Р Е Ш Е Н И Е

№  296/20.11.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.10.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 472 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от адв. А.Ж. – като пълномощник на СД„К. и Син-К. и сие”–ответник по т.д. № 1328/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от въззивното дружество насрещен иск  за заплащане на сумата от 7 293,33лв. от които сумата от 2 582,30лв.-обезщетение за  ползване от ищеца на собствено на въззивника дворно място за разполагане на лизингова машина и сумата от 4 711,03лв.-заплатени от страната разходи за охрана на машината за периода 25.10.2011год.-31.05.2013год. под формата на трудово възнаграждение и осигуровки, на основание чл.59 ЗЗД.

Считат решението в обжалваната част за неправилно- поради необоснованост, по изложени съображения. С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което предявеният насрещен иск да бъде уважен.

Насрещната страна „Уникредит Лизинг”ЕАД, чрез писмено становище на процесуарлен представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез представено писмено становище от въззиваемата страна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Предявеният насрещен иск е  с правно основание чл.59 ЗЗД.

С писмения отговор на исковата молба СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 е предявил срещу «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» АД ЕИК 121887948 НАСРЕЩЕН ИСК за заплащане сумата от 5000 лева, от които:- сумата от 2188 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствено на дружеството-ищец по насрещния иск дворно място за разполагане на лизинговата машина и сумата от 2812 лева- заплатени от страната разходи за охрана на машината за периода от 25.10.2011г. до 31.05.2013г. под  формата на трудово възнаграждение и осигуровки на служител, на основание чл. 59 ЗЗД. Излага, че за времето на предаване на машината-предмет на договора за лизинг-25.10.2011год. до сключване на Договора за заем за послужвае-31.05.2012год., вещта се е намирала в дворното място, собственост на дружеството. За това време  СД претендира обезщетение за ползване на дворното място, както и разходи за трудово възнаграждение за охрана, в посочените размери.

С определение № 4959/19.12.2014 год., съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 срещу «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» АД ЕИК 121887948 НАСРЕЩЕН ИСК за заплащане сумата от 5000 лева, от които сумата от 2188 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствено на ищеца по обратния иск дворно място за разполагане на лизинговата машина и сумата от 2812 лева- заплатени от страната разходи за охрана на машината за периода от 25.10.2011г. до 31.05.2013г. под  формата на трудово възнаграждение и осигуровки на служител, на основание чл. 59 ЗЗД.

С писмен отговор ответникът по насрещния иск оспорва иска. Възразява, че след датата на прекратяване на договора за лизинг, лизинговата вещ не е върната на лизингодателя, а е оставена на отговорно пазене в с. Старо Оряхово, поради което лизингополучателят е държал вещта на правно основание и същият се е съгласил да я пази. Сочи се още, че във въпросното дворно място лизингополучателят държи и други активи и съоръжения, негова собственост, поради което не може да се изведе, че назначената охрана е само с оглед охраняване на процесната вещ. С протоколно определение от 28.04.2015 год., по повод на направено искане, съдът е допуснал изменение на размера на предявения насрещен иск чрез неговото увеличение от 5 000 лева на 7 293.33 лева, а именно: по предявения иск за заплащане на обезщетение за ползване на собственото на ищеца дворно място за разполагане на лизинговата машина, е  допуснато увеличение от 2 188 лева на 2 582.30 лева:  по предявения иск за заплатени разходи за охрана на машината за периода от 25.10.2011 г. до 31.05.2013 г. под формата на трудово възнаграждение и осигуровки на служител, е допуснато увеличение от 2 812 лева на 4 711.03 лева.

В о.с.з., дружеството-ищец по насрещния иск, чрез процесуалния си представител, моли за уважаване на иска.

Ответното дружество оспорва насрещния иск като неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно следното:

С Приемо-предавателен протокол от 25.10.2011год. СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 е върнало и предало на  «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» АД ЕИК 121887948 поточна линия за производство на бетонови изделия, съставена от Силоз и лента, предмет на лизингов договор  между страните № 90421/06.04.2010год. Според направеното отбелязване, вещта е оставена на отговорно пазена. Не е спорно също, а това се установява от представените писмени доказателства и от СИЕ, че вещта се е намирала в дворно място, находящо се в землището на с.Старо Оряхово, Варненска област, с площ от 3 000кв.м. собственост на събирателното дружество и е оставена на отговорно пазене в същото дворно място. На 31.05.2012год. между страните е сключен договор за заем за послужване, по който лизинговото дружество «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» АД ЕИК 121887948 е предоставило безвъзмездно за временно ползване на СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 поточната линия за производство на бетонови изделия, предмет на прекратения лизингов договор. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че през процесния период, вещта, предмет на прекратения лизингов договор, се е намирала в дворното място на СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“ в землището на с.Старо Оряхово, В.област.

Съобразно неоспореното заключение на  СИЕ,   пазарния наем за процесния период е в размер на 2 582,30лв. За процесния период двама работника са назачени по трудов договор да изпълняват длъжност пазач  на поточната линия за производство на бетонови изделия и съоръженията към нея. За периода СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 е изплатило на работниците изпълняващи длъжността пазачи общо сумата от 3 689,67лв., като трудово възнаграждение и внесени осигуровки и данъци в бюджета-1021,36лв.-или общо сумата от 4 711,03лв.

Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи, относно предявеният насрещен иск:

Относно претенцията за обезщетение, основаваща се на твърдението, че машината, предмет на договора за лизинг, е съхранявана в имот, собственост на дружеството-ищец. В процеса, както се посочи, това обстоятелство-че поточната линия за производство на бетонови изделия и съоръженията към нея, за процесния период се е намирала на отговорно пазене в имота на дружеството. СИЕ е определила обезщетение за ползване на имота в размер на 2 582,30лв.

Относно възражението, че в имота са се намирали и съоръжения, собственост на СД: В тежест на лизингодателя е да докаже възражението си, което не е сторено, не е и посочено, какви други съоръжения се намират в имота, освен поточната линия и съоръженията към нея. Възражението се основава на писмено предложение на СД /стр.68/, в което се сочи,  че за пълноценна работа с машината, дружеството е придобило и други съоръжения, които също се намират в имота. Това признание от една страна е неконкретно и може да се приеме като косвено доказателство, относно твърдението на лизингодателя. Но от така направеното изявление, се установява, че съоръженията са закупени за по-пълноценно използване на лизинговата вещ-т.е същите представляват спомагателни съоръжения към главната вещ. Причината да се закупят е свързана с работата на главната вещ респективно, същите нямат самостоятелно значение, поради което следва да се направи извод, че и се намират в имота, поради, функционалната им обвързаност с лизинговата вещ. С други думи, основанието да се намират в имота е обстоятелството, че поточната линия се намира в него. 

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че за процесния период, машините и съоръженията, предмет на договора за лизинг, са се намирали в дворното място на дружеството ищец. В процеса не е оборено от насрещната страна твърдението, че вследствие на разполагането на машините и съоръженията, дворното място не е могло да бъде използвано за друга цел. Предвид изложеното, искът за обезщетение, вследствие на позването на дворното място от машини и съоръжения на ответното по насрещния иск дружество е доказан.  Относно размера на дължимото обезщетение: Съобразно неоспореното и прието от съда заключение наСИЕ, пазарният наем за процесния период на ползваното от лизингодателя дворно място на ищеца е в размер на 2 582,30лв. Следователне искът за заплащане на обезщетение в размер на 2 582,30лв. се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

Относно претенцията за заплащане на сумата от 4 711,03лв.-представляваща заплатено трудово възнаграждение осигуровки:  Както се посочи, с приемо-предавателния протокол поточната линия и съоръженията към нея са оставени на отговорно пазене при ищеца. Следователно, той е имал задължение да съхранява и опазва оставените при него вещи и в изпълнение на това си задължение, което е в интерес на лизингодателя е извършил разходи за труд и осигуровки на назначените пазачи в установения размер от 4 711,03лв. По изложените съображения относно дължимото обезщетение за ползване на дворното място в пълен размер, и тази сума се дължи в пълен размер от лизингосдателя, като собственика на главните вещи. Искът се явява основателен в предявения размер от 4 711,03лв.

С оглед на изложеното, предявения насрещен иск от СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 срещу «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» АД ЕИК 121887948 за сума в общ размер отн 7 293,33лв. се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед направено искане, сумата се дължи ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск-09.09.2014год. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част.

Съобразно изхода на спора, въззиваемата страна дължи на въззивника следните разноски пред двете инстанции,направени във връзка с насрещния иск: Относно основателността на насрещния иск, на ищеца по него,   следва да се присъдят следните разноски: по 1 000лв. адвокатски хонорар за двете инстанции, или в общ размер 2 000лв.: разноски за държавни такси по иска и по въззивната жалба-в общ размер от 500лв.: 300лв. разноски за СИЕ. Или общият размер на дължимите разноски, които следва да бъдат присъдени за двете инстанции е 2 800лв.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд                                                      

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 412 от 22.05.2015 г. постановено по т.д.№ 1328/2014  г. по описа на Варненски  окръжен съд  В ЧАСТТА с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 срещу «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» АД ЕИК 121887948 НАСРЕЩЕН ИСК за заплащане сумата от 7 293.33 лева, от които сумата от 2 582.30 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствено на ищеца по обратния иск дворно място за разполагане на лизинговата машина и сумата от 4 711.03 лева - заплатени от страната разходи за охрана на машината за периода от 25.10.2011г. до 31.05.2013г. под  формата на трудово възнаграждение и осигуровки на служител, на осн. чл. 59 ЗЗД И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: 

ОСЪЖДА «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» АД ЕИК 121887948  ДА ЗАПЛАТИ НА СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 сумата от 7 293.33 лева, от която сумата от 2 582.30 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствено на ищеца по обратния иск дворно място за разполагане на лизинговата машина и сумата от 4 711.03 лева - заплатени от страната разходи за охрана на машината за периода от 25.10.2011г. до 31.05.2013г. под  формата на трудово възнаграждение и осигуровки на служител, на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на насрещния иск-09.09.2014год. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» АД ЕИК 121887948  ДА ЗАПЛАТИ НА СД „К. И СИН – К. И С-ИЕ“, ЕИК 040048939 сумата от 2 800лв. съдебно-деловодни разноски направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

                                   2.