РЕШЕНИЕ

   № 285

               гр.Варна, 24.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 01.10.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                     ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 473 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивниците И И С В Т А Ш АД - гр.Чанкая Анкара, Турция и „ ОТВ Т А И С В Т” А.С. – гр.Истамбул, Турция обжалват решение № 90/04.04.13 г. по т.д. № 367/11 г. на Добричкия окръжен съд, с което е уважен предявеният срещу тях от ЕТ „К ХХ К Т” - гр.Балчик иск за заплащане на сумата 41 732.61 лв, представляваща парично вземане по договор за цесия от 16.03.2011г. и анекс към него от 06.04.2011 г. за удържани гаранции по договори за СМР на проект „Балчик водоснабдяване и канализация разширение и рехабилитация” със „С ТТ” ЕООД гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от 14.11.2011г., както и сумата 6 617.30 лв - съдебно-деловодни разноски.

Молят за отмяна на решението и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което се отхвърли предявеният иск, ведно с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В условия на евентуалност, в случай че съдът признае искът за основателен и доказан, молят да бъде уважено направеното възражение за прихващане със сумата 13 392.98 лв, представляваща общ размер на направените от „И - Х А О” ДЗЗД разходи за отстранени дефекти в изпълнените от „С ТТ” ЕООД работи, както и със сумата 29 864.04 лв, представляваща общ размер на непризнатото право на „И - Х А О” ДЗЗД за приспадане на ДДС като данъчен кредит съгласно РА № 03251100131/03.09.11 г. на ТДД на НАП гр. Варна, Дирекция СДО, с всички произтичащи законови последици.

Въззивниците молят с писмена молба за уважаване на жалбата им,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

          Ответникът по жалбата - ЕТ „К ХХ К Т” - гр.Балчик с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата моли с писмено възражение, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Цесията по сключения договор за прехвърляне на вземания №1 от 16.03.2011 г. е произвела валидно правно действие. И - Х А О” ДЗЗД е уведомен за извършеното прехвърляне по реда на чл.99, ал.3 – ЗЗД от предишния кредитор „С ТТ” ЕООД на 06.04.2011 г., установено от обратната разписка на Интерлогистика за доставената пощенска пратка – уведомление за прехвърляне на вземане от 05.04.11 г. – л.65, т.І от делото. В уведомлението ясно е посочено, че се прехвърлят вземанията на предишния кредитор „С ТТ” ЕООД за гаранционно обслужване  в размер на 41732.64 лв. Уведомителното писмо е получено от представител на дружеството, на който е възложено получаването на пощенски пратки. Дори това лице да е действало без изрично упълномощаване, чрез него ответниците /съдружници в гр.дружество/ са били уведомени и, след като не са се противопоставили веднага след узнаването, се счита, че са потвърдили действията му – чл.301 – ТЗ. Няма извършено плащане на задължението към стария кредитор, за да има поначало смисъл възражението на ответниците за липса на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането. Новият кредитор – ищец също им е съобщил с уведомително писмо – покана от 27.04.11 г. за него. След като са изтекли договорените – едногодишен, съответно – шестмесен срок от датата на сертифициране на приетите СМР, всички актувани работи са извършени, установено от заключението на СТЕ, фактурите за удържаните гаранции на обща стойност 41732.64 лв са двустранно подписани и са осчетоводени в ДЗЗД, установено от заключението на ССЕ, няма направени от ответниците възражения до изпълнителя - цедент за констатирани скрити недостатъци на работите в рамките на тези гаранционни срокове и е налице заплащане от цесионера - ищец в срок на договорената цена по чл.4, ал.1 от договора от 16.03.11 г. на цедента /с оглед клаузата на чл.5, ал.2/, вземането на ищеца срещу ответниците за посочената стойност на удържаните гаранции е редовно възникнало и съществува. Ответниците  дължат възстановяване на удържаните гаранции на ищеца в качеството му на цесионер на вземането за тях.

Процесуалното възражение за прихващане на ответниците е неоснователно. То касае евентуални задължения на стария кредитор „С ТТ” ЕООД и не може да се прави на новия кледитор, който не е поемал такива с договора за прехвърляне на вземания №1 от 16.03.2011 г.  Било му е прехвърлено само вземане, което преминава върху него, ведно с евентуални привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително – изтекли лихви - чл.99, ал.2 – ЗЗД. Такива задължения старият кредитор не е и имал към ответниците, нито новият кредитор се е съгласил да встъпи като съдлъжник по тях по реда на чл.101-ЗЗД.

Относно претенцията за разходи за поправки няма предявена рекламация за некачествено изпълнени СМР от ответниците до „С ТТ” ЕООД. Писмо №Р2869/15.02.2011 г./л.310, т.І от делото/ е покана за почистване на строителни площадки. С писмо №Р3405/18.10.11 г. / л.314, т.І/ най-общо се твърди незавършен обхват на работа и дефектно извършени работи, без конкретизация кои са дефектните работи и без покана да се констатират двустранно или с прилагане на констативен протокол на независима сървейорска организация, както и в какъв срок следва да се отстранят. От приложената таблица /л.317, т.І/ се установяват вече извършени разходи за поправка на канализация /в размер на 16859.46 лв/, което означава, че тези действия са били предприети преди отправянето на писмото, т.е. изпълнителят изобщо не е бил уведомен преди извършването им за допуснати дефекти, за да може да ги констатира и отстрани сам, както и за намерението на възложителя да ги отстрани той или чрез трети лица за негова сметка. Следователно дефектни работи, проявили се в гаранционните срокове, не са поначало доказани от ответниците.

Няма и съобщаване на „С ТТ” ЕООД за претенция към него от непризнат данъчен кредит по ревизионен акт от 03.09.11 г., като в същата таблица /л.317, т.І/ само се описва и задължение на изпълнителя за невъзстановен ДДС в размер на 29864.04 лв, без посочване на произхода му и без в писмо №Р3405/18.10.11 г. да се иска съдействието на строителя за предоставяне на необходимите документи пред НАП. „С ТТ” ЕООД не е страна по ревизионния акт и той не може да му бъде противопоставен. Няма данни ответниците да са обжалвали акта, да са го привлекли като страна в производството по обжалването му и той да е бездействал. Няма доказана поначало причинно-следствена връзка между вредите на ответниците и поведението на цедента.

Ето защо  искът следва да се уважи изцяло, ведно с лихви и разноски. До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ДОС, предвид което решението му следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/04.04.2013 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО по т.д.№367/2011 г. изцяло.

 ОСЪЖДА И И С В Т А Ш АД - гр.Чанкая Анкара, Турция и „ ОТВ Т А И С В Т” А.С. – гр. И, Т чрез адв. Г.Г. ***, да заплатят на ЕТ „К NN - К Т” - гр.Б, ЕИК 124570839, сумата 2000 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.