Р Е Ш Е Н И Е

 

330

 

Гр.Варна, 24.11. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д. Ч., като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова в.т.д. № 473 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили жалби, както следва:

1. Въззивна жалба от Т И ЕООД гр.Добрич против решение № 272/17.03.2014 г. по т.д.№ 1150/2013 г. по описа на ВОС В ЧАСТТА, с което въззивникът е осъден да заплати солидарно с М Б ЕООД гр.Варна в полза на Н А М ЕООД гр.Варна сумата 36 000 лв., чието връщане се дължи на отпаднало основание – развален договор за изработка от 17.11.2010 г., както и да заплати при условията на солидарност сумата 277.62 лв., представляваща договорна нестойка по чл.19 от договора за периода: 12.02.2011 г. – 26.06.2013 г., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55 ал.1 пр.ІІІ ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, както и в частта досежно присъдените в полза на ищеца разноски – 3 288.97 лв.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна, редовна е и е допустима. В нея се излагат подробни доводи за допуснати от съда съществени нарушения при прилагане на процесуалния закон, необоснованост и противоречие с материалния закон при постановяване на решението, въз основа на които се претендира отмяна на същото в осъдителната му част и постановяване на друго, с което исковвете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Н А М ЕООД с писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските.

2. Частна жалба от Н А М ЕООД гр. Варна против определение № 2128/31.05.2014 г. по същото т.д., с което е оставено без уважение искането му по реда на чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение № 272/17.03.2014 г. В ЧАСТТА за разноските, с което е намалено дължимото адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. на 2 500 лв., поради прекомерност.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, редовна е и е допустима. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, като се сочат доводи за липса на основание за приложение на нормата на чл.78 ал.5 ГПК, като се постанови друго, с което съдът да присъди заплатеното възнаграждение в пълен размер.

Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор от Т И ЕООД със становище за нейната неоснователност и искане обжалваното определение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.

За да се произнесе по предмета на спора във въззивното производ-ство, съставът на АС – Варна съобрази следното:

Обжалваните актове са валидни и допустими, а по същество – и правилни.

На 17.11.2010 г. ищецът Н А М ООД гр. Добрич в качеството на възложител е сключил с ответниците ТЕХНО- ИНВЕСТ ЕООД гр.Добрич и М Б ЕООД гр.Варна в качеството им на изпълнители договор за извършване на СМР за изграждане на подпорна стена със срок за изпълнение – 35 дни след осигуряване от страна на възложителя на възможност за започване на работа. Уговорено е възнаграждение в размер на 89 805 лв. с ДДС, 40 % от което се дължи авансово, в размер на 35 922 лв. Уговорено е, че при пълно неизпълнение предплатената сума подлежи на връщане, ведно с неустойка в размер на основния лихвен процент. За осъществяване на контакти и плащания са посочени телефони и банкова сметка ***, за която не се спори, че принадлежи на М Б ЕООД. Съобразно поетото задължение, възложителят е заплатил по посочената в договора банкова сметка ***. на 19.11.2010 г. с основание - фактура, издадена на 18.11.2010 г. от М Б ЕООД, по договор за изработка на подпорна стена от 09.11.2010 г. Не се спори, че подпорната страна не е изградена от ответниците, а е изпълнена от възложителя, след изтичане на уговорения срок, поради което нуждата от реално изпълнение е отпаднала, респективно са налице основания за разваляне на договора при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД.

В отговора на исковата молба от страна на въззивника се излага следното: че той само е подписал договора за изработка от 17.11.2010 г., но между него и останалите двама участници не е имало каквото и да било взаимодействие и кореспонденция по повод изпълнението му. Твърди, че негов представител не е присъствал при съставяне на приложения към исковата молба протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Посоченият представител Росен Петков никога не е бил упълномощаван да представлява Т И ЕООД и това лице никога не е било в трудово-правни или граждански правоотношения с дружеството, а положеният върху документите печат е фалшив. Напротив, Росен Петков е бил упълномощен да представлява М Б ЕООД, както и да подписва договори от името на фирмата /договорът от 17.11.2010 г. също е подписан от Петков, като представител на М Б ЕООД/. Оспорва, че плащането на аванса от 36 000 лв. е направено в изпълнение на процесния договор, с оглед основанието му – фактура по договор за изработка на подпорна стена от друга дата.

В отговор ищецът заявява, че между страните липсва друг договор за подпорна стена, освен процесния, и че датата на договора, посочена във фактурата, издадена  от М Б ЕООД, е сгрешена.

В допълнителния отговор се сочи, че между двамата ответници действително е имало уговорка за съвместно изпълнение на договора, уточнено при подписването му, предвид факта, че Т И ЕООД е притежавало изискуемия се по закон лиценз за извършване на строителна дейност, а вторият изпълнител – не. М Б ЕООД е поело ангажимента да инициира следваща среща за уточняване на конкретното разпределение на работата, каквато изобщо не се е състояла.

Съдът приема следното:

Фактът, че протоколът за откриване на строителна линия не е бил подписан от представител на ответника не рефлектира върху резултата от правния спор. Налице е договор, който не е бил изпълнен от ответниците, ищецът е изпълнил вместо тях, налице са предпоставките на чл.19 от същия, а именно че при пълно неизпълнение те дължат връщането на авансовата сума, ведно с определена минимална неустойка за забава. От възраженията против иска е видно, че те касаят вътрешните отношения между двамата ответници, които носят солидарна отговорност съобразно правилото на чл.304 ТЗ, поради което и са непротивопоставими на кредитора. Без значение е обстоятелството, дали въззивникът е бил уведомен от втория ответник за организиране и изпълнение на възложената работа, както и обстоятелството, както и дали той реално е получил цялата или част от авансово преведената сума, която е била заплатена съобразно клаузите на договора и по посочената в същия банкова сметка. *** първата инстанция, обосноваваща солидарната отговорност на въззивника, включително с оглед вменената му квалифицирана грижа спрямо изпълнението по сделката по смисъла на чл.302 ТЗ.

Съдът не възприема тезата, че плащането на спорната сума е било извършено по друго правоотношение, доколкото са налице множество съвпадения, сочещи, че сумата е дадена по процесния договор, а именно – посочването на същата като аванс, указанието, че касае за договор за изграждане на подпорна стена, моментът на извършения превод на сумата – непосредствено следващ датата на договора, съвпадението в размера между сумата, посочена в договора, и заплатената от ищеца, и пр. Не е проведено доказване, опровергаващо така направения извод /напр. за съществуване на друг договор между ищеца и втория ответник със същия предмет в приблизително едно и също време, чрез извършване на проверка в счетоводството на ищеца/, поради което съдът приема, че се касае за очевидна фактическа грешка при посочване на датата на сключения договор във фактурата, по която е платен авансът.

Въззивникът отрича наличието на симулация по договора и пред двете съдебни инстанции /че е подписал същия само за да се санкционира строежът посредством притежавания от него лиценз, без намерение да участва реално в изпълнението му, за което е имало съгласие между страните/. Потвърждавайки изразената в договора воля да изпълнява поетите задължения, той е в еднаква степен отговорен за неизпълнението с ответника М Б ЕООД, по чиято сметка е била преведена авансовата сума.

Изложеното обосновава извод, идентичен с направения от първата инстанция относно основателността на исковите претенции, предмет на въззивното производство, поради което решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

Определението, с което е оставено без уважение искането на ищеца по реда на чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради неоснователно намаляване на заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. на 2 500 лв., на основание чл.78 ал.5 ГПК, е правилно. При постановяването му е съобразена действителната фактическа и правна сложност на спора, като намаленото възнаграждение значително надвишава предвидения в НМРАВ минимум. Определението следва да бъде потвърдено.

Изложените доводи са относими и по насрещните искания на двете страни в настоящото производство за намаляване на заплатените от тях адвокатски възнаграждения, поради прекомерност. Поради това, с оглед изхода от правния спор, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него за въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в доказания размер, а именно – 2 500 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/17.03.2014 г. по т.д.№ 1150/2013 г. по описа на ВОС в обжалваните осъдителни части.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2128/31.05.2014 г. по т.д.№ 1150/ 2013 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА Т И ЕООД гр.Добрич с ЕИК 124075233 да заплати на Н А М ЕООД гр.Варна с ЕИК 124646678 сумата 2 500 лв. – съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: