РЕШЕНИЕ

   № 246

               гр.Варна, 01.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.10.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 472 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от К.Г.И. и П.Й.И.,***, срещу решение №76/25.04.2018 г. на Окръжен съд Добрич по т.д. №316/2017 г., с което съдът е признал за установено в отношенията на страните, че К.Г.И. и П.Й.И. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД-гр.София по издадена по ч.гр.д. №754/2017 г. на ДРС Заповед № 424/08.03.2017 г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката към 26.02.2017 г. по кредитна сделка № 888812 по договор за потребителски кредит №HL 35982/21.04.2008 г., приложение, анекс и допълнителни споразумения към него, следните суми: 46 484.66 евро - главница за периода от 10.04.2013 г. до 26.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2017 г. до окончателното й изплащане; 16 023.30 евро -договорни възнаградителни лихви за периода от 10.03.2013 г. до 16.02.2017 г.; 2 066.84 евро-мораторни лихви за периода от 10.03.2013 г. до 26.02.2017 г.; 428.39 евро-банкови такси за периода от 12.03.2013 г. до 26.02.2017 г., и ги е осъдил да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД  сумата 2 824.70 лв - сторени по делото съдебни разноски. Молят за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

С писмен отговор и с молба въззиваемата страна „Юробанк България“ АД-гр.София моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.269-ГПК въззивният съд  следи служебно за валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а е ограничен по въпросите за неправилност на решението от посоченото в жалбата.

Жалбоподателите са релевирали в жалбата си едно основно оплакване, че съдът не е съобразил извлечение на банката от 26.07.2016 г., което установявало погасяване на всички задължения по кредита към 10.02.2014 г. от други сметки на длъжника. Оплакването е неоснователно. Банковото извлечение от 26.07.2016 г. е представено на л.11-л.12 от в.ч.т.д. №200/2016 г. на Окръжен съд Добрич. От него се установява, че задължението по кредита на въззивниците към 10.02.2014 г. е в размер на 45859.73 евро. Това задължение е занулено на 20.02.2014 г. не защото е било погасено със средства от други сметки на длъжника, а защото е отнесено като главница към съдебни вземания на банката. В изпълнение на това свое действие банката е подала заявление по чл.417-ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумите: 46484.66 евро - главница, 3668.91 евро-договорни лихви и 379.57 евро-такси. По ч.гр.д. №565/2014 г. на Районен съд Добрич са били издадени Заповед за незабавно изпълнение №78/25.02.2014 г. и изпълнителен лист за същите суми. С оглед прието от съда възражение на длъжниците по реда на чл.423, ал.1, т.1-ГПК с определение №393/27.09.2016 г. по в.ч.т.д. №200/2016 г. на Окръжен съд Добрич разпореждането на ДРС за издаване на заповедта за изпълнение в частта й за допуснатото незабавно изпълнение е отменено, изпълнителният лист е обезсилен и делото е върнато на ДРС за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1-ГПК. ДРС в изпълнение на указанията на ДОС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Тъй като банката не е сторила това в указания срок, ДРС с определение №34/11.01.2017 г. е обезсилил заповедта и е прекратил производството по ч.гр.д. №565/2014 г. Това е наложило банката да обяви повторно кредита за предсрочно изискуем на 16.02.2017 г. и да подаде отново заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417-ГПК на 06.03.2017 г. за задълженията по кредита, като такава заповед й е била издадена по ч.гр.д. №754/2017 г. на ДРС под №424 на 08.03.2017 г., било е допуснато незабавно изпълнение и е бил издаден изпълнителен лист за претендираните суми. Предвид подадени от въззивниците възражения се е стигнало до предявяване от банката на настоящия иск по чл.422-ГПК за установяване на вземанията й спрямо длъжниците – настоящи въззивници. Ето защо, няма банков документ относно извършени по кредита плащания,който ССЕ е била длъжна, но не е съобразила. Извлечение на банката от 26.07.2016 г. установява само начало на първото заповедно производство, последвано от ново второ заповедно производство поради прекратяване на първото. Длъжниците не са представили на вещото лице или на съда доказателства за извършени други плащания по кредита, различни от установените такива от вещото лице. Заключението на ССЕ, което потвърждава извлечението от счетоводните книги на банката досежно дълга на длъжниците по банковия кредит, е достоверно и следва да се кредитира.

Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

ДОС е достигнал до същия краен резултат, предвид което обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Няма направено искане от ответника по жалбата за присъждане на разноски съобразно изхода на спора, поради което такива не се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №76/25.04.2018 г. на Окръжен съд Добрич по т.д. №316/2017 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.