Р Е Ш Е Н И Е

 

310

 

Гр. Варна, 15.11.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 15.10.2013 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА в.т.д. № 472 по описа за 2013     год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила в срок въззивна жалба от В.К.Д. *** против решение на Варненски окръжен съд № 321/04.04.2013 г. по т.д.№ 2526/12 г., с което е отхвърлен предявен от въззивника против БАНКА ДСК ЕАД и Е.К.Ж. иск за установяване нищожност на договор за учредяване на ипотека по нот.а.№ 113, т. първи, рег.1492, д.№ 90/2005 г. на нотариус с рег.№ 446 и район на действие – ВРС за ½ ид.ч. от имота, собственост на учредителя Е.К.Ж., на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, поради липса на съгласие от страна на БАНКА ДСК ЕАД ипотеката да бъде учредена само за посочената идеална част от имота, както и с което въззивникът е осъден да заплати на банката сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1 270 лв.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

БАНКА ДСК ЕАД с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски за тази инстанция.

Е.К.Ж. не е подала писмен отговор и не изразява становище във въззивното производство.

За да се произнесе по предмета на спора, съдът съобрази следното:

Ищецът твърди, че е съсобственик на имота, предмет на разпоредителната сделка, заедно със сестра си – Е.Ж., като тя притежава ¾ ид.ч. от имота, а ищецът - ¼ ид.ч. по наследство. С договора за учредяване на ипотека върху имота е обезпечено чуждо задължение към БАНКА ДСК ЕАД, като собственици към онзи момент на ипотекирания имот са били сестра му и майка му В.Д., при равни квоти. Поради липса на надлежна представителна власт от страна на лицето, договаряло от името на В.Д. /легитимирало се с неистинско пълномощно/, с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на сделката, до размера на правата й – ½ ид.ч. Ищецът счита, че след като сделката е прогласена частично за нищожна, последиците са от такъв характер, че рефлектират върху действителността и на останалата част от нея. Той смята, че за тази част договорът за учредяване на ипотека също е нищожен, поради липса на съгласие от страна на банката - кредитор да отпусне кредита срещу непълно, половинчато обезпечение, като сочи, че само при наличие на условието - ипотеката да тежи върху целия имот - ръководството на банката е дало съгласието си за отпускане на кредита и съответно за неговото обезпечаване.

Въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Между страните няма спор по осъществяването на изложените факти относно собствеността върху имота, сключването на договора за ипотека от 19.04.2005 г. и установяването на частичната му нищожност.

Твърденията във връзка с недействителността на договора за кредит не могат да бъдат разглеждани, поради това, че ищецът, трето спрямо правоотношението лице, няма право да се намесва в него. Поначало установяването на нищожност на сделките могат да искат страните по тях, а третите лица – само когато докажат правен интерес. Ищецът установява изискуемия от закона интерес само по отношение на договора за учредяване на ипотека върху имот, от който впоследствие придобива части от правото на собственост. Придобиване на правото на собственост след сключване на договорите за кредит и ипотека, в които той не е имал основание да участва, не го легитимира да предявява и възраженията на длъжника против кредитора по смисъла на чл.151 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД гласи, че нищожността на отделни части на договора не влече нищожност и на останалите му части, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействи-телните такива. В случая ищецът оспорва предположението, че кредиторът по договор за кредит би сключил договор за обезпечаване на вземането си чрез ипотека само върху процесната идеална част от недвижимия имот, като твърди порок във волята му, изразяваща се в липса на съгласие. Поначало възражения за накърнена воля може да релевира пред съд само лицето, което я изразява, т.к. в противен случай би се нарушил принципът на чл.26 ал.2 ГПК. В случая банката, чието съгласие се оспорва, изрично в хода на процеса е потвърдила, че порок във волята й за сключване на сделката в останалата й част /с която отв. Е.Ж. е учредила в нейна полза ипотека върху собствената си ½ ид.ч./ не съществува, като в подкрепа на това сочи и предприетите от нея против имота действия по принудително събиране на вземането.

Ипотеката представлява вид реално обезпечение. Интересът на кредитора е да има обезпечение на вземането си, дори в непълен размер, и този интерес се презумира от закона. Затова недействителността на една част от договора за ипотека на основание, което няма нищо общо със съгласието на ипотекарния кредитор да приеме обезпечението, не се отразява върху съгласието му по отношение на останалата, редовно учредена част.

Ипотеката върху идеална част от недвижим имот е действителна, включително когато имотът е съсобствен, по аргумент от чл.33 ЗС. Следва да се отбележи, че хипотеза, свързана с приложението на тази норма, изобщо не е въвеждана от ищеца в предмета на спора.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че предявеният иск за установяване нищожност на договора по нот.акт № 113, т.І, рег.1492, д.№ 90/2005 г., поради липса на съгласие на банката за учредяване в нейна полза на ипотека върху 1/2 ид.ч. от недвижимия имот от страна на Е.К.Ж., е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Изводите на двете инстанции по предмета на спора съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, вкл. чрез препращане към мотивите му в частта, в които е посочено, че договорът за ипотека обединява две самостоятелни правоотношения между банката и всеки от съсобствениците на имота.

С оглед изхода от делото и предвид неоспорения списък по чл.80 ГПК, в полза на БАНКА ДСК ЕАД следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 270 лв.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 321/04.04.2013 г. по т.д.№ 2526/12 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА В.К.Д. с ЕГН ********** *** 38 да заплати на БАНКА ДСК ЕАД с ЕИК 121830616, сумата 1 270 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева/ – съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: