от влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието, като абсолютната давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН по отношение на наказанието глоба изтича 3 години, считано от датата на влизане в сила на наказателното постановление. Съгласно чл.82, ал.4 от ЗАНН, разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН обаче не се прилага по отношение на наказанието "глоба", когато в срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН е образувано изпълнително производство. По отношение на електронния фиш са предприети действия по принудително изпълнение от 23.05.2013 г., когато вземането е присъединено към горепосоченото изпълнително дело, а последното извършено по него  действия по принудителното изпълнение е от 13.07.2015 г., когато са наложени обезпечителни мерки.                                                                                  С оглед на това давността по отношение на това вземане следва да се счита прекъсната от 13.07.2015 г., като от тази дата е започнала да тече нова давност. Липсват доказателства за последващо прекъсване на давността, поради което към момента на предявяването на вземането – 21.09.2018 г. в производството по несъстоятелност е била изтекла както предвидената в чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН давност, така и тази по чл.82, ал.3 от ЗАНН, считано от датата на прекъсване на давността. Наличието на образувано изпълнително производство не е основание да се приеме, че давността е спирана, тъй като се касае за производство по изпълнение на административни наказания и съответно приложение намират правилата на НК и НПК. С оглед на това, спирането на изпълнението на наказанието следва да се разглежда с оглед разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НК, съгласно която давността спира, когато започването или продължаването на наказателното производство зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Изпълнителното производство не разрешава такъв предварителен въпрос, поради което и не води до спиране на давността. Това обстоятелство следва и от ТР № 2/12.04.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСС, I и II колегия на ВАС, с което е прието, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН при изпълнение на административно наказание "глоба" се прилага давностния срок по чл.82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а също така и от Решение № 3/11.04.2017 г., постановено по н. д. № 1131/2016 г. по описа на ВКС, НК, II н. о.                                                                                                      С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №19/16.04.2019 г. по т.д.159/2018 г.  по описа на ШОС, с което е отхвърлен иска на НАП да бъде признато за установено, съществуването и дължимостта на неприето в производството по несъстоятелност против  „Н. и М.” ООД публично вземане в размер на 200 (двеста) лева, установено с влязъл в сила електронен фиш №К-0201716/01.03.2012 г., издаден от ОДМВР – Шумен.

 

Решението е окончателно и не подлежи обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: