Р Е Ш Е Н И Е

 

376/Варна, 23.12.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 26.11.2014 год. в състав

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                       ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 472/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Л.И.К. срещу решение № 556/04.06.2014 год., постановено по т.д.№ 1966/2013 год. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от страната против Е ЕООД, ЕИК 103826406, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Жеравна № 7, представлявано от Т.К.Д., иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 200 лв, представляваща стойността на дружествен дял на ищеца към 31.10.11 г., поради прекратяване на членството му в ответното дружество, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, като неоснователен.

В предявената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, обосновани с грешно изчисляване на активите и пасивите на дружеството към балансова дата – 31.10.2011 год. ВОС е изградил изводите си върху коригиран от вещите лица междинен счетоводен баланс, игнорирайки  счетоводните записвания на дружеството и тяхното надлежно приемане, одитиране и обявяване в ТР. Оспорват се и изводите на първостепенния съд относно приобщаването на величината на допълнителните парични вноски към пасивите на дружеството. Поддържа се, че същите са счетоводно отразени в собствения капитал на дружеството, поради което е недопустимо третирането им като дългосрочни задължения.

Предявената въззивна жалба се оспорва от насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

     Производството е с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ.

      Безспорно е между страните и не е предмет на въззивно оспорване, че ищецът е бивш съдружник в ответното дружество и притежател на 13 дяла с номинална стойност от 100 лева /25 %/ от капитала, целия в размер на 5200 лв.  По делото не е налице спор, че членството на ищеца е прекратено на 19.10.11 г. по реда на чл.517, ал.3 ГПК. Не се спори и относно  факта, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от 1300 лв като равностойност на дружествения му дял.

Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ имуществените последици за прекратилия участието си съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като под имуществени последици се има предвид възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството, представляваща равностойността на дружествения му дял, съответен на дела му по чл.127 ТЗ към момента на прекратяването. Съобразно дадените разрешения в Решение № 466 от 30.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 112/2008 г., II о., ТК, за да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството (т. е. без записания капитал, резервите и финансовия резултат). При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращ капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял.

Първият спорен въпрос пред настоящата инстанция е сведен до правното и счетоводно третиране на допълнителните парични вноски на съдружниците по смисъла на чл.134 ТЗ.  Съобразно разпоредбата на чл.134, ал.1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби  и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. По арг. от ал.3 същите подлежат не връщане и не са част от капитала на дружеството. Допълнителните парични вноски съставляват заемни средства, поради което по правило са част от дружествения пасив т.е. съществуващо задължение, което произтича от минали събития и чието уреждане се очква да доведе до изтичане на ресурси - носители на икономическа изтода –т.4.2 от НСФОМСП. Следователно – при изчисляване на дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 ТЗ допълнителните парични вноски формират част от дългосрочните задължения на дружеството, поради което закономерно водят до намаляване на чистия дружествен актив.

По делото е прието заключение на тройната ССЕ, съобразно което съставеният от дружеството междинен счетоводен баланс не отговаря на посочените от съда принципи. Изготвеният междинен счетоводен баланс е в нарушение на изискванията на чл.23, ал.2 ЗСч и не отразява вярно и  честно имущественото състояние на дружеството. Междинният баланс обективира допълнителни парични вноски като „собствен капитал”, раздел „други резерви”  като сочената балансова информация следва да се рекласифицира така, че величината на допълнителните парични вноски следва да увеличи задълженията /пасивите на дружеството.

В производството пред въззивната инстанция не са наведени конкретни доводи против изводите на първостепенния съд относно необходимостта от рекласификация и по отношение на направените вноски при непроведено увеличение на капитала. Пред настоящата инстанция не е спорно, че съгласно решение на ОС от 16.07.2010 год. уставният капитал на дружеството се увеличава с 52 000 лева. Решението предвижда ефективно увеличение на капитала чрез допълнителни парични вноски на двамата съдружници както следва: за Т.Д. – 39 000 лева; за съдружника К. – 13 000 лева. Решението предвижда 35 дневен срок за внасяне на вноските, респ. в такива са внесени единствено от съдружника Т.Д.. Следователно – решението за увеличаване на капитала не е изпълнено, не е вписано в ТР  и същото следва да се счита непроведено. Сторените във връзка с непроведеното увеличение на капитала вноски подлежат на връщане като дадени на неосъществено основание – чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради което също водят до намаление на чистия дружествен актив.

След посочените корекции, величината на чистия дружествен актив е в размер на 3 839, 26 лева. Стойността на дружественият дял на ищеца, определен въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, изготвен от вещите лица по делото, възлиза на сумата от  959,82 лв. Вземането на ищеца е погасено чрез осъщественото плащане на сумата от 1300 лева, постъпила по изп. дело № № 20117180401637 на ЧСИ С.К. –Данова , рег.№718 при ОС-Варна, за което е представено удостоверение от 01.11.11г. / л.14 от делото/. На посоченото основание, предявеният иск по чл.125, ал.3 ТЗ е изцяло неоснователен.

Наведените от въззивника доводи за обвързващо доказателствено значение на съставения от дружеството междинен баланс са неоснователни. В настоящото производство не се оспорва произхода на коментираните вписвания в баланса. Спорът е сведен до квалификацията, т.е. до правното и счетоводно третиране на конкретни стойностни величини. При изследване на сочения въпрос съдът не е обвързан от записванията в баланса, респ. е в правото си сам да определи действителното им правно и счетоводно съдържание, още повече при установеното в производство противоречие с изрични законови норми. Режимът на допълнителните парични вноски като част от заемните средства на дружеството е регламентиран в ТЗ, а по силата на императивната правна норма на чл.134, ал.3 ТЗ същите не участват във формирането на записания капитал и не могат да бъдат счетоводно отнесени в капиталови сметки от група 10,11 и 12. Сочената законова норма няма диспозитивен характер и не може да бъде дерогирана от дружеството – заемополучател чрез предприетите счетоводни записвания.

    С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед направеното от въззиваемото дружество искане и на основание чл.78 ГПК на същото следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебни и деловодни разноски в размер на 1584 лева, съставляваща платено адвокатско възнаграждение. Въззивният съд съобрази, че минималното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденията, предвид материалния интерес   по настоящото дело, възлиза на 1316 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение надхвърля минималния размер със сумата от 268 лв и няма прекомерен характер. Цената на адвокатската услуга е ориентирана към минимума по Наредбата.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 556/04.06.2014 год., постановено по т.д.№ 1966/2013 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е ЕООД, ЕИК 103826406, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Жеравна №7, представлявано от Т.К.Д.  СУМАТА от 1584 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.280 ГПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: